Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3011
по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищцата
Н.Л.Т. твърди, че на 21.12.2018 г. се разхождала по ул. „Граф Игнатиев“ в гр.
София и при опит да влезе в магазин за бижута, находящ се на ъгъла с бул.
„Евлоги Георгиев“, се спънала в дупка, намираща се на тротоара пред магазина.
Твърди, че е паднала и си ударила дясното коляно и лявата ръка в областта на
лакътя. Посочва, че е потърсила спешна помощ във ВМА – София, откъдето й дали
предписание да носи превръзка за срок от две седмици. Твърди, че поради липса
на подобрение на 02.01.2019 г. отишла в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където
установили счупвания, обхващащи няколко области на горния крайник. Посочва, че
й била извършена операция на 07.01.2019 г., след което била изписана за домашно
лечение на 09.01.2019 г., с болничен лист за 38 дни. Твърди, че по време на
проведеното лечение й се наложило да извърши разходи в размер на 2 788,27
лв., в т. ч. – за избор на екип – 900 лв., титаниев анкер, голям остесинтезен
пакет и сет за ортопедична операция – 1252 лв., оперативна превръзка – 15 лв.,
два пъти скелетно – рентгеново изследване – 60 лв., вторичен преглед – 55 лв.,
индивидуална ЛФК – 392 лв. и лекарства – 114,27 лв. Посочва, че въпреки
извършената рехабилитация все още изпитва болка и в двата крайника – при по –
продължително ходене, не може да стои дълго време права, не може да носи по –
тежки неща с оперираната ръка, изпитва болки при промяна във времето. Иска се
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, претърпени от падане на 21.12.2018 г. в дупка,
намираща се на тротоара пред магазин, останала от извадена плоча на ъгъла на
ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Евлоги Георгиев“ в гр. София, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 21.12.2018 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 2788,27 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, поради падане
на 21.12.2018 г. в дупка, намираща се на тротоара пред магазин, останала от извадена
плоча на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Евлоги Георгиев“ в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.12.2018 г. до
окончателното плащане. Процесуалният представител на ищеца претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Ответникът
– С.О.оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че липсват елементи от
деликтния състав на непозволеното увреждане. При условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на основание чл. 51 ЗЗД. Претендира разноски,
в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
За
установяване на обстоятелствата, свързани с процесния инцидент с ищцата, по
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Е.И.Б..
От
показанията на св.Б.се установява, че на 21.12.2018 г. ищцата се движела заедно
със свидетелката по бул. „Христо и Евлоги Георгиеви“ в гр. София, след което двете
завили по ул. „Граф Игнатиев“, на която улица в този момент се извършвал
основен ремонт. Св.Б.и ищцата се движели успоредно, като внезапно се озовали
пред дупка, която била с дълбочина от около 50 см. и ширина от около 30 см.
Ищцата се опитала да прескочи дупката, но стъпила на плоча, която не била
залепена, плочата поддала, ищцата се понесла в ляво, след което в дясно, и
изведнъж паднала на лявата страна. В участъка, където паднала ищцата, не е
имало обозначителни табели за ремонт, нито ограждения. Посочва, че при падането
й на земята ищцата извикала и започнала да плаче. Заявява, че момче от един
магазин помогнало на св.Б.да вдигнат от земята ищцата, която едва се държала и
плачела. Двете отишли до местоработата на ищцата и оттам ищцата се обадила на
съпруга си да дойде и да я придружи до Спешна помощ.
За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Д.А.Т..
От
показанията на св. Т./съпруг на ищцата/ се установява, че на на 21.12.2018 г.
към 14,00 ч. ищцата му се обадила по телефона силно развълнувана и му казала,
че е паднала и се е ударила много лошо. Св. Т.посочва, че е тръгнал незабавно
при съпругата си и двамата отишли до спешното звено на ВМА, където ищцата била
прегледана и минала на рентген. При прегледа казали на ищцата, че ръката й
трябва да стои вързана и неподвижна. Тъй като болката не отшумявала, въпреки
взимането на болкоуспокоителни, се наложило да посетят личния лекар на ищцата,
и той им казал, че трябва да отидат незабавно в спешното звено на „Пирогов“.
Посочва, че на 02.01.2019 г. отишили в „Пирогов“, където направили по – обстоен
преглед на ищцата, като й казали, че трябва да й се направи операция. Тъй като
едната ръка на ищцата била блокирана, на нея й било много трудно да се справя
сама, и се наложило св. Т.да й помага при обличане и при къпане. Освен това св.
Т.трябвало да поеме и повечето от домакинските задължения. Посочва, че ищцата е
имала хронично заболяване в кръста и тазобедрената става, което се обострило
след инцидента.
От
представените като доказателства по делото лист за преглед на пациент от
21.12.2018 г. и резултати от образна диагностика на ищцата от ВМА – МБАЛ –
София е видно, че на 21.12.2018 г. в 15,19 г. е бил извършен преглед на ищцата
във ВМА – МБАЛ - София, като поставената й диагноза е „счупване на горния край
на лакътната кост“, а в резултатите от рентгеновите изследвания е посочено „рьо
гр. на лява лакътна става – фрактура в областта на главата на радиуса“.
За
установяване на причинените на ищцата травматични увреждания, причинените й
болки и страдания, причинно – следствената връзка между падането й на тротоара
и получените увреждания, проведеното й лечение, продължителността на лечебно –
възстановителния процес и наличието на невъзстановени травми по делото е
изслушано заключение на съдебно – медицинската експертиза.
От
неоспореното от страните заключение на СМЕ, изготвено въз основа на
представената по делото медицинска документация, се установява, че вследствие
на падане на 21.12.2018 г. ищцата е получила следните травматични увреждания: „Раздробено вътреставно счупване на
макарата на лявата раменна кост. Навяхване на лявата колянна става“. Според
заключението на СМЕ описаните увреждания често се срещат при пешеходци при
спонтанно или причинно падане върху твърда пътна настилка и се дължат на
внезапно нанесен удар от твърди, тъпи предмети – най – често в крайниците, при
което се получават или навяхвания или фрактури в областта на удара. Описаният
от ищцата механизъм на падане – по време на движение по тротоара на ул. „Граф
Игнатиев“ в района на кръстовището с бул. „Евлоги Георгиев“ левият й крак
внезапно попаднал в дупка от липсваща тротоарна плочка, загубила равновесие,
лявото й коляно се огънало и ищцата паднала върху лявата й лакътна става според
вещото лице е най – честият механизъм на получаване на такива фрактури като
комплекс, поради което може да се счита, че травматичните увреждания на ищцата
са получени по описания в исковата молба механизъм. Полученото раздробено вътреставно
счупване на макарата на лявата раменна кост е причинило на ищцата „трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни /в
случая до 3 месеца/. Претърпяното навяхване на лявата колянна става е причинило
на ищцата „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Ищцата е
получила спешна медицинска помощ във ВМА – София, където след извършени
клинични изследвания и лекарски консултации,
нараняванията на коляното и на лакътя на ищцата били превързани, като й е било
указано да държи лявата ръка с мека превръзка, прикрепена към тялото за срок от
две седмици, след което била освободена от болницата. Поради засилили се болки
ищцата се явила на нов преглед при личния лекар, който я насочил за консултация
в УМБАЛСАМ „Н. И. Пирогов“ на 02.01.2019 г., където след извършен нов
медицински преглед и нови рентгенографии на ищцата била поставена диагноза:
„Раздробено счупване на макарата на лявата раменна кост. Навяхване на лявата
колянна става“, като била приета за болнично лечение. Ищцата била оперирана на
07.01.2019 г., като било извършено „открито наместване на фрактурата на
раменната кост и стабилизирането й с винтова остеоснитеза, а отделеният
короноидален израстък е бил стабилизиран чрез анкър – 3,5 мм“. Освен това й
била поставена допълнително гипсова имобилизация и била включена медикаментозна
терапия. След гладко протекъл следоперативен период, ищцата е била изписана от
болницата на 09.01.2019 г., като лечението й продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи, предписан режим и лекарства, а по – късно – с
рехабилитация. Според вещото лице по СМЕ навяхването на лявата колянна става е
отзвучало за срок до 2 – 3 седмици, а фрактурата на лявата раменна кост в
областта на лакътя е зараснала за срок до 45 дни, след което ищцата започнала
рехабилитация с дозирано натоварване на лакътната става. Общо лечебният и
възстановителен период при ищцата е продължил 3 месеца. През този 3 – месечен период ищцата е
претърпяла болки и страдания, като най – интезивни те са били през първите 2
седмици непосредствено след злополуката и извършената костна операция. Интезивни
са били болките и през първите 30 дни в началото на проведената рехабилитация
на лявата лакътна става. Извън посочените периоди ищцата е претърпяла само
периодично явяващи се болки в зоната на левия лакът, като е била принудена да
ползва обезболяващи лекарства. Към настоящия момент е възможно ищцата да търпи
единични болки при рязка промяна на времет – при студено и влажно време, като
след употребата на аналтетици болките ще отзвучат. Към настоящия момент лявата
колянна става е напълно възстановена от процесното навяхване, движенията й са в
пълен обем и сила, като ищцата се придвижва самостоятелно без помощни средства.
Счупената раменна кост в областта на лакътната става е зараснала с остатъчна
деформация от натрупания костен калус, който се явява вреден за обема на
движенията й. Движенията в лявата лакътна става към момента са трайно ограничени
при свиване с 10 градуса, а при разгъване с 15 градуса. Това ограничение се
дължи и на настъпилите ръбцови артрозн изменения на лявата лакътна става, които
са типични при такова вътреставно счупване. От извършената костна операция на
ставата са останали трайни пожизнени груби белези от направените два оперативни
достъпа, които трудно могат да бъдат заличени чрез козметична операция.
За
установяване на направените от ищцата разходи за лечение във връзка с процесния
индидент по делто с представени: фактура N **********/04.01.2019 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, за
сумата от 900 лв. – за избор на екип – оперативни процедури, ведно с фискален
касов бон към нея; фактура N
**********/09.01.2019 г.,
издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, за сумата от 1252,00 лв. – за титаниев
анкер, голям остесинтезен пакет и сет за ортопедична операция, ведно с фискален
касов бон към нея; фактура N
**********/14.01.2019 г.,
издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, за сумата от 15,00 лв. – за оперативна
превръзка, ведно с фискален касов бон към нея; фактура N **********/30.01.2019 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, за
сумата от 30,00 лв. – за скелетно рентгеново изследване на лакът и премишница,
ведно с фискален касов бон към нея; фактура N 0300532216/27.02.2019 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, за
сумата от 30,00 лв. – за скелетно рентгеново изследване на лакът и премишница,
ведно с фискален касов бон към нея; фактура N 0300532217/27.02.2019 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, за сумата
от 55,00 лв. – за вторичен преглед при професор, ведно с фискален касов бон към
нея; фактура N 0300530300/14.02.2019 г., издадена от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, за сумата от 294,00 лв. – за индивидуална ЛФК и
масаж на горен крайник, ведно с фискален касов бон към нея; фактура с N и
дата, които не се четат, издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, за сумата от
98,00 лв. – за индивидуална ЛФК, ведно с фискален касов бон към нея от
04.02.2019 г., и рецепта за лекарства от 09.01.2019 г., издадена от УМБАЛСМ „Н.
И. Пирогов“ ЕАД, ведно с фискален касов бон към нея от 09.01.2019 г. за сумата
от 114,27 лв.
За
установяване на вида и състоянието на тротоарната настилка на ъгъла на бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви“ и ул. „Граф Игнатиев“ по делото е представен констативен
протокол от 05.03.2021 г., изготвен от служители на С.О., район „Средец“, в
който е посочено, че към момента на изготвянето му тротоарната настилка е в
годно и безопасно състояние за пешеходците, без липсващи и отлепени тротоарни
плочи, като по настилката няма дупки и пропадания, както и че от м. юли 2018 г.
до датата на издаване на констативния протокол районната администрация не е
възлагала ремонтни дейности по тротоара.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По
исковете с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД:
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия и има гаранционно - обезпечителен характер.
За
основателността на исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди
следва да се установи наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа, осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото
лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда -
имуществена и неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/, вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение
на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него.
Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК и дадените от съда
указания в доклада по делото, в тежест на ищцата е да установи при условията на
пълно и главно доказване фактите, свързани с настъпване на твърдяното от нея
събитие, настъпилите вреди, причинната връзка между твърдяното действие или
бездействие на служители на ответника.
Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест
на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен
начин липсата на вина. В тежест на ответника е да установи обстоятелствата,
които изключват или ограничават отговорността му.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
неимуществени вреди е частично основателен, а искът за имуществени вреди –
основателен. Съображенията за това са следните:
На
първо място, от събраните по делото гласни доказателства /показания на св. Б./
се установява, че на 21.12.2018 г. ищцата се движела заедно със св.Б.по бул.
„Христо и Евлоги Георгиеви“ в гр. София, като двете завили по ул. „Граф Игнатиев“,
на която улица в този момент се извършвал основен ремонт. Св.Б.и ищцата се
движели успоредно, като внезапно се озовали пред една дупка, която била с
дълбочина от около 50 см. и ширина от около 30 см. В участъка не е имало
поставени обозначителни табели, че се извършва ремонт, нито ограждения. Ищцата
се опитала да прескочи дупката, но стъпила на плоча, която не била залепена,
плочата поддала, ищцата се понесла в ляво, след което в дясно, и изведнъж
паднала на лявата страна. При падането си ищцата си ударила лявата ръка и
започнала да плаче от болка.
Съдът
намира, че показанията на св.Б.относно начина на увреждане на ищцата и времето
и мястото, при което е станало то, следва да се кредитират, тъй като същата е
очевидец на инцидента, има преки и непосредствени възприятия за случилото се с
ищцата и не е заинтересована от изхода на спора.
На
следващо място, за установяване на характера на причинените на ищцата
травматични увреждания и наличието на причинно – следствена връзка между тях и
процесния инцидент по делото е изслушано заключение на СМЕ. От неоспореното от
страните заключение на СМЕ, изготвено въз основа на представената по делото
медицинска документация, се установява, че вследствие на падане на 21.12.2018
г. ищцата е получила следните травматични увреждания: „Раздробено вътреставно
счупване на макарата на лявата раменна кост. Навяхване на лявата колянна
става“. Според заключението на СМЕ описаните увреждания често се срещат при
пешеходци при спонтанно или причинно падане върху твърда пътна настилка и
се дължат на внезапно нанесен удар от
твърди, тъпи предмети – най – често в крайниците, при което се получават или
навяхвания или фрактури в областта на удара. Описаният от ищцата механизъм на
падане – по време на движение по тротоара на ул. „Граф Игнатиев“ в района на
кръстовището с бул. „Евлоги Георгиев“ левият й крак внезапно попаднал в дупка
от липсваща тротоарна плочка, загубила равновесие, лявото й коляно се огънало и
ищцата паднала върху лявата и лакътна става според вещото лице е най – честият
механизъм на получаване на такива фрактури като комплекс, поради което може да
се счита, че травматичните увреждания на ищцата са получени по описания в
исковата молба механизъм. Полученото раздробено вътреставно счупване на
макарата на лявата раменна кост е причинило на ищцата „трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник за срок по – дълъг от 30 дни /в случая до 3
месеца/. Претърпяното навяхване на лявата колянна става е причинило на ищцата
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Ищцата е получила
спешна медицинска помощ във ВМА – София, където след извършени клинични
изследвания и лекарски консултации,
нараняванията на коляното и на лакътя на ищцата били превързани, като й е било
указано да държи лявата ръка с мека превръзка, прикрепена към тялото за срок от
две седмици, след което била освободена от болницата. Поради засилили се болки
ищцата се явила на нов преглед при личния лекар, който я насочил за консултация
в УМБАЛСАМ „Н. И. Пирогов“ на 02.01.2019 г., където след извършен нов
медицински преглед и нови рентгенографии на ищцата била поставена диагноза:
„Раздробено счупване на макарата на лявата раменна кост. Навяхване на лявата
колянна става“, като била приета за болнично лечение. Ищцата била оперирана на
07.01.2019 г., като било извършено „открито наместване на фрактурата на
раменната кост и стабилизирането й с винтова остеоснитеза, а отделеният
короноидален израстък е бил стабилизиран чрез анкър – 3,5 мм“. Освен това й
била поставена допълнително гипсова имобилизация и била включена медикаментозна
терапия. След гладко протекъл следоперативен период, ищцата е била изписана от
болницата на 09.01.2019 г., като лечението й продължило амбулаторно с назначени
контролни прегледи, предписан режим и лекарства, а по – късно – с
рехабилитация.
Заключението на вещото лице по СМЕ, че е възможно описаните травматични
увреждания да са получени по време и начин, описан в исковата молба,
съпоставено с данните, съдържащи се в показанията на прекия свидетел на
инцидента - св.Б.относно времето и начина на причиняване на нараняванията на
ищцата, чиито показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани,
водят до извода, че описаните травматични увреждания на ищцата са причинени от
падане и удар в земната повърхност.
На следващо място, от данните, съдържащи се в
показанията на св. Т./съпруг на ищцата/ - „изпитваше една непоносима болка“,
„не можеше нормално да спи“, „това падане промени нормалното ежедневие на
съпругата ми“, и в заключението на СМЕ /навяхването на лявата колянна става е
отзвучало за срок до 2 – 3 седмици, а фрактурата на лявата раменна кост в
областта на лакътя е зараснала за срок до 45 дни, след което ищцата е започнала
рехабилитация с дозирано натоварване на лакътната става, като общо лечебният и
възстановителен период при ищцата е продължил 3 месеца/, се установява, че в резултат на причинените й травматични
увреждания ищцата е
претърпяла значителни болки и страдания - в момента на инцидента, а също и през
последващия възстановителен период за от около 3 месеца, т. е. доказана е и
причинната връзка между вредоносния резултат и причинените неимуществени вреди.
На
следващо място, от представените по делото писмени доказателства /8 бр.
фактури, рецепта за лекарства от 09.01.2019 г. и 9 бр. фискални касови бонове/
и от данните, съдържащи се в заключението на СМЕ за извършени оперативни намеси
и проведени рехабилитационни процедури на ищцата, се установява, че ищцата е
направила разходи за лечение в общ размер от 2788,27 лв., които са в пряка
причинна връзка с процесния инцидент.
В случая, отговорността на
ответника е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
/задължение за поддържане на плочките на тротоара в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 6 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата, „тротоар“ е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци. В § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е посочено, че „път“
е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по
пътищата „стопанин на пътя“ е
собственикът или администрацията, която управлява пътя, а в § 1, т. 2 от ДР на
Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че
„път“ е всеки отворен за
обществено ползване път и улиците в населените места.
По аргумент от чл. 19, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата управител на даден общински път е кметът на
съответната община, а следователно той е и стопанин на пътя. Съгласно чл. 19,
ал. 2, т. 3 от ЗП управлението на пътищата включва организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата. От § 1, т. 14 от ДР на 3П е видно, че „поддържане на пътищата“ е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътищата, организират и движението по тях с помощта на пътни знаци,
светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните
съоръжения.
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, респективно чл. 3 и чл. 8,
ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска
собственост. Собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни
елементи на пътя, т. е. върху обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните
принадлежности. В чл. 3, ал. 2 от ЗП е дадено определение на понятието „обхват
на пътя“, като в него е включено „земното платно“, част от което съгласно
легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 2 от ДР на ЗП, е тротоарът.
По силата на чл. 31 от ЗП
поддържането на общинските пътища е задължение на общината, като нейно право е
да реши дали да осъществява тази поддръжка чрез свои служители или други наети
лица. Поддръжката на тротоарните пространства като част от общинската улична
инфраструктура включва привеждането им в подходящо и безопасно състояние с
оглед на обичайното им предназначение. Съгласно чл. 31 от ЗП и чл. 3, ал. 1 ЗДвП задължение е на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както и да организират
движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Законът определя и изискуемият резултат -
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно, сигурно и удобно придвижване през цялата година. Затова,
каквато и организация да създава общината като собственик на пътя/улицата и
лице, на което законът е възложил ремонтът и поддържането на общинските пътища,
ако не е постигнат този резултат, е налице бездействие, което е противоправно,
и при настъпване на вреди тя носи отговорност.
В
конкретния случай, именно бездействието на служителите на С.О.или на други
лица, на които общината е възложила изпълнението на дейностите по чл. 31 от ЗП
и чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, е довело до неизпълнение на посочените задължения,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесния инцидент вреди на ищцата.
С
оглед на изложеното по – горе, съдът намира, че
ищцата е пострадала от бездействието на служители на С.О., на които е възложено да стопанисват и поддържат
общинските тротоари в състояние, годно за ползване. В резултат на инцидента са
причинени имуществени и неимуществени вреди на ищцата. Налице е и причинно -
следствена връзка между инцидента и претърпените от нея имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение и рехабилитация, които са пряка и
непосредствена последица от причиненото й увреждане, както и неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и непосредствена
последица от причиненото й увреждане.
С.О.дължи
обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, доколкото чрез
своите служители има нормативното задължение да поддържа пешеходните тротоари
на територията на С.О.в подходящо за ползване от гражданите състояние, а при
възникнали препятствия, да ги сигнализира своевременно, което в случая не е
направено. Тротоарът, по който се е движила ищцата, е собственост на
ответника, стопанисва се от него и той
следва да следи за неговото състояние. В случая инцидентът - падането на ищцата
е причинен от ответника чрез бездействие на негови служители за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила, изразяващо се и в липса на осъществен контрол за
безопасността, целостта на тротоара и наличието на тротоарни плочки на тротоара пред
магазин за бижута на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Евлоги Георгиев“ в
гр. София. Бездействието на ответника е в пряка причинно -
следствена връзка с причинените на ищцата увреждания, и понесени от нея
неимуществени и имуществени вреди.
Следователно
налице са основания за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност
на ответника по исковете с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост.
Съобразявайки
установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, и посочените в ППВС N 4/68
г. като релевантни за размера на обезщетението и за прилагането на критерия
„справедливост“ обективни обстоятелства, а именно - характера и интензитета на
претърпените болки и страдания /с продължителност от около три месеца/,
наличието на остатъчни последствия от получената травма /движенията в лявата
лакътна става са трайно ограничени при свиване с 10 градуса, а при разгъване с
15 градуса, както и наличието на постоперативни белези от извършената костна
операция/, момента на настъпване на непозволеното увреждане /21.12.2018 г./, и
възрастта на ищцата към момента на събитието /57 г./, съдът приема, че ищцата
има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
Възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, направено с отговора на
исковата молба, не е доказано по делото, поради което не са налице основания за
намаляване на отговорността на ответника.
Ето
защо, искът по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи до размера на сумата от 40 000 лв. За
разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
По
изложените по – горе съображения, съдът намира, че искът по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание и размер и следва да се
уважи изцяло – за сумата от 2788,27 лв.
По арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане лихва за забава се дължи, считано от
датата на увреждането – 21.12.2018 г.
Предвид
изложеното по – горе, върху присъдените суми за обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди се дължи законната лихва, считано от 21.12.2018 г. до
окончателното плащане.
По
разноските:
Всяка
от страните претендира разноски. Процесуалният представител на ищцата претендира
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на ищцата по
делото на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищцата сумата от 1567,10 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита на ищцата по делото.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника сумата от 48 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по делото, определено в минимален размер на основание чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1822 лв., представляваща дължима
държавна такса и депозит за вещо лице по СМЕ, върху уважената част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., Булстат: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, да заплати на Н.Л.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *********ап. 8, по иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата
от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
на травматично увреждане, изразяващо се в „раздробено вътреставно счупване на
макарата на лявата раменна кост и навяхване на лявата колянна става“, получено
при падане на 21.12.2018 г. в дупка, намираща се на тротоара пред магазин,
останала от извадена плоча, на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Евлоги
Георгиев“ в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 21.12.2018 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА С.О., Булстат: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, да заплати на Н.Л.Т.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *********ап. 8, по иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата
от 2788,27 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на
получено травматично увреждане, изразяващо се в „раздробено вътреставно
счупване на макарата на лявата раменна кост и навяхване на лявата колянна става“,
при падане на 21.12.2018 г. в дупка, намираща се на тротоара пред магазин,
останала от извадена плоча, на ъгъла на ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Евлоги
Георгиев“ в гр. София, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 21.12.2018 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.О., Булстат: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, да заплати на адв. К.А.Д. от САК, ЕГН: **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. София, ул. ************, на основание чл. 38, ал.
2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 1567,10
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита по делото на Н.Л.Т., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА Н.Л.Т., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ж. к. *********ап. 8, да заплати на С.О., Булстат: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, на основание чл. 78,
ал. 3 и 8 ГПК сумата от 48 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА С.О., Булстат: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1822 лв., представляваща държавна такса
и депозит за вещо лице по СМЕ, върху уважената част от исковете, по сметка на
СГС.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: