Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………./25.09. |
Година 2015 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и пети юни |
Година 2015 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 7228 по описа за 2014 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са обективно
съединени искове по чл. 55 ал. 1 предл. трето от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по
искане от името на Изпълнителна агенция „Н.Ф.Ц.“ срещу „1.П.“ ЕООД. Ищецът
твърди да е сключил с И.м., действащ като едноличен търговец с фирма „И.М.”
договор № 08Д130 от 05.06.2009 г. за проект „Всеки стрък си има ангел”, по
който ищецът превел на 15.06.2009 г. на едноличния търговец сумата 35 000 лева.
Ищецът подписал с едноличния търговец и договор № 09И55-И/10.07.2009 г. за реализация
на проект „Тишината в сянката на скакалеца”. С договор № 001 от 29.09.2009 г.
едноличният търговец бил заместен от ответното дружество и по двата договора.
На 29.10.2009 г. ответното дружество получило сумата от 15 000 лева по договор
№ 08Д131 от 05.06.2009 г. и сумата 7600 лева по договор № 09И55-И от 10.07.2009
г. Било договорено продължаване на срока за изпълнение на задълженията и по
двата договора, но такова не последвало включително и в рамките на допълнително
предоставения срок. Ищецът твърди, че договорите са развалени поради
неизпълнение, като претендира от ответника да върне сумата от 50 000 лева по
договор № 08Д131 от 05.06.2009 г. и 7600 лева по договор № 09И55-И от
10.07.2009 г. Ищецът твърди да е поканил ответника да заплати сумата 50 000
лева, като за периода 12.06.2014 г. до 23.10.2014 г. счита за формирано
задължение за обезщетение за забава в размер на 1824.64 лева, а при условията
на чл. 214, ал. 2 от ГПК се претендира и законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът
твърди също така по договор № 09И55-И от 10.07.2009 г. да е договорено
обезщетение за неизпълнено задължение, което за периода 30.04.2010 ч. - 20.10.2014 г. счита, че формира вземане в
размер на 6209.20 лева.
В
отговора по исковата молба от името на ответника се твърди да е е уведомил
Националния филмов център, че поради отправена срещу него клевета не може да
ползва спечелените субсидии за проектите си, а липсата на финансови средства
възпрепятстват реализацията им в определените срокове, тъй като съдебен
изпълнител иззел получените средства заради несъществуващи задължения за
нереализиран от него проект „1898”.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца – адв. С. от САК, поддържа исковете. Наведени са доводи в
писмени бележки.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание и не изпраща представител, но навежда доводи в писмени бележки,
анализирайки развилите се отношения между него и Г. Н., ангажиран като
продуцент на проект за документален филм „1989“..
Съдът
като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна
намира следното:
По делото не се спори, а и от
представения договор № 08Д131-ПР се установява писмено изразено съгласие на
05.06.2009 г. от името на ищеца и от страна на ответника, действащ като
едноличен търговец с фирма „И.м., че за производство и разпространение на
документалният филм „Всеки стрък си има ангел“ на ищеца се предоставя като
безлихвен кредит сумата от 66900 лв.,
представляваща 79,97 % от общия бюджет на проекта при поето задължение за първи
публичен показ на фирма не по-късно от 10.12.2009 г. Изразено е също така
съгласие, че ответникът ще превежда на ищеца 20 % от всеки нетен приход от
филма за срок от 10 години от датата на първата публична прожекция на филма в
страната или извън нея до възстановяване на предоставената му сума.
По делото не се спори, а и от
представените платежни нареждания се налага извод, че сумата от 35 000 лв.
е преведена на името на И.м. в качеството му на едноличен търговец с фирма „И.м.“
на 10.06.2009 г. по указаната в договора банкова сметка. ***.09.2009 г. писмено е изразено съгласие, че на основание
сключен договор между едноличния търговец „И.м.“ и ответното дружество за
отстъпване и прехвърляне на продуцентските права на филма „Всеки стрък си има
ангел“ е договорен срок за първи публичен показ на фирма „Всеки стрък си има
ангел“ на 30.09.2010 г., а ищецът е поел задължение да преведе оставащите суми
по посочена сметка от ответното дружество. На 15.10.2009 г. по сметка на
дружеството е преведена сумата от 15 000 лв. при указано основание за
превода ІІ транш ф.п. „Всеки стрък си има ангел“. Видно от представения договор
№ 001/29.09.2009 г. ответното дружество, представлявано от „И.м.“ се задължава
да изпълни условията и изискванията по договорите между ИА НФЦ и едноличен
търговец „И.м.“ за реализация на документалния филм „Всеки стрък си има ангел“
и написване на сценарий и подготовка на проект за игрален филм с работно
заглавие „Тишината в сянката на скакалеца“.
На 11.01.2012 г. представители на
страните в процеса писмено са изразили съгласие за промяна в сроковете за
реализация на документалния проект „Всеки стрък си има ангел“ и съответно за
датите на плащания на останалите суми по договора.
С договор № 09И055-И от 10.07.2009
г. писмено е удостоверено съгласие, че ищецът предоставя на И.м. в качеството
му на продуцент на игрален филм с работно заглавие „Тишина в сянката на
скакалеца“ с автор И.м. сумата 7 600 лв. при задължение на едноличния
търговец да представи подробен проект по написания сценарий за реализация на
филма в срок до 10.12.2009 г. Изразено е съгласие, че при неизпълнение на така
поетите задължения едноличният търговец се задължава да възстанови преведените
му суми с лихва 0,05 % за всеки просрочен ден.
На 29.09.2009 г. И.м. в качеството
си на едноличен търговец с фирма „И.м.“ и като управител на „1.П.“ ЕООД е
посочил, че продуцентска фирма ЕТ „И.М.“ отстъпва продуцентските си права по
договорите с ИА НФЦ за реализация на двата проекта, а продуцентска фирма „1.П.“
ЕООД се задължава да изпълни условията и изискванията по договорите за
реализация на документалния филм и написване на сценарий и подготовка на проект
за игралния филм.
На 30.09.2009 г. писмено е изразено
съгласие, че на основание сключен договор между едноличния търговец „И.м.“ и
ответното дружество за отстъпване и прехвърляне на продуцентските права на
филма за написване на сценарий и подготовка на проект за игрален филм с работно
заглавие „Тишина в сянката на скакалеца“ дружеството се е задължило да
представи подробен проект по написания сценарий за реализация на игралния филм
в срок до 30 април 2010 г., а ищецът се е задължил да преведе по посочена от
ответника сметка сумата от 7600 лв. По делото не се спори, а и приложеното
платежно нареждане обосновава извод за извършен превод на сумата на 15.10.2009
г.
На 12.06.2014 г. е приета за
ответното дружество нотариална покана, с която е заявено, че поради пропуснати
срокове за реализация на проекта включително в двукратно продължаваните
срокове, считано от датата на получаване на поканата договорът за проект „Всеки
стрък има ангел“ следва да се счита прекратен. Поискано е в 30 дневен срок да
бъде възстановена получената сума от 50 000 лв. Посочено е също така, че
поради неизпълнение на задълженията по договор № 09И055-И/2009 в допълнително
дадения срок, получената от дружеството сума 7600 лв. следва да бъде върната
ведно с лихвата по т. 6 от договора в размер на 0,05 % за всеки просрочен ден,
считано от 30.04.2010 г.
При така установеиите факти от
правна страна съдът намира следното:
По
исковете с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД
Законът
задължава лицето, получило облага да я върне, когато причината за получаването
й е отпаднала. Ищецът обуславя претенцията си срещу ответното дружество от
обстоятелството, че договорите, обусловили плащане на търсените в процеса
главници са развалени, съответно с довод за заместване на едноличния търговец в
договорно утвърдената правна връзка. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже
получена от ответника сума, съответно обективирано съгласие за поемане на
правата и задълженията, произтичащи за едноличния търговец от сключените
договори и наличието на обстоятелство, обуславящо едностранно прекратяване на
правната връзка.
Ангажираните
в процеса доказателства позволяват извод, че по сметка на ответника са
постъпили сумата от 15 000 лв. по проекта „Всеки стрък си има ангел“ и
7600 лв. по проекта „Тишина в сянката на скакалеца“. По делото нито се твърди,
нито се установява договореният резултат да е постигнат. По аргумент от чл. 81
ал. 2 ЗЗД липсата на парични средства не съставлява обективна пречка за
изпълнение. Ето защо противопоставеното възражение за предприето изпълнение
върху преведените суми не освобождава ответника от поетото задължение да
осигури договорения резултат, а следователно и не лишава ищеца от принципно
признатата му възможност да разтрогне правната връзка при неизпълнение. Нормата
на чл. 87 ал. 1 ГПК овластява кредитора едностранно да прекрати правната връзка
при неизпълнение на поетия ангажимент при дадена възможност за реалното му
изпълнение, освен ако кредиторът няма интерес да получи реално изпълнение макар
и със закъснение. Настоящият състав приема, че доколкото изключението
утвърждава отстоявания принцип на реално изпълнение на договорно поетите
задължения, при преценката в тази насока следва да се държи сметка и за
обективно съществуващата възможност да бъде престирано в разумен срок.
Развилите се отношения между страните при няколкократно продължавани срокове и
липсата на каквито и да било данни за предприето реално изпълнение, а и
изложените в докладите пречка за това – действия на частен съдебен изпълнител
срещу имущество на трето на спора лице, съответно заболяване на законния
представител на ответното дружество, не дават опора за извод, че реално
изпълнение на задълженията по договорите е възможно. По тези съображения съдът приема
за налична хипотезата на чл. 87 ал. 2 ЗЗД, поради което достигналото до
ответника изявление е обусловило прекратяване на правната връзка, произтичаща и
от двата договора. Следователно, причината за получените суми е отпаднала и
това ангажира ответното дружество да ги възстанови.
Правилото
на чл. 81 ал. 2 ЗЗД е приложимо към всяко правоотношение без оглед на
конкретния негов източник. Ето защо и без значение за предявения иск остава
дали ответникът разполага реално с тези суми.
Типичен
за произтичащата от договор правна връзка е относителният й характер. Това ще
рече, че договорът създава права и задължения за лицата, непосредствено
ангажирали се като обема на задълженията произтича от обективираната воля. Законът
еднозначно разграничава правната сфера на търговското дружество от тази на
физическото лице едноличен собственик на капитала. Уредената от Търговския
закон възможност физическото лице да осъществява непосредствено търговска
дейност, придаващо му качеството едноличен търговец, определя като титуляр на
правата и задълженията, поети в процеса на осъществяване на тази дейност самото
физическо лице. Веднъж възникнало правото и съответно задължението в
патримониума на самостоятелния правен субект предполага или предписана от
закона причина за правоприемство, или нарочно изразена воля в тази насока. Ищецът
основава тезата си за отговорност на ответното дружество за получената от
едноличния търговец сума с договор между ответното дружество и едноличния
търговец. Видно от обективираната воля в представения по делото анекс от
30.09.2009 г. поетото от ответното дружество задължение е ограничено до
реализацията на предходно договорения проект. При така очертаната рамка на
отношението между ищеца и ответното дружество няма основание за наведения довод
за заместване в правоотношението. Липсва поето задължение от името на ответното
дружество да възстанови получената от едноличния търговец сума.
Съдът
е обвързан от предявеното за защита искане, което в случая касае вземане,
извлечено непосредствено от получена сума и отпаднала причина за задържането й.
Процесуалният закон изрично регламентира процедура за еднозначно определяне
рамката на предявеното за защита право посредством доклада по делото и
гарантираната на страните възможност да заявят своята гледна точка по
възприетия от съда предмет на спора и приложимия закон. В случая докладът е
приет без бележки от процесуалния представител на ищеца. При положение, че
сумата не е получена от самостоятелния от правна гледна точка субект –
ответникът в процеса, а и не се установява нарочно поето задължение за безусловното
й връщане при принципно различно уговореното посредством дял от формиран приход
при реализация на проекта, нито се твърди друго основание за встъпване в това
самостоятелно от правна гледна точка задължение, настоящият състав не намира опора
да приеме, че именно дружеството дължи да заплати сумата от 35 000 лв. Ето
защо и предявеният иск в тази му част следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Законът
третира неизпълненото в срок парично задължение като източник на вреда и
утвърждава механизъм за остойностяване на следващото се обезщетение. Нормата на
чл. 84 ЗЗД определя и обстоятелствата, обуславящи наличието на забава.
Ответникът е уведомен за очакваното плащане на получената сума по договор №
08Д131-ПР от 05.06.2009 г. Установеното в процеса вземане не е свързано със
срок, поради което и меродавен в случая се явява указаният с поканата 30-дневен
срок за изпълнение. В процеса не се твърди в рамките на предоставения срок
получената от търговското дружество сума да е изплатена на ищеца. Последният
ден от предоставения срок изтича в неработен ден – събота, поради което и с
оглед правилото на чл. 72 ал. 2 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по отношение
на това самостоятелно задължение считано от 15.07.2014 г. Определен при
условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва за периода до 20.10.2014
г. възлиза на 409,56 лв., до която сума и така предявеният иск следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер и за претендирания период да
бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 92 ЗЗД
Законът
допуска възможност страните в облигационна връзка да определят отнапред
механизъм за обезпечаване на надлежното изпълнение, който да послужи и за
определяне размера на обезщетението в случай на неизпълнение. По изложените
вече съображения настоящият състав не намира основание да счита, че ответното
дружество е заместило едноличния търговец в правоотношението, произтичащо и от
договор № 09И055-И от 10.07.2009 г.
Дори
хипотетично да се приеме, че изразеното съгласие е довело до встъпване в
правоотношението, клаузата на чл. 6 от договора свързва дължимостта на
обезщетението с неспазен срок при посочен ден в т. 2 – 10.12.2009 г. Сключеният
анекс на 30.09.2009 г. обаче утвърждава друг срок за изпълнение от страна на
ответното дружество. Липсва указание в този анекс неизпълнението му в указания
при новите условия да обуславя отговорност по смисъла на т. 7 от договора.
Настоящият състав приема, че след като съгласието на страните е в основата на
вземането за неустойка, не съществува правна възможност то да бъде предполагано
и при изменените условия. Ето защо и доколкото неизпълнението на задължението в
допълнително дадения срок, а и в периода на очакваното реално изпълнение след
изтичането му не се включва в очертаната с договора хипотеза на неизпълнение,
това само по себе си препятства възможността извод, че в тежест на ответното
дружество е възникнало задължение да заплати сумата ведно с лихва от 0,05 %.
С
оглед относителния характер на правната връзка, произтичаща от поето задължение
по договор противопоставими на кредитора са само възражения, извлечени
непосредствено от създадената с него връзка при очертаното й съдържание,
каквито в процеса не са наведени. Ето защо.без значение в случая остават
отношенията между представляващия ответното дружество и едноличен собственик на
капитала – И.м., с трето на процеса лице, съответно действията в рамките на
проект, предхождащ процесните. Следователно безпредметно остава обсъждането на
наведените в процеса твърдения и представени доказателства в тази насока.
По искането, упражнено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение акцесорното
вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които възниква
то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият състав
приема, че в тази насока приложим е материалният закон.
Нормата
на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия с изпълнението длъжник да
го изпълни ведно с обезщетение за претърпените от забавата вреди. Нормата на
чл. 86 ЗЗД утвърждава необоримо предположение, че неизпълненото парично
задължение поражда вреда и определя механизъм за остойностяването й. В случая
се доказа получена от ответното дружество покана преди датата на предявяване на
иска. Отговорността за обезвреда при закъснението отпада едва с погасяване на
лихвоносното задължение на друго основание. Тъй като подобно обстоятелство не
се установява понастоящем, главниците следва да бъдат присъдени ведно с вземане
за законна лихва до погасяването им.
По разноските
При установеиня изход от спора в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани
разноски съразмерно уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „1.П.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „Н.Ф.Ц.“ със седалище и адрес на управление:*** както следва:
- на основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД сумата от 15000,00 лв. – получена сума по договор № 08Д131/5.06.2009 г., развален поради неизпълнение, ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 24.10.2014 г. до окончателно изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 35 000 лв. – разлика до пълния предявен размер;
- на основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД сумата от 7600,00 лв. - получена сума по договор № 09И55-И/10.07.2009 г., развален поради неизпълнение, ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 24.10.2014 г. до окончателно изплащане на сумата;
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 409,56 лв. – законна лихва върху сумата по т. 1 за периода от 15.07.2014 г. до 20.10.2014 г., включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1415,08 лв. – разлика до пълния предявен размер и за периода 12.06.2014 г. -14.07.2014 г., включително;
- на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 1972,11 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване
на препис от настоящото.
СЪДИЯ: