Решение по дело №1339/2023 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 585
Дата: 3 април 2024 г.
Съдия: Владимир Балджиев
Дело: 20234110101339
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 585
гр. Велико Търново, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110101339 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която излагат твърдения, че на
10.11.2022г. са сключили с ответника договор за дарение, с който безвъзмездно са
прехвърлили правото на собственост спрямо придобития по време на брака недвижим имот,
намиращ се в*. Твърди се, че след сключване на договора контактите между страните
постепенно са преустановени като последвало влошаване на здравословното състояние на
дарителите, което породило необходимост от непосредствени грижи и довело до
затруднения в тяхната издръжка поради ниския размер на доходите и необходимите
средства. Изтъква се, че са поискали от ответника да им предостави средства за покриване
на ежедневните нужди от храна, консумативи и лекарства като е последвало бездействие от
негова страна. С оглед изложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което
да отмени дарението на недвижимия имот и да осъди ответника да заплати направените
разноски. Поради смъртта на С. М., в качеството на ищци са конституирани наследниците
по закон А. М., К. М. и М. М., а предвид сливането на качествата ищец и ответник на Г. М.,
производството по делото относно претенцията за отмяна на дарението в частта за 1/10
идеална част от правото на собственост спрямо имота е прекратено.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
оспорва основателността на исковите претенции. Изтъква, че от години живее * като
предвид смъртта на баща му ищците са изразили желание да дарят процесния имот,
независимо от напредналата им възраст и влошено здравословно състояние. Навежда
доводи, че дарителите са разполагали с достатъчно средства за покриване на ежедневните си
1
нужди и не са отправяли искане за предоставяне на издръжка. Твърди, че е ученик при
редовна форма на обучение и няма доходи, поради което не разполага с възможност да
предоставя средства на ищците. С оглед изложеното, се отправя искане за отхвърляне на
предявените искове и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са субективно съединени искове по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
С договор за продажба *по време на брака си ищците придобили правото на собственост
спрямо *. На 17.02.2016г. те сключили договор за дарение с * М. М., с който безвъзмездно *
прехвърлили правото на собственост по отношение на жилището. Към момента на
сключване на договора, **, където от години живеел със семейството си. *. На ********на
23.08.2021г. ищците предявили претенция срещу *за отмяна на дарението на процесния
имот на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. С решение *, договорът е отменен като след
влизане в сила на съдебния акт ищците установили контакт с ответника като изразили
желание да му дарят апартамента. Въпреки напредналата възраст, ниския размер на
пенсиите и влошеното здравословно състояние на С. М., *поели разноските за пътуването на
* Г. М. като на 10.11.2022г. сключили с него безвъзмездната прехвърлителна сделка.
Последвало отпътуване на ответника *, където той продължил обучението си *. От анализа
на събраните по делото гласни доказателства се установява, че преди и след сключване на
процесната сделка дарителите са живели в имот в *като са полагали грижи един за друг и не
са имали финансови затруднения при издръжката си. След отпътуването на ответника за
чужбина, комуникацията между него и ищците постепенно била прекъсната. *****. След
смъртта **** последният започнал да разчита на подкрепа в ежедневието *, която била
единственият негов роднина, останал да живее в страната.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За уважаване на претенцията за отмяна на дарение по реда на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД,
следва да бъде установено, че дарителят трайно се нуждае от издръжка, че е поискал
издръжка от дарения и че последният е отказал престирането й. В разглеждания случай се
установява, че за дарителите не е възникнала трайна нужда от издръжка. Независимо от
напредналата възраст, размерът на доходите от пенсии, който е под линията на бедност за
2023г. от 504 лв., и хроничните заболявания на С. М., ищците не са имали финансови
затруднения да покриват разходите си за ежедневните си нужди. Те са знаели, че ответникът
трайно живее в чужбина, че е ученик и че е издържан от своята майка, поради което са
платили всички разходи за неговото пътуване и за сключване на сделката, което е
показателно че са разполагали с друг източник на доходи или със спестявания. Освен това,
ако дарителите са имали притеснения, че в бъдеще може да възникнат затруднения да се
издържат сами предвид състоянието, в което се намират и с оглед отмяната на дарението от
17.02.2016г., те са разполагали с възможност да прехвърлят имота срещу задължение за
2
гледане и издръжка на свои роднини, които имат възможност да го изпълняват. В
допълнение следва да се посочи, че след сключване на договора, ответникът не е разполагал
с възможност да предоставя издръжка на ищците тъй като е продължил образованието си в
училище, не е имал източник на доходи и се е нуждаел от средства да покриване на
собствената си издръжка. Поради изложеното се достига до извод, че дареният не е проявил
непризнателност към дарителите по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, поради което
предявените искове за отмяна на безвъзмездната сделка, в частта относно прехвърляне на
9/10 идеални части от правото на собственост спрямо процесния имот, са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенциите на ищците за присъждане на разноски са
неоснователни. Неоснователна е и претенцията на ответника за присъждане на разноски тъй
като липсват доказателства той реално да е извършил такива.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователни предявените от Т. * М. с ЕГН: ********** *, А. Р. М. с ЕГН:
********** *, К. Т. М. с ЕГН: *********** и М. Т. М. с ЕГН: ********** *, срещу Г. Г. М. с
ЕГН: ********** *, искове по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на сключения договор на
10.11.2022г. между дарителите Т. *М. с ЕГН: ********** и С. И. М. с ЕГН: **********, и
дарения Г. Г. М. с ЕГН: **********, обективиран в *, в частта относно дарението на 9/10
/девет десети/ идеални части от правото на собственост спрямо ************.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3