№ 469
гр. София, 01.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600446 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра от
НПК.
С определение № 1602 от 26.04.2022г., постановено по ЧНД №
1123/2022г. Софийски градски съд, НО, 30 състав е оставил без уважение
молбата на лишения от свобода Е. Д. Д. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието му „Лишаване от
свобода“.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна
жалба от адв.Ю. С. – упълномощен защитник на осъденото лице Д.. В
жалбата се поддържа, че отказът на СГС да освободи условно предсрочно Д.
не бил мотивиран, тъй като не е отчетено, че не е спирал да работи на
различни длъжности, награждаван е многократно и няма наказания, не е
налице нито една негативна характеристична данна. Отрицателното
становище на затворническата администрация било необосновано. Сочи, че
Началникът на затвора е страна в производството и е предубеден и
заинтересован. Счита, че доказателствата показват, че са изпълнени всички
изисквания на Закона за уважаване на молбата за УПО. Позовава се на
посоченото в т.10 на Резолюция №76(2) на Комитета на министрите към
Съвета на Европа и на Постановление №7 от 27.06.1975г. на пленума на ВС,
изм. с пост.№7 от 06.07.1987г.
1
Моли да бъде отменено обжалваното определение на СГС и
постановено ново, с което бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на л.св. Е. Д. Д. от останалата част от наказанието му
лишаване от свобода.
Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите, залегнали в
частната жалба и като се запозна с материалите по делото намери, че за
изясняване на обстоятелствата във връзка с постъпилата молба за условно
предсрочно освобождаване е необходимо делото да бъде насрочено в открито
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.345, ал.1, алт.2 от НПК, в
хода на което при условията на непосредственост да бъде изслушано
осъденото лице, на което да се поставят въпроси, свързани с констатирани
при него зони с дефицит – „Умения за мислене“ и „Начин на живот и
обкръжение“.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на
САП изразява становище да се потвърди първоинстанционния акт.
Становището на Началника на Затвора гр.***, чрез представляващия го инспектор
Г. е, че определението на СГС е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Защитата на осъденият И. П. - адв.Ю. С., поддържа жалбата и моли
да бъде уважена на основание аргументите, изложени в нея. Излага
допълнително подробни съображения, поради които счита, че следва да бъде
уважена молбата за услоно предсрочно освобождаване.
Осъденият Д. в лична защита поддържа казаното от защитника си.
В предоставената му последна дума моли да му бъде даден шанс за
ново начало в свободния живот.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите,
залегнали в частната жалба, и като се запозна с материалите по делото,
намери за установено следното:
Е. Д. Д. е постъпил в Затвора-гр.*** на 08.03.2013г., когато по
отношение на него е приведена в изпълнение присъда по НОХД №
1118/2013г. на СГС, в размер на 15 години „лишаване от свобода“ за
престъпление по чл.115 от НК, за това, че на 17.02.2012г. в град София
умишлено е умъртвил А. Л. Л., като го прострелял четири пъти, с начало на
наказанието 11.04.2012г. и първоначален „строг“ режим, заменен на „общ“ от
23.10.2020г.
2
Видно от справка от Затвора гр.*** /л.19 от възз.д./ към
30.05.2022г. Д. е изтърпял фактически 10 години 1 месец и 19 дни, от работа
2 години 4 месеца и 21 дни, всичко 12 години 6 месеца и 10 дни. Остатъкът
за изтърпяване е 2 години 5 месеца и 20 дни.
Във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване, по делото е приложен
доклад по чл.155 от ЗИНЗС от 16.03.2022г., изготвен от ИСДВР ЗО „***“ А.С., видно от
който по време на престоя си в затвора само веднъж е нарушил ЗИНЗС, а е награждаван
многократно.
Назначен е на работа като чистач със заповед № 135/01.04.2014г. Изпълнявал е
съвестно служебните си задължения. Констатацията на администрацията е, че Д. е
изпълнителен и уважителен към служителите на Затвора. Участвал е като отговорник КМД
към групов съвет на 11 група.
На 24.03.2016г. Д. е постъпил в ЗОЗТ „***“, разпределен в 4-та
група. От 27.04.2016г. е назначен на работа в цех „Папки“ по негово желание,
където също се справя добре с трудовите си задължения.
На 16.06.2016г. е преведен в Затвора *** поради невъзможност за
среща с близките си и е разпределен на територията на втора група. От
23.10.2020г. е преразпределен на територията на 9-та група. Назначен е на
работа със Заповед 103/11.03.19г. като помощник ел.техник.
На 27.08.21г. Д. е преведен на територията на ЗООТ “***“. Трудово е
устроен - първоначално е назначен със заповед № 253/10.09.21г. на външен
работен обект „Металскрап България“, а към момента е назначен със заповед
№01/06.01.2022г. като „общ работник“ на работен обект „Министерство на
правосъдието“.
Според отразеното в доклада по чл.155 от ЗИНЗС Д. се справя добре
с трудовите задължения, за което е награждаван многократно, последно на
основание заповед №618/16.12.2021г. с 4 денонощия домашен отпуск. По
време на престоя си не е нарушавал ЗИНЗС и режимните изисквания.
Поведението му се отличава със сдържаност и добронамереност към
останалите в групата. Общува избирателно с лишените от свобода. Страни от
конфликтни ситуации.Включван е в дейности, свързани със социално-
възпитателната работа. Участва като отговорник за религиозната дейност. Не
декларира пряко дискриминационни нагласи. Има добро отношение към
пенитенциарния персонал. Изразява желание и мотивация да изтърпи
безпроблемно присъдата си. При ясно поставени условия и регламент е
склонен да изпълнява изискванията, предявявани към него. Старае се да си
налага самоконтрол и се дистацира от хора с проблемно поведение.
При направената оценка на риска от рецидив на входа са
констатирани средни стойности - 41 т. Като ясно изразени дефицити в зоните
на нуждите са били отчетени: Отношение към правонарушението - отрича
вина, не разбира мотивите за криминалното си поведение, смята присъдата и
процеса за несправедлив; Начин на живот и обкръжение - проявява
безразсъдно и рисково поведение, поддава се на криминално обкръжение;
Умение за мислене - като цяло е по-затворен и се възприема като по-
3
различен; общува с ограничен кръг задържани лица; понякога изглежда
самотен и изолиран; склонен да вярва на интуицията си; до определена степен
е готов да променя вижданията си в светлината на дискусии или нови
доказателства
След провеждана корекционна дейност, оценката на риска е занижена на 35т., като
впоследствие е намалена до 33 т., а актуалната към момента е 29т. в зоните: Отношение
към правонарушението - отчасти приема отговорността за извършеното правонарушение;
частично осъзнава и разбира мотивите за криминалното си поведение; приема присъдата за
справедлива; отчасти признава вредата, която е причинил на жертвата /спад от 9т. на 3т./ и
Умения за мислене - отчасти признава проблемите си; отчасти способен за разрешаването
им; осъзнава последствията от собствените си действия; без инпулсивни прояви /спад от 6т.
на 3т./.
В зоната Междуличностни проблеми има спад от 2т. на 0 т., тъй като не са
регистрирани агресивни прояви; не среща трудности при общуване; без враждебни нагласи.
В доклада е посочено, че рискът от сериозни вреди е както следва: Риск за
обществото - занижен от висок на среден; а риска за персонала, за другите лишени от
свобода и за него самия - нисък.
Във връзка с индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС
в доклада е посочено, че Д. се включва в изпълнението му съобразно възможностите си,
показва, че може да изпълнява поставени цели и задачи, като декларира мотивация за
промяна на криминалното си поведение.
Обобщеното становище на ИСДВ А.С. е, че на този етап не е налице
материалната предпоставка за условно предсрочно освобождаване, не са
налице достатъчно доказателства за успешно проведена и приключила
корекционна работа - не е понижена в достатъчна степен оценката на риска от
последващо осъждане, макар и същата да е в ниски стойности, целите и
задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата се изпълняват, но не
са изпълнени в тяхната цялост, режимът на изтърпяване на наказанието не е
заменен в „лек“, поради което корекционната работа следва да продължи за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Като доказателство по делото е приет препланираният план на
присъдата от 09.09.2021г., подписан от л.св. Д. с коментар, че ще се старае да
го изпълнява. Заложените за постигане цели са в зоните „Умения за мислене“,
като е поставена задача „Работа по посока формиране на позитивни
алтернативи за разрешаване на възникнал проблем или ситуация“ и „Начин на
живот и обкръжение“ със задача „Работа по посока затвърждаване на
формираните умения за предотвратяване на негативното влияние на средата,
стимулиране на контактите с близките.“ с време на продължителност 1
година.
По делото е прието и становище на началника на затвора, дадено
във връзка с молбата на Д. за условно предсрочно освобождаване,
инкорпорирано в справката за изтърпяната част от наказанието. Според
4
отразеното в нея не са налице данни за поправяне на лицето в рамките на
пенитенциарното заведение, както и целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК не са изпълнени в своята цялост. Сочи се, че целите и задачите,
заложени в плана на присъдата не са изпълнени докрай, оценката на риска от
вреди е в средните стойности, оценката на риска от рецидив не е понижена в
достатъчна степен, прогресивната система не е изпълнена в своята цялост,
има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи.
За да остави без уважение молбата на осъдения Д. за условното му предсрочно
освобождаване, първостепенният съд е приел, че макар да е налице първата от предвидените
в чл.70, ал.1 от НК предпоставки, доказателствата по делото не сочат на извод за поправяне
и постигане целите на наказанието.
САС намери за неправилно и незаконосъобразно определението на
първия съд, с което е отхвърлена молбата на Д.. За да постанови атакувания
акт, СГС е възприел и напълно кредитирал изразеното отрицателно
становище на администрацията от Затвора гр.***. В мотивите на
определението си първият съд не е извършил необходимия задълбочен анализ
на информацията, съдържащата се в постъпилата от Затвора документация, а
се е задоволил с възпроизвеждането на общи и декларативни фрази за
необходимост от продължаване на корекционната работа по отношение на Д..
Преценката дали преследваните с наказанието „лишаване от свобода” цели са
постигнати в течение изпълнението на наказанието следва да стане на базата
на показаните резултати от страна на осъдения. В тази връзка настоящият
състав на САС внимателно проучи приобщените по делото доказателства,
вкл. тези приети в хода на първоинстанционното съдебно следствие, и намери
за необоснован направеният от СГС извод за отсъствие в конкретния случай
на едната от предвидените в чл.70 от НК предпоставки за условно
предсрочно освобождаване на лицето.
Преди всичко следва да се отбележи, че документите, съпътстващи
молбата за условно предсрочно освобождаване, съдържат само положителни
данни относно поведението на Д.. При това положение, напълно
необосновано се явява отрицателното становище на длъжностните лица при
Затвора гр.***, вкл. на самия Началник на Затвора. Констатираното
противоречие между оценката на компетентните длъжностни лица и
съдържанието на документите, съставени във връзка с корекционната дейност
по отношение на Д., налага по-задълбочен анализ на намиращите се в
затворническото досие обективни доказателства, съдържащи данни за
демонстрираното от него поведение в хода на упражняваната наказателна
5
принуда чрез лишаването му от свобода в затвор. Така по делото няма спор,
че Д. е с утвърдени трудови навици и позитивно отношение към труда. Видно
от приложените в затворническото досие заповеди, той полага труд от
01.04.2014г., когато му е възложено да работи като „чистач“. Трудовата му
ангажираност не е прекъсвана и понастоящем той работи като „общ
работник“ на открит обект Министерство на правосъдието. Становището на
ИСДВР за всяка от длъжностите, които е изпълнявал е, че Д. съвестно е
изпълнявал задълженията си, за което е и награждаван.
Видно от препланирания план на присъдата като актуални
проблемни зони са фиксирани „Умение за мислене“ и „Начин на живот и
обкръжение“. Внимателното съпоставяне на набелязаните конкретни задачи с
документите от досието, съдържащи обективни данни за поведението на Д.
през изтеклите почти 10 години престояване в затвора, налага извод, че
същият е следвал една постоянна положителна линия. Освен, че е полагал
труд с оглед на предоставените му възможности, вкл. и към настоящия
момент, същият е показал добро поведение, доказателство за което е както
отсъствието на каквито и да е наказания, така и немалкото на брой
награждавания. Активно се е включвал в дейности, свързани със социално-
възпитателната работа. Всички тези обстоятелства несъмнено сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Планът на присъдата се изпълнява с активното негово съдействие. Налице е
личностна готовност за вписване в обществото по положителен начин, още
повече при констатираните не малко ресурси на личността. Аргументацията
на ИСДВР във връзка с посочените в доклада зони с дефицити, по които
според администрацията следва да продължи корекционния процес, освен, че
не е убедителна, е и вътрешно противоречива, тъй като по делото се
установи, че той поддържа връзка със семейството си и има готовност да
полага труд в условия на свобода, за което по делото е представена
декларация от управител на заведение. Посочено е от една страна, че в
условията на затвора той се дистанцира от конфликтни отношения и
ситуации, сведена е до 0 т. зоната, касаеща междуличностни проблеми, а
същевременно в препланирания план на присъдата се поставя задача за
формиране на умения за предотвратяване на негативното влияние на средата.
Във връзка с настоящото правонарушение, при разпита му пред въззивния съд
Д. заявява, че се срамува от себе си. Ресурсите на личността не са малко и са
6
свързани със запазената връзка със семейството му – има съпруга, собствено и
доведено дете, от което има и внуче, желае да живее с тях, има трудовите
навици и възможност за професионална реализация извън затвора.
Според настоящият състав на САС декларативно посочените в
доклада и приповторени в останалите документи проблемни зони при
осъдения Д., не могат да обосноват отрицателните становища по начин, който
да удовлетворява изискванията на закона, и в частност разпоредбата на
чл.439а от НПК, която съдържа легалната дефиниция и примерно изброяване
на обстоятелствата, сочещи на „положителна промяна” у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието. От особено съществено значение в случая са
данните за налични ресурси на личността, които ще го подпомогнат за
успешно вписване в обществото в живот на свобода – трудоспособна възраст,
формирани трудови умения и навици, жилищно устройване, добри и
подкрепящи семейни взаимоотношения, нагласи за безпроблемно
изтърпяване на постановеното му наказание.
Ето защо, противно на приетото от първоинстанционния съд,
въззивният състав достигна до извод, че към настоящия момент осъденото
лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне. Същевременно,
настоящата инстанция намира, че за успешната ресоциализация е напълно
удачно да бъде определена по отношение на Д. пробационната мярка по
чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от две години, в какъвто смисъл е и становището на
инспектор пробация, обективирано в приложения по делото доклад за
пробационен надзор / л.19-21 от първ.д./. За този немалък период от време, в
който ще се изпълнява по отношение на Д. пробационната мярка, ще се
придаде една допълнителна сигурност в очаквания процес на успешна
реинтеграция на лишения от свобода.
По изложените съображения САС намери, че атакуваното
определение на СГС следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения
Е. И. Д. от изтърпяване на останалата част от определеното му наказание
„лишаване от свобода” по НОХД № 1118/2013г. на СГС.
На основание чл.70, ал.6 от НК следва да бъде определен
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък
към датата 30.05.2022г. 2 години 5 месеца и 20 дни, съгласно справка на
Затвора- гр.*** /л.19 от настоящото дело/.
7
На основание чл.70, ал.6, пр.2 от НК следва да бъде определена
пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от две години.
Водим от горното и на основание чл.70 от НК и чл.345, ал.2, вр.
чл.341, ал.2 от НПК, САС, НО, 7 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1602 от 26.04.2022г., постановено по ЧНД №
1123/2022г. на Софийски градски съд, НО, 30 състав и вместо него:
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ
на лишения от свобода Е. Д. Д., ЕГН ********** от изтърпяване на остатъка
от наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1118/2013г.
на СГС, с остатък към 30.05.2022г. 2 години 5 месеца и 20 дни, съгласно
справка на Затвора- гр.*** /л.19 от настоящото дело/.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6, пр.1 от НК ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК в размер на неизтърпяната част от наказанието, който към 30.05.2022г.
2 години 5 месеца и 20 дни.
ПОСТАНОВЯВА по отношение на Е. Д. Д. на основание чл.70,
ал.6, пр.2 от НК ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл.42а, ал.2, т.2 от НК
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8