№ 1451
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100502246 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 56886/18.08.2022г. от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с адм. адрес гр. София, ул. „Ген. Столетов“ №21, чрез юриск.
С. С., съдебен адрес гр. Варна, ул. „Р.“ № 68, срещу решение № 2597/03.08.2022г.,
постановено по гр.дело № 10990/2021г. на ВРС, L-ти състав, в частта, с която въззивникът е
осъден да заплати на Г. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“
бл. 10, вх.6, ет.2, ап.7 сумата от 1522,23лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 27.07.2018г. до 26.07.2021г. върху сумата от 5000лева,
представляваща установено с влязло в сила решение по гр.д. №18625/2017г. по описа на РС
Варна, 41 състав, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 2006г. до
31.12.2016г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, тъй като
първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и доводите на
страната, че ищцата не се е възползвала от правото по чл.250, ал.1 от ГПК за допълване на
решението по гр.д. №18625/2017г. по описа на РС Варна. Счита, че искът е следвало да
бъде отхвърлен изцяло, като погасен по давност по см. на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Отправеното
искане е да се отмени решението в обжалваната част, като неправилно и необосновано.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
1
в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
Образувано е и по въззивна жалба вх. № 57639/22.08.2022г. от Г. М. М., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ бл. 10, вх.6, ет.2, ап.7, срещу решение
№ 2597/03.08.2022г., постановено по гр.дело № 10990/2021г. на ВРС, L-ти състав, в частта, с
която е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с адм. адрес гр. София, ул. „Ген. Столетов“ №21, иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1522,23 лв. до предявения размер от 2295,85
лв. и за периода от 16.01.2017 г. до 26.07.2018г.
Въззивницата намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с довода на съда, че началният
момент на искането за присъждане на обезщетение за забава е предявяването на иска по
чл.86 от ЗЗД. Сочи, че същото е било своевременно предявено по гр.д. № 18625/2017г. на
ВРС, по което й е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
5000 лв., на осн. чл.71, ал.1, ал.3 от ЗЗДискр. Намира, че пропускът на първоинстанционния
съд да се произнесе по акцесорното вземане не изключва приложението на чл.115, б. „ж“ и
чл.116 от ГПК, уреждащи прекъсването и спирането на давността. По тези съображения
намира за неправилен извода на съда за основателност на релевираното от ответната страна
възражение за настъпила погасителна давност на исковата претенция за периода от
16.01.2017г. до 26.07.2018г. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение като
неправилно и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция като
доказана по основание и размер.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Г. М. М. против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ осъдителен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 2295,85 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 16.01.2017г. до 26.07.2021г. върху сумата от 5000 лв.,
представляваща установено с влязло в сила решение по гр.д. №18625/2017г. по описа на РС
Варна, 41 състав, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 2006г. до
31.12.2016г. на осн, чл. 71, ал. 1, т.3 от ЗЗДискр. Твърди се, че с влязло в сила на
20.01.2021г. решение по гр.д. гр.д. №18625/2017г. по описа на РС Варна, 41 състав,
ответникът е осъден да заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в периода от 2006г. до 31.12.2016 г. на осн, чл. 71, ал. 1,
т.3 от ЗЗДискр. Сочи се, че в постановеното решение липсва произнасяне по искането на
ищцата за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба –
16.01.2017г. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на установената със
съдебен акт сума, поради което дължи обезщетение в размер на законната лихва за
2
посочения период до датата на предявяване на настоящия иск. Счита, че от влизане в сила на
решението по гр.д. №18625/2017г. по описа на ВРС започва да тече погасителната давност
за главното и аксесорното вземане, поради което тригодишната давност не е изтекла.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се изразява становище за недопустимост, евентуално неоснователност на
иска. Твърди се, че претенцията е предмет на гр.д. № 18625/2017г. и гр. д. № 5356/2019г.,
поради което е недопустима. Евентуално сочи, че искът е неоснователен, поради погасяване
по давност на вземането с петгодишна давност. Оспорва се искът по основание и размер.
Настоява се, че администрацията на ответника съдейства за лишените от свобода в пълна
степен за поддържане на контакти за осъществяване на свиждания с техни близки, което не
съставлявало дискриминация. Режимът бил еднакъв за всички, поради което не била налице
твърдяната дискриминация по отношение на ищцата. Настоява се, че ищецът е имал
възможност да поиска допълване на решението, което не е сторила. Моли се за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
С обжалваното решение предявеният осъдителен иск е уважен за сумата от 1522,23
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.07.2018г. до 26.07.2021г. и е
отхвърлен за разликата над присъдената сума до предявения размер от 2295,85 лв. и за
периода от 16.01.2017г. до 26.07.2018г.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а видно от представените по делото писмени
доказателства, че влязло в сила на 20.01.2021г. решение по гр.д. №18625/2017г. по описа на
РС Варна, 41 състав, ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 2006г. до
31.12.2016г., на осн, чл. 71, ал. 1, т.3 от ЗЗДискр.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В конкретния случай е безспорно установено наличието на влязло в законна сила
съдебно решение, по силата на което ответникът е осъден да заплати на ищцата
обезщетение в размер на 5000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в периода от 2006г.
до 31.12.2016г., на осн. чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДиср. Касае се за парично задължение, поради
3
което предявеният иск се явява доказан по основание.
При това положение съдът следва да разгледа направеното възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
задължението е станало изискуемо. В настоящия случай се претендира обезщетение за
забавено плащане на присъдено обезщетение за осъществена дискриминация спрямо
ищцата. Вземането произтича от непозволено увреждане, поради което ответникът изпада в
забава и без покана /арг. от чл.84, ал.3 от ЗЗД/. Ищцата е търпяла имуществени вреди през
периода от 2016г. до 31.12.2016г., поради което следва да се приеме, че ответникът е
изпаднал в забава от 01.01.2017г. и липсват данни присъденото обезщетение да е заплатено
на ищцата до предявяването на настоящия иск. От изпадането на ответника в забава е
започнала да тече и давността за погасяване на вземането за обезщетението за лихви.
Съдебната практика последователно приема, че лихви се дължат за всеки изминал ден след
изпадане на ответника в забава и когато искът е предявен след изтичане на 3 години от
възникване на вземането за лихви, се погасяват тези, дължими преди 3 години от
предявяване на иска. Исковата молба, инициирала настоящия исков процес е депозирана на
27.07.2021г., поради което обезщетението за забава е погасено по давност за периода от
01.01.2017г. до 26.07.2018г.
Искът е основателен за периода от 27.07.2018г. до 26.07.2021г. в размер на 1522,23
лв.
Като неоснователни се преценяват релевираните от страните оплаквания досежно
незаконосъобразността на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд е извършил
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и е обсъдил всички твърдения и
възражения на страните, както е изложил мотиви, с които е обосновал съдебния акт.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
следва да бъде потвърдено изцяло.
Страните не са отправили искания за разноски, поради което съдът не присъжда
такива.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 2597/03.08.2022г., постановено по гр.дело №
10990/2021г. на ВРС, L-ти състав, в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с адм. адрес гр. София, ул. „Ген. Столетов“ №21 е осъдена да заплати на Г. М.
М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ж.к. „Вл. В.“ бл. 10, вх.6, ет.2, ап.7 сумата
от 1522,23лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 27.07.2018г. до 26.07.2021г. върху сумата от 5000лева, представляваща установено с
влязло в сила решение по гр.д. №18625/2017г. по описа на РС Варна, 41 състав, обезщетение
4
за претърпени неимуществени вреди в периода от 2006г. до 31.12.2016г., на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Разноски не се присъждат.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5