Р
Е Ш Е
Н И Е
1542 26.07.2018
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета
година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря М.В., като разгледа докладваното от
съдията Атанасова административно дело № 668 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е
образувано по повод постъпила жалба от Ю.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед № 18-0282-000043 от 26.02.2018 г., издадена от И.П.П. на
длъжност „Полицейски инспектор“ към ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат, за налагане на
принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради нарушение
на материалния закон. Оспорват се констатациите на административния орган, че
жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство, като се твърди, че при
извършване на проверката същият е разтоварвал багаж от автомобила. По същество
се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на заповедта.
За ответната страна не се явява представител в
съдебното заседание, редовно уведомена. Не е заявено становище по жалбата.
Представени са писмени доказателства.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е Заповед
№ 18-0282-000043 от 26.02.2018 г., издадена от И.П.П. на длъжност „Полицейски
инспектор“ към ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат, с която е приложена на основание
чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Прилагането
на мярката е мотивирано с отказ на жалбоподателя Ю.Г.Д., като водач на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Пежо“ с рег. № А 45 54 НВ, собственост
на Елена Танева Димитрова с ЕГН **********, да бъде проверен с техническо
средство за установяване употреба употребата на алкохол. Административният
орган е възприел изцяло констатациите на полицейските служители при извършената
проверка на водача, отразени в съставения акт за установяване на
административно нарушение бл. № 458765 от 24.02.2018 г. и приложените в
преписката докладни записки от мл. инспектори Рамадан Мехмед и Жельо Фотев.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед № 18-0282-000043 от 26.02.2018 г. е
издадена от компетентен орган, оправомощен с т.1.4 на заповед № 251з-209 от
18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в предвидената от закона писмена
форма.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при
извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в
съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в
преписката по издаването и́, в т.ч. приложените докладни записки с рег. №
282р-1923 от 06.03.2018 г. и рег. № 282р-1733 от 28.02.2018 г. (на л. 8 и л. 9
от делото).
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В
конкретния случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на
чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма в приложимата редакция, за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство: 1)
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и 3) при отказ да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. В случая е налице третата
от горните хипотези. От приложените по делото докладни записки е видно, че на
24.02.2018 г. около 23.55 часа жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил
марка „Пежо“ модел „307“ с регистрационен номер А 45 54 НВ по ул. „Димитър
Полянов“ в гр. Карнобат. При извършване на поредица от завои същият използвал
цялата ширина на пътното платно, което създало у намиращите се в близост
полицейски служители Мехмед и Фотев съмнение, че е употребил алкохол. Последните
го последвали със служебния автомобил и извършили проверка, в хода на която
жалбоподателят представил поисканите му документи, но отказал да бъде проверен с
техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух, като заявил, че е
употребил две чаши вино. Изготвеният талон за медицинско изследване на кръвта
бил връчен на същия при отказ, удостоверен с подпис на свидетеля Мехмед. За
това нарушение бил съставен АУАН № 458765 от 24.02.2018 г., с който било иззето
свидетелството за управление на жалбоподателя. На 26.02.2018 г. била издадена и
обжалваната заповед.
Възприетите от административния орган фактически
констатации се оспорват от жалбоподателя, но не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на изложеното в
докладните записки на полицейските служители. Ето защо, предвид наличието на
установените в чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.Г.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед № 18-0282-000043 от 26.02.2018 г., издадена от И.П.П. на
длъжност „Полицейски инспектор“ към ОДМВР- Бургас, РУ- Карнобат, за налагане на
принудителна административна мярка- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: