М О Т И В И

 

към присъда № 145 от 05.06.2014 год. по НОХД № 1914/2013 год. на СлРС

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия М.М.Н. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание преди започване на съдебното следствие ощетеното юридическо лице „Е.” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителите С.Т.Д. с ЕГН ********** и С.Й.Д. с ЕГН **********, е предявил срещу подсъдимия М.М.Н. граждански иск за сумата от 11871,77 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието 01.09.2008 год. до окончателното изплащане на сумата. Конституирано като граждански ищец, ощетеното юридическо лице се представлява в с.з. от управителите, които поддържат предявения граждански иск и молят съда да го уважи.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде намалено с една трета и намаленото наказание от една година и четири месеца да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият следва да бъде уважен.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият М.М.Н. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Адв. П. от АК - Сливен – упълномощен защитник на подсъдимия, не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи наказание на представлявания от нея подсъдим при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от седем месеца, алтернативно да бъде наложено минималното предвидено в закона наказание, което да бъде намалено с една трета, както и определеното наказание да бъде отложено за изпитателен срок при условията на чл. 66 от НК. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият е основателен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият М.М.Н. е със средно образование, женен, не работи, осъждан.

С Решение № 1840/28.02.2007 год. на Пловдивския окръжен съд в търговския регистър било вписано дружество „К.” ЕООД с едноличен собственик и управител подс. М.М.Н.. Основен предмет на дейност била търговия и монтаж на термоизолационни панели. Дружеството не разполагало с дълготрайни материални активи, машини и/или съоръжения. При извършване на работата дружеството закупувало материали за всяка отделна поръчка на клиентите си. Не разполагало с материали на склад.

Във връзка с предмета на дейност на фирмата, през месец април 2008 год. подс. М.Н. доставил и монтирал изолационни панели на обект, изграждан от свид. В.Б.. Обектът се намирал в промишлената зона на гр. Сливен, парцел № 38. През 2008 година, чрез фирмата си, подсъдимият Н. доставил и монтирал за фирмата на свид. В.Б. изолационни панели. Всички монтажни дейности дружеството на подсъдимия изпълнило в срок и съобразно договореното качество. Свид. В.Б. останал доволен от извършената от дружеството на подсъдимия работа и затова нямал никакви забележки и претенции към последния. Това хале се намирало в близост до складова база, собственост на фирма „Е.” ООД - гр. Сливен, със съдружници и управители свид. С.Й.Д. и съпруга й свид. С.Т.Д.. С дейността на тази фирма приоритетно се занимавал свид. С.Д.. Последният имал намерението да изгради допълнително хале с площ 720 кв.м. Огледал обекта на свид. В.Б. и проявил интерес към материалите, които били използвани.

В началото на м. юни 2008 год. свид. В.Б. запознал свид. С.Д. с подс. М.Н.. По работата, която подсъдимият извършил за свид. В.Б., свид. С.Д. не се усъмнил в коректността му. Подс. М.Н. направил оглед на обекта на свид. С.Д., измерил изградената конструкция на халето, направил необходимите изчисления. С поведението си създал впечатление пред свид. С.Д., че е заинтересован от поемане на ангажимент да извърши изграждането и на неговия обект. В процеса на разговори, подс. Н. уверил свид. С.Д., че поръчката ще бъде изпълнена в срок и с необходимото качество.

На 16.06.2008 год. между „К.” ЕООД – гр. Пловдив, представлявана от подс. М.Н. и „Е.” ООД – гр. Сливен, представлявана от свид. С.Д. бил сключен договор за доставка и монтаж.

За взаимните си уговорки Д. и подсъдимият сключили договор. Предмет на договора било, както следва: доставка и монтаж на покривен панел от 816 кв.м., стенен панел от 671,40 кв.м., горен билен капак – 60 бр. и долен билен капак – 60 бр. Купувачът следвало да заплати сумата от 60 658,56 лв., от които 50% авансово, към момента на подписването на договора, а остатъка след доставката и монтажа, с договорен срок 45 дни след авансовото плащане.

Подсъдимият Н. се задължил да предостави на свидетеля С.Д. и сертификат за качество от завода, производител на панелите, който се намирал в Турция, видно и от чл. 4 от Договора, а именно в раздел Задължения на продавача.

На същата дата била издадена проформа фактура № 108 (л. 18, т. І от ДП), която подсъдимият подписал за сумата от 60 658,56 лв. На 23.06.2008 год. свид. С.Д. превел по банков път сумата от 30 000 лв. на „К.” ЕООД – гр. Пловдив (л.75, 79 т. І от ДП).

От момента на сключване на договора, както и през м. юли 2008 год., свид. С.Д. провел множество разговори с подс. М.Н., в които последният го уверявал, че всеки момент ще започне изпълнението по монтажа. Забавянето обяснявал с некоректността от страна на неговия доставчик на панели.

През месец юли 2008 год. подс. М.Н. посетил свид. С.Д. ***. Уверил го, че ще закупи нужните за монтажа панели от завода производител в Република Гърция и от там ще направят отстъпка в цената, но свид. С.Д. трябвало да издължи остатъка от договорената сума в размер на 30 658,56 лв. Свид. С.Д. отново се доверил на подс. М.Н.. Не поставил думите му на съмнение, въпреки че в договора било изрично посочено, че заводът производител е от Турция и на 29.07.2008 год. с преводно нареждане превел сумата от 30 658,56 лв. по фактура № 210/25.07.2008 год. на „К.” ЕООД - гр. Пловдив (л. 78 т. І от ДП).

След датата на превеждане на сумата от 30 658,56 лв. от страна на свид. С.Д., подс. М.Н. прекъснал всякакви контакти с него. През месец август 2008 год. свид. С.Д. няколко пъти се опитвал да се свърже по телефона с подс. М.Н., тъй като не били предприети никакви действия по изпълнението на доставката и монтажа. Подс. Н. лаконично отговарял, че ще си изпълни задължението.

През целия месец септември 2008 год. свид. С.Д. отново се опитал да се свърже с подс. М.Н., но номерът, който подс. Н. предоставил на свид. С.Д. бил вече изключен.

Това мотивирало свид. С.Д. да потърси офиса на фирмата в гр. Пловдив. Отивайки на адреса установил, че такава фирма няма и не съществува. През това време получил телефонни обаждания от непознати нему граждани от гр. Пловдив с оплакване, че и те били подведени от подс. М.Н., като поведението му спрямо тях било идентично с поведението му спрямо свид. С.Д..

През месец октомври 2008 год. свид. С.Д. потърсил съдействие от свид. В.Б.. Той срещнал свид. С.Д. със свид. Н.М., собственик и управител на „Б.К.” ООД – гр. Пловдив и приятел на подс. М.Н.. Последният прегледал сключения между страните договор, както и другите документи, относими към сделката и обещал съдействие по изпълнението на поетия от подсъдимия ангажимент. В тази връзка провел разговор с подсъдимия. Оказал му съдействие и чрез предоставяне на материали, за да може да си изпълни задължението, но въпреки това подс. М.Н. не предприел никакви действия по изпълнение на поетия ангажимент. Същия месец подсъдимият прехвърлил фирма „К.” ЕООД – гр. Пловдив на друго лице.

На 21.11.2008 год. свид. С.Д. сезирал компетентните органи и било образувано това наказателно производство.

По време на проведеното разследване подс. М.Н. посочил, че термоизолационните панели следвало да му бъдат доставени от фирма „С.К.Б.” ЕООД, на които превел сумата от 38 000 лв., получени от свид. Д.. Впоследствие заявил, че превел пари за термоизолационни панели на гръцка фирма.

Свид. М.С., занимаващ се с дейността на фирма „С.К.Б.” ЕООД към 2008 год., категорично отрича фирмата, регистрирана от неговия баща, да е доставяла каквито и да било строителни материали на подсъдимия. Нещо повече, сочи че никога не са получавали сума от 38 000 лв. от страна на „К.” ЕООД. През периода 2007-2008 год. фирма „С.К.Б.” изпълнявала само довършителни строителни дейности. Видно от справка на НАП ТД-Пловдив, през 2008 год. били предоставени оригинални данъчни фактури, издадени от „С.К.Б.” ЕООД на „К.” ЕООД, като същите обхващат периода от началото до края на месец април 2008 год. (л. 167, т. І от ДП).

В хода на разследването е установено, че единствената гръцка фирма, посочена от подс. Н. с наименование „АРКТИК”, която отговаря на условията за произвеждане на термопанели била „АRТIС Р.DТDNDSSIADIS SA”. Информацията била набавена от интернет пространството, място достъпно за всеки. В тази връзка е изпратена молба за правна помощ до компетентните гръцки власти за разпит на управителя или на представител на дружеството. От представените документи е видно, че действително такава фирма е съществувала, като е била вписана в регистъра на Акционерните дружества на 31.12.2007 год. (л. 56, том ІІ от ДП) и неин представител е бил А.П.А., но същият не бил открит за разпит. Видно от уверението по изпълнение на молбата за призоваване на лицето от сержант при полицейски участък в Сихаматари, Виотия (където било и седалището на фирмата) от 25.04.2012 год., фирма накратко „АRТIК” АД била закрита преди около десет години (л. 146, том II от ДП).

По време на проверката по случая, както и след образуване на наказателното производство, на няколко пъти подс. М.Н. търсил контакт със свид. С.Д., като в някой от случаите твърдял, че панелите вече пристигат за монтаж, а в други – че в момента се подготвят.

Към 17 и 18.04.2009 година били доставени от подсъдимия и монтирани покривни изолационни панели с площ 337 кв.м., а в началото на м. май 2009 год. бил монтиран стенен панел с площ около 104 кв.м.

До приключване на разследването по настоящото производство, подс. М.Н. изпълнил частично доставката и монтажа на уговореното със свид. С.Д. в размер на 48 786,79 лв.

Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на недоставените и немонтирани елементи възлиза на 11 871,77 лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността му.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият М.М.Н. е осъществил състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй за периода от началото на м.юни 2008 год. до 29.07.2008 год., в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за фирма „К.” ЕООД – Пловдив, чийто управител и едноличен собственик бил, имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.Т.Д. *** и с това причинил имотна вреда в големи размери – 60 658,56 лева (шестдесет хиляди шестстотин петдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) на „Е.” ООД гр. Сливен, с управители С.Т.Д. и С.Й.Д..

Безспорно е установено, че извършеното от подсъдимия Н. престъпление е в условията на продължавано престъпление, тъй като отделните деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, са извършени от подс. Н. през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината (пряк умисъл), при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено причинена е имотна вреда на „Е.” ООД – гр. Сливен, която е в общ размер от 60 658,56 лева. Имуществените вреди са частично възстановени, като стойността на недоставените и немонтирани елементи възлиза на 11871,77 лева.

 

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието и изразеното съжаление за извършеното.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимият обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК, предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Ето защо, съдът наложи на подсъдимия М.М.Н. за извършеното от него деяние по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 58а от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

По предявения граждански иск

Съдът счете, че предявеният от ощетеното юридическо лице „Е.” ООД – гр. Сливен, представлявано от управителите С.Т.Д. с ЕГН ********** и С.Й.Д. с ЕГН **********, граждански иск за заплащане на сумата от 11871,77 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието 01.09.2008 год., е своевременно предявен, във връзка с предмета на делото, поради което го прие за съвместно разглеждане в процеса. За да се произнесе по него, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по делото доказателства.

Безспорно се установи, че подс. Н. е възбудил и поддържал заблуждение у С.Т.Д., с което е причинил имотна вреда в големи размери – 60 658,56 лева (шестдесет хиляди шестстотин петдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки) на „Е.” ООД гр. Сливен, с управители С.Т.Д. и С.Й.Д.. В хода на досъдебното производство подс. Н. е възстановил на ощетеното юридическо лице сумата от 48786,79 лева, като изпълнил частично доставката и монтажа на уговореното. Поради което в следствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимия на гражданския ищец „Е.” ООД – гр. Сливен е била причинена имуществена вреда в размер на 11871,77 лева. В този смисъл предявеният граждански иск за сумата от 11871,77 лева се явява основателен и доказан и съдът осъди подсъдимия М.М.Н. да заплати на гражданския ищец „Е.” ООД – гр. Сливен, сумата от сумата от 11871,77 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието 01.09.2008 год. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият М.М.Н. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 80,00 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият М.М.Н. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 75,00 лева, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 474,87 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: