Решение по дело №242/2021 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 39
Дата: 18 юли 2022 г.
Съдия: Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Дело: 20213310200242
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Исперих, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Д. Бояджиева Георгиева
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева
Административно наказателно дело № 20213310200242 по описа за 2021
година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от КР. Н. КЮР. от град Разград, ул.“Варна“, вх.А,
ап.3 против Наказателно постановление № 38-0001296/ 14.05.2021г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ град Русе,
с което на осн. чл.178а, ал.7, т.3 от Закона за движение по пътищата за
нарушение на чл.44, ал.1, т.3, буква „а“ от наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС на лицето е била наложена Глоба в размер на 1500.00лв.
Жалбоподателя счита административно-наказателният акт за
незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на
процесуалните правила, което възпрепятствало правото му на защита, поради
което моли за неговата отмяна. На първо място счита, че извършеното
нарушение и квалификацията му не са достатъчно ясно и конкретно описани.
Твърди, че е описано осъществяване на административно нарушение чрез
бездействие, като не била посочена правната норма, която му вменявала
осъществяване на твърдяното действие. Нито в акта, нито в наказателното
постановление било описано, че бездействието на жалбоподателя било в
разрез с методиката при проверка на фаровете, като в акта било посочено, че
нарушението е по чл.43, ал.1, т.4 от Наредба № Н.32 на МТИТС. Тази
разпоредба изисквала да се работи с уреди, оборудване и средства за
измерване, които са изправни и се използват правилно и не се манипулират
или изменят техните показания. С Наказателното постановление лицето
твърди, че му е вменено нарушение, което не му е предявено с акта и следвало
да се защитава срещу друго обвинение. Наказващият орган се позовал
неправилно на нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и преквалифицирал
нарушението в по-тежко. Лицето твърди, че в Протокол № 24414293/
05.01.2021г. с който е извършен прегледа било отразено, че е извършена
1
проверка на фаровете. Проверката от член на комисията се извършвала по
Методиката по чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 на МТИТС, което налагало
извод, че посочената като нарушена норма, препращала към друга и се
извършвало при спазване методиката на приложение № 5. В т.4.1. озаглавен
„регулировка“ били описани два метода за определяне хоризонталната
насоченост на всеки фар за къса светлина, като се използвал уред за проверка
регулировката на фаровете или електронния интерфейс на превозното
средство. В акта бил посочен само единият начин, а имало и втори. Оспорва
установяването на нарушението чрез видеозапис. Счита, че
административното нарушение не е прецизно конкретизирано. На следващо
място счита, че неправилно не е приложена нормата на чл.28 от ЗАНН. Не на
последно място сочи, че не му е разяснено по кои критерии е определена
степента на нарушението и съответстващата санкция и защо деянието не е
квалифицирано като маловажен случай. Липсата на такава оценка пряко
засягало правото му на защита. По изложените съображения моли за отмяна
на обжалваният акт.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не заявява становище.
В съдебно заседание не се явява представител на административно-
наказващият орган. От него е постъпило подробно развито писмено
становище, в което молят съда да остави жалбата без уважение.
За Районна прокуратура – Разград не се явява представител.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установена следната фактическа обстановка: От
административно наказващият орган е била извършена проверка на системата
за видеонаблюдение в пункт за извършване на периодични прегледи на
техническата изправност на пътни превозни средства находящ се в село
Самуил, област Разградска, на ул.“Драва“ № 1, като в хода на преглеждане на
видеоматериалът било установено, че на дата 05.01.2021г. при извършване на
проверка на техническата изправност на ППС марка „Хюндай Санта Фе“ с
рег.№ *** жалбоподателя К.К. не е използвал уреда за проверка
регулировката на фаровете, за да определи в граници ли е хоризонталната
насоченост на всеки фар за късата светлина. За осъщественото
административно нарушение на лицето бил съставен АУАН, в който
нарушението е квалифицирано по чл.44, ал.1, т.4 от Наредба № Н – 32 от
16.12.2011г. на МТИТС. Въз основа на АУАН-а било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което нарушението на жалбоподателя е
преквалифицирано от административно-наказващият орган на такова по
чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011г. на МТИТС и на
К.К. е наложено административно наказание – Глоба в размер на 1500.00лв.
по реда на чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП.
В съдебно заседание е проведен оглед на веществени доказателства, като
е изгледан записът приложен на магнитен носител и чрез вещо лице е
установено, че действително при извършеният технически преглед на
05.01.2021г. по отношение на ППС марка „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ *** в
хода на проверката не се ползва уред за проверка регулировката на фаровете.
Описаната фактическа обстановка се установява от приобщеният писмен
доказателствен материал съдържащ се в административно-наказателната
преписка, разпита на свидетеля В.Д. и огледа на вещественото доказателство
в присъствието на вещото лице Й.Д..
2
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи : Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване
административен акт.
Разгледана по същество, е основателна.
Съдът в своя настоящ състав счита, че както в издаденият АУАН, така и
в обжалваното наказателно постановление извършеното административно
нарушение е било неправилно квалифицирано от административно-
наказващият орган, което рефлектира в правото на защита на жалбоподателя
да научи в какво се състои точно като правна квалификация неговото
нарушение, за да може да организира законосъобразна защита на своите
права и интереси. В съставеният АУАН административното нарушение е
квалифицирано като такова по чл.44, ал.1, т.4 от Наредба № Н – 32 от
16.12.2011г. на МТИТС, която гласи, че: „При извършването на периодичните
прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията работи с
оборудване, уреди и средства за измерване, които са изправни, като ги
използва правилно и не манипулира или изменя техните показания.“ Тази
разпоредба касае изправността на уреди, които реално са били ползвани при
извършваният преглед, като не такава е ситуацията в конкретният казус. В
случая определен уред въобще не е ползван. В наказателното постановление
административното нарушение е квалифицирано като такова по чл.44, ал.1,
т.3, б.“а“ от Наредба № Н – 32 от 16.12.2011г. на МТИТС, която гласи, че :
„При извършването на периодичните прегледи на ППС техническият
специалист, участващ в комисията извършва периодичен преглед за проверка
на техническата изправност на пътно превозно средство: при спазване на
изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно
средство, определени в тази наредба.“ Тази разпоредба е крайно обща и
всъщност не съдържа конкретното изискване, което е нарушено. В този
смисъл по-точна би била приетата в акта квалификация, но същата е
отпаднала в НП. Всъщност още по-конкретна би била квалификацията по
чл.44, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата, която изобщо не е приложена. Този
въпрос се поставя, защото и приложената санкционна разпоредба чл.178а,
ал.7, т.3 от Закона за движението по пътищата е всъщност с обща
формулировка и конкретизацията й изисква конкретно посочване на
нарушената разпоредба, а в случая и като нарушена разпоредба е посочена
обща такава. В този смисъл съдът намира, че не може просто да
преквалифицира деянието, тъй като непосочването на конкретно нарушената
разпоредба води до липса на елемент от състава на разглежданото нарушение.
Това само по себе си прави НП незаконосъобразно, а това налага същото да
бъде отменено.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0001296/ 14.05.2021г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ град Русе,
с което на осн. чл.178а, ал.7, т.3 от Закона за движение по пътищата на
жалбоподателя КР. Н. КЮР. от град Разград, ул.“Варна“, вх.А, ап.3 е
3
наложена Глоба в размер на 1500.00лв. за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, буква
„а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, изразяващо се в това, на
дата 05.01.2021г. при извършване на проверка на техническата изправност на
ППС марка „Хюндай Санта Фе“ с рег.№ *** жалбоподателя К.К. не е
използвал уреда за проверка регулировката на фаровете, за да определи в
граници ли е хоризонталната насоченост на всеки фар за късата светлина
КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
4