Р Е Ш
Е Н И Е
№….
гр. Ловеч, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 60/2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 215, вр. чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от И.Й.И., с
адрес: ***, против Заповед № РД-12-435 от 03.11.2020 г. на заместник-кмета на Община
Плевен, с която е наредено да се премахне незаконен строеж по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ: „Септична яма“, собственост на И.Й.И., с адрес: ***.
Първоначално жалбата е подадена до
Административен съд – Плевен, който с Определение № 32/05.01.2021 г.,
постановено по образуваното пред него адм. дело № 1000/2020 г., е прекратил
съдебното производство на основание чл. 133, ал. 6 от АПК и е изпратил същото
на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен административен
съд, който да разгледа жалбата. С Определение № 1921/15.02.2021 г., постановено
по адм. дело № 1493/2021 г. Върховният административен съд е изпратил делото за
разглеждане на Административен съд –
Ловеч.
Искането на жалбоподателката е
обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна или отменена изцяло. Твърди се,
че заповедта е издадена от заместник-кмет на Община Плевен без данни за
оправомощаването му за това. Според жалбоподателката в хода на процедурата по
издаване на процесния индивидуален административен акт са допуснати нарушения
на процесуалните правила, като счита, че органът не е изследвал всички
релевантни за спора факти. Излагат се доводи, че строежът, чието премахване е
разпоредено е търпим.
В
съдебно заседание жалбоподателката се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Развива доводи, че процесната яма е строена по време на действието на отменения
Закон за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ), като строежът е бил
допустим по тогава действащите норми и в частност съгласно § 231 от ППЗПИНМ.
Излага аргументи, че единственото нещо, което пречи на съседния имот е капака
на шахтата, който е изрязан към датата на извършване на проверката от вещото
лице. Претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно
представен списък.
Ответникът по делото – заместник-кметът на Община Плевен,
чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата в съдебно заседание. Развива съображения
за законосъобразност на обжалваната заповед, като счита, че жалбата е
неоснователна и недоказана. Развива доводи, че дори да се приеме, че ямата е
построена през 1976 г., както твърди жалбоподателката, то дори и тогава
изграждането ѝ не е било допустимо, тъй като освен, че е ситуирана на
границата между два имота, ямата навлиза частично с капака си в съседния имот. Претендира
присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна
с правен интерес от оспорването, тъй като е адресат на оспорената заповед,
която е неблагоприятна за нея, защото я задължава да премахне квалифицирания от
административния орган като незаконен строеж. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото се
установява, че в Община Плевен е постъпила жалба
от К.Х.В. с вх. № Ж-94К-3455-6/24.07.2020 г. (л. 28 от адм. д. № 1000/2020 г.
по описа на АдмС Плевен), в която се сочи, че във връзка с изпълнение на плътна
ограда, разположена в притежавания от В. имот, с идентификатор 17854.201.1109,
УПИ IV-651, кв. 81 с адрес: с. Гривица, ул. „Филип Тотю“ № 8
и с Разрешение за строеж № 117/13.05.2020 г., собствениците на съседния имот
УПИ VI-650, кв. 81 са навлезли в нейния, изграждайки септична
яма, част от която попада в притежавания от В. имот и прави невъзможно
осъществяването на строителната дейност.
В административната преписка е налично
соченото в тази жалба Разрешение за строеж (РС) № 117/13.05.2020 г., издадено
от гл. архитект на Община Плевен (л. 40-42 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа
на АдмС Плевен), както и протокол за откриване на строителна линия и ниво на
строежа (л. 43-44). От РС се установява, че на К.Х.В. е разрешено да извърши
строително-монтажни работи в съответствие с влязъл в сила подробен устройствен
план, одобрен със Заповед № РД-15-304/1999 г. строеж: плътна ограда,
разположена изцяло в имота на възложителя – ПИ 17854.201.1109, УПИ IV-651, кв. 81 по плана на с. Гривица.
По повод подадената жалба заместник-кмет
с ресор „Териториално развитие“ при Община Плевен е издал Заповед №
РД-12-332/24.08.2020 г. (л. 45 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС
Плевен), с която назначил комисия за извършване на проверка досежно спазване на
законовите изисквания на ЗУТ.
На 28.08.2020 г. определените служители
от общинската администрация при отдел „Строителен контрол“ са извършили
проверка, за която бил съставен констативен протокол (л. 29 от адм. д. №
1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен). В същия е отразено, че на границата
между ПИ 17854.201.1109, УПИ IV-651, кв.81, с административен адрес ул. „Филип
Тотю“ № 8, с. Гривица, община Плевен и ПИ 17854.201.1255, УПИ VI-650, кв.81, с
административен адрес ул. „Вардар“ № 12, с. Гривица, община Плевен, със
собственик И.Й.И. видно от представен нотариален акт от 2005 г., съставен на
базата на стар нотариален акт от 1959 г., се изгражда строеж: „плътна ограда“ -
разположена изцяло в имота на възложителя с височина на оградата съгласно
одобрения проект. В протокола се сочи още, че към момента на проверката се
изпълнява монолитна бетонова основа, като не е изпълнен участък от оградата с
дължина около 9,70 м. По средата на този участък се намира септична яма. При
огледа се установило, че въпросната септична яма навлиза с 20 сантиметра в
линията на застрояване на оградата, а изградената яма е с размери 2,50 м по
оста на новоизграждащата се ограда и неопределен размер навътре в имота на
собственичката на ПИ 17854.201.1255, УПИ VI-650, кв.81.
Този протокол е изпратен на И.Й.И. с
писмо с изх. № ЖС-94К-3455-6/03.09.2020 г. (л. 105). И. подала възражение срещу
констативния протокол от 28.08.2020 г., което било заведено с вх. № ЖС-ГР-94К-3455-6#6/15.09.2020 г. в общинска администрация Плевен.
С писмо с изх. №
ЖС-94К-3455-6/18.09.2020 г. на заместник-кмет на Община Плевен (л. 33-35 от адм.
д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен) И. била уведомена за възможността да
представи доказателства за наличие на евентуален спор за имотни граници,
процедура по промяна на влязла в сила кадастрална карта или друг документ,
който да води до промяна на направените
в констативния протокол изводи.
Същевременно бил съставен и Констативен
акт (КА) № 10 от 31.08.2020 г. от служителите при отдел
„Строителен контрол“ в Община Плевен (л. 24-27 от адм. д. № 1000/2020 г. по
описа на АдмС Плевен). Видно от констатациите в същия, при извършена проверка
на строеж (обект): „Септична яма“, последната е разположена на граница с имоти
№ 17854.201.1255, УПИ VI-650, кв. 81 и № 17854.201.1109, УПИ IV-651, кв. 81 по плана на
с. Гривица, като септичната яма, разположена в имот № 17854.201.1255, УПИ
VI-650, кв. 81, частично навлиза в имот № 17854.201.1109, УПИ IV-651, кв. 81.
Установено е, че имот с идентификатор ПИ 17854.201.1255, УПИ VI-650, кв. 81 с
административен адрес ул. „Вардар“, №12, с. Гривица, община Плевен е собственост
на И.Й. *** - собственик на изградената септична
яма, която навлиза с около 0,20 м в съседен имот с идентификатор 17854.201.1109
по KKКР в УПИ VI-651, кв. 81, по плана на с. Гривица, собственост на К.В..
Посочено е, че не са представени одобрен проект, разрешение за строеж, нито
протокол за определяне на строителна линия и ниво.
В КА е изведена констатация, че местонахождението
на септичната яма е в противоречие с действалите правила и норми, както към
настоящия момент, така и по време на извършването ѝ (изграждането
ѝ). Направена е и окомерна скица на разположението на септичната яма (л.
26 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен). Видно от направените
отбелязвания на последната страница от КА (л. 27 адм. д. № 1000/2020 г. по
описа на АдмС Плевен), на проверката е присъствала и жалбоподателката И.И..
От разписката на л. 22 от адм. д. №
1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен се установява, че И. е получила екземпляр
от констативния акт на 20.10.2020 г., като в законоустановения срок се е възползвала
от правото си да подаде възражение с вх. № ЖС-94К-3455-6/26.10.2020 г. срещу
констатациите, съдържащи се в него (л. 17-21 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа
на АдмС Плевен).
Във връзка с образуваната преписка и
извършената проверка от длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, заместник-кмет
с ресор „Териториално развитие“ при Община Плевен издал оспорената в настоящото
съдебно производство Заповед № РД-12-435/03.11.2020 г. (л. 13-16 от адм. д. №
1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен). Със заповедта е разпоредено да се
премахне незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ: „Септична яма“, собственост на И.Й.И., с адрес: ***, като е определен и срок за
доброволно изпълнение на заповедта. В заповедта е разпоредено строежът да бъде
премахнат от и за сметка на И.И..
За издаването на заповедта органът се е
позовал на фактическите установявания, съдържащи се в констативен акт № 10/31.08.2020
г., като от правна страна се е мотивирал с обстоятелството, че
местонахождението на септичната яма е в противоречие с действалите правила и
норми, както към настоящия момент, така и по време на извършването
ѝ/изграждането ѝ. Направено е позоваване на разпоредбите на: чл.
240 от Закона за благоустройството на населените места (обн. ДВ бр. 117 от
13.05.1941 г. и отм. ДВ бр. 227 от 01.10.1949 г., в сила от 03.01.1950 г.,
съгласно който всички шахти трябва да бъдат лесно достъпни за чистене, добре
покрити, да не пропускат води в съседните сгради и да не издават миризми.
Шахтите трябва да са разположени най-малко на 3 м от уличните и дворищни
регулационни линии; на чл. 65, ал. 2 от Строителни правила и норми за
изграждане на населени места (обн. ДВ бр. 75 от 18.09.1959 г. и отм. ДВ бр. 69
от 02.09.1977 г., съгласно който във всички строителни части, включително и
вилните зони попивните и антисептичните ями трябва да отстоят най-малко на 2 м
от регулационните линии към улицата и към съседите и да отговарят на
съответните санитарно-хигиенни изисквания. Административният орган се е
обосновал и с действащите разпоредби от ЗУТ, а именно – чл. 47, ал. 2, съгласно
който басейни, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни се изграждат в
урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните
изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота.
По делото от
ответника е представена административната преписка по издаване на оспорения акт.
С молба с вх.
№ 2283/20.06.2022 г. в АдмС Ловеч (л. 82 и следв.) от страна на процесуалния
представител на жалбоподателката са представени и приети по делото копие от
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, том III,
рег. № 3294, дело 249 от 23.03.2005 г., скица на поземлен имот №
15-168866-19.02.2020 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 3, том III,
дело № 754 от 20.02.1959 г., скици, 2 бр. декларации с нотариално удостоверени
подписи от живущите на адрес с. Гривица, ул. „Вардар“ № 11, в които се
декларира, че септичната яма на ул. „Вардар“ № 12 е изградена през 1976 г.
По искане на
жалбоподателката е допусната съдебно-техническа експертиза (СТЕ).
Според
заключението на вещото лице с вх. № 3035/02.09.2022 г. (л. 130-136), няма ПУП (подробен
устройствен план) за имота на жалбоподателката, като единствената промяна е
разделянето на старата парцела на две нови и не е имало инвестиционни
намерения, няма изготвен подробен устройствен план.
Съгласно СТЕ,
не са открити инвестиционен проект и разрешение за строеж за процесната
септична яма, като септичната яма е изградена от бетонови пръстени с диаметър
2,00 м. Според вещото лице, процесната яма не е строеж.
В
експертизата е отразено също, че липсата на отстояние от 3,00 м от границата
със съседния имот е достатъчно условие за премахване (преместване) на
септичната яма. По отношение годината на изграждане на ямата вещото лице се
позовава на нотариално заверената декларация от Георги Иванов, в която се сочи
1976 г.
Съгласно
заключението на експерта, жалбоподателката е купила застроено дворно място в с.
Гривица с нотариален акт № 54, том III, peг. № 3294, дело 249 от 21.03.2005 г.,
като няма промяна в имотната граница между двата съседни имота - на
жалбоподателката и на съседите ѝ от запад по кадастралния и регулационен
план, утвърден със Заповед РД-15-304/1999 г. и по КККР на с. Гривица, одобрени
със Заповед РД-18-25/21.01.2019 г. на ИД на АГКК-София и строителната линия за
изграждане на оградата между двата имота е съобразена с тази имотна граница.
Вещото лице е
установило, че няма промяна и в другите граници на имота на жалбоподателката,
като разликата в квадратурата се дължи единствено в начина на измерване -
графически по плана или по координатите на върховете на чупките на имота.
В СТЕ се сочи
още, че попивната (септичната) яма е изградена от бетонови пръстени, отвора на
изгребната яма е покрит с бетонова плоча, която плоча не отговаря по размери на
бетоновите пръстени. Именно това разминаване в размерите на пръстените, които
пръстени тангират с изграждащата се ограда, а навлизането на 0,20 м в съседния
имот е вследствие на капака, който капак е с прави ъгли и навлиза в съседите с
посочените 20 см.
Вещото лице е
заключило също, че поради факта, че няма промяна, няма изместване, няма
предаваеми места и нужда от уреждане на регулационни сметки относно границата
между двата процесни имота, септичната яма тангира с новоизграждащата се
масивна непрозирна ограда и отстоянието на септичната яма от имотната граница
(вътрешно регулационната граница) е по-малко от 3,00 м, като реално няма
никакво отстояние) и именно този параметър прави ямата неузаконяема.
Според
заключението, процесната заповед е издадена 44 години след построяването на
септичната яма, като последната е изградена (тангира) с вътрешнорегулационната
(имотната) граница между двата имота. Вещото лице е посочило, че септичната яма
като изградена от бетонови пръстени тангира с оградата, изграждаща се между
двата съседни имота, капакът на септичната яма не е кръгъл, размерите му надвишават отвора на ямата
(диаметъра на пръстените) и именно този капак с дебелина 10 см навлиза с 20 см
в оградата (респективно в съседния имот) при огледа на комисията от общината,
като именно тези 20 см ги няма при оглед на вещото лице - отрязани са. Според експертизата, септичната яма не е строеж по смисъла на ЗУТ и за
изграждане на септична яма не се изисква строително разрешение, което
септичната яма от категоризация (от 1 до 6).
В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключението, като пояснява, че относно отговора на първия въпрос от СТЕ следва
да се изясни, че разделянето на парцела на два нови се отнася за парцела на
жалбоподателката И. и този на север от него, а не за западния, в който се строи
плътната ограда. Вещото лице изрично уточнява, че няма изменение в границите на
имотите, както кадастрални, така и регулационни изменения. Няма разминаване
между кадастър, регулация и координиране на чупките на имота.
Заключението е
прието от съда и е приобщено към доказателствения материал по делото. Съдът
кредитира същото, като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съответстващо
на останалите доказателства по делото в техническата част, при съобразяване
техническите констатации и изключване на правните изводи при преценката си.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
В
съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен
съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на
обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съдът
изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания
индивидуален административен акт (ИАА).
Оспорената заповед е издадена на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, поради констатирана
незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като се
нарежда премахването на същия.
Заместник-кметът
с ресор „Териториално развитие“ при Община Плевен – арх. Н.И., при условията на
делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ, е
издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-12-435 от 03.11.2020
г., като видно от представената по делото Заповед № РД-10-1632 от 13.11.2018 г.
на кмета на Община Плевен (л. 37 от настоящото дело и л. 4 от адм. д. №
1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен), на арх. Н.И. са делегирани функциите и
правомощията на кмета на Община Плевен по Закона за устройство на територията.
Това обосновава материалната и териториална компетентност на издателя на
оспорения акт по чл. 214, т. 3 от ЗУТ.
По отношение категорията
на строежа, съдът не споделя заключението по допуснатата СТЕ, в частта досежно
липсата на категория на процесния строеж. Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „строежи“
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното
наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съгласно чл.
137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, шеста категория са строежите по чл. 147 от с.з. Ал. 1, т. 1 от последния
визира постройките на допълващото застрояване. В съответствие с чл. 46, ал. 1
от ЗУТ, второстепенни постройки на допълващото застрояване са и водоплътните
изгребни ями. Следователно, процесната септична яма се категоризира като строеж
от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. чл. 147, ал. 1, т.
1, вр. чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, доколкото представлява второстепенна постройка на
допълващото застрояване по смисъла на цитираните разпоредби. От категорията на
обекта се обуславя и материалната компетентност на административния орган, в
случая (както се посочи и по-горе) - заместник-кметът с ресор „Териториално
развитие“ при Община Плевен – арх. Н.И., на която са делегирани функциите и
правомощията на кмета на Община Плевен по ЗУТ.
Предвид
гореизложеното, неоснователни се явяват наведените в жалбата доводи за
нищожност на оспорения индивидуален административен акт поради липса на
компетентност на издателя му.
Съдът намира,
че обжалваната заповед отговаря на всички изисквания за форма по чл. 59, ал. 2
от АПК, поради което не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съгласно трайната съдебна практика, мотивите на административния акт могат
да се съдържат и отделно в административната преписка, поради което и като
съобрази съдържанието на административната преписка съдът намира, че
обжалваната заповед е мотивирана в достатъчна степен, за да може да се установи
волята на органа.
На следващо
място, не се констатира и съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, като следва да се посочи, че само
съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като
последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът
не констатира такива.
Съгласно ЗУТ,
който е специален закон спрямо АПК, административното производство по
премахване на незаконни строежи от категорията на процесния започва със
съставянето на констативен акт от служителите за контрол по строителството в
общинската администрация, както е в настоящия случай, като няма задължение за
органа да уведомява собственика на строежа за проверката. Едва след съставянето
на констативния акт, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ актът се връчва
на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
В случая, жалбоподателката
е присъствала на проверката, като и съставеният констативен акт ѝ е бил
връчен (л. 27 и л. 22 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС Плевен), като същата
се е възползвала от предоставената ѝ възможност и е подадено възражение
срещу него в законния срок (л. 17-21 от адм. д. № 1000/2020 г. по описа на АдмС
Плевен), поради което не може да се
приеме, че е нарушено правото ѝ на защита. С оглед на това, липсва и
отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира, че оспорената
заповед е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
В Констативен акт № 10/31.08.2020 г.,
а впоследствие и в процесната заповед, обектът септична яма е достатъчно ясно
индивидуализиран, като от заключението по допуснатата СТЕ се потвърждава и констатираното
от органа обстоятелство, че септичната яма като изградена от бетонови пръстени
тангира с оградата, изграждаща се между двата съседни имота (ПИ 17854.201.1255
и ПИ 17854.201.1109), капакът на септичната яма не е кръгъл, размерите му
надвишават отвора на ямата (диаметъра на пръстените) и именно този капак с
дебелина 10 см навлиза с 20 см в оградата (респективно в съседния имот) при
огледа на комисията от общината, като тези 20 см ги няма при оглед на вещото
лице - отрязани са. Премахването на тези 20 см не следва да се отразява на
преценката досежно материалната законосъобразност на акта, доколкото датата на
издаване на оспорената заповед е моментът, към който съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съдът преценява съответствието на акта с материалния закон.
Съгласно чл.
225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж от четвърта до шеста категория или на част
от него подлежи на премахване, а по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия
ПУП; без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2,
т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на
съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение
на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната
сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на
строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с
Министерството на културата при условията и по реда на чл. 125, ал.5 от закона-
за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните
им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142,
ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3.
Следователно, за да е незаконен по смисъла на
закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори
само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган.
Освен това, според чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в
съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни
проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно закона (чл. 148, ал. 1 от ЗУТ). Законът въвежда и някои изключения от общия
режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл. 147, ал. 1 от ЗУТ, не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите,
изчерпателно изброени в чл. 151, ал. 1 от закона.
Както се
посочи и по-горе, процесната яма е постройка на допълващо застрояване и се
категоризира като строеж от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6
от ЗУТ. Липсата на отстояние от 3,00 м от границата със съседния имот прави обекта недопустим по правилата и нормативите, действали както към момента на изграждането му, така и съгласно сега
действащите
разпоредби – чл. 47, ал. 2 от ЗУТ. Съгласно последния, водоплътни изгребни ями се изграждат в
урегулирания поземлен имот съобразно техническите и санитарно-хигиенните
изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите на имота.
Времето на изпълнение на строежа е задължително
условие за извършването на правилна преценка за съответствието на
административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването
му. Според представените от жалбоподателката декларации с нотариално заверени
подписи (л. 93-94), ямата съществува от 1976 година. Предвид това,
неоснователни се явяват изложените от процесуалния представител на
жалбоподателката доводи за приложимостта на § 231 от Правилника за прилагане на
закона за плановото изграждане на населените места (ППЗПИНМ), тъй като от една
страна тази разпоредба не урежда допустимите отстояния за попивни ями от
границите със съседните имоти, а само предписва принципната възможност в
населени места без обща или частична канализация с разрешение на санитарните
органи да се използват съществуващи попивни ями. А от друга страна, Закона за планово изграждане на населените
места (ЗПИНМ), както и ППЗПИНМ са приети през 1949 г. – ЗПИНМ (обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., в
сила от 1.01.1950 г.), съответно - 1960
г. – ППЗПИНМ (утвърден с ПМС № 194 от
22.08.1960 г., обн., Изв., бр. 76 от 20.11.1960 г.) и са отменени с ДВ
бр. 29 от 10.04.1973 г., в сила от 01.06.1973 г. – ЗПИНМ и ДВ бр. 62 от 07.08.1973 г. – ППЗПИНМ,
т.е. преди изграждането на процесната яма през 1976 г. по данните на самата
жалбоподателка. Следователно, същите са неотносими.
Съгласно чл. 119, ал. 7
от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство
(ППЗТСУ) - приет с ПМС № 31 от 9.07.1973 г., обн., ДВ, бр. 62 от 7.08.1973 г. и отм. с ДВ бр. 1 от
02.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., септични ями на клозети на жилищни и
вилни сгради в дворната част трябва да отговарят на съответните технически и
санитарно-хигиенни изисквания. Последните изисквания са били уредени в
действащите към 1976 г. (в периода от 18.09.1959 г. до 02.09.1977 г.)
Строителни правила и норми за изграждане на населени места, издадени от
председателя на комитета по строителство и архитектура (обн. ДВ. бр.75 от 18 септември
1959 г. и отм. ДВ. бр. 69 от 2 септември 1977 г.; Отменен с § 7 от преходните и
заключителните разпоредби на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство - ДВ, бр. 69 от 2 септември 1977 г.).
Както правилно
се е позовал и ответният административен орган в процесната заповед, съгласно
чл. 65, ал. 2 от Строителни правила и
норми за изграждане на населени места, издадени от председателя на комитета по
строителство и архитектура, попивните и антисептичните ями трябва да
отстоят най-малко на 2 м от регулационните линии към улицата и към съседите и
да отговарят на съответните санитарно-хигиенни изисквания.
Както се
установи от събраните по делото доказателства, процесната септична яма е
разположена на границата с имоти № 17854.201.1255, УПИ VI-650,
кв. 81 и № 17854.201.1109, УПИ
IV-651, кв. 81 по плана на с. Гривица, като септичната яма, разположена в имот
№ 17854.201.1255, УПИ VI-650, кв. 81, частично навлиза в имот № 17854.201.1109,
УПИ IV-651, кв. 81.
Видно и от
представения нотариален акт за продажба на недвижим имот на л. 85 от делото,
още през 1959 г. УПИ VI-650, кв. 81 е бил в същия
вид досежно граници и площ, както и към момента на придобиването му от
жалбоподателката И. през 2005 г. Както се установи и от заключението на вещото
лице, двата съседни поземлени имота с идентификатори № 17854.201.1255,
представляващ УПИ VI-650, кв. 81 и № 17854.201.1109, представляващ УПИ IV-651,
кв. 81 по плана на с. Гривица, никога не са били част от предишен общ имот,
който впоследствие да е бил разделен и ямата да е останала в имота на И.,
каквито доводи се развиват от оспорващата, нито има промяна в границите между
тези два имота, няма изместване, няма предаваеми места и нужда от уреждане на
регулационни сметки относно границата между двата процесни имота.
С оглед изложеното,
септичната яма, намирайки се точно на границата между двата имота, не е
разположена на необходимото отстояние нито в съответствие с чл. 65, ал. 2 от Строителни правила и норми за изграждане на
населени места, издадени от председателя на комитета по строителство и
архитектура (най-малко на 2 м от регулационните линии към съседите),
нито съобразно чл. 47, ал. 2 от ЗУТ (на разстояние не по-малко от 3 м от
границите).
Според
разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987
г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване; те могат да бъдат предмет на
прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са
търпими. А според разпоредбата на § 127, ал. 1 към ПЗР на ЗИДЗУТ-2012 г.,
строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване; те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими.
При това
положение, съдът намира за установено, че процесният строеж не е търпим по
смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, нито пък по смисъла на §127, ал.1 към ПЗР
на ЗИДЗУТ-2012 г. Съответно, направеното в жалбата възражение, че разпореденият
за премахване строеж е търпим и съответно заповедта за неговото премахване е
незаконосъобразна, е неоснователно. Следователно,
с разпореждането за премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим, ответникът
е приложил правилно материалния закон. Съответно, процесната заповед е постановена
без противоречие с материалноправните разпоредби.
При това положение, след като се установи, че
процесният строеж е от шеста категория и е незаконен, не е в режим на
търпимост, следва да се приеме, че същият подлежи на премахване по реда на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ. Целта на ЗУТ е недопускане на незаконно строителство. Тази
цел се постига със специалните разпоредби на глава двадесет и първа,
правомощията по които специализираните органи по контрол на строителството
упражняват при обвързана компетентност. При констатиране на незаконен строеж
единствената законосъобразна възможност е органът да разпореди премахването му
с издаване на индивидуален административен акт по чл. 225а от ЗУТ, както е
сторено и в случая. С оглед изложеното, издадената заповед се явява
законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма,при съобразяване на
административнопроизводствените правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, а жалбата срещу
нея като неоснователна, следва да се отхвърли.
При този
изход на спора е основателно своевременно направеното искане на процесуалния
представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, както и за юрисконсултско
възнаграждение. Видно от платежното нареждане на л. 50 от делото от бюджета на
Община Плевен, в чиято структура е ответният административен орган, е направен
разход за депозит за вещо лице в размер на 240 лв. Доколкото заявеното от
процесуалния представител на ответника юрисконсултско възнаграждение е в
рамките на установените размери съобразно чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането
на правната помощ и при липсата на възражение за прекомерност от насрещната
страна, съдът намира, че следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 200 лв. С оглед на това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК,
следва да се осъди жалбоподателката да заплати на Община Плевен, в чиято
структура е издателят на обжалвания индивидуален административен акт, общата
сума от 440 лв., представляваща сторените от ответника разноски по водене на
делото.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.Й.И.,
с адрес: ***, против Заповед № РД-12-435 от 03.11.2020 г. на заместник-кмета на
Община Плевен.
ОСЪЖДА И.Й.И.,
с адрес: *** да заплати на Община Плевен сумата от 440,00 (четиристотин и
четиридесет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд Ловеч
пред Върховния административен съд на РБ.
Препис от него да се изпрати на страните
на основание чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: