Решение по дело №1053/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

№  1210

 

гр. Пловдив,15.06.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и първата година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                       СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Владимир Вълев, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно - наказателно дело № 1053 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател Б.М.Д.  с ЕГН ********** обжалва чрез процесуалния си представител адв.Чушков Решение № 260305 от 26.02.2021 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 6061/2020 г. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-006062 от 01.07.2020 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени административните наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, като се твърди същото да е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилна оценка на доказателствата. Моли се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, вкл. и с преценка приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя.

 Ответникът по касационна жалба ОД МВР Пловдив – Сектор Пътна полиция не е депозирал отговор по жалбата, нито е изпратил представител в съдебно заседание. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Вълев заявява, че касационната жалба е неоснователна.  

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти и след анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е стигнал и до законосъобразния извод за наличие на осъществено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е изложил и подробни мотиви относно законосъобразното санкциониране на жалбоподателя и защо нарушението не съставлява маловажен случай.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на осъществен от страна на първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото и конкретно свидетелските показания. Видно е от мотивите на съдебното решение, че районният съд е посочил конкретно кои факти въз основа на кои точно свидетелски показания намира за установени. В тази насока съдът е коментирал всички свидетелски показания, като липсва твърдяното от жалбоподателя незачитане на показания на свидетели и несъобразяване на оневиняващи жалбоподателя показания. И това е така, доколкото нито един от свидетелите, разпитани по искане на жалбоподателя не е свидетелствал за това да е видял жалбоподателя с процесния мотоциклет на кръстовището на ул.“Богомил“ и „Хайдушка“ в гр.Пловдив, където е било възприето движението му с управляван от него мотоциклет от свидетелите - полицейски служители. В тази насока по отношение на основния факт, установен от свидетели - очевидци, а именно този на управление на мотоциклета на посоченото в наказателното постановление място, жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да го опровергават. Както е посочил и първоинстанционният съд, част от свидетелите, доведени от жалбоподателя, са допринесли за изясняване на факта, че мотоциклетът е бил във владение на жалбоподателя, а друга - относно времето, мястото и събитията по  извършване на полицейската проверка, но след преустановяване движението на мотоциклета. Съдът, постановил оспорения акт не е извършил нарушение при оценка на доказателствения материал, като липсват конкретно свидетелски показания, които да са били с противоположно съдържание, за да се е налагало тяхното подробно обсъждане и съпоставяне. Следва тук да се има предвид, че в случая, предвид нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, на практика постановлението на прокурор за прекратяване на наказателното производство с изпращане на наказващия орган за реализиране на административнонаказателна отговорност на водача, замества АУАН. Установените в хода на развилото се и впоследствие прекратено наказателно производство обстоятелства, които са били описани от прокурора, се потвърждават напълно от показанията на свидетелите Попов и Атанасов – полицейски служители, разпитани пред районния съд. Поради това и не е доказана тезата на жалбоподателя, че не е управлявал въпросното МПС на датата на нарушението.

Правилна е оценката на първоинстанционния съд относно това, че не е налице маловажност на случая на административно нарушение. В тази насока и възраженията на жалбоподателя относно ненастъпването на вреди не може да бъде взето предвид, с оглед характера на нарушението, което е такова на формално извършване. Преценката на районния съд е основана и на броя на нарушенията по ЗДвП, за които жалбоподателят е бил наказван по-рано, видно от приложената справка към преписката, като в случая следва да се има предвид и че през 2008 г. е налице отбелязано санкциониране на жалбоподателя за същото по вид нарушение.    

  Предвид изложеното и с оглед посочената законосъобразна преценка на първоинстанционния съд и при извършената проверка от страна на настоящия състав по реда на чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва решението на районния съд да бъде оставено в сила.

 

  Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260305 от 26.02.2021 г., постановено по АНД № 6061/2020 г. на Районен съд Пловдив.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       

 

                                                                

ЧЛЕНОВЕ : 1.   

                                                                                                                                                                                                     2.