РЕШЕНИЕ
№ 1697
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100501447 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. В. Х. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 260362/09.02.2021 год., постановено по гр. дело №
2958/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от
въззивницата Д.Х. срещу Й. Ж. Д. и П. Г. Д. (съпрузи) отрицателен установителен иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците – съпрузи Й. Ж. Д. и
П. Г. Д. не са собственици на следния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор
10135.5401.1150 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, с. о.
“Боровец Север“ с площ от 1000 кв. м., а по скица 1144 кв.м., при съседи: поземлени имоти
с идентификатори № № 10135.5401.9562; 10135.5401.3327; 10135. 5401.1149;
10135.5401.3326; 10135.5401.3623.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от въззивницата –
ищца по предявения отрицателен установителен иск за собственост – част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Неправилно е прието, че ответниците Й. и П. Д.и са владяли имота и имат качеството
владелци. Въззивницата Д. Х. твърди, че не е предавала владението върху имота на
ответницата КР. М. В. на 14.03.2007г. (при сключването на първата сделката, призната за
симулативна и прогласена за нищожна с влязло в сила решение), нито по-късно на нея или
на трето лице, при което владението върху процесния имот не и е било отнемано, съответно
́
1
и ответниците Й. и П.Д. изобщо не са осъществявали владение върху имота и не са го
придобили по давност.
Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд, че ответниците Й. и П. Д.и имат
качеството на добросъвестни владелци. В случая не е съобразено, че те са „придобили“
имота от лице, което е приобтетател по нищожна сделка, поради което и дори и да се
приеме, че са осъществявали владение върху процесния имот, то владението им е
недобросъвестно.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване
на друго, с което предявеният от нея против ответниците Й. и П. Д.и отрицателен
установителен иск за собственост да бъде уважен.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещните страни –
ответниците Й. и П. Д.и, чрез процесуален представител, оспорват въззивната жалба, считат,
че първоинстанционното решение в атакуваната от ищцата, настоящ въззивник, част е
правилно а настояват да бъде потвърдено в тази част.
Първоинстанционото решение, в частите му, с които предявените от ищцата Д.Х.
против ответниците К.М. В. и С.П. В. (съпрузи) и против ответника Ж. СТ. АЛ. отрицателни
установителни искове за собственост на процесния имот, са уважени, не е обжалвано, в тези
части е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.
В съдебно заседание въззивницата Д.Х., чрез процесуален представител поддържа
въззивната си жалба; въззиваемите Й. и П. Д.и, чрез процесуален представител, оспорват
въззивната жалба, поддържат подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Д. В. Х. срещу К.М. В.,
С.П. В., Ж. СТ. АЛ., Й. Ж. Д. и П. Г. Д. в условията на пасивно субективно съединяване
искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на Поземлен имот с идентификатор 10135.5401.1150,
находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, с. о. “Боровец – север“ с площ от 1000 кв. м., а по
скица 1144 кв. м., при съседи: имоти с идентификатори 10135.5401.9562; 10135.5401.3327;
10135.5401.1149; 10135.5401.3326 и 10135.5401.3623.
В исковата и последвалите я уточняващи молби ищцата Д.Х. е навела следните
твърдения: На 13.03.2007 год. сключила договор за заем с дружеството „Муун финанс“
ЕООД, в който е поела и задължение за обезпечение на дълга си да прехвърли собствеността
върху притежаван от нея имот. С договор за продажба, скл. с нот. акт № 136/14.03.2007 год.
на ВнН, ищцата прехвърлила собствеността върху свой имот, представляващ поземлен имот
с пл. № 1150 по КП на местността „Боровец-север“, кв. Аспарухово, гр. Варна, с площ от
1000 кв. м., понастоящем съставляващ имот с идентификатор 10135.5401.1150 по КК на гр.
Варна, на КР. М. В. – сестра на управителя на дружеството-заемодател. Твърди, че не е
предавала на приобретателката К. В. владението върху имота, имотът е владян и ползван от
ищцата от момента, в който го е придобила с договор за покупко-продажба – 23.02.2002 год.
– до настоящия момент. По предявен от ищцата срещу К.В. и С.В. (съпруг на купувача К.В.
към момента на скл. на договора за продажба по нот. акт №136/14.03.2007 год.) иск по чл.
26, ал. 1 ЗЗД било образувано гр. дело № 10088/2007г. по описа на РС-Варна, по което с
решение от 15.01.2015 год. договорът за продажба по нот. акт № 136/2007 год. бил
прогласен за нищожен поради противоречие със закона. С оглед нищожността на договора
по нот. акт № 136/2007 год., последващият договор, скл. с нот. акт № 45/21.09.2007 год. наа
ВнН, с който съпрузите К. и С.В.и са продали на Ж. СТ. АЛ. процесния имот, също е
нищожен поради липса на вещноправен ефект, при което и Ж.А. като последващ купувач на
имота не е придобил собствеността върху имота. С договор за покупко-продажба, скл. с нот.
акт № 154/13.11.2007 год. на ВнН, Ж.А. е продал имота на ответниците Й.Ж. Д. и П. Г. Д.,
които учредили договорна ипотека върху имота с договор по нот. акт № 155/13.11.2007 год.
в полза на „Прокредит Банк“ АД. Твърди се, че с оглед нищожността на договора за
продажба по нот. акт № 136/14.03.2007 год., последващите договори, с които имотът е
2
прехвърлен, нямат вещен ефект и не са прехвърлили права, при което и последващите
купувачи не са придобили собствеността върху имота. Ищцата твърди, че е собственик на
процесния имот въз основа на договор за покупко-продажба по нот. акт № 21/23.02.2002 год.
на ВнН. В условията на евентуалност претендира да е собственик на имота по силата на
придобивна давност въз основа на осъществявано давностно владение от 23.02.2002г. до
настоящия момент.
Съобразно наведените твърдения са и отправените искания: да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответниците КР. М. В., СТ. П. В., Ж. СТ. АЛ.,
Й. Ж. Д. и П. Г. Д. не са собственици на процесния имот – поземлен имот с площ от 1000 кв.
м., съставляващ имот с идентификатор 10135.5401.1150 по КК на гр. Варна.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответниците П. Г. Д. и Й. Ж. Д.
оспорват предявения против тях отрицателен установителен иск за собственост. Твърдят, че
са собственици на имота въз основа на договора за покупко-продажба, скл. с нот. акт №
154/13.11.2007 год., а в условията на евентуалност – на основание придобивна давност, въз
основа на осъществявано добросъвестно владение с начало на владението – сключването на
договора за продажба – 13.11.2007 год. до предявяване на иска. Твърдят, че са установили
владение върху имота със сключването на договора за продажба по нот. акт №
154/13.11.2007 год. и до настоящия момент владеят имота, владението им е добросъвестно,
не е прекъсвано, съответно придобивната давност също не е прекъсвана. Исковата молба по
предявения от ищцата иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД по гр. дело № 10088/2007 год. на РС-Варна за
прогласяване нищожността на договора по нот. акт № 136/14.03.2007 год., скл. между
ищцата и първата ответница К. В., е била вписана след сключването на договора по нот. акт
№ 154/13.11.2007 год., с който ответниците Д.и са купили имота. Твърдят, че са
демонстрирали правата си на собственици като са учредили договорна ипотека в полза на
Прокредит Банк АД и са оградили мястото. В процесния имот е имало лозови насаждения и
през 2008 год. Й.Д. отдал под наем имота на трето лице за временно ползване, като това
лице e държало имота за Д.и в продължение на осем години. Впоследствие Й.Д. решил да
застрои имота и съборил намиращите се в същия бараки. От закупуването на имота до
настоящия момент ответниците Д.и са заплащали и данъците за имота. В продължение на
близо 12 години никой не е предявявал претенции по отношение на процесния имот.
Твърдят, че в периода 2008 год. до 2018 год. ищцата не е била на територията на РБългария,
при което и твърденията и, че е владяла имота през този период са неверни. Твърдят, че
́
договорите по нот. акт № 45/21.09.2007 год. и по нот. акт № 154/13.11.2007 год., сключени
след прогласения за нищожен договор по нот. акт № 136/14.03.2007 год., не са нищожни,
като навеждат доводи, че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен, а е
действителен. Настояват за отхвърляне на предявения против тях отрицателен
установителен иск за собственост.
В писмени отговори, подадени в срока по чл. 131 ГПК останалите трима ответници са
оспорили исковете. Оспорили са твърденията на ищцата, че владението върху имота не е
било предавано от нея на първите ответници и че същата е владяла имота в периода от
първата продажба до предявяване на исковете за собственост. Навели са твърдения, че
владението върху имота е било предадено на първите двама ответници – К. и С.В.и, които
от своя страна са го предали на своите правоприемници по сключените договори.
Пред настоящата инстанция производството е висящо по отрицателните установителни
искове за собственост на ищцата Д.Х. против ответниците П. и Й.Д.и.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 21/23.02.2002 год. на ВнН ищцата
Д.В. В. (с фамилно име Х. след скл. на граждански брак) е придобила собствеността върху
дворно място, находящо се в гр. Варна с площ от 1000 кв.м., съставлявашо имот с пл. №
1150 по КП на местността “Боровец –север“ – землище Варна, при граници: път; борова
гора; имоти с пл. № № 1151 и 1149, ведно с дворните подобрения и трайните насаждения.
3
С договор за продажба, скл. с нот. акт 136/14.03.2007г. на ВнН Д.Х. е продала на КР.
М. В. (в граждански брак със С.В. при сключването на договора) дворно място с площ от
1000 кв.м., съставляващо ПИ №1150 по КП на м-ст „Боровец – север“, в землището на гр.
Варна, ведно със съществуващите в имота подобрения, приращения и насаждения, при
граници на мястото : път, борова гора, ПИ с №№1151,1149.
С договор за продажба, скл. с нот. акт № 45/21.09.2007 год. на ВнН К. и С.В.и са
продали на Ж. СТ. АЛ. описания по горе поземлен имот, ведно със съществуващите в имота
подобрения, приращения и насаждения.
С договор за продажба, скл. с нот. акт № 154/13.11.2007 год. на ВнН Ж. СТ. АЛ. е
продал на П. и Й.Д.и описания по – горе имот, а с договор, скл. с нот. акт № 155/13.11.2007
год. П. и Й.Д.и са учредили в полза на „Прокредит банк“ АД-София договорна ипотека
върху имота за за обезпечение на дълга им по предоставен им от банката кредит.
С Решение № 267/15.01.2015г., постановено по гр. дело № 10088/2007г. по описа на
РС-Варна, е прогласен за нищожен, по иска на Д.В. Х. срещу КР. М. В. и СТ. П. В., договора
за продажба на гореописания имот, скл. с нот. акт № 136/14.03.2007 год. на ВнН, поради
противоречието му със закона. Решението в тази част е в сила от 13.02.2015 год. Със същото
решение исковете на Д.Х. против КР. М. В., СТ. П. В. и Ж. СТ. АЛ. по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по
чл. 29 и чл. 33 ЗЗД за прогласяването му за нищожен, евентуално – за унищожаването на
договора за продажба, скл. с нот. акт № 45/21.09.2007 год., с който К. и С.В.и са продали на
Ж.А. процесния имот, са отхвърлени. Решението в тази част е в сила от 05.12.2017 год.
Видно е, че исковата молба по гр. дело № 10088/2007г. по описа на РС-Варна е вписана в
СлВп-Варна на дата 20.03.2008 год. От материалите по гр. дело № 10088/2007 год. по описа
на РС-Варна е видно още, че исковата молба е подадена на 03.12.2007 год. и е вписана в
СлВп-Варна на 20.03.2008 год. Видно е още, че в хода на производството ищцата Д.Х. е
предявила и против ответниците Ж.А. и П. и Й.Д.и искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по чл. 27
ЗЗД за недействителност на договора за продажба, скл. с нот. акт № 154/13.11.2007 год., с
който договор Ж.А. е продал процесния имот на П. и Й.Д.и, но с влязло в сила определение
производството в частта му по горните искове е прекратено.
От приходни квитанции от 2018 год. и 2019 год. за заплащане на местни данъци по
отношение на процесния имот от П. Г. Д., както и от акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 ДОПК от 13.05.2016 год. спрямо ответницата П. Г. Д., издаден от община
Варна, е видно, че имотът с пл. № 1150 в местността „Боровец-Север, гр. Варна (т. е.,
процесният имот) е деклариран от П.Д. пред общинската администрация на 27.11.2008 год.,
а през 2018 г. и 2019 год. са заплатени данъци за имота вкл. и за минали години.
От удостоверение от 15.12.2020 год., изд. от „ Енерго-Про Продажби“ АД-Варна и от
справка за потребление на ел. енергия, изд. от „Енерго Про продажби“ се установява, че
титуляр на партидата за снабдяване с ел. енергия на процесния имот е Д.В. Х.; партидата е
открита на 27.10.2006 год. и все още е на нейно име; установява се още, че в имота е
отчетено потребление на ел. енергия до 30.06.2008г.; за периода 01.07.2008 год. до
28.10.2009 год. не е констатирано потребление на ел. енергия в имота; в периода 29.10.2009
год. – 10.11.2009 год. е отчетено потребление на ел. енергия на стойност от 8, 93 лева, а след
10.11.2009 год. до 01.11.2020 год. потребление на ел. енергия в имота не е установено и
издадените фактури за последния посочен период са с нулева стойност.
В удостоверение от ОД на МВР-Варна, Сектор“ Български документи за
самоличност“ от 26.01.2021 год., са посочени дати на влизане и напускане на ищцата на
територията на РБългария, с уточнението че след приемането на РБългария за член на ЕС на
01.01.2007 год. данните за задграничните пътувания на българските граждани са непълни.
По делото са разпитани две групи свидетели: И. Г. Т. и П.М.Д. съответно майка и син
на ищцата Д.Х., ангажирани от последната и М. А. И. и М.Г.К., без родство и дела със
страните, ангажирани от ответниците П. и Й.Д.и.
В показанията си свидетелката И. Г. Т. (майка на ищцата) излага следното:
4
Процесният имот в местност “Боровец –Север“ кв. Аспарухово, гр. Варна, е придобит от
дъщеря и през 2002 год. Когато ищцата купила имота, в него имало барака, по–късно
́
свидетелката и съпругът и (баща на ищцата) направили пристройка и я пригодили за
́
живеене. Свидетелката прекарала в имота електричество. Свидетелката и съпругът и
́
започнали работа в Боровец, в кооперация „Алвина“ и живели в имота до към 2009 год. –
2010 год., известно време и двамата и внука (синове на дъщеря и Д.Х.) живели там заедно
́́
със свидетелката и съпруга и. Имотът не е водоснабден. В периода 2010 год. до 2013 год.
́
свидетелката редовно е ходила в имота, а когато дъщеря и е била в България, ходели двете;
́
имали покъщнина и всичко необходимо за живеене. Имотът бил ограден, имало външна
врата, която се заключвала; свидетелката разполагала с ключ; имали градинка, направили си
асма. През август или септември 2007 год. свидетелката узнала от Ц., управител на
заложната къща, от която дъщеря и през 2007 год. взела заем, че имотът има други
́
собственици, но не ги е виждала и не ги знае кои са, не са идвали на мястото, не се е
срещала с тях; докато живеели там със съпруга си – до към 2010 год. никой не ги е
безпокоил, нито е изявявал някакви претенции върху имота. След смъртта на съпруга и през
́
месец юни 2013 год. свидетелката по-рядко посещавала имота и след месец юни 2013 год. не
го стопанисва постоянно, ходела през лятото да го почиства, „….не е правила нещо
официално“. При посещенията и в имота след 2013 год. не е виждала никого там и не
́
познава никого. Понастоящем външната врата се заключва с катинар, свидетелката има
ключ от катинара, както и свободен достъп до имота; заявява, че винаги е имала, вкл. и
понастоящем, свободен достъп до имота. През 2019 год. при посещение в имота установила,
че част от оградната мрежа липсвала, закупила 30 м. мрежа и го заградила отново. През
месец юли 2019 год. свидетелката заедно с ищцата посетили имота и установили, че
бараката е съборена, а имуществото – разграбено. В момента свидетелката живее в с.
Миланово, обл. Шумен, идва в гр. Варна почти всеки месец – заради имота и поради това, че
съпругът й е погребан в гр. Варна, идвала е и при сина си, докато същият живеел в м-ст
„Боровец“, Варна. Дъщеря и от 10 години живее в Лондон, но се прибира в България всяка
́
година и остава за по няколко месеца. От около 6 години всяка година през зимните месеци
свидетелката посещавала дъщеря си в Лондон и оставала при нея за около три месеца.
В показанията си свидетелят П. М. Д. (син на ищцата) заявява следното: От 2002 год.
майка му притежава имот в местността “Боровец –север“, Варна. В мястото имало малка
постройка – барака и голям двор с лозя; след закупуването на имота от майка му, предимно
баба му И. Т. и дядо му В. Т. стопанисвали имота. Направили подобрения в имота – към
съществуващата барака направили издължение – още една стая в която имало още едно
легло. Бараката била направена с подръчни материали – метални листи/плоскости, имала
прозорци, врата. В бараката имало гардероб, маса, направили си външна кухня. Майка му
съща стопанисвала и ходила в имота, когато била в България. Прекарали ток, но вода
нямало, носили си вода в туби, имало външна тоалетна със септична яма. Имотът бил
ограден, входната врата се заключвала с верига и катинар. Свидетелят е живял в имота
зимата на 2009г. и 2010 год. с брат си, с баба си и с дядо си. Имотът се обитавал
целогодишно. До към 2011/2012 год. дядото и бабата на свидетеля (родителите на ищцата)
са живели в имота. От 2011 год. свидетелят живее в Англия, връща се в България през около
шест месеца, остава за седмица, две, три и посещава имота всеки път, когато е в България,
отключва си катинара с ключ. При посещение на имота през месец септември 2020 год. (т.
е., около месец преди да бъде разпитан в качеството му на свидетел) установил, че оградата
е съборена на две места. В момента (октомври 2020 год.) бараката и стопанските постройки
били съборени, лозето също. От съсед разбрал, че лице на име Й., който претендирал да е
собственик на имота, е съборил бараката и част от оградата. Излага, че това е първият
случай, при който някой друг е претендирал, че имотът е негов. Последно свидетелят е
посетил имота в деня на съдебното заседание при изслушването му като свидетел
(21.10.2020) и го отключил, взел е ключа от баба си – свидетелката И. Т.. Доколкото е
известно на свидетеля, не е имало случай, при който баба му или майка му да не са могли да
влязат в имота, когато са го посещавали. Узнал, че имотът има нов собственик по повод
делата, които майка му водела.
5
Свидетелят М.А.И. (без родство и дела със страните) излага, че лично се е запознал с
Й.Д. през 2014-2015 год. Било му известно, че Д. притежава имот в „Боровец –Север“. През
2006г.- 2007г. свидетелят често посещавал съседен имот и е виждал, че процесният бил
изоставен. Впоследствие, след 2010 година, е виждал от време на време в имота ответника
Й.Д., тогава все още не го познавал, запознали се години по–късно (през 2014-2015 год.). От
Й.Д. научил, че мястото е на Д.. В имота имало лозе, за което се грижел Й. – пръскал го. В
мястото имало и ламаринена барака, намирала се точно до входа; свидетелят не си спомня
дали е съществувала към 2007 год., но през времето, когато лично се е запознал с ответника
Й.Д. (2014 – 2015 год.) бараката е била в имота. Впоследствие Й.Д. споделил със свидетеля,
че е дал мястото на някакво момче да го стопанисва и да се грижи за лозето; свидетелят не е
виждал този човек в имота, но имотът бил поддържан, виждало се, „че някой работи в това
място“. От ответника Й. Д. научил, че някой друг претендирал за мястото му. Свидетелят
описва случай от преди 4-5 години (т. е., от 2015 г. или 2016 г.), при който ответникът е
разбил катинара, с който се заключвали портите, тъй като е бил сменен неизвестно от кого.
Й. Д. поискал от свидетеля чук за да го разбие. След като момчето, което стопанисвало
мястото, се отказало, през 2017 год. или 2018 год. свидетелят по молба на ответника Й. Д. е
ходил два – три пъти да пръска лозето, тогава част от оградата е липсвала и той влизал
оттам. Не знае дали в мястото има ток за да се обитава постоянно.
Свидетелят М.Г.К. (без родство и дела със страните) излага следното: Познава Й.Д. от
2005г.; знае, че Д. притежава място в „Боровец“. От 2008 год. до 2015 - 2016 год. е
стопанисвал мястото; посещавал го един-два пъти месечно; грижел се основно за лозето –
рязане, пръскане, почиствал го от тревата, берял гроздето. В мястото влизал през портите,
които се заключвали с верига и катинар, свидетелят имал ключ за катинара, предоставен му
от ответника. Не е плащал наем на ответника, давал му продукция – вино, ракия. Когато
свидетелят започнал да го стопанисва, в мястото имало малка ламаринена барака и изгнил
дървен навес, имало и скелет на лека кола; не се сеща в мястото да е имало външна
тоалетна, а също и легло или легла в бараката; в бараката се съхранявали инструменти.
Свидетелят не знае в мястото да е имало електричество (свидетелят не е ползвал такова),
нямало и вода. През времето, през което свидетелят е стопанисвал имота, не е заварвал
никой друг там; никой не е идвал да претендира, че имотът е негов; през цялото това време
оградата си е била на мястото „…по целия периметър“; не е имало случай, при който
свидетелят да не може да си отключи катинара и да влезе в мястото; не знае някой друг да е
имал претенции, че този имот е негов; свидетелят не познава и не знае кои са били
предишните собственици на имота. След 2016-2017 год. не е посещавал имота.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
При предявен отрицателен установителен иск за собственост предмет на изследване в
процеса е правото на собственост на ответника и в негова тежест е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че е собственик на спорния имот въз основа на твърдяните от
него придобивни способи.
В случая ответниците П. и Й.Д.и твърдят, че са собственици на процесния имот въз
основа на договора за продажба, скл. с нот. акт № 154/13.11.2007 год. на ВнН, с който
ответникът Ж. СТ. АЛ. им е продал описания по – горе имот.
Описаният договор няма вещен ефект и не ги легитимира като собственици.
Установено е по делото, че договорът, скл. с нот. акт 136/14.03.2007г. на ВнН, с който
ищцата Д. Х. е продала на КР. М. В. (в граждански брак със С.В. при сключването на
договора) процесния имот е прогласен за нищожен с влязло в сила решение, при което и
праводателят на ответниците П. и Й.Д.и – Ж. СТ. АЛ. е придобил имота от несобственик,
(макар и по действителен договор, доколкото договорът за продажба на чужд имот не е
недействителен (нищожен), а не прехвърля права, т. е., не произвежда присъщия му
транслативно-вещен ефект, който законът свързва с него), поради което и не е могъл да им
прехвърли собствеността с договора за продажба по нот. акт № 154/13.11.2007 год. на ВнН,
с оглед принципа, че никой не може да прехвърли другиму права, която няма.
6
Изложеното налага да се изследва възражението на ответниците П. и Й.Д.и, че са
придобили имота по давност, въз основа на осъществявано добросъвестно владение с начало
на владението – сключването на договора за продажба – 13.11.2007 год. до предявяване на
иска.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост (или други
вещни права) върху имоти посредством фактическо упражняване на съдържанието на тези
права през период от време, определен в закона.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива
по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно – с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Владението е
определено в ЗС като осъществяване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи
за другиго. Владението трябва да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и
явно. Владението е постоянно когато фактическата власт върху вещта и държането й като
своя нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта. Т. е., владелецът не
се ограничава с отделни действия върху вещта, които имат спорадичен характер. Владението
е несъмнително когато от действията на владелеца върху вещта е сигурно, че същият
упражнява фактическа власт (господство) върху вещта с намерение за своене. То е
съмнително, когато не може със сигурност да се каже дали действително владелецът
упражнява изобщо фактическа власт или ако я упражнява дали наистина има намерение да
държи вещта като своя. Владението е спокойно, когато то не е установено с насилие и е
явно, когато не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец. Докато трае
скритостта, установеното по скрит начин владение няма действие за предишния владелец.
Под явно се има предвид владение, което не се упражнява тайно, по начин, който не
разкрива ясно намерението на владелеца да държи вещта като своя, а такова при което
фактическата власт се упражнява от владелеца така, че всеки заинтересуван може да научи
за нея. На следващо място за да е налице обективният признак на владението (субективният
се презюмира от закона – чл. 69 ЗС) е необходимо при упражняването на фактическата власт
владелецът да държи вещта по изключителен начин, т. е., да извършва действия върху нея и
да изключва действията на други лица, а ако вещта се е намирала преди това в чуждо
владение (в чужда фактическа власт), новият владелец трябва да установи своя фактическа
власт и да отстрани фактическата власт на предишния владелец. Ако предишният владелец
продължава да извършва макар и откъслечни действия, не е налице установена от новия
владелец фактическа власт.
При придобиването на едно вещно право по давност се прекратява правото на
досегашния му носител за какъвто формално се легитимира ищцата Д.Х. с договора по нот.
акт № 21/23.02.2002 год. на ВнН.
В тежест на ответниците П. и Й.Д.и е да установят при условията на пълно доказване,
че са упражнявали владение върху процесния имот с описаните по – горе белези на
владението в твърдяния от тях период.
В случая анализът на доказателствата не обосновава категоричен и безспорен извод за
осъществявано от ответниците П. и Й.Д.и владение върху имота с описаните по-горе белези
на владението, в твърдяния от тях период, като съображенията за това са следните:
Договорът за продажба по нот. акт № 136/14.03.2007 год., с който ищцата Д. Х. е
продала имота на К.В. (първият от веригата транслативни договори) е прогласен за нищожен
поради противоречие със закона (комисорна клауза – чл. 152 ЗЗД). Този договор е от
категорията на т. нар. „фидуциарни сделки“, при които резултатът надхвърля целта, т. е.,
страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга, по–ограничена юридическа цел – в
случая създаване на обезпечение за кредитора. Фидуциарните сделки са подвид на
симулативните сделки. Поради това и със сключването на договора по нот. акт №
136/14.03.2007 год. прехвърлителката – ищца Д.Х. не е предала владението върху
7
прехвърления имот на приобретателката К.В., тъй като именно поради симулативния
характер на фидуциарните сделки, в случая е неприложимо правилото, че прехвърлителят
дори и да не са изпълнил договорното си задължение за предаване на вещта, от момента на
сключване на договор с вещен ефект (продажба, замяна, дарение и др.) той става държател
на вещта и започва да я държи за лицето, комуто я е прехвърлил. Т. е., в настоящия случай и
след сключване на договора за продажба по нот. акт № 136/14.03.2007 год. ищцата е
запазила владението върху имота, а не е започнала да го държи за приобретателката, нито за
последващите приобретатели по веригата от транслативни договори, доколкото няма
доказателства до месец юни 2008 год. някой друг, освен ищцата, да е бил във владение на
процесния имот, като последната е осъществявала владение чрез своите родители.
По горе бе посочено, че за да е налице обективния признак на владението е
необходимо при упражняването на фактическата власт владелецът да държи вещта по
изключителен начин, т. е., да извършва действия върху нея и да изключва действията на
други лица, а ако вещта се е намирала преди това в чуждо владение (в чужда фактическа
власт), какъвто е и настоящият случай, съобразно изложеното по – горе, новият владелец
трябва да установи своя фактическа власт и да отстрани фактическата власт на предишния
владелец. При положение, че предишният владелец продължава да извършва макар и
откъслечни действия спрямо имота, не е налице установена от новия владелец фактическа
власт, съответно не е налице и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС.
Показанията на ангажираните от ответниците П. и Й.Д.и свидетели – М. И. и М. К., не
установяват по категоричен начин, че ответниците са установили своя фактическа власт и са
отстранили фактическата власт на предишния владелец, т. е., не установяват при условията
на пълно доказване обективния признак на владението с посочените по - горе белези.
Показанията на свидетелите М. И. и М. К. са неубедителни и противоречиви, като
освен това показанията на свидетеля М. И. в една част се опровергават и от писмените
доказателства, а също и от показанията на ангажираните от ищцата свидетели, което поставя
под съмнение достоверността им. Така например свидетелят М. И. заявява, че към 2006–
2007 год. имотът е бил изоставен. Горното е в противоречие с със справката за потребена ел.
енергия, обсъдена по– горе, от която е установено, че от електрифицирането на имота през
месец октомври 2006 год. до лятото на 2008 год., а също и през месец ноември 2009 год. в
имота е била потребявана ел. енергия, т. е., най-малкото в периода октомври 2006 год. до
юни 2008 год. имотът е бил обитаван постоянно – в какъвто смисъл са и показанията на
ангажираните от ищцата свидетели И. Т. и П. Д., които съдът кредитира в тази им част. На
следващо място от показнията на свидетеля М. И. може да се заключи, че същият няма
трайни и продължителни впечатления относно имота – свидетелят не знае в мястото да е
имало електричество или външна тоалетна със септична яма (обстоятелство установено от
показанията на свидетелите Т. и Д., които съвпадат помежду си относно наличието в имота
на тоалетна със септична яма, което е логично при положение, че съобразно приетото по –
горе, в периода октомври 2006 год. – юни 2008 год. имотът е бил обитаван целогодишно);
свидетелят не е виждал никого в имота.
В показанията си свидетелят М.К. заявява, че през 2008 год. ответникът Й.Д. му е
предоставил имота да го обработва, да се грижи за лозето, свидетелят посещавал имота
един–два пъти в месеца, не е виждал други хора в имота, в смисъл никой не е препятствал
достъпа на свидетеля до имота. До 2016 год. се е грижил за лозето. Показанията му са
неубедителни и нелогични – свидетелят не знае в имота да има електричество, не помни
дали в мястото е имало външна тоалетна със септична яма, както и легло (или легла) в
бараката. При положение, че свидетелят в продължение на осем години е стопанисвал
имота, влизал е и в бараката (там са се съхранявали инструменти) и независимо, че не е
ползвал електричество, е нелогично да не забележи, че бараката е електрифицирана. От
друга страна, показанията на свидетелите И. Т. и П. Д. са безпротиворечиви и еднопосочни,
в голямата си част съвпадат относно релевантни за спора факти – че имотът е бил обитаван
целогодишно, като следва да се приеме, че това е продължило до лятото на 2008 год.; че и
след това имотът е посещаван от тях, макар и по–рядко, по няколко пъти в годината, вкл. и
8
до настоящия момент, основно от свидетелката И. Таскова; че през 2019 година установили,
че оградата и бараката са съборени, а лозето изкоренено. Съдът кредитира показанията на
свидетелите И. Т. и П. Д. в посочените части, тъй като са безпротиворечиви и еднопосочни,
а от друга страна по делото няма нито едно доказателство, което да ги опровергава или да ги
поставя под съмнение, вкл. и показанията на свидетелите М. И.в и М. К. в частта им, в която
те заявяват, че не са виждали други хора. При положение, че свидетелите М. И. и М. К. имат
впечатления - първия един път в месеца, а втория – един-два пъти месечно, показанията им в
посочената част не изключват имотът да е бил посещаван от свидетелите И. Т. и П. Д., а
също и от ищцата, съобразно заявеното от последните двама. Обстоятелството, че
свидетелите И. Т. и П. Д. са роднини (по права линия) на ищцата, не е основание
показанията им да бъдат априори дискредитирани и счетени за недостоверни. Още повече,
че показанията им се подкрепят от писмени доказателства. Наред с това от показанията на
свидетеля М. И., в които той посочва, че през 2015/2016 год. ответникът е разбил катинара, с
който се заключвала веригата за входните порти, тъй като бил сменен, е в подкрепа на
показанията на свидетелите И. Т. и П. Д., че същите, (основно свид. И. Таскова), поне до
2015 год. са посещавали имота и дори са сменили и катинара, което пък е допълнителен
аргумент показанията на ангажираните от ищцата свидетели да бъдат кредитирани в частта
им, в която те свидетелстват, че и след като свид. И. Т. и съпругът и са престанали да
́
живеят там и след като съпругът и се разболял, тя е продължила да го посещава периодично
́
поне до 2015 год. Т. е., до 2015 год., ищцата, чрез майка си (свид. И. Т.) е продължила да
извършва макар и откъслечни действия по отношение на имота (според показанията и го е
́
почиствала доколкото може, като не е правила „нищо официално“), при което съдът приема,
че в периода в периода 13.11.2007 год. (скл. на договора по нот. акт №154/2007 год. на
ВнН) до 2015 год. не е налице установена от ответниците фактическа власт върху процесния
имот, тъй като не е отстранена фактическата власт на ищцата, съответно не е налице един от
елементите на обективния признак на владението, а именно – владелецът да държи вещта по
изключителен начин, да отстрани фактическата власт на предишния владелец, който в
случая е ищцата, да извършва действия върху вещта и да изключва действията на други
лица, при което и за периода 13.11.2007 год. (скл. на договора по нот. акт №154/2007 год. на
ВнН) до 2015 год. не е налице и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС от страна на
ответниците върху процесния имот.
От 2015 год. до предявяване на иска за собственост срещу ответниците П. и Й.Д.и на
21.02.2019 год. не е изтекъл нито петгодишния, нито десетгодишния срок за придобиването
на имота по давност. С предявяването на иска за собственост на 21.02.2019 год.
придобивната давност е прекъсната.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният от ищцата Д.Х. против
ответниците П. и Й.Д.и отрицателен установителен икс за собственост по отношение на
процесния имот, е основателен и подлежи на уважаване.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, същото следва да се
отмени и да се постанови друго, с което искът на ищцата Д.Х. срещу ответниците П. и Й.Д.и
да бъде уважен.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззивницата – ищца следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция.
Възражението на въззиваемите за прекомерност на заплатането от въззивницата адвокатско
възнаграждение за настоящото въззивно производство е основателно. Делото не се отличава
с особена фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание пред
въззивната инстанция, по повдигнатите от страните спорни въпроси (относно
действителността на транслативен договор, сключен от несобственик, както и относно
придобивната давност като уреден в закона способ за придобиване на вещни права върху
имот) е налице трайно установена съдебна практика, поради което и заплатеното от
въззивницата адвокатско възнаграждение в размер на 1348 лева е прекомерно от гледище на
изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото следва да бъде намалено до размера на сумата от
600 лева.
9
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260362/09.02.2021 год., постановено по гр. дело № 2958/2019
год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от Д. В. Х. ЕГН
********** от гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Новгород № 4 срещу Й. Ж. Д. ЕГН **********
и П. Г. Д. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1
отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответниците – съпрузи Й. Ж. Д. и П. Г. Д. не са собственици на следния недвижим имот –
Поземлен имот с идентификатор 10135.5401.1150 по КК на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, район Аспарухово, с. о. “Боровец Север“ с площ от 1000 кв. м., а по скица 1144 кв.м.,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори № № 10135.5401.9562; 10135.5401.3327;
10135. 5401.1149; 10135.5401.3326; 10135.5401.3623, както и в частта му, с която Д. В. Х.
ЕГН********** от гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Новгород № 4 е осъдена да заплати на Й.
Ж. Д. ЕГН ********** и П. Г. Д. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ж. к. Младост, бл.
151, вх. 1, ет. 1, ап. 1 разноски за първоинстанционното производство и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. В. Х. ЕГН ********** от гр.
Варна, кв. Аспарухово, ул. Новгород № 4 от една страна и Й. Ж. Д. ЕГН ********** и П. Г.
Д. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1, от друга,
че Й. Ж. Д. ЕГН ********** и П. Г. Д. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ж. к.
Младост, бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1, не са собственици на следния недвижим имот –
Поземлен имот с идентификатор 10135.5401.1150 по КК на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, район Аспарухово, с. о. “Боровец Север“ с площ от 1000 кв. м., а по скица 1144 кв.м.,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори № № 10135.5401.9562; 10135.5401.3327;
10135. 5401.1149; 10135.5401.3326; 10135.5401.3623;
ОСЪЖДА Й. Ж. Д. ЕГН ********** и П. Г. Д. ЕГН **********, двамата от гр. Варна,
ж. к. Младост, бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1 да заплатят на Д. В. Х. ЕГН ********** от гр. Варна,
кв. Аспарухово, ул. Новгород № 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 738, 63 лева
(седемстотин тридесет и осем лева и 63 ст.) – разноски за настоящата инстанция, от които:
138, 63 лева – внесена държавна такса за въззивното производство и 600 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените от Д. В. Х.
от гр. Варна срещу КР. М. В. от гр. Варна, СТ. П. В. от гр. Варна и Ж. СТ. АЛ. от гр. Варна
отрицателни установителни искове за собственост по отношение на гореописания имот, не е
обжалвано и в тези части е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11