Решение по дело №8492/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2502
Дата: 20 септември 2022 г. (в сила от 20 септември 2022 г.)
Съдия: Румяна Спасова
Дело: 20221100508492
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2502
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева

Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело №
20221100508492 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Л. ИВ. С. чрез адв. К. К. срещу разпореждане от
21.06.2022 г., с което ЧСИ Й.Ц. е оставил без уважение молбата за прекратяване на
изпълнително дело № 1182/2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, тъй като последната молба за изпълнителни действия от взискателя е от
04.02.2020 г. и оттогава са изтекли предвидените в закона две години без да е постъпило
ново искане. Посочва, че наведените доводи от ЧСИ Й.Ц., че има действия по делото на
основание чл. 18, а именно запор от 08.06.2021 г., нямат отношение към ясното основание за
прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Предвид изложеното иска да се отмени
обжалваното разпореждане, ведно с всички произтичащи от това законни последици и да
бъде прогласено за прекратено производството по изпълнително дело № 1182/2018 г.
С писмено възражение взискателят „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД счита отказът на ЧСИ
изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за напълно
законосъобразен. Твърди, че видимо от извършваните действия по делото не е минал 2
годишния срок, обосноваващ прилагането на цитираната разпоредба. Посочва, че
законодателната идея при перемпция е дезинтересираност на взискателя, а такава не може
да се предполага, предвид че „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД е упълномощила ЧСИ с възможност за
действия съгласно чл. 18. Твърди също така, че в периода на извънредното положение
породено от Ковид 19, всички срокове, в това число и по изпълнителни дела, са били
спрели, поради което следва да се вземе предвид това спиране при изчисляване на
двугодишния срок.
1
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита
жалбата за неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия и мотивите на
съдебния изпълнител, намира следното:
Изпълнително дело № 20187840401182 по описа на ЧСИ Й.Ц. е образувано по молба,
подадена на 30.11.2018 г. от „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД срещу Л. ИВ. С., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 06.11.2013 г. по гр.д. № 36840/2013 г. на СРС, 57 състав.
С молба за образуване на делото взискателят е възложил на основание чл. 18, ал. 1 от
Закона за частните съдебни изпълнители на съдебния изпълнител изцяло да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, както и да определи начина на изпълнението както и да бъде пазач на описаното
имущество. Поискал е да бъдат предприети конкретно изброени изпълнителни действия за
събиране на вземането му.
Във връзка с разпореждане на частния съдебен изпълнител до длъжника е изпратена
на 04.12.2018 г. покана за доброволно изпълнение, както и искания за справки и
уведомление по ДОПК.
На 04.12.2018 г. са изпратени запорни съобщения до „Б.П. България“ АД и „Ю.Б.“
АД, които са наложени съответно на 12.12.2018 г. и 13.12.2018 г.
На 19.12.2018 г. е изпратено до Служба по вписванията – София искане за вписване
на възбрана върху конкретно посочен недвижим имот.
На 13.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД.
С молба от 25.06.2019 г. взискателят „А.ЗА С.НА В.“ ЕАД е поискал извършване на
по-нататъшни действия по удовлетворяване на вземането му чрез извършване на справка за
притежаваните от длъжника сметки и налагане на запор.
На 25.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „П. И.Б.“ АД.
С молба от 14.08.2019 г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи
към запор на дружествен дял на длъжника в „А. 98“ ООД и справки при мобилни оператори,
от ОСЗГ и от КАТ.
С молба от 04.02.2020 г. взискателят е поискал извършване на справка за наличие на
банкови сметки и налагане на запор при откриване на такива.
С разпореждане от 08.06.2021 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се наложи
запор на сметки, открити в „Ю.Б.“ АД.
На 16.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „Ю.Б.“ АД.
С молба от 17.06.2022 г. длъжникът е поискал да се прекрати изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С обжалваното разпореждане от 21.06.2022 г. частният съдебен изпълнител е оставил
искането без уважение.
В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното
производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба
срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 2 на същата
разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на
длъжника.
С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично в т.
6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.
В разпореждане от 21.06.2022 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи искането
2
на длъжника Л. ИВ. С. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е изяснен въпросът с
перемпцията на изпълнителното производство и кои действия на взискателя съставляват
искане за извършване на изпълнителни действия. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. За да е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
трябва взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното
същинско изпълнително действие по изпълнителното дело.
Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предполага бездействие на взискателя да
поиска извършването на изпълнителни действия в установения от закона срок. Обратно
всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на
изпълнителното производство, като е без значение дали се касае за способи, които вече са
били приложени или за нови. В разглеждания случай с молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ предприемане на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Такива действия са предприети по
изпълнителното дело от една страна от взискателя с молби, последната от които от
04.02.2020, а от друга страна – от съдебния изпълнител с налагане на запор от 16.06.2021 г.
по разпореждане от 08.06.2021 г. Следователно от образуване на делото през 2018 г.
периодично и в рамките на срок по-кратък от две години са били извършвани изпълнителни
действия от страна на взискателя или от съдебния изпълнител, с оглед възлагането по чл. 18
ЗЧСИ.
Предвид изложеното не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, която изисква
взискателят да не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, което в случая не е налице. Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и
подлежи на отхвърляне.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:



ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от длъжника Л. ИВ. С. чрез адв. К. К. срещу
разпореждане от 21.06.2022 г., с което ЧСИ Й.Ц. е оставил без уважение молбата за
прекратяване на изпълнително дело № 1182/2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4