Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 07.07.2020г.

                                             

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Христина Цветкова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 491 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Образувано е по молба вх. № 28372/04.03.2020г. на „Р.1.“ ЕООД, чрез управителя Р.Й.М.,  за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

В молбата се сочи, че дружеството е било създадено през 2015г., но към датата на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не осъществява търговска дейност и няма текущи сделки от които да осъществява приходи. Дружеството е спряло плащанията и  има публични задължения в размер на 133 415. 20 лева. То не разполага с активи и парични средства, при което не може да покрие задълженията си към държавния бюджет. Дружеството е във фактическа неплатежопособност и следва да се обяви в несъстоятелност. Осъществени са предпоставките на разпоредбата на чл. 630, вр. чл. 608, ал. 2 и чл. 607а от ТЗ. Данните се потвърждават от баланса, изготвен към 31.12.2019г. Поради невъзможността на дружеството да покрива своите задължения и липсата на оборотен финансов ресурс е прекратено и осъществяването на търговска дейност.

Основавайки се на тези факти и обстоятелства, както и поради законовото изискване на чл. 626, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, с молбата се заявява неплатежоспособност на дружеството.

Дружеството не разполага с имущество, от което да се покриват разноските на несъстоятелността, поради което следва да се приложи и разпоредбата на чл. 632 от ТЗ, като се обяви неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определи се началната й дата, открие се производство по несъстоятелност и се обяви дружеството в несъстоятелност с прекратяване на дейността му, след което се спре производството.

Молителят е посочил като конкретен свой кредитор НАП,  както и че няма вземания и активи.

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза,   и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи,  намира за установено от фактическа страна следното:

„Р.1.“ ЕООД (с предишно наименование „С.А.М.Б.“ ЕООД) е търговско дружество,  с формата на  еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд.

Дружеството е било учредено през месец май 2015г. с разнообразен предмет на дейност и заявена основна икономическа дейност от КИД -  търговия на храна за животни. 

Към датата на приключване на устните състезания по делото   дружеството  има задължения към  персонала и публични задължения.

Публичните парични задължения са в размер поне на 134 161. 78 лева, от които 120 075. 74 лева главница и 14 086. 05  лева лихви – ДДС, данък върху доходите на физически лица, от трудови правоотношения, ДОО, вноски за здравно осигуряване, за универсален пенсионен фонд. В този смисъл е постъпила по делото справка за задължения към 27.03.2020г.,   издадена от Национална агенция за приходите.

Публичните задължения, съгласно справката, са с настъпили падежи включително от 14.10.2015г.  Били са платени задълженията за 2016г. и до месец август 2017г. 

 За задълженията на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с Постановление изх. № С 190022-022-0074560/22.08.2019г.  Няма започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК (така писмо изх. № 10-00-1123/31.03.2020г. на НАП).

По делото е била изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата е работило въз основа на обявените в търговския регистър при Агенция по вписванията годишни финансови отчети за 2015г. и за 2016г., заявени за обявяване в срока по ЗСч – на 30.16.2016г. и на 01.06.2017г., както и въз основа на представени по делото отчет за приходите и разходите за 2019г. и счетоводен баланс към 31.12.2019г.

От молителя допълнително са били представени още ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2017г. без ГФО с приложенията за 2017г., ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2018г. с приложени баланс, отчет за приходите и разходите и оборотна ведомост, както и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2019г. с приложени баланс, отчет за приходите и разходите и оборотна ведомост. 

Вещото лице е дало заключение, че отчетите за 2017г. и 2018г. са неверни. Посоченият в ГДД по чл. 92 от ЗКПО финансов резултат към 31.12.2017г.  не кореспондира с финансовия резултат, посочен в ГФО към 31.12.2018г. като отчетени данни за предходния период (31.12.2017г.), оборотната ведомост за 2018г. е била некоректна, тъй като са липсвали начални салда от 01.01.2018г. и има разминавания с баланса към 31.12.2018г. (относно наличие на парични средства и задължения към осигурителни предприятия), който също е неверен.

     Също съгласно заключението на вещото лице, към 31.12.2019г. и към 31.12.2018г. коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, съгласно балансите, е бил  0.0000 и 1.0000, както и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност са били съответно 0.0000, 0.0000 и 0.0000 и 1.000, 1.0000, 1000.  При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2019г. коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил отрицателна величина. Отрицателен е бил и реципрочният коефициент за финансова задлъжнялост. Към 31.12.2018г. коефициентите са били съответно 0.000 и 0.000. Към 31.12.2019г. дружеството е имало отрицателен финансов резултат, а и двете години е  било декапитализирано (с отрицателен нетен оборотен капитал), предполагащ недоверие от страна на кредиторите.

Коефициентът на обща ликвидност на дружеството е бил значително под норма  и  към 31.12.2017г. – 0.0526, също съгласно балансите. Това е било и за коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност, както и за коефициентите на  финансова автономност и на финансова задлъжнялост, които също са били отрицателни величини. Също към 31.12.2017г. дружеството е било с отрицателен нетен оборотен капитал и с финансов резултат загуба.

Това е било и към 31.12.2016г., освен че коефициентът на обща ликвидност е бил 0.9535.

Вещото лице е дало и вариант на коефициентите на обща ликвидност и автономност при самостоятелно съотнасяне на публичните задължения към отделните години, при което са приети коефициенти на обща ликвидност към 31.12.2019г. – 0.0000, към   31.12.2018г. – 0.2857, към 31.12.2017г. – 0.0526 и към 31.12.2016г. – 0.9318.   

 Въз основа на данните по делото вещото лице е дало заключение, че ГФО за 2015г. е с нулеви стойности.

От 31.12.2016г.  (с изключение 2018г.),  общата балансова стойност на всички активи на дружеството не е била достатъчна за покриване на задълженията му. Краткосрочните и дългосрочни задължения са били повече от краткотрайните и дълготрайни активи.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството-молител не  осъществява търговска дейност.

Не се установяват частни държавни задължения на молителя.

Не се установява още задълженията за изплащане на трудови възнаграждения да са към най-малко една трета от работниците или служителите, съответно да не са изпълнени повече от два месеца.  

За дружеството не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с  имущество.

Последно парични средства са били отчетени по баланса към 31.12.2018г., но няма данни дружеството да разполага с тях и понастоящем.  В този смисъл също са констатациите на съдебната финансово-икономическа експертиза.

Същевременно липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието (така писмо изх. № 1090 от 18.03.2020г.). За дружеството няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“ (така писмо изх. № 433200-29978/16.03.2020г.).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 25.06.2019г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сума от 3 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 29.06.2020г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични публичноправни задължения към държавата. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че понастоящем дружеството не осъществява търговска дейност и няма  съществено ликвидно имущество (активи). 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2017г.

След тази дата молителят  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството към 31.12.2017г. и по баланса, и по варианта на вещото лице,  коефициентът на обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като  съответно приложима), което е било и за останалите коефициенти за ликвидност, дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал,  финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба, както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост.  По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2017г.  икономическото състояние на молителя е било трайно влошено. Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Без значение е дали след 31.12.2017г. от молителя  са извършвани плащания, съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Същевременно не би могло да се приеме за установено, че коефициентът на обща ликвидност на молителя към 31.12.2018г. е 1.000. Това е въз основа на  баланса към 31.12.2018г., но вещото лице по делото  изрично е посочило, че балансът към 31.12.2018г. не  е верен и е дало, на база публичните задължения на молителя към тази дана, свой вариант на стойността на този показател – значително под 1 – 0.2857.

Посочената от молителя начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2019г., не обвързва съда - неплатежоспособността трябва да бъде определена съобразно обективни критерии, сочещи действителното изпадане на търговеца в това състояние (така и Решение № 140 от 28.12.2015г. по т.д. № 3682/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 31.12.2017г., съответно към 31.12.2016г., първата пълна година от съществуване на дружеството, независимо дали коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост  са били в норма, съответно дали дружеството е било декапитализирано.  По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието на молителя,  които установяват коефициент  на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2016г. 0. 9535 (по баланса), съответно 0.9318 по варианта на вещото лице. Съгласно трайно установената съдебна практика, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни  за свръхзадълженост на дружеството,  но  съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от  молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ.         

Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното имущество на длъжника не е достатъчно  за покриване и на началните разноски в производството по несъстоятелност.  Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 3 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 25.06.2020г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Условие за заличаването в този случай е представянето на удостоверение от ТП на НОИ гр. София за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството. Удостоверението ще бъде изискано служебно от съда, но на несъстоятелното дружество, следва да бъде указано предаването на ведомостите на НОИ.

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ и 600 лева разноски за вещо лице. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Р.1.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2017г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Р.1.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Р.1.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Р.1.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Р.1.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 491/2020г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав .

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 3 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „Р.1.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от 850 лева (осемстотин и петдесет лева)  разноски по делото. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: