Решение по дело №2775/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 779
Дата: 25 април 2023 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20227180702775
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 779

 

гр. Пловдив, 25 април 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа административно дело №2775 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Ш.Р.М., ЕГН **********,***, и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, представлявани и двете от адвокати Р.И. и Т.И.- пълномощници, обжалват Заповед №ЗРИ-405 от 21.06.2022г. на кмета на Община Пловдив - Район “Източен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “едноетажна масивна сграда за търговска дейност“, с приблизителна площ 100,00 кв.м., построена в поземлен имот (ПИ), частна общинска собственост (АЧОС №1403/2001г.), с идентификатор 56784.553.228 по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, за който ПИ е определено УПИ III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, кв.11-нов по плана на кв. “Дружба“, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Елба“, изпълнен от неизвестен извършител.

Претендира се обявяване нищожността на оспорената заповед. Алтернативно се поддържа искане за отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 294). На 11.04.2023г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№8302 (листи 302-305) от адвокат Р.И., в която се излагат съображения, подкрепящи заявеното в жалбата.

Ответникът- кмет на Община Пловдив - Район “Източен”, представляван от М.Н.С.- секретар на районната администрация, правоспособен юрист (лист 53), пълномощник (лист 52), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения от жалбоподателките. На 07.04.2023г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№8057 (листи 299-301) от юрист С., поддържащи изразеното становище и заявената претенция.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Според приетото по делото заверено копие на нарочен констативен протокол (лист 37), съставен от служители в Община Пловдив - Район “Източен“, на 12.10.2022г. са поставени чрез залепване множество заповеди, между които и оспорената по делото (листи 12-13). А според приетото по делото заверено копие на нарочна разпечатка от страницата на Община Пловдив - Район “Източен” в интернет (лист 14), оспорената заповед е публикувана в интернет на 12.10.2022г. От своя страна, жалбата (листи 4-9) е подадена чрез ответника на 25.10.2022г. или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Жалбоподателките са законни наследници на Р. К. Ш., ЕГН **********, починал на 15.12.2005г., според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за наследници с Изх.№94-Р от 25.10.2022г. (лист 11). Като доказателство по делото е прието заверено копие на нотариално заверен договор от 20.10.2004г. (лист 197), по силата на който договор Р. К. Ш., ЕГН **********, действащ като ЕТ “Бузуки – 47- Р. К.“, вписан в Търговския регистър по фирмено дело №1784/1991г. на ПОС (Окръжен съд- Пловдив), прехвърля безвъзмездно на Ш.Р.Ш. (М.) и Р.Р.Ш. собствената си вещ, представляваща постройка тип “Павилион“, застроена на 116,50 кв.м. и находяща се в гр. Пловдив, ул. “Елба“ – ул. “Възход“, УПИ III-обществени дейности, кв.11-нов по плана на кв. “Дружба“- Пловдив (лист 166) , одобрен със Заповед №ОА-600 от 30.03.2001г. (лист 80, 164, 204) на кмета на община Пловдив, издадена в изпълнение на т.9 от Решение №254, взето с протокол №26 от 14.09.2000г. (лист 205) на Общински съвет (ОбС)- Пловдив, с което за гореописаната постройка е допуснато започване на процедура по изменение на ЗРП (застроителен и регулационен план) с цел създаване на постоянен градоустройствен статут. Според приетото по делото заверено копие на Скица от 20.11.2014г. (лист 96) на сграда № (с идентификатор) 56784.553.172.2, същата е заснета в КК, одобрена със Заповед №РД-18-64 от 05.10.2006г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с площ от 100,00 кв.м., с предназначение “сграда за търговия“ и като нейни собственици са записани двете жалбоподателки. Сградата с идентификатор 56784.533.172.2 е идентична със сграда с идентификатор 56784.553.228.2 по КК на гр. Пловдив, изменена със Заповед №18-6133 от 22.08.2017г. на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив, видно от приетото по делото заверено копие на скица №15-326065 от 28.03.2021г. (лист 23). При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че разпореденото премахване на сградата, изпълнена в ПИ с идентификатор 56784.553.228 (респективно на сградата с идентификатор 56784.553.228.2) засяга законни права и интереси на жалбоподателките и за тях е налице правен интерес да оспорят заповедта.

Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

Със Заповед №21ОА-1418 от 10.06.2021г. (листи 38-41) заместник-кмет ФСД (финанси и стопански дейности) на община Пловдив, изпълняващ длъжността (и.д.) кмет на община Пловдив, предоставя (делегира) редица функции на кмета на общината по ЗУТ на кмета на Община Пловдив - Район “Източен”, между които правомощието по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ (издаване на заповед за премахване) за строежите от четвърта, пета и шеста категория (т.18.8. от заповедта), както и правомощието по чл.225а от ЗУТ (т.22.1 от заповедта). Така посоченото делегиране на правомощия се явява надлежно направено.

Също така, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че разпоредената за премахване “едноетажна масивна сграда за търговска дейност“ е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Освен това, разпореденият за премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.), тъй като същият е сграда за търговска дейност (сграда за обществено обслужване), чиято разгъната застроена площ (РЗП) е 100,00 кв.м. или по-малка от 1 000 кв.м.

Посочените обстоятелства се подкрепят от приетото по делото заключение на вещото лице Я.Н.Р. (листи 266-291) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, противно на направените от жалбоподателките възражения в тази насока.

На 11.06.2021г. в Община Пловдив - Район “Източен” постъпва писмо с Изх.№21РИ-267 от 10.06.2021г. (лист 20) на заместник-кмет УТОС (устройство на територията и общинска собственост) на община Пловдив, адресирано до ответника по делото, с което е заявено искане за предоставяне на документи, във връзка със съставяне на актове за общинска собственост за общо 4 броя ПИ, между които и ПИ с идентификатор 56784.553.228, съответно УПИ III-553.228, кв.11-нов по плана на кв. “Дружба“ – Пловдив. С Акт за частна общинска собственост (АЧОС) №1403 от 22.11.2001г. (лист 29, 200) е актувано дворно място, застроено и незастроено, представляващо УПИ III-за общ. дейности, кв.11 по плана на кв. „Дружба“, одобрен със Заповед №ОА-1738 от 07.09.1993г. (неприложена по делото), съответстващо на ПИ с идентификатор 56784.553.228. Със Заповед №15ОА2292 от 22.10.2015г. (лист 32) на временно изпълняващ длъжността (ВрИД) кмет на община Пловдив е одобрен ПУП (подробен устройствен план), съгласно който (листи 30, 33) от УПИ II-за пазар и УПИ III-за общ. дейност се образуват нови 5 УПИ, между които и УПИ III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, представляващ съответно новообразуван ПИ с идентификатор 56784.553.228.

Във връзка със съставяне на нови актове за общинска собственост, се моли предоставянето на информация относно статута на сградите, построени в ПИ с идентификатор 56784.533.228, съгласно критериите и съдържанието, изчерпателно посочени в писмото. Във връзка с решение на комисията по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ (Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество) при община Пловдив, по Протокол №82, т.3 от 08.11.2013г. (неприложен по делото), следва при констатирано незаконно строителство да се издаде акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно който да се процедира.

На 16.06.2021г. работна група от длъжностни лица в Община Пловдив - Район “Източен”, в състав: инж. М. П. С.- гл. инженер в Община Пловдив - Район “Източен”, инж. М. И. Т.- гл. инспектор “СК“ (строителен контрол) в Община Пловдив - Район “Източен” и инж. Д. Й. Т.- гл. експерт “КиР“ (кадастър и регулация) в Община Пловдив - Район “Източен”, извършва проверка на строеж “едноетажна масивна сграда за търговска дейност“ с идентификатор 56784.553.228.2, с приблизителна площ 100,00 кв.м., построена в имот, частна общинска собственост, АЧОС 1403/2001г., с идентификатор 56784.553.228 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-64/05.10.2006г. (със Заповед №РД-18-64 от 05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр.87 от 27.10.2006г. са одобрени КК и КР за територията на кварталите Столипиново, Дружба и Ландос - Пловдив, при граници: изток - бул. “Ландос”, юг - бул. “Цариградско шосе”, запад - ул. “Прохладна” /”Прохлада”/ и ул. “Батак”, север - р. Марица), в УПИ III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, кв.11(-нов) по плана на кв. “Дружба“, одобрен със Заповед №ОА1738/07.09.1993г. и изменена със Заповед №15ОА2892/22.10.2015г., с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Елба“.

Проверката е извършена в отсъствието на неизвестен собственик.

В рамките на проверката е прието за установено, че имотът (ПИ) е собственост на община Пловдив. Строежът е собственост на неизвестен собственик. Строежът е изпълнен от неизвестен строител и възложителят на строежа е също неизвестен. Строежът е изпълнен без строителен надзор. За изпълнението на строежа не са установени никакви строителни книжа, в това число съгласувани и одобрени проекти, съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга.

Строежът представлява “едноетажна масивна сграда за търговска дейност“ с идентификатор 56784.553.228.2, с приблизителна площ 100,00 кв.м., тухлена зидария, плосък покрив.

За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен акт №147 от 21.06.2021г. (листи 15-17), приложение към който е окомерна скица (лист 18).

Според констативния акт, строителството е извършено без одобрени строителни книжа и нужните разрешителни. Нарушени са разпоредбите на чл.225, ал.2,т .2 от ЗУТ. Предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, настоящият констативен акт е основание за започване на административно производство за премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е изготвен в отсъствието на представител на посочения за извършител на строежа. Пак според констативния акт, екземпляр втори от акта е поставен на 20.07.2021г. чрез залепване на обекта и на таблото на Район “Източен“, гр. Пловдив, бул. “6-ти септември“ №274. Според приетото по делото заверено копие на нарочна разпечатка от страницата на Община Пловдив - Район “Източен” в интернет (лист 19), констативният акт е публикуван в интернет на 20.07.2021г. А според приетото по делото заверено копие на нарочен протокол от 13.07.2021г. (лист 36), на 13.07.2021г. е извършено поставяне чрез залепване на констативни актове от №145 до №172 /включително/ от 16.06.2021г.

На 22.12.2021г. в Община Пловдив - Район “Източен” постъпва писмо с Изх.№21РИ-486/1/ от 21.12.2021г. (лист 34) на директора на Дирекция “ОС“ (общинска собственост) в община Пловдив, относно становище по искане за издаване на удостоверение за търпимост на сгради, попадащи в ПИ, частна общинска собственост, за които са съставени констативни актове по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, и попадащи в хипотезата на §127 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), находящи се на ул. “Елба“, гр. Пловдив.

Като приложение към посоченото писмо е представено извлечение от Протокол №14 от 13.12.2021г. (лист 35) на комисията по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ в община Пловдив, , която възразява да бъде издадено удостоверение за търпим строеж на сграда с идентификатор 56784.553.228.2, УПИ III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, кв.11-нов по плана на кв. “Дружба“, предвид това, че се нарушават условията на застрояване и потенциала на общинските УПИ в кв.11 по плана на кв. “Дружба“.

По преписката е налично Становище от главния архитект на Община Пловдив - Район “Източен” (листи 27-28), според което процесният строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ; в Община Пловдив - Район “Източен” не са представяни документи, удостоверяващи законността на строежа; не са налице данни за започнало и неприключило производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и §184 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2003г., ДВ, бр.65 от 22.07.2003г.) в предвидените в същите срокове; няма депозирано заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. в предвидения срок. Едноетажната масивна сграда е построена без съгласието на собственика (община Пловдив), без одобрени проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и чл.182 от ЗУТ. Не са налице условията за приложимост на §127, ал.3, във връзка с ал.6 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. за търпимост на обекти. Строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а от ЗУТ подлежи на премахване. Предлага се на кмета на Община Пловдив - Район “Източен” да приложи мерките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

По делото няма ангажирани доказателства за датата, на която преписката постъпва при ответника по делото, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на направеното в тази насока възражение от жалбоподателките; от компетентни за целта органи; както и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл.223, ал.2 (служители по контрол на строителството в районната администрация, каквито се явяват съставилите на Констативен акт №147 от 16.06.2021г. (за което по делото са приети три броя заверени копия на длъжностни характеристики (листи 116-118, 119-121, 122-124)); актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

Разбира се, по делото липсват доказателства, че заповедта е публикувана в Единния публичен регистър по устройство на територията (ЕПРУТ) по чл.5а, съгласно изискването на чл.225а, ал.1, пр.2 от ЗУТ, но това обстоятелство не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не препятства защитата на правата и законните интереси на жалбоподателките.

На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: (1) в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); (2) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; (3) при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4; (4) със строителни продукти, несъответстващи на, несъответстващи на изискванията по чл.169а, ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; (5) при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; (6) в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.

Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).

Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.

Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.

Изслушан като свидетел по делото, Р. Т. М., съпруг на жалбоподателката Ш.М., обяснява следното (лист 229): “Познавам ги от 17 годишни, т.е. от преди 30 и няколко години. Ш.има заведение, което се намира на ъгъла между ул. “Елба“ и ул. “Възход“. Това заведение е изградено през 1990г. Ш.го е изградил заедно със семейството си. Това заведение е метално, с метални колони, покрив. Като квадратура мисля, че е около 130 кв.м. Към момента на изграждането, Р.Ш.е имал разрешение от общината, право на строеж мисля, че се води, което го е получил преди да започне изграждането. Като помещения, освен главното заведение, към него има изградени тоалетни, кухня и складове. Всичко едновременно беше изградено. От момента на построяването до настоящия момент, тъй като имам поглед върху него, заведението както е построено първоначално, стои така и до ден днешен, без да е променяно, нито събаряно, нито преправяно. Ерозия няма, разрушаване няма, поддържано е, боядисвано е с блажна боя.

Заведението е на бетонна подложка и павилионът е изграден върху нея. Вертикалните колони, които носят покрива, не може да бъде демонтирани самостоятелно. Това заведение, като петно и място, си е било винаги там, откакто е поставено първия път, не е местено, нито премествано. Захранено е с вода и електричество. Ш.има открита партида на фирмата му, на ЕТ “БОЗУКИ“, на неговата фирма. На това заведение е плащано всичко, данъци и такси. Аз лично съм ходил да плащам от негово име…

За М. съм женен от 2007г., оттогава имаме официален граждански брак. Впечатленията от 1990г. идват от това, че се познавам с дъщеря му, бяхме на 16г., когато се запознахме, ние сме съученици. Пристрояване и други сгради няма, сама е, самостоятелна е“.

Изслушан като свидетел по делото, И.Ю.М.обяснява следното (листи 229а-230): “С Р.Ш.сме от дълги години приятели и познати. Израсъл съм в неговите ръце и много помагаше в квартала. Той беше комсомолски секретар и постоянно се събираше с младежта, беше ни треньор по футбол и се събирахме целия отбор, винаги бяхме заедно и когато построи заведението, целият отбор, някъде 12-13 души се събирахме и помагахме да се строи. Това заведение е, аз съм израсъл на тази улица, на ул. “Елба“ №16 и точно знам къде е. Откакто се помня, аз бях на ул. “Елба“ №16 и учех в училище “Пенчо Славейков“ и постоянно минавах за училище. Доколкото си спомням, на този адрес имаше 3-4 къщи, на ул. “Елба“ и ул. “Възход“, и си спомням, че на ул. “Елба“ №7 направиха строежа и съм присъствал, заедно с моите приятели да помагам. На кръстопът се намира заведението, на ул. “Възход“ и ул. “Елба“. Строежът започна някъде 1990г., когато се промени властта и демокрацията влезе, и долу-горе към една година се строи, аз участвах лично и с приятели да помагаме. Когато се е строяло, Ш., даже заедно бяхме в общината, присъствах, тогава съветът беше на ул. “Булаир“, и ходихме да изкараме разрешение, той беше един от най-учените хора в квартала, и без разрешение той нямаше да пристъпи към такава дейност. Даже съм виждал разрешението, което беше взето и тогава започнахме да строим това заведение. Като конструкция, аз съм участвал в строежа, и то е метална конструкция, със заведение, дворно място, складове, писоари, имаше и един гараж встрани, на ул. “Елба“, имаше и слято с гаража, отдолу е с бетон. Лично съм участвал в полагането на бетона и копаенето за изграждане на канализацията.

Заведението, на времето когато го построихме, беше със скица, както трябваше да се направи. Има ток, канализация, водоснабдяване и абсолютно конструкцията си е същата. От момента на застрояването до ден днешен сградата е в абсолютно същия размер, както сме го построили, така си е. Аз съм близо, в тази сграда има място за молитва и постоянно съм всеки ден пред тази сграда и се виждаме с дъщерята Р.Ш., и влизам в павилиона да си говорим. Ние бяхме близки с него и вече 17г. стана откакто почина, и постоянно ходя и с нея си говорим. Като местоположение, конструкция и квадратура, от 1990г. до сега си е абсолютно същото, няма никакво изменение, конструкцията си е така, а и аз имам постоянни впечатления, аз всеки ден съм там…

Всичко беше бутнато. Там нямаше никаква постройка тогава. До сградата има от лявата страна къщи построени и мисля, че това си е нормално. Повечето хора в квартала, като има свободни места, си строят, но тази постройка беше с разрешение.

Адресът на този павилион е на ул. “Елба“ №7. Израсъл съм на тази улица и постоянно, всеки ден ходих на училище, и знам много добре, защото на ул. “Елба“ №2 живееше мой съученик. Аз минавах да го взимам и ходихме на училището. Четири къщи имаше. Улица “Елба“№10 е точно срещу заведението, където в момента има място за молене…

Имаше номерация и на четните, и на нечетните, аз от там знам“.

С Акт за узаконяване №2 от 9.04.1993г. (лист 210) на главен архитект в VII-мо кметство, гр. Пловдив, се узаконява на името на Р.Ш.Колев “заведение за обществено хранене на северния ъгъл на ул. Елба и Възход, съгласно протокол №19 от 7.04.1992г. на ЕС (експертен съвет) Община Пловдив (лист 219) и одобрена разработка (лист 223). Строежът представлява “временен павилион за закуски и общ. хранене с размери 12,50/13,00 в кв.5 п.(арцел) I по плана на кв. Изгрев-Запад, съгласно чл.120 от ППЗТСУ (Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство, отменен). Като доказателство по делото е прието фотографско заснемане на павилиона (лист 218).

Със Заповед №ОА-600 от 30.03.2001г. (лист 80, 164, 204) на кмета на община Пловдив, на основание §50а, ал.6 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство (ЗИДЗТСУ, отм.), чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ, отм., чл.54, ал.7 и 8, чл.84, ал.1 и 2 от ППЗТСУ, отм., се одобрява приложения проект (лист 166) за изменение на ЗРП на част от кв.11 по плана на кв. “Дружба“, като се образуват два нови парцела (УПИ): II-за пазар и III-обществени дейности, със запазване на застрояването, изградено по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, отм.- означено с черен контур и жълт цвят за застрояването и по корекцията на регулацията със сини линии, надписи и зачертавания.

Съответно, за притежавания от Р.Ш.“временен павилион за закуски и общ. хранене“ е установен постоянен градоустройствен статут.

С писмо с Изх.№А110004 от 25.06.2001г. (лист 206) на главния архитект на община Пловдив се уведомява Райко Ш., че за завършване на процедурата по реда на ал.7 от §50а от ПЗР към ЗИДЗТСУ, отм., съответно по реда на §17 от ПР на ЗУТ, е необходимо до подаде молба до Дирекция “ОС и ЖП“ (общинска собственост и жилищна политика) в община Пловдив. Респективно, за сключване на договор за прехвърляне на правото на строеж или за продажба на отредения терен за павилиона.

Доказателствата по делото обаче не позволяват формирането на извод, че Р.Ш.и/или неговите законни наследници са придобили правото на строеж в или собствеността върху парцел (УПИ) III-обществени дейности, кв.11, въпреки направените постъпки в тази насока, както от Р. Ш., така и от жалбоподателките.

Като част от преписката по довършване на процедурата по §17, ал.2 от ПР на ЗУТ е геодезическо заснемане на УПИ III-обществени дейности, кв.11 (листи 180-190), изготвено през месец март 2007г.

Настоящият състав на съда приема за установено, че към 0.04.1993г., на която дата е издаден Акт за узаконяване №2, съществуващото на място строителство е в конфигурацията, изобразена в одобрената за узаконяване “разработка“ (лист 223).

Към 31.03.2001г., на която дата е издадена Заповед №ОА-600 и е одобрено изменение на действащия ПУП, съществуващото на място в УПИ III-обществени дейности е в конфигурацията, отразена в проекта (лист 166).

Към месец март 2007г., когато е изготвено геодезическото заснемане на ПИ с идентификатор 56784.553.172 (понастоящем с идентификатор 56784.553.228), съществуващото на място строителство е отразено в ръчна скица (лист 185).

Сграда с идентификатор 56784.553.172.2 към 20.11.2014г. е в конфигурацията, отразена в посочената по-горе скица от 20.11.2014г. (лист 96).

Към 22.10.2015г., на която дата е издадена Заповед №15ОА2892 и е образуван УПИ III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, съществуващото в УПИ строителство е в конфигурацията, отразена в плана за застрояване (лист 33).

А към 28.03.2021г. сградата с идентификатор 56784.553.228.2 е в конфигурацията, отразена в скица №15-326065 от 28.03.2021г. (лист 23).

Според чл.2, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Според чл.2, ал.5, изр.1 от ЗКИР (редакция към 05.10.2006г.), данните по ал.1 и 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното.

Предвид последно изложеното, настоящият състав на съда приема за установено, че разпореденият за премахване строеж е изпълнен в съществуващата на място конфигурация след 31.03.2001г., на която дата същият е заснет в проекта за изменение на ЗРП (ПУП) като сграда с 10 /десет/ гранични точки, тъй като при последващите му графични отразявания (месец март 2007г., 20.11.2014г., 22.10.2015г., 28.03.2021г.) същият е заснет като сграда с 6 /шест/ гранични точки.

Посоченото се потвърждава от графичните приложения към заключението на вещото лице Р., както и от направеното описание на строежа от експерта (листи 273-274), съпоставено с описанието на същия, направено в обяснителната записка (лист 212) към проекта за узаконяване, одобрен на 21.01.1993г.

Съответно, не е налице хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., според която норма, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Следователно, разпореденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на ЗУТ.

Също така, настоящият състав на съда намира, че изпълнението на процесния строеж е допустимо въз основа на одобрен инвестиционен проект, тъй като не попада в нито едно от изключенията по чл.147, ал.1 от ЗУТ, както и въз основа на издадено разрешение за строеж, доколкото не попада и в нито едно от изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ.

Ето защо, разпореденият за премахване строеж е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание, послужило за издаването ѝ.

От своя страна, като разпорежда премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим по смисъла на ЗУТ, кметът на Община Пловдив - Район “Източен” издава оспорената по делото заповед без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена при липсата на допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид направеното посочване в същата на фактически и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното обжалване. Вярно е, че заповедта не е граматически прецизирана, но това обстоятелство, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, не е съществено такова, тъй като не препятства възможността да бъде да разбрано съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.

Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателките е също неоснователно и не следва да бъде уважено.

В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Р.М., ЕГН **********,***, и на Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, против Заповед №ЗРИ-405 от 21.06.2022г. на кмета на Община Пловдив - Район “Източен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “едноетажна масивна сграда за търговска дейност“, с приблизителна площ 100,00 кв.м., построена в поземлен имот, частна общинска собственост (АЧОС №1403/2001г.), с идентификатор 56784.553.228 по КК и КР на гр. Пловдив, за който ПИ е определено УПИ III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, кв.11-нов по плана на кв. “Дружба“, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. “Елба“, изпълнен от неизвестен извършител.

ОСЪЖДА Ш.Р.М., ЕГН **********, както и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, ЕИК/БУЛСТАТ ***, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.........................

/Н.Бекиров/