РЕШЕНИЕ
гр.София,28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.СТОЙЧО
ПОПОВ
при секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №5426 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №2785 от 07.01.2020 г. по гр.д. № 16978/16
г., СРС, ГО, 64 с-в ДОПУСКА да се извърши делба на 13 броя имоти,представляващи ниви,находящи се в гр.София,землището на „Суходол“ между :
1/ Н.Н.Н., ЕГН **********, адрес : гр. София, кв. „Суходол“, ул.
„*****- 1/12 ид.ч.,
2/ Б.Й.Т., ЕГН **********,
с адрес : гр. София, кв. „Суходол“, ул. „*****-1/24 ид.ч.
3/ Т.Й.П., ЕГН **********,
с адрес *** - 1/24 ид.ч.
4/ П.М.Б., ЕГН **********,
с адрес *** - 1/18 ид.ч.
5/ С.М.П., ЕГН **********,
а адрес *** - 1/18 ид.ч.
6/ С.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** -1/54 ид.ч.
7/М.В.Б., ЕГН **********, с адрес :гр. София, кв.
„Суходол“, ул. „*****-
1/54 ид.ч.
8/ М.К.Р., ЕГН **********,
с адрес *** - 1/108 ид.ч.
9/ В.К.Р., ЕГН **********,
с адрес ***- 1/108 ид.ч.
10/ М.Е.Т., ЕГН **********,
с адрес *** -1/18 ид.ч.
11/ Л.Е.В., ЕГН **********,
с адрес *** - 1/18 ид.ч.
12/ Д.В.Т., ЕГН **********,
с адрес *** - 1/36 ид.ч.
13/ Е.В.Б., ЕГН **********,
с адрес *** - 1/36 ид.ч.
14/ П.С.К., ЕГН **********,
с адрес : гр. София, кв. „Суходол“, ул. „*****-1/6 ид.ч.
15/ Р.К.Г., ЕГН **********,
с адрес : гр. София, кв. „Суходол“, ул. „*****- 1/6 ид.ч.
16/ С.Т.Н., ЕГН **********,
с адрес *** - 1/12 ид.ч.
17/ Н.Т.Н., ЕГН **********,
с адрес *** - 1/12 ид.ч.
и ОТХВЪРЛЯ
иска за делба предявен от М.С.Н. срещу ответниците за
13-те делбени имоти ,а с РЕШЕНИЕ №20243351 от
04.11.2020 г. ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2785 от
07.01.2019г. по гр.д. № 16978 по описа за 2016г. на СРС, 64 - ти състав, като
ДОПЪЛВА диспозитива на решението в следния смисъл :ОБЯВЯВА за относително недействителен на основание чл.76 ЗН договор за дарение, обективиран в нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 4, том IV, per. № 43227, дело № 576 от 2009г., по отношение
на ответниците.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца,с която обжалва решението от 07.01.2020 г.в отхвърлителната част . Във въззивната жалба
се сочи, че решението е неправилно-в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.Съдът изключил ищеца от обхвата на процеса
незаконосъобразно. Решението е недопустимо, доколкото липсва надлежно упражнено право на иск
от когото и да е от останалите съсобственици. Единият от тях , С.П., няма правото на собственост или други права върху
нито един от процесните имоти, доколкото се е
разпоредила с тях преди процеса и съгласно постановеното решение разпореждането
е валидно и по отношение на страните в процеса.С отхвърлянето на иска за делба, при евентуално влизане в сила
на първоинстанционното решение в първата фаза по
допускане на делба, отпада възможността и основанието ищецът М.Н. да бъде
конституиран като участник в процеса във втора фаза. Така съдебното решение ще
е нищожно, тъй като в допуснатата делба няма да участва един от съсобствениците. Като страна в процеса при обективирано
възражение по чл. 76 от ЗН под страх от нищожност на делбата участват както сънаследника-прехвърлител, така и приобретателят
на процесните имоти.
Моли да се отмени атакуваното
решение на СРС и да се върне за разглеждане от нов състав или да се отмени и вместо него да постановите решение, с
което да се уважи предявения делбен иск и да се
допусне делба на процесните имоти при законосъобразно
конституиране на страните-съделители и съобразно законоустановените квоти. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна не е постъпил
отговор на въззивната жалба,но в съдебно заседание същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Срещу постановеното решение от 04.11.2020 г. е постъпила възвина жалба от ищеца като се твърди,че същото е
недопустимо и постановено в нарушение на процесуалните правила.Порокът на
основното решение бил поправим с производство по чл.250 ГПК,а не по чл.247 ГПК.Ако се приеме,че правилно би било
производство за поправка на очевидна фактическа грешка,то процедурата не
е спазена,защото страните не са уведомени и не са взели становище по исканата
поправка.Моли да се отмени решението и да се върне за ново произнасяне.
Постъпил е отговор по жалбата,с
който същата се оспорва.
Съдът, след като обсъди
по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално
допустими , следва да бъдат разгледани по същество.
По
жалбата на ищеца срещу решение от07.01.2020 г.
Ищецът М.С.Н. е приобретател по извършеното с нот.
акт №4, том IV, рег.№43227, дело 576 от 30.12.2009 г., дарствено
разпореждане, с което е придобил от С.М.П., в качеството й на наследник на Н.Г.И.,
притежаваната от нея 1/18 ид.ч. от процесните земеделски имоти.
С отговора на ИМ е направено възражение по чл.76 от ЗН
за относителна недействителност на дарственото разпореждане от наследника С.П. в полза на
трето лице М.Н..От договора за дарение е видно, че тя като сънаследник се е разпоредила с
наследствената си квота от процесните имоти в полза
на лице, което не е сънаследник. Направеното възражение има преюдициално
значение по въпроса за собствеността върху земеделските земи, като съгласно ТР
№1/19.05.2004 г. по г.д.№1/2004 г. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 76 ЗН
установява правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни
наследствени вещи са недействителни, ако тези вещи не се паднат в негов дял при
делбата. Задължително условие за действителността на съдебната делба е
участието на всички сънаследници в производството.
Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти с отделна
сънаследствена вещ е относително недействителен. Без значение дали сделката е
възмездна или безвъзмездна.
В съдебния исков
процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване, сделката може
да се обяви за недействителна по чл. 76 ЗН по искане на сънаследника, който не
желае в делбата да участва приобретателя по нея.
Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност
по чл. 76 ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения
процес по арг. на чл. 279 ГПК, под формата на
инцидентен установителен иск или правоизключващо
възражение. Спорът по чл. 76 ЗН се явява преюдициален
и обуславящ спора за собственост и в делбения процес,
тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК следва със силата на присъдено нещо
да се разреши спора за страните съделители, титуляри
(съпритежатели) на правото на собственост.
Разпоредбата на чл.
75, ал. 2 ЗН установява, че ако делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е нищожна. Изразът "без участието
на някой от сънаследниците" се тълкува в широкия
смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице, от
кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна. За да се
извърши делбата между действителните съсобственици, ако е направено
възражението по чл. 76 ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да
участва сънаследника прехвърлител, заедно с всички
останали сънаследници. Преобретателят по сделката ,обаче, също има качеството на
главна страна в процеса. Той има качеството на необходим другар по искането за
прогласяване на относителната недействителност, защото е страна по тази сделка.
Правоотношението е неделимо, а решението в тази част ще го обвърже. Носител на
правото на собственост в решението по чл. 282 от ТПК ще бъде сънаследника-прехвърлител,
но във втората фаза, ако имота не се падне в негов дял, той ще отговаря пред преобретателя както при евикция.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че възражението по чл.76 ЗН е основателно,
поради което в делбеното производство задължително
трябва да участва и сънаследника С.П. като главна надлежна страна в процеса. В
този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС.
Жалбата на ищеца като неоснователна следва да се остави без уважение.
По жалбата на ищеца срещу решение от
04.11.2020 г.
Разграничаването
на процедурата по чл. 250 и чл. 247 ГПК е на база наличие или липса на
формирана воля на съда относно част от спорното право по един от съединените
искове и/или допълнителните искания. В случаите когато липсва формирана у съда
воля относно тях е налице непълно решение, което следва да бъде коригирано по
реда на чл. 250 ГПК. Очевидна фактическа грешка е налице в случаите когато има
формирана воля у съда, но поради техническа грешка тази воля е отразена, погрешно в
диспозитива. В конкретния случай е налице хипотезата
на чл. 247 ГПK, доколкото в първия съдебен акт по делото съдебният състав е обсъдил и е
формирал воля относно направеното възражение по чл. 76 ЗН, но в диспозитива на решението липсва произнасяне по въпроса.
По отношение наведените твърдения, че не е спазена
процедурата по уведомяване на страните за започналото производство , същите са
несъстоятелни. Направеното от ищеца възражение за липса на част от дизпозитива в първото по делото решение е въведено с
въззивната жалба срещу това решение.Получавайки въззивната си жалба, всяка една
от страните по настоящето производство е имала, възможност да вземе становище
по нея с отговор по чл. 263 ГПК. Следователно искането за поправка на ОФГ,
инкорпорирано във въззивната жалба срещу Решение № 2785/ 07.01.2019г. по делото
е съобщено на насрещната страна (всички ответници) и
последната е имала възможност да се запознае с искането и да вземе становище по
него с отговор по въззивната жалба, което се е случило на един по ранен етап в
процеса.
Жалбата на ищеца следва да се остави без уважение като
неоснователна.
Не се доказаха твърдяните
пороци на обжалваните решения,поради което те като правилни и законосъобразни следва
да бъдат потвърдени в обжалваните части.
Въззиваемите
страни ,представлявани от адв.Ц. ,16 на брой, са
заплати 4 800 лв.разноски /по 300 лв.всеки,който размер не е прекомерен и
съобразен с Наредба №1/2004 г.за МРАВ/, следва да бъдат присъдени.Въззиваемата страна В.Р.Я.,действаща чрез законната си
представителка В.П.К.е сторила 600 лв.разноски за адвокат,които следва да й
бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е
Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение№2785 от 07.01.2020 г.и решение №20243351 от 04.11.2020 г. по гр.д. № 16978/16 г., СРС, ГО, 64 с-в в
обжалваните части .
ОСЪЖДА М.С.Н. ЕГН ********** да заплати на Н.Н.Н., ЕГН **********,
Б.Й.Т., ЕГН **********, Т.Й.П., ЕГН **********,П.М.Б., ЕГН **********, С.Б.Б., ЕГН **********,М.В.Б., ЕГН **********, М.К.Р., ЕГН **********,В.К.Р., ЕГН ********** ,М.Е.Т., ЕГН **********, Л.Е.В., ЕГН **********, Д.В.Т., ЕГН **********, Е.В.Б., ЕГН **********, П.С.К., ЕГН **********,Р.К.Г., ЕГН **********, С.Т.Н., ЕГН ********** и Н.Т.Н., ЕГН ********** сумата 4 800 лв.разноски
пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.С.Н. ЕГН ********** да заплати на В.Р.Я. ЕГН **********,
чрез законната й представителка В.П.К.ЕГН
********** сумата 600 лв.разноски за адвокат пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.