Мотиви към присъда по НОХД № 302/2020 г. по описа на Русенски районен
съд, Х н.с.
Русенска районна прокуратура е обвинила Б.Г. *** в
извършване на престъпление по чл.325 ал.V вр. ал.ІІ вр. ал.І от НК, за това, че
на 01.11.2018 г., в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото- на публично място, пред магазин „Чарли”,
предизвикал скандал, викал, обиждал, псувал, насъскал куче към Е.М.С. ***,
отправил закани към Е.А. К. и Е.М.С.,***, и нанесъл удар с юмрук на Е.М.С. ***,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и
цинизъм.
Повдигнато е
обвинение и за извършено престъпление по чл.144 ал.ІІІ вр. ал.І от НК, за това,
че на 01.11.2018 г., в гр.Русе се заканил с убийство на Е.А. *** с думите „Ще
ви убия” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Повдигнато е
обвинение и за извършено престъпление по чл.144 ал.ІІІ вр. ал.І от НК, за това,
че на 01.11.2018 г., в гр.Русе се заканил с убийство на Е.М.С. *** с думите „Ще
ви убия” и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Прокурорът и
частните обвинители Е.С.
и Е. К. поддържат повдигнатите обвинения.
Подсъдимият
дава обяснения по делото, като твърди, че не е извършил деянията, за които е
предаден на съд.
След преценка
на събраните доказателства, съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства:
Подсъдимият Б.Г.М.
е български гражданин, роден на *** ***, със средно образование, нежен,
безработен, осъждан многократно, като с
влязла в сила на 17.06.2011 г. присъда
по НОХД № С- 411/2011 г. по описа на Софийски градски съд, за деяние по
чл.246 ал.ІІІ вр. чл.243 ал.ІІ от НК, му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година при строг режим на изтърпяване. С присъда, влязла в
законна сила на 03.02.2017 г., постановено по НОХД № 2746/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, подс.М. е наказан с наказание лишаване от свобода за срок
от 3 години за престъпление по чл.144 ал.ІІІ вр. ал.І от НК. С постановена
присъда по НОХД № 392/2017 г. по описа на Русенски районен съд, влязла в сила
на 30.06.2017 г., на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 10 месеца за деяние по чл.133 вр. чл.129 ал.І от НК. С определение по
ЧНД № 306/26.04.2018 г., в сила от 04.05.2018 г., постановено от Окръжен съд-
Плевен, на основание чл.70 от НК М. бил освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатък от 1 година 1 месец и 18 дни от наложено му наказание лишаване от свобода,
като бил определен изпитателен срок в рамките на периода на остатъка, а също- и
пробационна мярка.
Към м.ноември
2018 г. подсъдимият живеел в гр.Русе заедно със сина си- св.В.М., на адрес ***.В
близост до дома им- на ул.”Солун” 26, се намирал денонощен магазин „Чарли”, собственост на дружеството „Мерикан
2000”, представлявано от св.М.И..На посоченият адрес се намирал и офис на
фирмата, в която като охранител работел св.Н.Д.. Към този период Д. поддържал
приятелски отношения със свидетелите Е. К. и Е.С.,***.
На
01.11.2018 г., в ранните часове на деня, около 03.00 часа, Е. К. и Е.С. след предварителна уговорка с Д., отишли пред
посочения по- горе магазин.Двамата пристигнали с лек автомобил БМВ с рег. №
РР1118ВК и тъй като св.Н.Д. не бил в офиса, се наложило да го изчакат
отпред /фактически пред магазин „Чарли”/.В същото
време подсъдимият М. пазарувал в обекта заедно с приятелка на сина си,
неустановена в хода на делото- момиче на име М.. Когато подсъдимият и
спътничката му излизал от обекта, тримата- М., С. и К. разменили реплики, като
подс.М. се обърнал към св.К. с репликите: „Какво става? Какво ме гледате?”, на
което последният му отвърнал: „Каквото става го пише по вестниците”.След тези
думи М. и придружителката му се отдалечили, а свидетелите С. и К. продължили да
изчакват отпред св.Д..Същият пристигнал, заедно с мъж с неустановена в хода на
делото самоличност, очевидно техен общ
познат, с който всички се поздравили приятелски.Около 10 минути след това и подсъдимият Б.М. се върнал в района на
магазина, водейки на каишка кучето си, порода питбул, на което не бил поставен
намордник. Частните обвинители се намирали пред входа на
обекта, като до тях стояли и Д. с непознатия мъж.Подсъдимият се насочил
директно към свидетелите С. и К., като започнал да псува, да вика: „Кого пишат
по вестниците? Ще ви убия” и нарекъл „мишки” и „свини” частните обвинители.Св.Д.
попитал подсъдимия какво става, но той му отвърнал да не се меси. Докато
подсъдимият викал и си разменял реплики
на висок глас с частните обвинители, кучето му, което било изведено на повод,
но без намордник, ухапало св.С. в областта на горната вътрешна част на бедрото. С. усетил болка,
видял, че дънките му са разкъсани и има кръв на мястото
на захапването, поради което бързо се
насочил към автомобила, с който дошли със св.К., качил се от дясната страна и
леката кола потеглила, управлявана от неговия приятел. Двамата се насочили към
УМБАЛ Русе, където пострадалият бил прегледан от св.И.В. и му била направена
превръзка.В издаден по повод на прегледа болничен лист било отразено, че е
констатирана разкъсна контузна
рана на ляво бедро около 2 см., същата е обработена и е направен
ТАП.Непосредствени свидетели на инцидента със С. станали св.Д., неустановеното лице, което
пристигнало с неговия автомобил и сина
на М.. След напускане на мястото от частните обвинители, Св.Д. откарал
неустановения си по делото приятел до хотел в гр.Русе, след което им позвънил ,
за да разбере какво се случва с пострадалия.От своя страна, подсъдимият М. се прибрал в дома си заедно със
сина си. На следващия ден, около обяд,
св.С. посетил Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ „Канев” АД Русе, за
да бъде освидетелстван.Пред съдебния лекар същият съобщил, че около 03.30 часа
на 01.11.2018 г. на улица в гр.Русе бил ударен с юмрук в главата /около лява
ушна мида/ от мъж, който не познава.Съобщил също така, че същият мъж бил с куче
/питбул/ на повод, като отпуснал повода и бил ухапан от кучето по лявото бедро,
като от мястото текло кръв.Към момента на прегледа, съобщил за болки в областта
на увреждането при стъпване на левия крак.Вещото лице заключило при
съдебномедицинското удостоверяване, че е установило „кръвонасядане, охлузвания
и разкъсно- контузна рана
на лявото бедро”.Няколко дни по- късно, на 05.11.2018 г. адв.С.М. подал жалба
пред Районна прокуратура- Русе от името на Е. М. С. срещу подсъдимия за
извършено престъпление от общ характер, с което било поставено началото на
проверка, прераснала впоследствие в настоящото наказателно производство.На
10.12.2018 г. Е.С. предал 1 бр.CD-R,
съдържащ снети видеозаписи от охранителните камери за наблюдение на
търговския обект- магазин “Чарли” от нощта на инцидента, които впоследствие били експертизирани и приложени към доказателствата по делото.В
хода на воденото разследване между сина на подс.М.- св.В.М. и постр.- св.Е.С. била водена кореспонденция /неустановено по
чия инициатива/ за обезщетяване на частния обвинител в замяна на оттегляне на
жалбата му до прокуратурата, която била безрезултатна, доколкото посочените
лица не се спогодили за размера на средствата.
Изложеното
съдът приема за установено от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
Е.С. /вкл.приобщените такива/, Е. К., Н.Д., М.Т. /вкл. приобщените такива/, В.М.,
Г.А., приобщените показания на св.Р.Т., показанията на св.М.И., на св. И.В..
Съдът дава вяра на обясненията на
подсъдимия с изключение на онази част от същите, в която твърди, че действията
му били провокирани от обиди, отправени от страна на частните обвинители към
момиче, което го съпровождало.Независимо от обстоятелството, че всички очевидци
на инцидента потвърждават факта на присъствието на млада жена, съпътваща М. във въпросната нощ в търговския обект, който
факт е виден и от приложените в производството записи /фотоалбум/ от камери за
видеонаблюдение, няма категорични и безспорни доказателства за наличие на
обидни реплики, насочени към същото лице.Частните обвинители отричат да са
отправили такива думи, като недвусмислено твърдят, че всички разменени с М.
думи касаели неговата личност.Самият подсъдим признава, че спорният разговор се
водил и на плоскостта какво пише във вестниците, за кого пише и т.н., визирайки
собствената си личност и разбирането си, че С. и К. искали да го уязвят по
определен /неясен/ начин.В обясненията си подсъдимият не отрича, че напсувал
частните обвинители и викал на висок глас.Не се отрича и факта, че М. водел на
повод, но без намордник кучето си, порода питбул.Съдът счита, че следва да даде
вяра на обясненията му и в частта, съдържаща твърдения, че не е отправял
изрична команда към животното да нападне св.С..Твърдения за такива злонамерени
действия от страна на М. се съдържат в показанията на пострадалия, спътника му К.
и Д.- негов приятел. В обратен смисъл е заявеното от св.М.Т.- полицейски
служител, който в качеството на свидетел е заявил, че не е възприел лично и
непосредствено, запознавайки се с веществените доказателства по делото- снети
видеозаписи от всички налични охранителни камери, такова поведение у подсъдимия спрямо
пострадалия, а именно- насъскване на животно спрямо него.В същия смисъл са
твърденията на св.Т. и във връзка с оплакването на С., че бил удрян с юмрук в
лицето от М..В тази част заявеното от Т. се потвърждава от медицинската
документация, издадена за първия преглед, незабавно след инцидента, а именно-
амбулаторен лист, за който говори и св.д- р И.В..Показанията на св.Е.С., Е. К.
и Н.Д. съдът кредитира относно факта на присъствието на тези лица на мястото на
инцидента, възникналия спор с подсъдимия, съпроводен с размяната на
първоначалните реплики: „Какво става? Какво ме гледате?”, респективно-
отговора: „Каквото става го пише във вестниците”, както и последващата
вербална агресия на М. спрямо частните обвинители, изразяваща се в отправянето
на псувни, на думите: „ще ви убия”, викане и изобщо, предизвикването на скандал
на публично място.Относно твърденията за насъскване на кучето на подсъдимия
лично от него срещу пострадалия С., съдът намира, че не следва да кредитира тези
показания, като ги съпоставя с останалите доказателства по делото. Както бе
посочено, в обясненията си М. отрича да е сторил това.Дори да се приеме, че
тази негова теза е израз на защита, от анализа на приложените по делото видеозаписи се установява
на първо място, че е невъзможно възпроизвеждане на звук, от който да се
установят такива действия- изричането на подобни команди към животното.Те не
могат да бъдат изведени по недвусмислен начин и от цялостното възприятие на
записа, доколкото на същия е видно, че подсъдимият неколкократно
издърпва с повода кучето, включително и за да го прибере зад гърба си.
Неустановен мъж, който очевидно е добър познат на тримата приятели- С., К. и Д.,
необезпокоявано си играе с животното, галейки го по главата, а в хода на целия
представен запис липсват кадри, от които непосредствено да се възприеме
агресивното поведение на кучето.Няма спор, че се касае до порода, която е
обозначавана като агресивна при определени зададени параметри в дресирането и
отглеждането.Ноторен факт е установената забрана
животното да бъде водено без обезопасителен
намордник.Известно е също така, принципно, макар и хипотетично, че в случаи,
когато стопанин на животно от такъв вид изпадне в конфликтна ситуация,
инстинктивните животински реакции биха могли да бъдат провокирани и като краен
резултат да доведат до агресивно нападение, насочено към предполагаемата
заплаха.Съвкупността обаче от тези обстоятелства и съждения не води до
категоричен, единствено възможен краен извод, че настъпилият вредоносен
резултат- ухапването на пострадалия, е следствие от зловредното насочване от
страна на подсъдимия на кучето като
оръдие към св.С.. В настоящото производство установяването на обективната
истина е било категорично препятствано още в хода на разследването, когато
въпреки наличието на изключително съдържателни доказателствени източници,
разследващите и наблюдаващите разследването не са ползвали способите за
попълване на доказателствения материал от гледна точка на установяване на обективната
истина.В съдебната фаза за решаващия съд е невъзможно преодоляването на този
пропуск, поради факта, че сред разпоредбите на НПК липсват утвърдени способи,
аналогични на оперативните такива, ползвани от разследващите за установяване и
проверка на факти. Така, пред съда, свидетелите С., К. и Д. дават крайно оскъдни данни за личността
на лицето, установено като пряк очевидец на скандала между първите двама и
подсъдимия, както и ухапването на С. от кучето, въпреки, че от наличните видеозаписи
се установява наличието на връзка, основана на добро познанство между тях.Видно
от същите записи, непознатият мъж
сърдечно поздравява частните обвинители, пристигайки пред магазина с автомобила
на Д., черпи ги с питие и демонстрира непосредственост в поведението.В
противовес с това, св.Д., св.С. и св. К.,
твърдят, че бегло познават лицето,
случайно оказало се на мястото на инцидента и не могат да дадат никаква информация, която
да е годна за конституирането на същото като свидетел- точни имена, адрес,
месторабота и др.До момента, в съдебната фаза на делото остават неясни мотивите
за прикриването на въпросния очевидец, който без съмнение би могъл да допринесе
изключително за изясняване на фактите по зададения предмет на производството. В
тази връзка следва да се приповтори и становището на съда, че не следва да се
кредитират показанията на пострадалия С.
и приятелите му- К. и Д. относно удрянето му с юмрук в лицето, доколкото
те влизат в противоречие с показанията на св.И.В.- лекарят, който е извършил
първоначалния преглед на частния обвинител С. още в нощта на инцидента и не е
отразил в амбулаторния лист подобни данни.Лицето твърди, че всички видими
наранявания, установени или за които пострадалият се е оплакал, били отбелязани
в медицинската документация, като увреждания, явяващи се следствие от такива
удари, не са констатирани.Макар и оскъдни от гледна точка на фактология,
показанията на св.В. следва да бъдат кредитирани изцяло.Няма данни това лице да
се намира в каквито и да било отношения както с подсъдимия, така и с частните
обвинители, поради което съдът намира, че същият добросъвестно излага пред съда
онова, което му е известно.Изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на
свидетелите Марин Т., включително и приобщените такива, Р.Т. и Г.А..Съдът
отчасти по- горе е изложил съображения във връзка с кредитирането на
показанията на Т..По същество това лице е извършило проверка във връзка с
твърдяния инцидент, като разказва, вкл. и на съдебното следствие за
обстоятелствата, които възприел при тази проверка.Показанията му следва да
бъдат кредитирани, като се съобрази това, че в голямата си част той преразказва
версиите на участниците в инцидента така, както са му били поднесени при
изпълнение на възложената проверка.Показанията на св.Г.А. и приобщените
показания на Р.Т. следва да бъдат ценени като правдиви.Касае се до продавачките
в денонощния магазин, които по същество не са станали свидетели на спора между
частните обвинители и подсъдимия, още по- малко- на ухапването на С. от кучето
на М., но достоверно описват каква е била обстановката около обекта при
възникването на скандала, като се сочи, че случилото се е възприето като нещо обичайно,
а не изключително, за района на магазина.Показанията на св.В.М. следва да бъдат
кредитирани като цяло само в частта, в която същият признава наличието на
конфликт /спор/, възникнал между баща му- подс.М. и частните обвинители.По- нататък
този свидетел твърди, че подсъдимият бил предизвикан с обидни думи /псувни/ и
опит за удар от св.Е.С., което обективно не се доказва.Съдът отчита близката
родствена връзка между този свидетел и подсъдимия и намира,че именно тя е
причина за опита на св.В.М. да защити баща си, прехвърляйки изцяло вината за
инцидента на частните обвинители поради тяхно неправомерно
поведение.Показанията на В.М. следва да бъдат кредитирани и относно твърденията
за водени разговори за заплащане на парично обезщетение на пострадалия за
сметка на оттегляне на жалбата му, доколкото се подкрепят от твърденията на
самия С., но съдът подчертава отново, че е невъзможно да се установи обективно
чия е инициативата за подобни „преговори” поради диаметрално противоположните
тези на заинтересованите страни /М. и С./ и липсата на непредубедени свидетели
или други обективни доказатествени източници,
хвърлящи яснота по този въпрос.
Приетите за
установени факти се доказват и от следните писмени доказателства и
доказателствени средства- съдебномедицинско удостоверение, амбулаторен лист,
справка за съдимост, протокол за
доброволно предаване, предупредителен протокол, заключение по СМЕ, според което
„ Е.М.С., 25 г., е получил следните увреждания: кръвонасядане, охлузвания и разкъсно- контузна рана на ляво
бедро.Описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети
и добре отговарят да бъдат причинени по начин, описан в свидетелските
показания, а именно- при ухапване от куче…..При тези данни установените
увреждания на Е.М.С. се преценяват по медико- биологичен признак: разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.”, заключение по
техническата експертиза на предоставените видеозаписи, биографична справка,
декларация за семейно и материално положение, медицинска документация във
връзка със здравословното състояние на подс.М.,*** ВТОРО РУ, както и
приложеното веществено доказателство по делото- диск със записи, снети от
видеокамерите на търговския обект.
Правни изводи:
С действията си подс.Б.Г.М. не е
осъществил престъплението по чл.325 ал.V вр. ал.ІІ вр. ал.І от НК- хулиганство
в условията на опасен рецидив, отличаващо се с изключителна дързост и цинизъм,
а е извършил административно нарушение дребно хулиганство по
Хулиганството като престъпление
представлява извършването на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото.В случая обвинението е
повдигнато за хулиганство, извършено при условията на опасен рецидив поради
предходните осъждания на М., което деяние се отличава по съдържанието си с
изключителна дързост и цинизъм. Според утвърдената съдебна практика при
квалифицираните хипотези на хулиганство е налице изключителна дързост, когато в много груба форма се засягат интересите на
обществото или личността и упорито не се прекратяват.
Според УБДХ дребно хулиганство е
непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични
изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане
към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване,
сбиване или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и
спокойствие, но поради своята по- ниска степен на обществена опасност не
представлява престъпление по чл.325 от НК.
Разликата между престъплението
хулиганство и административното нарушение по УБДХ е в степента на обществена
опасност на конкретното деяние.Безспорно е прието в правоприлагането, че
обстоятелствата подлежат на конкретна оценка след установяване на фактите.
В
хода на делото без съмнение се установява, че поведението на подсъдимия е било
непристойно, като се изразявало в употребата на псувни, викове и предизвикването на скарване с частните
обвинители Е.С. и Е. К..Като цяло повод за конфликта са оценки
/включително- самооценки/ на подсъдимия, изразени публично непровокирано и
явно- напълно безадресно и неуместно по въпроса кой
го гледа, кого пишат по вестниците и кой се съобразява с него, изразени
невъздържано.Няма спор, че това поведение било демонстрирано на публично място,
пред денонощен магазин, макар и в нощните часове, когато не са налице множество
посетители. Съдът оценява тези действия на М. като
нарушаващи обществения ред и спокойствие. В същото време, събраните
доказателства не сочат да са налице непристойни действия, които грубо да
засягат обществения ред и да изрязяват явно
неуважение към обществото, т.е.- да се отличават с по- висока степен на
обществена опасност, което да ги определя като престъпни по смисъла на НК.
На мястото на скандала са присъствали
общо около 8 лица, установено от записите на видеокамерите на обекта и по
свидетелски показания, а именно- частните обвинители, техният приятел- св.Д., неустановеният спътник на св.Д. и
очевидно негов близък, както и на пострадалите, подсъдимият, неговият син и двете продавачки в обекта /намиращи се обаче
във вътрешността/.Нито едно от тези лица не е подало сигнал на тел.112 за
съдействие от полицейски служители по повод на възникналия скандал.Очевидно е,
че подсъдимият и неговият син не биха инициирали такова оплакване. В същото
време, необяснимо пострадалите и приятелите им не са предприели подобни
действия.Свидетелките- продавачки А. и Т., от своя страна, дори не възприели случилото се като какъвто и да било
инцидент, като изобщо не разбрали какво
е станало, а отчели суматохата
като обичайна ситуация в района на обекта.Реално се констатира, че поведението на М. не е
откликнало в съзнанието на присъстващите по начин, че да формира страх или
възмущение. Отправените обиди са със спорно съдържание.Твърди се, че
подсъдимият наричал частните обвинители „мишки” и „свини”.Сами по себе си
думите не са обидни, но дори да се приеме, че са използвани в контекст с цел да
се уязви достойнството на адресатите, касае се до реплики, имащи характер на оскърбително
отношение към двете лица и действия, отново изпълняващи състава на нарушението
по указа.Категорично не са събрани доказателства за това, че подс.М. е насъскал
кучето си срещу Е.С. и това действие е част от цялостно преднамерено агресивно
хулиганско поведение.Изначално, такива твърдения се намират в показанията на
св.С., като те се подкрепят от показанията на К. и Д..В същото време, същите
твърдения се опровергават от обясненията на подъсъдимия
и показанията на сина му- В.М..Налице са две групи доказателствени източници от
лица, които са очевидно пряко заинтересовани от изхода на делото.Подсъдимият
има интерес да се оневини, а св.М.- негов син- да защити тезата му.От друга
страна, св.С., като реално пострадал от ухапването на животното, собственост на
М., в светлината на възникналия конфликт с последния, има интерес да му вмени
във вина агресивното поведение на кучето.Свидетелите К. и Д. са в близки
приятелски отношения с пострадалия, К. също има качеството на пострадал, но от
друго деяние, и тези връзки и отношения без съмнение пораждат субективна
заинтересованост да се поддържа тезата на С.. Доказа се на съдебното следствие,
че С. е участвал в „преговори” за обезщетяването си срещу евентуално оттегляне
на жалбата му, депозирана пред полицията. При наличието на тези противоположни
доказателствени съвкупности, всяка обособена
от данни, заявени от свързани лица, водени от конкретна мотивация, съдът намира, че следва да ползва за проверка на обстоятелствата и установяване
на обективната истина доказателствен източник, който не може да бъде определен
като субективно заинтересован.Като такъв съдът оценява показанията на св.Марин Т.-
полицейски служител, извършил първоначалната проверка по случая, който твърди
на съдебното следствие, че след подробно запознаване със съдържанието на
предоставените записи не е установил кадри, на които да е
видно, че подсъдимият насъсква
кучето си.Неколкократното предявяване на веществените
доказателства- видеозаписи на носители,
на съдебната фаза, извършено чрез възпроизвеждането им, също не води до
констатиране от страна на съда на база на личните възприятия на членовете на
състава, на подобни действия от страна на подсъдимия.Няма спор, че като
собственик на домашно животно, подсъдимият следва да го отглежда, съобразявайки
се изцяло с издадените от Общински
съвет- Русе наредби, включително и в частта, касаеща извеждането му от
дома.Нарушаването на така утвърдените разпоредби също засяга обществения ред и спокойствие.Извеждайки
кучето си без намордник, което обстоятелство е признато от подсъдимия като
обичайно практикувана дейност, по същество нарушава обществения ред и
спокойствие, тъй като и принципно създава неудобство за останалите граждани, и
конкретно- е предпоставило ухапването на пострадалия.
Независимо от посоченото, съдът намира, че доказателствата за насъскване на
кучето от страна на подсъдимия не са достатъчни и убедителни, за да бъдат
приети за безспорни и тези действия да бъдат оценявани в цялата съвкупност от
прояви, определени като престъпна хулиганска деятелност.Следва също така да се
посочи, че от възпроизведените видеозаписи се установява как неколкократно при разговора си с частните обвинители
подсъдимият издърпва повода на животното, за
да го отдалечи от присъстващите лица.По идентичен начин следва да се
оценява и доказателствената съвкупност във връзка с твърденията за нанесен удар
с юмрук в лицето на постр.С..Отново се оформят две
групи доказателствени източници /посочените по- горе/, като съдът намира, че
оценката на достоверността им следва да се извърши чрез проверка на тезите с
показанията на свидетел, който не се явява заинтересован или предубеден по
какъвто и да било начин.Такова лице е св.В.- лекар, извършил първоначалния
преглед на пострадалото лице.От неговите показания се установява, че всички
находки, касаещи причинени увреждания, били отразени, включително и според
оплакванията на С..Доколкото в медицинската документация няма данни за
увреждания в областта на главата и лицето, съдът намира, че следва да отхвърли
като недоказано твърдението за удрянето на частния обвинител С..
Видно от повдигнатото обвинение, прокурорът
не е прецизирал обстоятелствената част на същото досежно отправените закани към
частните обвинители, за които закани е приел, че са част от хулиганските
действия.Съобразявайки установеното по делото, съдът намира, че конкретно
такива действия също не са доказани,
като следва да бъде направено отграничение от
насочените към лицата закани за убийство, отделно квалифицирани като
престъпления по чл.144 ал.ІІІ вр. ал.І от НК.
Безспорно е доказано на съдебното
следствие, че подсъдимият се е обърнал към пострадалите с думите: „Ще ви убия”,
като те са изречени при предизвикания скандал от М..Същите били употребени общо,
в множествено лице, вероятно адресирани към С. и К., независимо от присъствието
и на други лица. Приемайки обективирането на такива
изрази, съдът намира, че не се доказва извършването на престъпленията по чл.144
ал.ІІІ вр. ал.І от НК, доколкото не се установява наличието на другия обективен
признак на състава- заканването да е от естеството да възбуди основателен страх
от осъществяването му.Дори да се приеме, че всеки от частните обвинители е
приел като лична заплаха общият израз: „Ще ви убия”, същите не са демонстрирали нито едно действие,
което да доказва, че изречените думи са формирали у тях основателен страх, че
подсъдимият ще изпълни намеренията си.Още към момента на инцидента нито С.,
нито К. са подали сигнал до полицията.Очевидно заканите на подсъдимия са били
така отправени, че дори и възприети от
частните обвинители не са формирали у тях убеждение, че са основателни.Впоследствие,
жалба до районна прокуратура- Русе е подадена от адв.С.М. единствено като
пълномощник на пострадалия С., в която жалба се сочи само инцидент с ухапване
на последния от кучето на М. при възникнал скандал.В тази жалба не се
упоменават отправени закани за убийство нито към Е.С., още по- малко- към Е. К..
След като се жалил, С. влязъл в преговори със сина на подсъдимия за
получаването на парична сума за оттегляне на жалбата си.Реално нито един
от двамата свидетели в следващите
периоди- непосредствено след инцидента, и в месеците на разследването, не променил
по никакъв начин обичайните си навици, свързани с пътувания до гр.Русе, срещите с приятели, посещения на
заведения и др.Нито първоначалната реакция на частните обвинители, нито последващата им такава сочат по някакъв начин да са отчели
заканата като сериозна, опасна и реално осъществима.Предвид това съдът намира,
че двете престъпления, квалифицирани от прокуратурата като закани за убийство,
не се явяват доказани от обективна страна, поради което подсъдимият М. следва
да бъде признат за невиновен и оправдан за извършени деяния по чл.144 ал.ІІІ
вр. ал.І от НК с пострадали лица Е.С. и Е. К..
Извършеното
от подс.М. административно нарушение по Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с
дребното хулиганство, следва да бъде наказано с едно от предвидените в чл.1 наказания.Според този
текст, за дребно хулиганство, извършено от лице, навършило шестнадесетгодишна
възраст се налага наказание задържане до 15 денонощия в структурно звено на МВР
или глоба в размер от 100 до 500 лв. Съобразявайки тази норма, съдът намира, че наказанието би
изпълнило своята цел ако бъде определено по вид, предвиденото в чл.1 т.1 от
Указа- задържане в структурно звено на Министерство на вътрешните работи, като
същото бъде наложено конкретно спрямо подс.Б.Г.М. за максималния допустим срок- 15
денонощия.Мотивите на съда за вземане на това решение се основават на данните
за личността на подс.М..Касае се до лице, многокократно
осъждано за извършени престъпления от общ характер с влезли в сила присъди и
този факт следва да бъде отчетен като отегчаващ отговорността му, макар и само
като нарушител /според мотивите на съда/. Безспорно наказание от този вид се
явява по- тежкото измежду двете предвидени в указа за прояви на дребно
хулиганство, като съдът преценява, че именно поради естеството си то би
въздействало в по- значима степен и на самия подсъдим, и на околните- като превантивна мярка.При изтърпяване на това
наказание, на основание чл.59 ал.ІІ от НК следва да бъде приспаднато времето,
през което подсъдимият М. е бил задържан с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: