Решение по дело №195/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на М. А. И., [ЕГН], [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.**, срещу ревизионен акт № Р-16001624001138-091-001 от 22.10.2024 г., издаден от П. К., началник сек­тор в ТД Пловдив на НАП, възло­жил ревизията, и В. К., главен инспек­тор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на реви­зията, потвър­де­н с решение № 2 от 08.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установена отговорност по чл.19, ал.2 ДОПК на жалбоподателя в качеството на управител на „М. – 79“ ЕООД, ЕИК ****, за задължения на дружеството в общ размер на 43 891,41 лева и лихви в общ размер на 17 076,37 лева.

Според жалбоподателя ревизионният акт е неправилен, издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и необоснован, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на разноските.

Представя се писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.

Пре­тенди­ра юрисконсултско възнаграждение. Съображения по съществото на спора са изложени в депозирана писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като с оспорения ревизионен акт за жалбоподателя се създават нови публични задължения, съответно неблагоприятно се засяга правната му сфера. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване и подаването на жалба до съда в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок, налагат извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624001138-020-001 от 29.02.2024 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001624001138-020-002 от 14.06.2024 г. и № Р-16001624001138-020-003 от 10.07.2024 г., и обхваща установяване на отговорността на жалбоподателя за задълженията на „М. – 79“ ЕООД за корпоративен данък за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периодите 01.02.2021 г. – 31.12.2021 г. и за периода 01.01.2022 – 31.03.2022 г., за данък върху добавената стойност за периодите 01.09.2020 г. – 30.09.2020 г., 01.03.2021 г. – 31.08.2021 г., 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. и 01.01.2022 г. – 31.01.2022 г., за ДОО за осигурители за периодите 01.03.2021 г. – 28.02.2022 г., за вноски за здравно осигуряване за осигурители за периодите 01.04.2021 г. – 31.07.2021 г. и 01.09.2021 г. – 31.03.2022 г., за УПФ за осигурители за периодите 01.03.2021 г. – 28.02.2022 г. Въз основа на установените факти и събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001624001138-092-001 от 29.08.2024 г., въз основа на който е издаден обжалваният ревизионен акт № Р-16001624001138-091-001 от 22.10.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедта за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от надлежно упълномощено длъжностно лице, срокът за извършване на ревизията е съобразен с предвидените в чл.114 ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад, ревизионният акт и решението на директора на ДОДОП Пловдив са били надлежно съобщени на жалбоподателя, с което е била осигурена възможност той да упражни правото си на защита в пълен обем.

При ревизията е установено, че жалбоподателят е управител на „М. – 79“ ЕООД от 23.11.2010 г. до 14.02.2022 г.

За целите на процесното ревизионно производство е приложена справка за общите задължения (данъчна-осигурителна сметка – ДОС) на дружеството към 22.10.2024 г. с декларирани и невнесени задължения по ЗДДС, по ЗКПО по декларации обр.6, за фондове на ДОО и ЗДДФЛ общо в размер на 80 520,24 лева.

Във връзка с поискана и предоставена информация от „Уникредит Булбанк“ АД за движението по банковата сметка на дружеството органите по приходите са установили, че за периода 01.2020 г. – 15.08.2022 г. по банковата сметка на дружеството са постъпили 458 451,38 лева като към 15.08.2022 г. салдото е 0,00 лева като след преглед и анализ на движението по банковата сметка, ревизиращият екип установява, че постъпилите в сметката суми са теглени същия ден от АТМ устройства. С малка част от постъпленията са плащани задължения към доставчици и частично задължения към бюджета.

Установено е от органите по приходите, на база от оборотни ведомости за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.(до 31 юли), че отразената сума по дебитна сметка 426 – вземания по записани дялови вноски в размер на 56 000 лева е изплатена на управителите Д. И. и М. И. по банков път. През 2021 г. по дебита на сметка 426 – вземания по записани дялови вноски е осчетоводена сума в размер на 82 000 лева, които също са изплатени на Д. И. и М. И. по банков път. През 2022 г. няма движение по тази сметка.

В хода на ревизията са изисквани с надлежно връчени ИПДПОЗЛ за представянето на документи, писмени обяснения и справки относно участието на жалбоподателката в „М. – 79“ООД. Изискани са документи на дружеството, да се опише начинът, по който е организирана дейността и документооборота в дружеството, но такива не са представени.

Органите по приходите са констатирали, че за периода м.01.2020 г.-м.12.2021 г. жалбоподателката е изтеглила в брой от каса на банката 13 500 лева, от банкомати 353 870 лева, както и изплатени суми във вид на дивиденти в размер на 56 000 лева за 2020 г. и 82 000 лева за 2021 г.

Органите по приходите са направили анализ на задълженията на дружеството към доставчици и към персонала по публикувани данни в ОПР и са констатирали, че изтеглените суми от банковата сметка на дружеството значително надхвърлят декларираните от дружеството разходи и посочените в отчетните регистри по ДДС фактури (дневници за покупки), както и че изтеглените суми не са използвани за разплащане на задълженията, свързани с дейността на „М. – 79“ ЕООД, и на декларираните данъчни и осигурителни задължения, поради което е направен извод, че е налице скрито разпределение на печалба в полза на управителя на дружеството, че тези негови действия са недобросъвестни и съзнателни с цел неплащане на задължения към бюджета (справка за общите задължения – извлечение от данъчно-осигурителната сметка на дружеството – л.13 гръб -14 от ревизионния доклад), съответно че са налице обстоятелства за реализиране на отговорността на жалбоподателя на основание чл.19, ал.2 ДОПК.

В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, въпреки че именно в тежест на жалбоподателя е да установи, че не е извършил скрито разпределение на печалба или дивидент, че изтеглените от него пари от банковата сметка на дружеството са били използвани за погасяване на задължения на дружеството към контрагенти, работници и служители или задължения за данъци и осигурителни вноски. Тези факти не е задължително да бъдат установявани чрез заключение на съдебно-счетоводна експертиза, каквато беше поискана за допускане, а след това процесуалният представител на жалбоподателя се отказа от нея. Тези факти можеше да бъдат доказани с писмени доказателства, каквито жалбоподателят не е представил, обаче, нито в ревизионното производство, нито представи в настоящото съдебно производство. Следователно изводът на органите по приходите, че чрез разпореждането с парите по банковата сметка на дружеството жалбоподателят е извършил скрито разпределение на печалба, е обоснован и правилен с оглед на факта, че за същия период 2020-2021 година дружеството има значителни непогасени публични задължения. Едновременно с това, каза се по-горе, жалбоподателят, в качеството му на управител на дружеството, е теглил големи суми от сметките на дружеството в брой, от АТМ или му са изплащани дивиденти.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.

Съгласно чл.19, ал.2 ДОПК управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Следователно фактическият състав, който поражда отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК, включва едно от следните недобросъвестни действия на третото лице: 1) извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или 2) отчужди имущество, включително предприятието на задълженото лице безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните (т.1 на чл.19, ал.2), или 3) извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице (т.2 на чл.19, ал.2), както и намаление на имуществото на задълженото лице (главния длъжник) и причинно-следствена връзка между недобросъвестното действие, намалението на имуществото и непогасяването на задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото юридическо лице.

В настоящия случай са налице всички кумулативни предпоставки по чл.19, ал.2 ДОПК, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството на управител на „М. – 79“ ЕООД през 2020 г. и 2021 г. – непогасени задължения на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски за двете години и недобросъвестност от страна на жалбоподателя при разпореждането с изтеглените пари от банковата сметка на дружеството през двете ревизирани години, тъй като с тези пари не са погасени съществуващите публични задължения на дружеството.

Не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл.19, ал.10 ДОПК, съгласно който смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал.2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. В случая не може да бъде приложено това правило, изключващо недобросъвестността, защото най-ранният период, за който са определени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски с обжалвания ревизионен акт, е месец септември 2020 г. – задължения за ДДС, декларирани със справка-декларация, подадена през октомври 2020 г. В същото време пари от банковата сметка на дружеството са теглени непрекъснато и по обясненията на счетоводителката на дружеството още в деня, в който са били получавани, като едновременно с това са започнали да нарастват неплатените задължения, т.е., жалбоподателят в качеството на управител непрекъснато е намалявал имуществото на дружеството и не е погасявал съществуващите, вече декларирани публични задължения. Както в ревизията, така и в съдебното производство при доказателствена тежест за жалбоподателя не се събраха доказателства кога е бил изплатен дивидентът през 2020 г., поради което недоказано и напълно голословно се явява твърдението за липса на недобросъвестност у жалбоподателя при разпореждането с парите от банковата сметка на дружеството.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че изтеглените пари от банковата сметка на дружеството следва да бъдат раздели по равно между двамата управители, защото чл.19, ал.2 ДОПК не предвижда подобно разпределение на отговорността между управителите на търговското дружество. Напротив, от граматическия анализ на цитираната правна норма може да бъде направен извод, че волята на законодателя е била всеки управител да понесе в пълен обем специалната имуществена отговорност за непогасените публични задължения на дружеството, за да се защитят в максимална степен общественият интерес и интересите на фиска. Дали и кога понеслият отговорността управител ще поиска солидарното й разпределяне между всички лица по чл.19, ал.2 ДОПК (не само останалите управители, но и членовете на органите на управление, прокуриста, търговския представител или търговския пълномощник, ако такива има вписани), е въпрос, предоставен на неговата инициатива, който въпрос следва да бъде решен по общия исков ред пред гражданския съд.

В настоящия случай категорично е налице умисъл от страна на жалбоподателя съществуващите публични задължения да не бъдат погасени. В качеството на управител на търговското дружество жалбоподателят е бил длъжен да знае, че то има непогасени публични задължения и че тези задължения са нараствали през двете ревизирани години, но не е направил нищо за тяхното плащане, макар и със закъснение. В същото време от справката за движението по банковата сметка на дружеството е видно, че постъпленията са били достатъчни, за да може дружеството своевременно да погасява всичките си задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Без правно значение за законосъобразното ангажиране на отговорността на жалбоподателя по реда на чл.19, ал.2 ДОПК е фактът как и с каква цел са били изразходвани парите от банковата сметка на дружеството, защото единствените правно значими факти са, че имуществото на дружеството е намалявало в резултат на извършените от жалбоподателя тегления на пари и по тази причина не са били погасени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, като и двата факта са безспорно доказани в хода на ревизията.

В хода на съдебното производство не се доказа твърдението на жалбоподателя, че тегленото на пари от банковата сметка на дружеството е извършвано след съответно разрешение от публичния изпълнител по реда на чл.229 ДОПК. Съгласно представения от публичния изпълнител отговор такива разрешения в хода на принудителното изпълнение не са били издавани. Т.е., въпреки образуваното в дирекция „Събиране“ на ТД Пловдив на НАП изпълнително дело жалбоподателят в качеството на управител е продължил умишленото намаляване на имуществото на дружеството, за да не бъдат платени публичните задължения.

При издаване на обжалвания ревизионен акт е спазено също изискването на чл.19, ал.9 ДОПК, тъй като установената отговорност на жалбоподателя (61 067,78 лева) е в пъти по-малка от изтеглените от банковата сметка на дружеството пари през 2021 година (247 540 лева).

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъден жалбоподателя за заплати на НАП сумата 5 527,42 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно правилото на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, ХI състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. И., [ЕГН], [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.**, срещу ревизионен акт № Р-16001624001138-091-001 от 22.10.2024 г., издаден от П. К., началник сек­тор в ТД Пловдив на НАП, възло­жил ревизията, и В. К., главен инспек­тор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на реви­зията, потвър­де­н с решение № 2 от 08.01.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА М. А. И., [ЕГН], [населено място], [улица], вх.*, ет.*, ап.**, да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 5 527,42 (пет хиляди петстотин двадесет и седем лева и четиридесет и две стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.