№ 1558
гр. София , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002256 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.
С решение № 1064 от 23.07.2020 г. по т.д. № 1213/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав е оставена без уважение
жалбата на „Алфа Пропърти 1“ АДСИЦ (в ликвидация) - гр. *** срещу отказ
№ 20200617113411/ 23.06.2020 г. на длъжностно лице при Агенцията по
вписванията, постановен по заявление с вх. № 20200617113411/ 17.06.2020 г.
за вписване по партидата на „Алфа Пропърти 1“ АДСИЦ (в ликвидация) на
прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността на дружеството.
Срещу решението е подадена жалба от „Алфа Пропърти 1“ АДСИЦ (в
ликвидация) - гр. ***, в която се твърди, че е неправилно.
Съдът не посочил изрично какъв според него е актуалния статус на
дружеството, макар да приел, че след влизането в сила на решението на
Комисията на финансов надзор от 21.01.2020 г. то не е публично дружество.
Безспорно било налице взаимно противоречие и празнота между
нормативните актове, които уреждат правния статус на дружествата със
специална инвестиционна цел. В случай, че бъдела възприета позицията на
1
първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е публично дружество (респ.
дружество със специална инвестиционна цел) и не е „обикновено“
акционерно дружество, то тогава не ставало ясно какъв е настоящият му
правен статут като правно-организационна форма.
Молбата към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови
ново решение, с което да задължи Агенцията по вписванията да впише по
партидата на дружеството заявеното обстоятелство.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав след
като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт,
намира следното.
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 от ЗТР от
лице, имащо правен интерес от обжалването на валиден и допустим и
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 25 от ЗТР акт.
При преценката за основателността на жалбата съдът съобрази
следното.
Със заявление с вх. № 20200617113411/ 17.06.2020 г. „Алфа Пропърти
1“ АДСИЦ (в ликвидация) - гр. *** сезирало Агенцията по вписванията с
искане за вписване в търговския регистър на продължаване на дейността на
прекратеното търговско дружество.
Към заявлението бил приложен протокол от заседание на общото
събрание на акционерите, проведено на 16.06.2020 г., на което било взето
решение за продължаване на дейността на дружеството.
От справката по партидата на дружеството в търговския регистър и
данните, съдържащи се в писмото с изх. № РГ-05-1283-1/ 24.02.2020 г. на
Комисията за финансов надзор се установява, че с решение № 752-ДСИЦ от
2
3.09.2009 г. на Комисията за финансов надзор e било разрешено дружеството
да бъде прекратено съгласно приетото на 16.06.2009 г. решение на общото
събрание на акционерите на дружеството ; отнет бил издадения му с решение
№ 828-ДСИЦ от 19.09.2006 г. на КФН лиценз за извършване на дейност като
дружество със специална инвестиционна цел за секюритизация на недвижими
имоти ; Х. Я. М. и Д. Н. Г. били одобрени за ликвидатори на дружеството и
били вписани в търговския регистър на 30.09.2009 г. На 23.01.2014 г. било
вписано заличаването на Х. Я. М. като ликвидатор и нов ликвидатор А. С. Г..
На 26.06.2017 г. било вписано заличаването на Д. Н. Г. като ликвидатор.
С решение № 58-ПД от 21.01.2020 г. на Комисията за финансов надзор
на основание чл. 119, ал.1, т. 7, във връзка с чл. 212, ал.1, т.10, б. „д“ от
ЗППЦК дружеството било отписано като публично дружество и от регистъра
на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал.1, т.
3 от ЗКФН, воден от Комисията за финансов надзор, била отписана
издадената от него емисия акции с ISIN код BG***69.
Длъжностното лице по регистрацията постановило отказ, като
съобразило разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от ЗДСИЦ и обстоятелството, че
- 3 -
заявителят не е публично дружество, поради което не може да продължи
търговската си дейност.
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява
частната жалба като основателна поради следното.
Според легалната дефиниция в чл. 3 на Закона за дружествата със
специална инвестиционна цел (ЗДСИЦ) дружеството със специална
инвестиционна цел е акционерно дружество, което при условията и по реда на
този закон инвестира паричните средства, набрани чрез издаване на ценни
книжа, в недвижими имоти или във вземания (секюритизация на недвижими
3
имоти и вземания). В правната доктрина е изяснено, че този вид дружества
възникват и съществуват, доколкото има икономическа необходимост от тях
и са „неделимо свързани с концепцията за „инвестиране“, разбирана като
влагане на средства в активи с цел извличане на доход“ и в този смисъл
„може да се разглеждат като „инструмент“ за инвестиране, а не като
класически търговски дружества“ (В. Т., „Дружества със специална
инвестиционна цел“, С. 2012, с. 18 и сл.).
Правният режим на учредяването, лицензирането, преобразуването и
прекратяването, както и изискванията към дейността им, е регламентиран в
специалния закон, като съгласно § 2 от ПрЗРЗДСИЦ за неуредените в него
въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, на Закона за дейността на колективните
инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и на
Търговския закон, с изключение на чл. 204, ал. 1 от Търговския закон.
С оглед правната характеристика на дружествата със специална
инвестиционна цел може да се направи обоснован извод, че до лицензирането
им за тях се прилагат правилата на ТЗ относно акционерните дружества и
специалните правила на ЗДСИЦ. След получаването на лиценз започват да се
прилагат правилата за публични дружества по ЗППЦК и продължават да
действат специалните правила на ЗДСИЦ. В този стадий от съществуването
на дружеството приложението на ТЗ е възможно само и единствено
доколкото ЗППЦК или ЗДСИЦ препращат към него. С влизане в сила на
решението на Комисията за финансов надзор за отписване от регистъра по чл.
30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, на основание чл. 119, ал.1 от ЗППЦК дружеството
престава да бъде публично, от устава му отпада посочването, че дружеството
е публично, и за него възниква задължението да заяви за вписване в
търговския регистър промяната, както и да представи актуализиран устав по
реда на чл. 174, ал. 4 от ТЗ.
За конкретния случай, следвайки хронологията на осъществяването на
фактите, които са от значение за спора, правният статут на дружеството е бил
различен в отделните етапи на неговото съществуване.
4
В първия етап - от деня на възникването (вписването му в регистъра на
търговските дружества при Софийския градски съд с решение по ф.д № 7743/
2006 г. на същия съд и пререгистрацията по реда на § 4 от ПрЗРЗТР на
31.03.2008 г.) до издаването на 19.09.2006 г. от КФН на лиценз за извършване
на дейност като дружество със специална инвестиционна цел за
секюритизация на недвижими имоти, в съответствие с целта, за която е било
създадено и специфичния предмет на дейност, то е съществувало като
АДСИЦ и се е подчинявало на разпоредбите на ТЗ относно акционерните
дружества и на специалните правила на ЗДСИЦ.
Във втория етап - от получаването на лиценза и осъществяването на
предмета на дейност, посочен в чл. 4, ал.1, т. 1 от ЗДСИЦ - публично
предлагане на акции емисия с ISIN код BG***69, до отписването му като
публично дружество с решението на КФН от 21.01.2020 г., то е било със
статут на публично дружество по смисъла на чл. 110, ал.1, т. 1 от ЗППЦК
и са били приложими правилата за публичните дружества по ЗППЦК и
специалните правила на ЗДСИЦ.
Тук е мястото да се посочи, че вписаното на 30.09.2009 г. в търговския
регистър прекратяване на дружеството и откриване на производство по
ликвидация на основание решението от 3.09.2009 г. на Комисията за
финансов надзор, с което е било разрешено дружеството да бъде прекратено и
бил отнет лиценза му за извършване на дейност като АДСИЦ, не е довело до
промяна на неговия статут.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗДСИЦ процедурата по ликвидация е била
открита по искане на Комисията за финансов надзор незабавно след
влизането в сила на решението за отнемане на лиценза на дружеството, като в
съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от с.з. комисията е одобрила
определените за ликвидатори лица. В действащата към онзи момент редакция
на специалния закон липсват императивни разпоредби, извън посочените,
които да възлагат на държавния орган други правомощия в процедурата по
ликвидация на дружеството, както и такава, която да определя максималната
продължителност на срока, в който трябва да приключи производството,
предвид обстоятелството, че то е продължило твърде много във времето -
започнало е на 30.09.2009 г. и не е приключило и до сега.
5
Може да се приеме, че такъв срок е регламентиран едва в новелата на
чл. 212, ал.1, т.10, б. „д“ , приета с изменението на ЗППЦК (обн. ДВ бр. 62 от
1.08.2017 г.), с която е създадена нова принудителна административна мярка
„окончателно спиране на продажбата или извършването на сделки с
определени ценни книжа на публично дружество, което е в производство
- 5 -
по ликвидация и то не е приключило повече от три години от вписването в
търговския регистър“. От значение за спора е обстоятелството, че тъкмо
налагането на тази мярка е послужило като основание за отписване на
дружеството от регистъра на публичните дружества в хипотезата на чл. 119,
ал.1, т.7 от ЗППЦК.
След изменението на ЗДСИЦ (обн. ДВ бр. 65 от 7.08.2018 г.), с което е
създадена новелата на чл. 16, ал. 4, за дружеството е възникнала
възможността да сезира Комисията с искане да продължи да съществува като
акционерно дружество, което е публично дружество по смисъла на ЗППЦК, в
който случай, по силата на същата разпоредба, Комисията е следвало да
изпрати решението си на Агенцията по вписванията за заличаване на
предмета му на дейност като дружество със специална инвестиционна цел и
на обозначението „акционерно дружество със специална инвестиционна цел“
или съкращението „АДСИЦ“. Само тогава би се постигнала промяна в
неговия статут и то щеше да продължи дейността си като „обикновено“ АД.
Такова искане не е било направено и промяна в обстоятелствата не е била
вписана, затова и след отписването му като публично дружество и отпадането
ex lege от неговия устав на посочването, че дружеството е публично (на
основание чл. 119, ал. 6 от ЗППЦК), не е настъпила промяна в правната му
форма и то е продължило да съществува като АДСИЦ (в ликвидация). Такъв
е статута му и към настоящия момент.
В заключение следва да се изтъкне, че самостоятелната уредба на
АДСИЦ в отделен закон е наложена от тяхната специфика спрямо
6
всички съществуващи до този момент правни фигури. Различното третиране
на АДИСЦ и останалите участници на пазара се основава на стриктните
изисквания към дейността на дружествата със специална инвестиционна цел
и засиления контрол върху тях, които са нетипични за останалите
дружества и балансират освобождаването от данък печалба.
С оглед тази специфика и конкретните факти в настоящия спор, съдът
приема, че вписване на заявеното обстоятелство не може да се извърши
поради несъответствието му със закона - чл. 21, т.5, пр. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Поради съвпадането на крайния извод на настоящия състав на
въззивната инстанция с този на първостепенният съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско
отделение, шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1064 от 23.07.2020 г. по т.д. № 1213/
2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 2 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7