Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 328 17.08.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, V състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и втори юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на прокурора като разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 316 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по
жалба на Р.Р.С. ***, ж.к „Красна поляна“ – 2-ра част, бл.232, вх.
„А“, ет.6, ап.16, срещу Решение за предоставяне на достъп до обществена
информация изх. № 2512/2020 от 15.05.2020г., издадено от Административния
ръководител на РП – Стара Загора, в частта му, с която се отказва предоставянето
на достъп до информация по направеното от Р.С. със Заявление за достъп до
обществена информация с вх. № 2512/ 2020г. по описа на РП – Стара Загора искане
за предоставяне на копие от протокола за избор на наблюдаващ прокурор по
преписка № 2484/ 2017г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение в обжалваната му част, по съображения
за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и необосновано му е отказано
предоставяне на достъп до заявената за получаване информация, с мотиви, че тази
информация не представлява обществена информация по см. на ЗДОИ, а лична
информация, попадаща под защита
съобразно нормите на Закона за защита на личните данни. Твърди, че наличието на
трите имана на прокурорите от РП – Стара Загора в протокола за избор на наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г.,
предоставянето на който протокол се иска по реда на ЗДОИ, не може да бъде
пречка за предоставяне на исканата информация, тъй като от една страна имената
на магистратите не представляват защитени от закона лични данни, а от друга
страна е било възможно предоставянето на
исканата информация чрез заличаването на съдържащите се в протокола лични данни. Направено е искане
обжалваното решение в частта му, с която се отказва
предоставянето на достъп до информация, да бъде отменено, като незаконосъобразно и да бъде задължен
Административният ръководител на РП – Стара Загора да предостави исканата
информация в заявената форма на достъп.
Ответникът по жалбата - Административен ръководител – Районен
прокурор на Районна прокуратура – Стара Загора, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по
основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят в настоящото производство – Р.Р.С., е
подал молба с характер на Заявление за достъп до обществена информация вх. №
2512/12.05.2020г. до Административния ръководител на Районна прокуратура –
Стара Загора, с искане за получаване на информация по какъв начин прокурор Иван
Рогошев от РП – Стара Загора е определен за наблюдаващ прокурор по преписка №
2484/ 2017г. по описа на РП – Стара Загора и на основание Закона за достъп до
обществена информация да му бъде предоставено копие от документа за избор на
наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г. по описа на РП – Стара Загора.
С Решение за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № 2512/2020
от 15.05.2020г., издадено от Административния ръководител на Районна
прокуратура – Стара Загора, на основание чл.34 във вр. с чл.28, ал.2 от Закона
за достъп до обществена информация, е предоставен достъп до обществена
информация относно искането на Р.С. за предоставяне на обществена информация
относно начина /способа/, чрез който прокурор Иван Рогошев е бил определен за
наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г. по описа на РП – Стара Загора.
Със същото решение в оспорената му в настоящото съдебно производство част, е
отказано предоставянето на достъп до информация по направеното от Р.С. със
Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 2512/ 2020г. по описа на РП
– Стара Загора искане за предоставяне на копие от протокола за избор на
наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г. по описа на РП – Стара Загора. От фактическа
страна отказът е обоснован с обстоятелството, че от една страна заявената за
предоставяне информация няма характер на обществена информация по см. на ЗДОИ, а
от друга - че направеното искане касае лична информация /достъп до лични данни
на физически лица – трите имена на всички магистрати от състава на РП – Стара
Загора/, по отношение на които данни ЗДОИ е неприложим, съгласно чл.2, ал. 5 от
ЗДОИ. По съображения, че заявената за
предоставяне информация представлява лична такава, попадаща под защита
съобразно нормите на Закона за защита на личните данни, е прието, че по реда на
ЗДОИ не може да бъде предоставено копие от протокола за
избор на наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г. по описа на РП – Стара
Загора
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт в обжалваната му част на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на постановения отказ за предоставяне
на достъп до информация, в законово установения срок и против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореният отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация, обективиран в Решение за
предоставяне на достъп до обществена информация изх. № 2512/2020 от
15.05.2020г., е постановен от материално компетентния орган по см. на чл.28, ал.2 във вр.
с чл.3, ал.1 от ЗДОИ.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли
са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/; правилно ли са квалифицирани и респ. дали се следват
разпоредените с акта правни последици.
В случая отказът за предоставяне на
достъп до информация, обективиран в Решение за
предоставяне на достъп до обществена информация изх. № 2512/2020 от
15.05.2020г. на Административния ръководител на Районна прокуратура – Стара
Загора, е основан на две обстоятелства, а именно: 1) че заявената за предоставяне
информация няма характер на обществена такава по см. на ЗДОИ и 2) че
направеното искане представлява такова за достъп /предоставяне/ на лични данни,
по
отношение на които данни ЗДОИ е неприложим.
Правото да се
търси и получава информация е конституционно признато в чл. 41, ал.1 и ал.2 от Конституцията на РБългария, като това право обхваща и корелативното задължение
на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима информация,
изключая нормативно уредените ограничения на правото. В действащото
законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация
в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за
правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното
право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от
ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена
информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг
закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. Съответно в разпоредбата на
чл.2, ал.1 от ЗДОИ обществената информация по смисъла на този закон е
дефинирана като всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария и
даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно
дейността на задължените по закона субекти. В чл.9, ал.1 от ЗДОИ е
регламентирано, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите
и техните администрации, е официална и служебна, като в чл.10 и чл.11 от ЗДОИ
са дадени легалните дефиниции на понятията „официална обществена информация” и
„служебна обществена информация” и е определен предметния обхват и съдържанието
на видовете обществена информация по ЗДОИ. По см. на чл.10 от ЗДОИ „официална
обществена информация” е информацията, която се съдържа в актовете на държавните
органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните
правомощия, а съгласно чл.11 от ЗДОИ „служебна обществена информация” е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
В разпоредбата на чл.3 от ЗДОИ са определени кои са задължените субекти за
предоставяне на достъп до обществена информация - държавни органи, органи на местното самоуправление,
публичноправни субекти и т.н., които създават или съхраняват обществена
информация.
При тълкуването и анализа
на така очертаната нормативна регламентация следва извода, че във всеки един случай
при извършване на преценка за съществуването на задължение за предоставяне на
достъп до конкретна обществена информация, е необходимо да се установи кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Субектът, до който
е направено искането, да е сред лицата изчерпателно посочени в чл.3 от ЗДОИ и
2. Информацията която се иска, да представлява обществена информация по см. на чл.2,
ал.1 от ЗДОИ.
Безспорно Административният
ръководител на Районна прокуратура – Стара Загора попада в кръга задължените по
чл.3, ал.1 от ЗДОИ субекти. Спорният по делото въпрос се свежда до това, налице
ли е второто посочено по-горе материалноправно основание, а именно дали
заявената от жалбоподателя за предоставяне информация представлява обществена
информация по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ.
От съдържанието на подадената от Р.Р.С. молба - Заявление
за достъп до обществена информация до Административния ръководител на РП –
Стара Загора, е видно, че направеното на основание ЗДОИ искане е за получаване
на достъп до обществена информация чрез предоставяне на
копие от протокола за избор на наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г.
по описа на РП – Стара Загора. За да постанови отказ за предоставяне на заявения достъп
до информация решаващият орган на първо място е приел, че търсената информация
не попада в обхвата на ЗДОИ, тъй като не се касае за обществена информация, а за
лична информация, попадаща под защита съобразно нормите на Закона за личните
данни. Действително обществена е не всяка информация, която се създава, обработва
или съхранява от задължен субект по ЗДОИ, а само тази, която отговаря
регламентираните в чл.2, ал.1 от ЗДОИ изисквания. Съгласно чл. 9, ал.1
от ЗСВ разпределението на делата и преписките в органите на
съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез равномерно
електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им при спазване
изискванията на чл. 360б.
Принципът на случайния подбор при разпределението на
делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в
прокуратурата и Националната следствена служба - в рамките на отделите / ал.9,
чл. ал.2от ЗСВ/. Разпределението на делата и издаваните за това актове от
органи на прокуратурата /протоколи/, следва да се разглежда като
административно-правна дейност. Тази дейност е различна от дейността по
разследването в рамките на досъдебното производство и свързаните с него
материали по разследването, съдържащата се в които материали информация
безспорно не е обществена по см. на ЗДОИ, като предоставянето й става по
предвидения в НПК ред. Но информацията за актовете на прокуратурата, обективиращи
извършваната от нея административно-правна дейност, издадени в изпълнение на
административните й функции, представлява обществена информация по см. на чл.2,
ал.1 от ЗОДОВ. В случая с подаденото заявление не се цели достъп до прокурорски
актове по повод на образувано досъдебно производство, а получаване на сведения за начина на
изпълнение на заложения в чл. 9 от
Закона за съдебната власт принцип за разпределението на делата и
преписките в органите на съдебната власт чрез случайния подбор посредством
електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им. Информацията,
определена като справка/извадка от протокол за извършено случайно разпределение
на преписките в прокуратурата, съответно параметрите, по които са избрани
наблюдаващите прокурори, датата, на която е извършено разпределението и
операторът, издал данните, е от естество да формира мнение на оспорващия за
дейността на Прокуратурата и убеждение за начина, по който тя упражнява
правомощията си, вкл. изпълнението на нормативно разписаното правило по чл.9 от ЗСВ. Следователно неправилно и необосновано в обжалваното решение е прието, че
заявената за предоставяне информация - копие от протокола за избор на
наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г. по описа на РП – Стара Загора,
не представлява обществена информация по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ.
Второто
съображение, на което се основава постановения отказ за предоставяне на достъп
до информация, е че направеното искане представлява искане за достъп
/предоставяне/ на лични данни по см. на § 1, т.2 от ДР на ЗДОИ. Несъмнено
имената на физическите лица представляват „лични данни” както по см. на § 1,
т.2 от ДР на ЗДОИ, така и по см. на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Вярно е и че
в чл.2, ал.5 от ЗДОИ е предвидено че този закон не се прилага за достъпа до
лични данни. Целта на законодателното разрешение за изключване приложимостта на
ЗДОИ спрямо достъпа до лични данни, е да се гарантира неприкосновеността на
личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно
използване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп
до събраните и обработвани такива данни. Но в случая заявеният достъп до
информация, формулиран като такъв за предоставяне на копие
от протокола за избор на наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г. по
описа на РП – Стара Загора, не може да бъде определен като искане за предоставяне на
лични данни и достъп до лични данни на физически лица. Независимо, че протоколът за избор на наблюдаващ прокурор съдържа трите имена на всички
магистрати от състава на РП – Стара Загора, участващи в разпределението, информацията
за имената на прокурорите не може да бъде определена като такава, свързана с
неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица. Заявената
за получаване информацията се отнася до публичната институция – Районна
прокуратура - Стара Загора и следователно не засяга в лично качество
физическите лица, заемащи длъжността прокурор. Трайно установена е и съдебната
практика че имената на лица, заемащи длъжност в институция, чиито структура,
правомощия и правила на дейност са нормативно регламентирани на основата на
принципа на публичността, не могат да бъдат определени като защитени от закона
лични данни, както и че защитата на личните данни на лицата, заемащи публични
длъжности, е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на
останалите граждани. В този смисъл в случая нормативно предвидената в ЗЗЛД
защита на личните данни не може да има за последица ограничаване правото на
достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, независимо, че исканата
обществена информация съдържа лични данни. Ето
защо заявената от Р.С. за получаване информация не може да бъде определена като
защитена от закона лични данни, както неправилно е приел решаващият орган в
оспорения в настоящото производство отказ за предоставяне на обществена
информация по реда на ЗДОИ.
Не може да се приеме, че в случая е
налице хипотезата на чл. 37, ал.1,
т.2 от ЗДОИ за постановяване на отказ за предоставяне на обществена
информация /достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало
предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ
обществен интерес/ - прокурорите, участвали в избора на
наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г. по описа на РП - Стара Загора,
не представляват трети лица по смисъла на посочена правна норма. А и съгласно чл. 13, ал.4
от ЗДОИ достъпът до служебна обществена
информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен
интерес, какъвто несъмнено в случая съществува предвид законово
регламентираното право на информация на гражданите и юридическите лица за
работата на съдебната власт и корелативно предвиденото задължение за органите
на съдебната власт да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на
действията си по реда на този закон
и на процесуалните закони /чл. 5, ал.1
и ал.2 от ЗСВ/.
Ето
защо съдът намира, че възприетите от Административния ръководител на РП – Стара
Загора и изложени като мотиви в оспорения акт фактически основания, не
релевират съществуването на законово регламентирано материалноправно основание по
чл.37 от ЗДОИ за постановения отказ за предоставяне на информация по подаденото
от Р.С. заявление. Неправилно правоприлагащият орган е отрекъл заявеното и
упражнено от лицето право на достъп до информация по реда на ЗДОИ –
информацията, предоставянето на която се иска, представлява обществена
информация по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, която, дори и да съдържа лични данни,
не е защитена със закон.
С оглед на изложеното съдът приема, че
формираният и обективиран в Решение за предоставяне на достъп до обществена
информация изх. № 2512/2020 от 15.05.2020г. на Административния ръководител на
РП – Стара Загора отказ за предоставяне на обществена информация по заявеното
от Р.С. искане, като постановен при неправилно приложение на закона и в
несъответствие с неговата цел, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Преписката следва да бъде върната на Административния ръководител на Районна
прокуратура – Стара Загора, за разглеждане и ново произнасяне по подаденото от Р.С.
заявление за достъп до обществена информация с искане за предоставяне на копие
от протокола за избор на наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г. по
описа на РП – Стара Загора, при съобразяване с дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като Районна
прокуратура - Стара Загора бъде осъдена да заплати на Р.Р.С. сумата от 10 лева,
представляваща внесена държавна такса. Не се следва присъждане на
претендираните от жалбоподателя пътни разноски в размер на 52.80 лева – от една
страна не са представени доказателства за действително направен такъв разход от
страна на Р.С., а от друга страна правото по чл.143, ал.1 от АПК е ограничено
до направените разноски по производството,
които, по аргумент от чл. 75
и чл. 76 от ГПК,
са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е разноските,
направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение
второ
във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Р.С. ***, ж.к „Красна поляна“ – 2-ра част, бл.232, вх. „А“, ет.6, ап.16,
Решение за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № 2512/2020 от
15.05.2020г., издадено от Административния ръководител на Районна прокуратура –
Стара Загора, в частта му, с която
се отказва предоставянето на достъп до информация по направеното от Р.С. със
Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 2512/ 2020г. по описа на РП
– Стара Загора искане за предоставяне на копие от протокола за избор на
наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г. по описа на Районна прокуратура
- Стара Загора, като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на Административния ръководител на
Районна прокуратура - Стара Загора за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Р.Р.С. Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 2512/ 2020г. по
описа на РП – Стара Загора в частта по направеното искане за предоставяне на
копие от протокола за избор на наблюдаващ прокурор по преписка № 2484/ 2017г.
по описа на Районна прокуратура - Стара Загора, при съобразяване с дадените указания
по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Районна прокуратура - Стара Загора да заплати на Р.Р.С. ***, ж.к „Красна поляна“ – 2-ра част, бл.232, вх. „А“, ет.6, ап.16, ЕГН
********** сумата от 10 /десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по
делото разноски.
Решението не подлежи на
касационно оспорване, съгласно чл.40, ал.3 от Закона за достъп до обществена
информация.
СЪДИЯ: