Решение по дело №586/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 224
Дата: 17 юни 2019 г. (в сила от 17 юни 2019 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20195320100586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                                           Година 17.06.2019                            Град  К.                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                               втори граждански състав

На седемнадесети юни                                              две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Снежана Данчева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №586  по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по молба от Д.В.П., ЕГН: ********** ***, за издаване на заповед за защита от домашно насилие спрямо С.П.П., ЕГН: **********, адрес ***.

Молителката твърди, че със съпруга си С.П. живеели в апартамент №26 в гр. К.ул. „********“ №********, като жилището било нейна лична собственост. Твърди, че ответникът редовно употребявал алкохол, след което ставал агресивен, започвал да се заяжда, да я обижда и да ѝ се заканва, че ако не го слуша „нямало да я има“. Тези негови действия били чести.

Последно на 21.04.2019 г., около 16.00 часа, С.П. се прибрал пиян вкъщи и започнал отново да се заяжда без причина със съпругата си. Казал ѝ да му направи яйца, след това казал, че той ще си ги направи. Молителката му предложила да отидат на гости при дъщеря им, но той отказал. Молителката  взела телефона, за  да се обади на дъщеря им да дойде в къщи. През това време С.П. грабнал нож и го насочил към нея с думите: „Сега ще те махна“. Съдрал ѝ блузата, след което хвърлил ножа, хванал я за гушата и я стиснал. Молителката се уплашила, че може да я удуши или наръга с ножа. Бил неконтролируем. Успяла да се обади на дъщеря им и тя дошла, като казала на майка си да тръгва с нея, за да спрат разправиите. Ответникът заявил, че  няма да я пусне и че ще стои вкъщи, но молителката успяла да си тръгне с дъщеря им.

Молителката твърди, че с тези си свои действия С.П. извършил физическо и психическо насилие спрямо нея и тя се страхувала, че ще осъществи заканите си. Болна била от диабет и била на инсулин, като всички посегателства и стресови състояния предизвикани от С.П., водели до влошаване на здравословното ѝ състояние и увеличаване на захарта.

След станалото, молителката отишла в дома на дъщеря си в с. В.и останала да спи при нея, а на сутринта оттам отишла на работа в с. И..

С.А.моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие, с която да бъдат взети подходящи мерки по ЗЗДН, а именно: да бъде забранено на ответника да извършва спрямо нея актове на домашно насилие и да му се забрани да приближава нея, жилището на адрес: гр. К., ул. „********“ №******** ап.26 и местоработата ѝ във „***“ ***– площадка с. И.и местата ѝ за социални контакти и отдих. Претендира разноските по делото.

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява, а молителката е поискала постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което молбата за защита по ЗЗДН да бъде уважена съобразно ангажираните писмени доказателства, без съдебният акт да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК

При постановяване на мерките за защита срещу домашно насилие, съдът не е длъжен да се съобразява с поисканите от молителката такива в молбата, като в случая за нейната защита се явяват подходящи следните мерки: да бъде забранено на ответника да извършва спрямо нея актове на домашно насилие и да му се забрани да приближава нея, жилището на адрес: гр. К., ул. „********“ №******** ап.26 и местоработата ѝ във „***“ ***– площадка с. И., ОУ на монтажен завод и местата ѝ за социални контакти и отдих. Претендира разноските по делото.

Разпоредбата на чл.5 ал.4 от ЗЗДН, която е императивна, предвижда кумулативно налагане на глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 300.00 лева, като на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН в негова тежест следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която съдът определя в размер на 50.00 лв.

С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.1 ГПК да заплати на молителката направените по делото разноски – 300 лева за адвокатско възнаграждение.

На осн. чл.5, ал.2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, която на осн. чл. 20 от Закона подлежи на незабавно изпълнение. В заповедта следва да се впише предупреждението по чл.21 ал.3 ЗЗДН.

Водим от горното  и на основание чл.15, във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.16, ал.1 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И:

 

ВЗЕМА на основание чл.5, ал.1 т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН по отношение на Д.В.П., ЕГН: ********** ***, следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА С.П.П., ЕГН: **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо Д.В.П., ЕГН: **********.

ОТСТРАНЯВА С.П.П., ЕГН: ********** от съвместно обитаваното с Д.В.П., ЕГН: ********** ***, за срок от 18 месеца.

ЗАБРАНЯВА на С.П.П., ЕГН ********** да приближава пострадалото лице Д.В.П., ЕГН: **********, жилището ѝ в гр. К., ул. „********“ №******** ап.26, местоработата ѝ във „***“ ***– площадка с. И., ОУ на монтажен завод и местата ѝ за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца.

ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН: **********, да заплати глоба в размер на 300.00 лв. (триста лева) по сметка на РС К., в полза на бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К.в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 50.00 лв. (петдесет лева).

ОСЪЖДА С.П.П., ЕГН: ********** да заплати на Д.В.П., ЕГН: ********** сумата от 300.00 лв. (триста лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ  заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.21, ал.2 ЗЗДН.

ДА СЕ ВРЪЧИ  решението и заповедта на страните и на РУ –  К..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК. 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.