Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260465         04.10.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 20963 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата Д.В.Д. твърди, че през 2016г. е сключила с ответното дружество договор за  кредитна линия, по който и били предоставени средства в размер на 700 лв. при фиксиран годишен лихвен процент, които следвало да върне разсрочено, съгласно приложен към договора погасителен план. Според него тя следвало да направи 12 месечни погасителни вноски от по 72 лв. всяка, като общо дължимата от нея сума възлизала на 864 лв. Поддържа, че  към 09.08.2017г. е извършила плащания в общ размер на 1086 лв. Договорът за кредит бил недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, тъй като при сключването му не били спазени изискванията Закона за потребителския кредит.   Уговорената с договора възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърляла трикратния размер на законната лихва на годишна база. С оглед това ищцата дължала връщане само на получената главница от 700 лв., а разликата над тази сума, до пълния размер на плащанията - 1086 лв., а именно 386 лв. била получена от ответника без основание и следвало да се върне. Ищцата била подала за нея заявление по чл.410 ГПК, но ответникът възразил относно нейната дължимост. Предвид това се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Ответникът „Кеш кредит мобайл“ ЕАД счита, че договорът не е недействителен на осн. чл.22 ЗПК.  Твърди, че е получило от ищцата плащания в общ размер на 576 лв., от които: 434,84 лв. главница и 141,16 лв. - лихва. Остатъкът от задължението в размер на 4 вноски от по 72 лв. било заплатено не от ищцата, а от поръчителя по договора за кредит. Предвид това счита иска за неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

            На ****** между „Кеш кредит мобайл“ ЕАД и ищцата Д. бил сключен договор за потребителски кредит тип кредитна линия №******* по силата на който дружеството предоставило кредитен лимит в размер от 200 до 1000 лв., при уговорена възнаградителна лихва при максимален срок на кредита 40,76 % годишно и 50% годишен процент на разходите при максимален срок на кредита. Съгласно чл.1 от договора кредитополучателят имал право да заявява и усвоява суми по договора в рамките на определения лимит, като се задължавал да ги издължава съобразно погасителния план, приложим за съответната сума / лист 5/. Договорът бил сключен за неопределен срок – чл.10. На датата на сключването на договора ищцата направила заявление с което възползвайки са от правата си заявила за усвояване сумата 700 лв. с уговорен в заявлението срок за погасяване 12 месеца / лист 32/. По делото не е спорно, че тази сума е била отпусната и усвоена. Съгласно приложения по делото погасителен план, тя е следвало да бъде заплатена на 12 анюитетни вноски във времето от 28.05.2016г. до 28.04.2017г. / лист 37/. Към представения от ищцата е договор е приложен и погасителен план относно заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение чрез посочено от кредитодателя дружество „Кеш кредит гаранция“ ЕООД / лист 7/. В договора като кредитодател е посочено дружеството ответник „Кеш кредит мобайл“ ЕАД с ЕИК *********, а като дистрибутор „Кеш кредит“ ЕАД с ЕИК ********* / лист 4/.

             Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищцата е заплатила осем погасителни вноски общо на стойност 576 лв., като останалите 4 вноски са просрочени. Така внесените суми са отнесени за погасяване на главница в размер на 434,84 лв. и договорна лихва в размер на 141,16 лв. / лист 110 и 141/. Размерът на уговорената възнаградителна лихва надвишава 4 пъти размера на законната лихва за периода на кредита. Вещото лице дава също заключение, че сумата отразена като заплатена в представените от ищцата касови ордери, не е съответства на данните за погасени суми отразени в счетоводството на дружеството кредитор.

            От представените по делото квитанции относно получени суми се установява, че ищцата е извършила по посочения договор общо сумата 1086 лв. /лист 10 – 18/.

            На ****  ищцата подала против ответника заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата 386 лв., платена без основание по договора за кредит поради нищожността му, ведно със законната лихва от датата на заявлението и деловодните разноски от 325 лв. По заявлението било образувано приложеното ч. гр.дело №59270/2019г. на Софийския районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми. Тъй като постъпило възражение от ответното дружество, бил заведен настоящия иск за вземането. 

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

            Съдът намира за безспорно, че между дружеството кредитор и ищцата е бил сключен договор за потребителски кредит. Не е спорно, че сумата по него е била усвоена.

            Не е основателен доводът на ищцата относно това, че клаузата с която е уговорена възнаградителната лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като превишава три пъти размера на законната лихва. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК / обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г./ годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Тъй като възнаградителната лихва се включва като елемент в годишния процент на разходите, тя сама по себе си може и да надхвърля трикратния размер на законната лихва, стига заедно с другите редовни плащания да не се превишава ограничението относно общите разходи по кредита, прието с чл.19,  ал.4 ЗПК. В случая годишният процент на разходите по кредита е в рамките на приетото от законодателя ограничение като не превишава петкратния размер на законната лихва.

            Установи се обаче, че при дължими съгласно погасителния план към договора 864лв. ищцата е извършила плащания от 1086 лв. Това следва недвусмислено от посоченото в платежните документи основание. Не може да бъде прието за доказано твърдението, че плащанията не са извършени в полза на кредитора „Кеш кредит мобайл“ ЕАД, тъй като самият той е потвърдил в договора, че извършва дейността си посредством дистрибутор в лицето на друго търговско дружество - „Кеш кредит“ ЕАД. Отношенията между дистрибутора и дружеството предоставящо услугите, не могат да се противопоставят на длъжника, след като изрично същият е бил уведомен, че кредиторът действува чрез дистрибутор. Поради това следва да се приеме, че „Кеш кредит“ ЕАД, има качество на търговски представител на „Кеш кредит мобайл“ ЕАД по смисъла на чл.32 и сл. от ТЗ, а следователно може да приеме и плащания. Не се доказа също твърдението, че част от заплатените суми са отнесени като възнаграждение по договор за гаранция, тъй като такъв договор не се представи по делото.  

            От горното следва, че ищцата е заплатила по договора повече от дължимото, като ответникът не е представил доказателства за наличие на основание да получи разликата от 222 лв.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е частично основателен до горепосочената сума, като следва да се отхвърли за разликата до претендираните 386 лв.

 По разноските:

Съобразно чл.78, ал.1 ЗЗД ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 25 лв. за исковото и 325 лв. за заповедното производство.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 171 лв. представляваща адв. хонорар.

От бюджета на съда, след освобождаване на ищцата от разноски, са заплатени 100 лв. за възнаграждение на вещо лице. Съобразно чл. 78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на съда сумата 57 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК съществуването на вземането на Д.В.Д. ЕГН ********** с адрес *** против „Кеш кредит мобайл” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Света троица“, ул. Зографски манастир №15, вх.Г, ет.6 за заплащане, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на сумата 222 лв./двеста двадесет и два лева / платена без основание по договор за потребителски кредит тип кредитна линия №******, кредит №***** от *****, ведно със законната лихва считано от ******* до окончателното изплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.дело №59270/2019г. на Софийския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до претендираните 386 лв.

 

ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл” ЕАД да заплати на Д.В.Д., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ деловодни разноски по исковото и 325 лв. / триста двадесет и пет лева/ разноски сторени в заповедното производство по ч. гр.дело №59270/2019г. на Софийския районен съд.

 

ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл” ЕАД да заплати на адв. С.П.М. с личен №******** с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 171 лв. /сто седемдесет и един лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

ОСЪЖДА „Кеш кредит мобайл” ЕАД да заплати, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд сумата 57 лв. /петдесет и седем лева/ държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.