Р Е Ш Е Н И Е
№ 523 06.01.2020г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на трети декември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 362 по описа на БОС за 2019г.
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков 37, със съдебен адрес:*** 58, чрез клона на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД-Бургас срещу М.Щ.В., ЕГН ********** и К.Т.Я., ЕГН ********** и двамата ответници с адрес: гр. Несебър, кв. Чайка, бл. 256, вх. 2, ет. 1, ап. 13.
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците, за което е образувано ч. гр. дело номер 353 по описа на Несебърския районен съд за 2018г. В заповедното производство са присъдени исканите от заявителя суми, като тяхната дължимост се оспорва от ответниците, поради което е образувано настоящото исково производство. Ищецът е изложил фактически твърдения за основанието, на което се дължат търсените от ответниците суми, а именно съгласно договор за предоставяне на Юнионкредит „Домът“ № 317-337/10.09.2008г. „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД предоставя на кредитонолучателя М.Щ.В., банков кредит, в размер на 38 800,00 EUR /тридесет и осем хиляди и осемстотин евро/. С анекс № 1 с изх. № 317-140/11.05.2010г. К.Т.Я., ЕГН **********, встъпва в кредитното правоотношение като солидарен длъжник. Така предоставеният кредит се олихвява с лихва за редовен дълг съгласно т. 1.6 от договора за кредит, с лихва за просрочие съгласно т. 1.7 от договора за кредит. Във връзка с така предоставения кредит се начисляват такси и комисионни, подробно уговорени в договора за кредит и анекс № 1 към него. Предоставеният кредит е усвоен до пълния размер на дата 10.10.2008г по сметка с IBAN: ***, /с настоящ IB AN: BG05FINV915040UB182926/, открита на името на кредитополучателя М.Щ.В. в банката. Твърди се, че е налице частично погасяване на лихвите и главниците по кредита, като са налице просрочени суми на 41 броя погасителни вноски за главница, 21 броя погасителни вноски по договорна лихва, 4 броя погасителни вноски за такса за промяна на условията по олихвяване на кредита съгласно анекс № 1 с изх. № 317-140/11.05.2010г. и годишни комисионни за управление на кредита. Към 17.04.2018г. се твърди, че размерът на общо просрочените задължения възлиза на 40 560,08 евро и 122,40 лева, в което число влизат:
- просрочена главница в размер на 32 009,02 евро (тридесет и две хиляди и девет евро и 2 евроцента)
- просрочена договорна лихва в размер на 5 148,85 евро (пет хиляди сто четиридесет и осем евро и 85 евроцента)
- просрочена наказателна лихва в размер на 1 804,63 евро (хиляда осемстотин и четири евро и 63 евроцента)
- просрочена такса за промяна на условията по олихвяване на кредита, разсрочена по план в размер на 1 431,70 евро (хиляда четиристотин тридесет и едно евро и 70 евроцента)
- просрочени комисиони за управление па кредита в размер на 165,88 EUR (сто шестдесет и пет евро и 88 евроцента);
- разноски по събиране на вземането в размер на 122,40 лева (сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки),
които суми се претендират като дължими от ответниците ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на заповедното производство - 18.04.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, както и са дължими извършените разноски в заповедното дело в размер на: 1589,02 /хиляда петстотин осемдесет и девет лева и две стотинки/ лева, представляващи внесена държавна такса и на основание чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева).
Ищецът иска уважаване на претенцията си за установяване на дължимостта на посочените суми, предмет на заповедното производство и присъждане на направените разноски по настоящото дело.
В определения от закона срок е постъпил отговорил на исковата
молба. Видно от същия, ответниците
считат, че сключеният договор за кредит е нищожен поради противоречие с чл. 22
от Закона за потребителския кредит, тъй като не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 от цитирания закон. Като конкретна
причина за недействителност на договора се сочи непосочването на общо дължимата
сума по кредита към момента на сключването му, както и неяснота в в методиката
на формиране на годишния размер на разходите по кредита и математическия
алгоритъм за годишното оскъпяване на кредита. Твърди се, че договорът за кредит
е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като в резултат на
предвидените лихви и разходи се е стигнало до значителна нееквивалентност на
насрещните престации., като в частност се сочи недействителност на уговорките
за възнаградителна лихва и ГПР.
В допълнителна искова молба, ищецът по направените
възражение от ответника относно нищожност на договора и отделни негови клаузи,
е заявил, че неоснователно ответникът се позовава на разпоредби от Закона за
потребителския кредит, тъй като същият не е бил действащ към момента на сключване
на процесния договор.
Ответникът не е депозирал
отговор на допълнителната искова молба и не взема становище в проведеното
съдебно заседание, включително по отношение на дадените и от съда указания.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявената
претенция е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон, а именно за установяване на дължимостта на сумите по издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на банково извлечение за дължими неизплатени
изискуеми суми за главница, лихви и такси и разноски по сключен договор за ипотечен кредит.
Предявената претенция е допустима предвид на
наличието на оспорена заповед по водено заповедно производство, а относно
основателността и съдът намира следното:
По
делото е представен договор за предоставяне на
Юнионкредит „Домът“ № 317-337/10.09.2008г., по силата на който „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД предоставя на кредитотолучателя
М.Щ.В., банков кредит, в размер на 38 800,00 EUR /тридесет и осем хиляди и осемстотин евро/. Погасяването на кредита
е предвидено чрез ипотечни анюитетни вноски, за което е страните са
подписали погасителен план. Представен е и анекс № 1 с изх. №
317-140/11.05.2010г., по силата на
който са предоговорени част от условията по договора, включително погасителния
план и К.Т.Я., ЕГН ********** е встъпила в кредитното правоотношение като солидарен длъжник. По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза-неоспорена от страните, като от заключението по същата е видно, че към
действително към 18.03.2018г. по процесния договор има дължими и незаплатени
суми за главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси, комисионни за
управление и
разноски от
страна на ответниците, като сумите съответстват на претендираните от ищеца размери с
изключение на малка разлика в сумата за комисионни за управление, като ищецът
претендира такива в размер на 165,88
евро, а вещото лице е отразило дължима сума по счетоводни записвания в размер
на 165,64 евро.
С
оглед на така представения договор и анекс и извършената експертиза, съдът
счита, че ищецът доказа твърдението си, че между него и ответникът има действащ
договор за ипотечен кредит, като ответниците не са ангажирали доказателства, че
са погасили падежиралите суми по договора, следователно сумите са дължими.
При становище за
дължимост на сумите по основание и размер, следва да бъдат разгледани
възраженията на ответниците за недействителност на процесния договор и на
отделни негов клаузи, както поради нарушения на разпоредби на Закона за
потребителския кредит, така и поради противоречие с добрите нрави.
-налице
ли е нарушение на Закона за потребителския кредит при сключване на процесния
договор
Към дата на сключване на договора
за ипотечен кредит, а именно 10.09.2008г. законът, на който се позовават
ответниците за недействителност на сключения от тях договор не е действащ, тъй
като Закона за потребителския кредит е влязъл в сила на 12.05.2010г. Към
момента на сключване на анекс номер 1 от 15.05.2010г., с който анекс се предоговарят
основни клаузи по вече сключения договор, включително се подписва нов
погасителен план, Законът за
потребителския кредит е действащ и намира приложение за възникналите между
страните правоотношения. Ответниците са сключили договор за ипотечен кредит,
който е разновидност на потребителския кредит, сключили са го в качеството на
потребители по смисъла на Закона за защита на потребителите, а именно са
получили заем, който не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, следователно същите се
ползват от всички защити, уредени за потребителя в Закона за потребителския кредит. Ответниците твърдят, че договорът им е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 и т. 11 от цитирания закон.
Съгласно споменатите разпоредби, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не съдържа
следната информация в себе си: 1. общия размер
на кредита и условията за усвояването му; 2. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; 3. годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин и 4. условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът
намира, че неоснователно ответниците твърдят недействителност на процесния
договор на посочените основания, тъй като видно от първоначално подписания
договор и анекса към същия, постигнатото от страните съглашения съдържа
всичката изискуема информация съгласно чл.
11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 10 и т. 11 от Закона за потребителския кредит. Налице е подписан от страните погасителен план
към първоначално подписания договор /приложен към заповедното дело/, налице е
подписан погасителен план към сключения между страните анекс, като от
съдържанието на същите е видно, че е налице пълна яснота, какъв е размера на
получената от ответниците сума по кредита, какви са конкретните за връщане
анюитетни вноски за главница и възнаградителна лихва и какъв е техния падеж. Действително
не е посочена глобалната сума за връщане на кредита като главница и
възнаградителна лихва, но същата е лесно определяема при сумиране на отделните
анюитетни вноски. Налице е ясно посочен
лихвен процент върху предоставената сума в заем, както по отношение на
възнаградителната лихва, така и по отношение на наказателната такава. Към
10.09.2008г. възнаградителната лихва за първата година е фиксирана на 11,15 %,
а след този срок е уговорен плаващ лихвен процент, който обаче е достатъчно
конкретизиран и определяем, тъй като процента на лихвата в обвързан с индекс Eurobor. Въпросният индекс се изчислява
от Европейската банкова федерация и се обявява всеки ден, следователно същия е
известен и определяем. С анекса от 15.05.2010г. се визира промяна на
възнаградителната лихва, като същата се намалява с конкретен размер за
определен период, а след изтичането на този период, действат правилата на
уговореното по-рано. В съдържанието на процесния договор е включена и ясна
клауза за определяне на размера на наказателната лихва, за комисионната за
управляване на кредита и такса за промяна на условията по олихвяване на кредита
/уговорена с анекса/. С оглед на което и съдът счита, че неоснователно се
твърди, че процесният договор е недействителен на посочените от Закона за
защита на потребителите основания.
-налице ли е нарушение
на Закона задълженията и договорите при сключване на процесния договор в
хипотезата на чл. 26, ла. 1, предложение трето
Ответниците са се позовали на
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предложение трето от Закона за задълженията и
договорите, а именно, че клаузата за възнаградителна лихва и наказателна лихва накърнява добрите нрави, тъй като
чрез нейния размер се стига до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договора. Твърди се, че нищожността на тази клауза влече
недействителност на целия договор.
Твърдението за нищожност
на договорните клаузи за лихви поради противоречие с добрите нрави е
неоснователно.
На първо място следва да
се отбележи, че в договорните отношения между страните намира приложение
разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, която предвижда свобода на договарянето, стига
същата да не противоречи на повелителни норми на закона или на добрите нрави. В действащото законодателство няма изрично установено ограничение за
максималния размер на договорната лихва. Няма пречка страните да уговарят
възнаградителна и/или наказателна лихва над размера на законната такава – свободата на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Преценката за противоречие с добрите нрави следва
да се направи за всеки конкретен случай и при преценка дали при приложение на
договорните клаузи, която нищожност на посоченото основание се твърди, ще се
стигне до неморално обогатяване на един правен субект за сметка на друг. При
липса на законово определяне на разумен размер на договорната лихва, е сформирана
съдебна практика, насочваща към сравняване на размера на същата с размера на
законовата лихва, като в този смисъл са решения на ВКС, второ гражданско
отделение по гр. дело номер 315/2005г. и гр. дело номер 1106/2003г. В
цитираната практика се приема за несъответстващ на добрите нрави размер на договорна
лихва над трикратния размер на законовата лихва. Предвид така посочените
правила, при преценка за съответствието на договореното
възнаграждение с добрите нрави, следва да се има предвид определения с ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 72 на МС от
8.04.1994 г. за определяне на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута размер на законната
лихва по просрочени парични задължения - основния лихвен процент на Българската
народна банка плюс 10 процентни пункта, който за процесния период в размер на
10,39 %. Уговорената по процесния договор възнаградителна лихва, съгласно действащия
анекс от 15.05.2010г. възлиза на 5,577 %
за периода 15.05.2010г.-11.05.2011г., а след този период е в размер на действащяи
шестмесечен Eurobor плюс 6 пункта, но не по-малко от 11,15 %. При действаш към момента на подписване на
анекса индекс Eurobor от 5,12 се вижда, че размерът на
възнгарадителната лихва възлиза на 11,12 %. Следователно липсва надвишаване на
размера законната лихва три пъти, следователно размера на възнаградителната
лихва не противоречи на моралните правила. Уговорената наказателна лихва е в
размера на възнаградителната плюс 10 пункта, следователно към подписване на
анекса след първата година е в размер на 21,12 %, който размер отново не
надвишава трикратния размер на законната лихва и следователно договарянето му
не противоречи на добрите нрави.
Предвид неоснователността на възраженията на
ответника за нищожност на договорни клаузи и на целия договор и при
констатирано действащо съглашение между страните, по което са налице падежирали
задължения, основателно ищецът претендира дължимост на следните суми по
издадената заповед за незабавно изпълнение:
просрочена главница в размер на 32
009,02 евро (тридесет и две хиляди и девет евро и 2 евроцента)
- просрочена договорна лихва в размер на 5 148,85 евро (пет хиляди сто четиридесет и осем евро и 85 евроцента)
- просрочена наказателна лихва в размер на 1 804,63 евро (хиляда осемстотин и четири евро и 63 евроцента)
- просрочена такса за промяна на условията по олихвяване на кредита, разсрочена по план в размер на 1 431,70 евро (хиляда четиристотин тридесет и едно евро и 70 евроцента)
- просрочени комисиони за управление па кредита в размер на 165,64 евро (сто шестдесет и пет евро и 64 евроцента);
- разноски по събиране на вземането в размер на 122,40 лева (сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки),
в който размер следва да се уважи претенцията, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на образуване на заповедното производство - 18.04.2018г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Предвид становището на съда за основателност на
предявените претенции и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
направените по делото разноски съобразно уважената част и представения по делото списък на разноските
в размер на 2 438,96 лева.
Исковият съд дължи произнасяне и по разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, като са представени
доказателства за направени такива в размер на 1739,02
лева,
представляващи внесена държавна такса и дължимо юрисконсултско
възнаграждение. Предвид частичната
основателност на сумите по заповедта дължимите разноски следва да се присъдят в
размер от 1 738,98 лева.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че М.Щ.В., ЕГН ********** и К.Т.Я.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Несебър, кв. Чайка, бл. 256, вх. 2, ет.
1, ап. 13, дължат на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Драган Цанков 37, със съдебен адрес:*** 58, чрез
клона на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД-Бургас, следните суми съгласно договор за предоставяне
на Юнионкредит „Домът“ № 317-337/10.09.2008г. и анекс № 1 с изх. № 317-140/11.05.2010г., оспорени в производството по ч.
гр. дело № 353/2018г. по описа на Несебърския районен съд:
-
просрочена
главница в размер на 32 009,02 евро (тридесет и две хиляди и девет евро и 2 евроцента)
- просрочена договорна лихва в размер на 5 148,85 евро (пет хиляди сто четиридесет и осем евро и 85 евроцента)
- просрочена наказателна лихва в размер на 1 804,63 евро (хиляда осемстотин и четири евро и 63 евроцента)
- просрочена такса за промяна на условията по олихвяване на кредита, разсрочена по план в размер на 1 431,70 евро (хиляда четиристотин тридесет и едно евро и 70 евроцента)
- просрочени комисиони за управление па кредита в размер на 165,64 евро (сто шестдесет и пет евро и 64 евроцента);
- разноски по събиране на вземането в размер на 122,40 лева (сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки)
,ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на образуване на заповедното производство - 18.04.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част.
ОСЪЖДА М.Щ.В., ЕГН ********** и К.Т.Я.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Несебър, кв. Чайка, бл. 256, вх. 2, ет.
1, ап. 13 да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков
37, със съдебен адрес:*** 58, чрез клона на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД-Бургас, сумата от 2 438,96 /две хиляди четиристотин тридесет и осем лева и деветдесет
и шест стотинки/ лева, представляваща направените по настоящото дело разноски.
ОСЪЖДА М.Щ.В., ЕГН ********** и К.Т.Я.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. Несебър, кв. Чайка, бл. 256, вх. 2, ет.
1, ап. 13 да заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Драган Цанков
37, със съдебен адрес:*** 58, чрез клона на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД-Бургас, сумата от 1 738,98 /хиляда седемстотин тридесет и осем лева и
деветдесет и осем стотинки/ лева, представляваща направените в
производството по ч. гр. дело № 353/2018г. по описа на Несебърския районен съд
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.