Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

гр. Враца, 07.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          Председател:  Калин Тодоров

 

при секретаря Ц. Банинска, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 5106 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по предявен отрицателен иск за установяване право на собственост върху недвижими имоти, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Направено е и искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт.

В исковата молба ищецът К.А.С. *** твърди, че с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 111, том II, рег. № 5202, дело № 291/2018 г. на нотариус Ивайло Лиловски с район на действие РС - Враца, ответникът В.А.С. е признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 12259.1005.270, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АК, местност „Ливадите”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ), категория на земята при неполивни условия: 9, с площ от 1221 кв.м., при съседи: № 12259.1005.245, № 12259.1005.269 и № 12259.1005.356 и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 12259.1005.245, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АК, местност „Ливадите”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ), категория на земята при неполивни условия: 9, с площ 2863 кв.м., при съседи: № 12259.1005.269, № 12259.1005.270, № 12259.1005.446, № 12259.1005.368, № 12259.1005.244, № 12259.1005.254, № 12259.1005.253, № 12259.1005.356 и № 12259.1005.447, ведно с построените в имота – 1.СГРАДА с идентификатор № 12259.1005.245.1, със застроена площ от 68,00 кв.м., брой етажи 2 /два/, предназначение: вилна сграда – еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор № 12259.1005.245.2, със застроена площ от 23,00 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: друг вид сграда за обитаване; 3. СГРАДА с идентификатор № 12259.1005.245.3, със застроена площ от 97,00 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: постройка на допълващо застрояване и всички други подобрения в имота. Поддържа, че собствеността на ответника върху имотите е призната от нотариуса на база давностно владение, продължило несмущавано повече от десет години. Счита, че въпросните констатации, послужили като основание за признаване на собствеността на ответника върху процесните имоти, са неверни, тъй като имотите се притежават, ползват и владеят от него заедно с построените сгради от 1978 г. до настоящия момент. Посочва, че упражнява фактическа власт върху поземлените имоти и трите сгради в продължение на повече от четиридесет години и е извършил множество подобрения. Изтъква, че ответникът не е семеен и повече от тринадесет години живее и работи в чужбина, като се прибира рядко - веднъж на няколко години, че никога не е имал ключ от външната врата на имота и от сградите, че не е живял, владял, ползвал и упражнявал каквато и да било фактическа власт върху процесните имоти и сгради - трайно, несъмнено, в продължение на повече от десет години и с явно изразена и манифестирана воля, че владее за себе си, че никога не е имал претенции за собственост и съответно не е демонстрирал собственическо поведение и правомощия. Предвид изложеното счита, че няма как към датата на издаване на констативния нотариален акт ответникът да е владял несмущавано повече от десет години и да е придобил собствеността върху процесните имоти и сгради по реда на чл.79. ал. 1 ЗС. Моли съда, след като се убеди във верността на твърденията му, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К.А.С., че В.А.С. не е собственик по давностно владение на описаните в констативния нотариален акт недвижими имоти и сгради, да отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за констатиране правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 111, том II, рег. № 5202, дело № 291/2018 г. на нотариус Ивайло Лиловски, вписан под № 339 в регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие РС Враца, и да му присъди направените от него съдебно-деловодни разноски.

Ответникът В.А.С. ***, чрез назначения му особен представител адв. М. Д. ***, в писмения отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, оспорва изцяло предявения иск като недопустим, като твърди, че липсват основанията, предвидени от закона за предявяване на иск против него за отмяна на нотариален акт за № 111/01.10.2018г. Оспорва иска и като неоснователен и недоказан като поддържа, че е упражнявал несмущавано и непрекъснато владение върху имотите повече от 10 години и тъй като за имотите не е имало документ за собственост е подал молба до нотариуса и след обстоятелствена проверка се е сдобил с нотариален акт. Изтъква, че по силата на приращението е собственик и на намиращите се в имота постройки. Оспорва твърденията на ищеца, че владее и осъществява фактическата власт на процесните имоти. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 111, том II, рег. № 5202, дело № 291/2018 г. на нотариус Ивайло Лиловски с район на действие РС - Враца, В.А.С. е признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 12259.1005.270, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АК, местност „Ливадите”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ), категория на земята при неполивни условия: 9, с площ от 1221 кв.м., при съседи: № 12259.1005.245, № 12259.1005.269 и № 12259.1005.356 и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 12259.1005.245, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АК, местност „Ливадите”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ), категория на земята при неполивни условия: 9, с площ 2863 кв.м., при съседи: № 12259.1005.269, № 12259.1005.270, № 12259.1005.446, № 12259.1005.368, № 12259.1005.244, № 12259.1005.254, № 12259.1005.253, № 12259.1005.356 и № 12259.1005.447, ведно с построените в имота – 1.СГРАДА с идентификатор № 12259.1005.245.1, със застроена площ от 68,00 кв.м., брой етажи 2 /два/, предназначение: вилна сграда – еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор № 12259.1005.245.2, със застроена площ от 23,00 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: друг вид сграда за обитаване; 3. СГРАДА с идентификатор № 12259.1005.245.3, със застроена площ от 97,00 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: постройка на допълващо застрояване и всички други подобрения в имота.

По делото са представени скици на двата поземлени имота, издадени от СГКК-Враца, удостоверения за характеристики на тези имоти, както и копие на преписката по нот. дело № 291/2018 г.

За установяване на възраженията на ищцовата страна за придобиване по давност на процесните недвижими имоти от ответника, по делото са разпитани свидетелите Н.Т.К.и Т.Н.К., чиито показания съдът кредитира като непосредствени, обективни и непротиворечиви.

Свидетелят Т.Н.К.установи с показанията си, че през 70-те годни на миналия век родителите на страните дошли в кв. Б. и закупили една ливада близо до неговия дом, а след това закупили и лозе от около 1 декар. През 80-те години родителите на страните построили в първия имот стопанска сграда, а после и жилищна сграда - двуетажна къща, като ищецът помагал в строежа. Според свидетеля ищецът живее в гр.Враца, но ежеседмично заедно със съпругата и децата си идва в кв. Б. и обработва лозето и градината. Свидетелят установи също, че ответникът е израснал в Борован и като дете рядко е идвал в кв. Б.. Около 2-3 години е живял в кв. Б. преди повече от 10 години, след което е тръгнал да пътува в чужбина. Идва рядко в кв. Б., като последно свидетелят го е виждал, когато е починала майка му през 2018г. Понастоящем бащата на страните е жив и живее в кв. Б..

Идентични са и показанията на свидетеля Н.Т.К.. Той се познава с родителите на страните от 80-те години, когато строили къщата в кв. Б.. Според него ищецът е помагал в строителството и системно е в имота - обработва градините и земята, а преди 4 год. е отливал цимент за ограда. Свидетелят установи, че през 90-те години за около 3-4 г., ответникът е живял в кв. Б. при майка си и баща си. Според свидетеля ответникът е в чужбина повече от 10 години и за последно го е виждал в кв. Б. преди смъртта на майка му, октомври 2018г., покрай погребението. Свидетелят знае, че имотите са на родителите на страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

При предявен отрицателен установителен иск за право на собственост ищецът следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника (т.1 от TP № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС). При отрицателния установителен иск за собственост предмет на иска, а оттук и на доказване, е правото на собственост на ответника. Ответникът е този, който съгласно разпределението на доказателствената тежест следва да установи това свое право - да докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост - фактите, от които произтича правото му.

В настоящия случай ищцата обосновава правния си интерес от предявяването на иска като се позовава на фактическо състояние (осъществяваното ползване на имота) и на възможността да придобие права, ако отрече правата на ответника (може да придобие имота на оригинерно основание — придобивна давност). Правният интерес се свързва с извънсъдебното оспорване на правата на ищеца, каквото представлява снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост (в този смисъл са Решение №1942/15.01.2002 г. по гр. дело №298/2001 г. на ІV г.о. на ВКС и Решение №885/12.06.2002 г. гр. дело №95/2001 г. на ІV г.о. на ВКС). Интересът на ищеца произтича от осъществяването на ефективен съдебен контрол върху снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост върху процесните имоти.

Следователно съществува спор за материално право между страните, който произтича от претендирането от страна на ответника на отричано от ищеца право и обуславя правния му интерес за предявяване на отрицателен установителен иск за решаването му по съдебен ред.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е процесуално допустим и дължи произнасяне по неговата основателност.

С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. С констативния нотариален акт за собственост ответникът е признат за собственик на процесния имот на основание давностно владение, поради което съдът изследва наличието на това придобивно основание.

Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при определени условия. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот. Това владение трябва да е продължило 10 години, да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. Втората алинея на цитираната разпоредба повелява, че ако владението е добросъвестно правото на собственост може да се придобие с непрекъснато владение в продължение на пет години. С оглед нормата на чл.79 от ЗС признаването на правото на изключителна собственост върху един недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период по-дълъг от 5, съответно 10 години на фактическа власт по отношение на имота /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране от владелеца по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, т.е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем /в този см. и Решение № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о., Решение № 636 от 4.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 144/2003 г., I г. о. и др./. Съдебната практика категорично приема, че наличието на манифестирана с намерение за своене на имота непрекъсната и необезпокоявана от страна на действителния собственик фактическа власт, в срока на придобивната давност по чл.79 от ЗС, може да направи владеещия несобственик собственик на недвижимия имот, в резултат на което правото на собственост се изгубва от предишния собственик.  

В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установи такова непрекъснато, несъмнено, необезпокоявано, явно владение на процесните имоти от страна на ответника в десет годишния давностен срок преди снабдяването му с констативния нотариален акт за собственост, с явно изразена и манифестирана воля, че владее имотите за себе си. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели /Н.Т.К.и Т.Н.К./ се установи, че имотите са обитавани от други лица - родителите на ответника и неговия брат - ищеца по делото. Свидетелите са категорични, че двата имота са закупени от родителите на ответника, че те с помощта на ищеца са построили сградите в единия имот, че бащата на страните е жив и понастоящем живее в този имот и че ищеца заедно със своето семейство ежеседмично посещава имотите и ги обработва. Свидетелите установиха също, че ответникът само няколко години е живял в кв. Б. и то преди повече от 10 години, след което е тръгнал да пътува в чужбина и рядко посещава имотите.

С оглед събраните в производството доказателства не се установиха предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗС по отношение на ответника, поради което доказателствената тежест на констативния нотариален акт за удостоверяване на правото му на собственост е разколебана.

По изложените съображения съдът счита, че след като ответника, чрез пълно и главно доказване, не установи по безспорен и несъмнен начин, че е собственик на процесните имоти, то предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да се уважи. С оглед уважаването на отрицателния установителен иск за собственост, претендираното от ответника право на собственост следва да се счита отречено не само с оглед претендираното оригинерно основание, а с оглед на всички възможни негови основания, в какъвто смисъл е и ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.

Искането на ищеца за отмяна на констативния нотариален акт № 111, т.II, рег. № 5202, н.д. № 291/01.10.2018г. на нотариус Ивайло Лиловски е основателно и представлява законна последица от уважаването на иска за собственост – в този смисъл е ТР №178/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС. Следва да се отбележи, че отмяната на този охранителен акт, независимо от процесуалното качество на страната, която се ползва от него (ищец или ответник), е дължима последица с оглед на принципите за икономичност и ефективност на процеса, както се приема в практиката на ВКС, обективирана в Определение №359/08.04.2011 г. по гр. дело № 1570/2010 година на ІІ г.о. на ВКС. От друга страна разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК никога не е приложима самостоятелно. Тя урежда задължението на съда да отмени, респективно да измени, порочен охранителен акт като последица от разрешен по исков ред спор за материално право.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 50 лв. държавна такса, 535, 35 лв. заплатено възнаграждение на особен представител, 600 лв. платено адвокатско възнаграждение и 75 лв. заплатени такси за съдебни удостоверения, за вписване на исковата молба и за издаване на скици на процесните имоти.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

       

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на К.А.С., ЕГН **********, адрес: ***, че В.А.С., ЕГН **********, адрес: ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 12259.1005.270, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АК, местност „Ливадите”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ), категория на земята при неполивни условия: 9, с площ от 1221 кв.м., при съседи: № 12259.1005.245, № 12259.1005.269 и № 12259.1005.356 и 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 12259.1005.245, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на ИД на АК, местност „Ливадите”, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ), категория на земята при неполивни условия: 9, с площ 2863 кв.м., при съседи: № 12259.1005.269, № 12259.1005.270, № 12259.1005.446, № 12259.1005.368, № 12259.1005.244, № 12259.1005.254, № 12259.1005.253, № 12259.1005.356 и № 12259.1005.447, ведно с построените в имота – 1.СГРАДА с идентификатор № 12259.1005.245.1, със застроена площ от 68,00 кв.м., брой етажи 2 /два/, предназначение: вилна сграда – еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор № 12259.1005.245.2, със застроена площ от 23,00 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: друг вид сграда за обитаване; 3. СГРАДА с идентификатор № 12259.1005.245.3, със застроена площ от 97,00 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: постройка на допълващо застрояване и всички други подобрения в имота.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт за признаване право на собственост на недвижим имот по давност № 111, том II, рег. № 5202, дело № 291/2018 г. на нотариус Ивайло Лиловски с район на действие РС - Враца, вписан под № 339 в регистъра на Нотариалната камара на Република България.

ОСЪЖДА В.А.С., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.С., ЕГН **********, адрес: ***, направените съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 50 лв. държавна такса, 535, 35 лв. заплатено възнаграждение на особен представител, 600 лв. платено адвокатско възнаграждение и 75 лв. заплатени такси за съдебни удостоверения, за вписване на исковата молба и за издаване на скици на процесните имоти.

    

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: