№ 134700
гр. София, 23.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110150734 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С.К.“ ООД срещу П. Д. Г. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 451,01 лева, представляваща
задължение по договор за паричен заем № 709734/ 21.07.2022г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
23.08.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 82,73 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.10.2022г.- 01.07.2024г.,
сумата 125 лева, представляваща неустойка за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на
заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно,
предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези- страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т.е.
по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за
редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист
следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави- арг. чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се
издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне
(поради противоречието му с императивни правни норми и/ или добрите нрави), тъй като
проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел
на заповедното производство) би била лишена от смисъл.
В настоящия случай заявителят твърди, че по посочения договор е предоставил заем в
размер на 500 лева със задължение за връщането му на 11 погасителни вноски с краен падеж
до 06.10.2022г., ведно с уговореното възнаграждение. Сочи, че длъжникът е в забава в
изпълнение на задължението да плати дължимите анюитетни вноски, поради което
1
длъжникът дължи неустойка за забава
Съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В конкретния случай страните са уговорили заплащане на
неустойка за забава. Възлагането в тежест на потребителя на неустойка за забава в случай на
забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава,
противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Съгласно чл. 21 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е
нищожна Констатираното противоречие на посоената клауза с приложимите разпоредби на
ЗПК е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна. Следва да се
посочи и, че процесната неустойка е претендирана наред с обезщетение за забава, което е
присъдено на заявителя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част- относно неустойката за забава, следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 270743/ 23.08.2024г. на „С.К.“ ООД срещу П. Д. Г. за
издаване при условията на солидарна отговорност на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в частта за сумата 125 лева, представляваща неустойка за забава,
като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2