РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000930 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260234 от 15.06.2021 г., изменено в частта за разноските с
определение № 260974 от 19.10.2021 г., постановено по търг.д. № 44 по описа
за 2020 г., Старозагорският окръжен съд е:
- Осъдил „Д. з.“ АД ЕИК ********* да заплати на ПЛ. Д. П. ЕГН
********** сумата от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените болки и страдания от нанесените травми, вследствие настъпило
на 28.11.2018 г. в гр. Г. ПТП ведно със законната лихва, считано от
15.03.2019г. датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на „Д. з.“ АД по
заведената на 14.12.2018 г. застрахователна претенция, до окончателно
изплащане на сумата;
- осъдил „Д. з.“ АД да заплати на П. Д. П. сумата от 65,82 лева -
обезщетение за имуществени вреди от претърпените болки и страдания от
нанесените травми, вследствие настъпило на 28.11.2018г. в гр. Г. ПТП ведно
1
със законната лихва, считано от 15.03.2019г. датата на която е изтекъл срокът
за произнасяне на "Д. з." АД по заведената на 14.12.2018г. застрахователна
претенция, до окончателно изплащане на сумата;
- осъдил „Д. з.“ АД да заплати на адв. П.К. от АК С. З. адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер
на 2256 лв. с ДДС;
- осъдил „Д. з.“ АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт сумата от 460,45 лв. - разноски по делото.
Решението е обжалвано от ответника „Д. з.“ АД с въззивна жалба в
частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата за
разликата над 17 000 до присъдената сума от 35 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди; за разликата над сумата 32.91 лева до присъдената
сума от 65.82 лева – обезщетение за имуществени вреди ведно със законната
лихва върху присъдените разлики. В жалбата е изразено становище, че
решението е недопустимо като постановено свръх петитум в обжалваната
част за имуществените вреди, както и че е постановено в нарушение на
разпоредбите на материалния закон и е необосновано - в останалата част.
Искането е да се отмени решението в обжалваните му части и да се отхвърлят
исковете за посочените разлики, както и да се присъдят направените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищцата ПЛ. Д. П. чрез процесуалния й представител, с която се изразява
становище, че решението на Старозагорския окръжен съд е правилно, поради
което се иска същото да се потвърди, както и да се присъди адвокатско
възнаграждение в полза на представлявалото безплатно ищцата във
въззивното производство а. д..
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Старозагорския окръжен съд е било образувано по
предявени от ПЛ. Д. П. против „Д. з.“ АД обективно съединени осъдителни
искове за заплащане на сумата от 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди и на сумата 32.91 лева - обезщетение за имуществени вреди от
2
претърпените болки и страдания от нанесените травми, вследствие настъпило
на 28.11.2018 г. в гр. Г. ПТП ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019
г. датата на която е изтекъл срокът за произнасяне на „Д. з.“ АД по заведената
на 14.12.2018 г. застрахователна претенция, до окончателно изплащане на
сумите;
Исковете се основават на следните установени по делото и поначало
безспорни факти:
На 28.11.2018 г. около 12:45 часа в гр. Г., на бул. „Х.“, при
управлението на л.а „Ш. Ф.“, с рег.№ ********, водачът М. П. И. в нарушение
на правилата на движение навлиза в насрещната лента за движение и се удря
в дясната част на насрещно движещия се л.а. А. А* с рег.№ *** ****, с водач
Х. Н. Р., вследствие от което са причинени телесни повреди на пътничката в
л.а Ш. Ф. - ПЛ. Д. П..
Установено е безспорно, че вина за настъпилото ПТП има единствено
водачът на л.а „Ш. Ф.“, с рег.№ ********, М. П. И., която е загубила контрол
върху управляваното от нея МПС, тъй като не е съобразила скоростта на
движение с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на
пътя и на превозното средство.
Установено е, че в резултат от произшествието, на пътуващата на
предната дясна седалка на автомобила П.П. е било причинено закрито
счупване на дясната ключица и контузия на главата. След инцидента
пострадалата е била приета в болница, където е била извършена репозиция на
фрактурата и мека имобилизация на крайника, след което, на следващия ден е
била изписана. Според заключението на СМЕ, счупването е довело до трайно
затрудняване на движението на раменната става и десния горен крайник за
период по-дълъг от 30 дни, като периодът на възстановяване от подобна
травма е до три месеца.
От събраните по делото доказателства категорично се установява
наличието на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания, свързани с продължителен
физически и психически дискомфорт поради обстоятелството, че за периода
на възстановяване пострадалата не е била в състояние да се обслужва сама,
както е правила преди травмата, и да удовлетворява елементарните си
ежедневни потребности.
Освен описаните неимуществени вреди безспорно е, че ищцата е
претърпяла и имуществени, изразяващи се в извършени разходи за лечение -
3
медикаменти, медицински принадлежности, консумативи и такси.
Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на описаното ПТП, се покрива от ответното дружество, при
наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица
№**/**********, валидна до 15.05.2019 г., сключена между собственика на
автомобила и ответното застрахователно дружество.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал.1 и
чл.493, ал. 1 във връзка с чл. 380, ал.1 КЗ т.е. да се приеме, че предявените
искове са доказани по основание.
Основният спор е относно размера на дължимите обезщетения за
причинените на ищцата неимуществени и имуществени вреди.
В тази насока жалбоподателят поддържа възражения, че определеният
от първоинстанционният съд размер на застрахователното обезщетение е
силно завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените от
ищцата вреди.
Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни
съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно несъответствието
между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в
резултат на деликта неимуществени вреди, поради следното:
Обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и
установени по делото, с оглед конкретните твърдения на ищцата
неимуществени и имуществени вреди, които са пряка последица от
процесното ПТП.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на
уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки;
физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и
сложността на лечението; продължителността на оздравителния и
възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на
4
пострадалия и пр.
В случая е безспорно установено, че физическите болки и страдания от
претърпяната травма, неудобствата и ограниченията, съпътстващи
възстановяването на ищцата, са засегнали в определена степен
трудоспособността й, ограничили физическата й активност, способността й
да се обслужва пълноценно и са повлияли неблагоприятно на психическото й
състояние. Следва да се отчетат също и неблагоприятните последици
вследствие настъпилото усложнение – ограничено движение в дясната
раменна става, представляващо остатъчен дефект от травмата, който вероятно
няма се възстанови, както и свързания с това усложнение дискомфорт. Освен
физическите болки и страдания вследствие получените травми,
произшествието се е отразило негативно и върху психичното здраве и
емоционалното състояние на пострадалата. Конкретните проявления са
установени от показанията на свидетелите и от съдържанието на приложените
медицински документи. Установено е в тази насока, че след произшествието
ищцата започнала да изпитва страх и отказвала да пътува с автомобил, заради
преживения стрес се затворила в себе си, отказвайки срещи с приятели и
познати. Това състояние наложило консултации с психолог и медикаментозно
лечение.
Освен с описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки, физически,
психически, битов, социален дискомфорт; продължителност и сложност на
лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период,
прогноза на възстановяване и пр., при определяне размера на обезщетението
следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото също
съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието
справедливост. Сравнени с предходните и следващите годината на
увреждането, някои икономически показатели – минимална и средна работна
заплата, както застрахователните лимити за застраховките гражданска
отговорност, бележат постоянен ръст, а годишната инфлация през 2019 г.
спрямо 2018 г. е по-ниска от тази през 2018 г. спрямо предходната 2017 г. -
2,3 % , съответно – 3.7 %.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищцата П. неимуществени вреди, настоящият
5
състав преценява, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение
за неимуществените вреди в размер от 35 000 лева представлява справедлив
паричен еквивалент за тяхното възмездяване. В този смисъл обжалваното
решение в тази част е правилно е правилно и следва да се потвърди.
Основателна е въззивната жалба в частта против решението на
Старозагорския окръжен съд в частта относно размера на присъденото
обезщетение за имуществените вреди. Макар в доклада по делото, а и в
мотивите на решението, Старозагорският окръжен съд да е посочил вярно
основанието и размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди
- общо 32.91 лева, от които - 5.80 лв. разходи за болничен престой по Фактура
№ ************/******** г. и 27.11 лв. - за медикаменти по фактури № ****
от 12.12.2018 г., № **** от 12.12.2018 г. и, № *** от 04.01.2019 г.,
първоинстанционният съд вероятно поради грешка в изчисленията е събрал
трите числа и така е удвоил размера на присъденото обезщетение за тези
вреди. Доколкото последното надвишава двойно търсеното от ищеца, съдът
се е произнесъл свръх петитум, поради което в частта над сумата от 32.91
лева до присъдения размер от 65.82 лева решението следва да се обезсили, а
производството в тази част – да се прекрати.
За разноските:
Предвид изхода от спора във въззивното производство и тъй като
ищцата е представляван от „К. и съдружници - а. д.“ безплатно във
въззивното производство, като договорът за правна защита и съдействие е
сключен при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата,
съгласно с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., разноските за адвокатско
възнаграждение на адвокатското дружество, изчислени съразмерно с
уважената част от иска следва да се възложат в тежест на въззиваемия.
Определено съразмерно с уважената част от иска, съгласно с разпоредбите на
чл.7, ал. 2 т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото
възнаграждение възлиза на 1284 лева с включен ДДС.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260234 от 15.06.2021 г., изменено в
частта за разноските с определение № 260974 от 19.10.2021 г., постановено по
търг. д. № 44 по описа за 2020 г., на Старозагорския окръжен съд в частта, с
която „Д. з.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на ПЛ. Д. П. ЕГН
********** сумата за разликата над 17 000 лева до присъдената сума от 35
000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и
страдания от нанесените травми, вследствие настъпило на 28.11.2018 г. в гр.
Г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019 г. - датата на която
е изтекъл срокът за произнасяне на „Д. з.“ АД по заведената на 14.12.2018 г.
застрахователна претенция, до окончателно изплащане на сумата.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 260234 от 15.06.2021 г.,
изменено в частта за разноските с определение № 260974 от 19.10.2021 г.,
постановено по търг. д. № 44 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен
съд в частта, с която „Д. з.“ АД е осъдено да заплати на П. Д. П. сумата за
разликата над 32.91 лева до присъдената сума от 65,82 лева - обезщетение за
имуществени вреди от претърпените болки и страдания от нанесените
травми, вследствие настъпило на 28.11.2018 г. в гр. Г. ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 15.03.2019 г. - датата на която е изтекъл срокът за
произнасяне на "Д. з." АД по заведената на 14.12.2018 г. застрахователна
претенция, до окончателно изплащане на сумата, като прекратява
производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА „Д. з.“ АД ЕИК ********* да заплати на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата на „К. и съдружници – а. д.“ /с предишно
наименование „К. и С. – а. д./, представлявано от управителя адвокат П.К. от
АК - С. З. сумата 1284 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата ПЛ. Д. П. в
производството по в.т.д. № 459 по описа на Пловдивския апелативен съд.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8