РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Самоков, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Н.а
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20241870200433 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Р. И. Г. от гр. А. обжалва Наказателно постановление № .. от 17.04.2024
г., издадено от Е. П. Ф., на длъжност „Началник група“ към ОДМВР – София,
РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна е
заявила становище за неоснователност на жалбата и е възразила за
прекомерност на разноските на жалбоподателя за платено адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
пълномощника си адв. И. И., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на
съдебните прения синтезира изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не се явява, не се представлява и не заявява
допълнително становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
1
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно
постановление (НП), поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано по реда на
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление на прокурор от Районна
прокуратура (РП) – Самоков от 08.03.2024 г. за отказ да се образува
наказателно производство по прокурорска преписка № .. г. по описа на РП –
Самоков. В това постановление прокурорът е приел, че в материалите по
преписка с рег. № ..г. по описа на РУ – Самоков, по повод които е образувана
прокурорската преписка, не се съдържат данни за извършено престъпление от
общ характер, а именно – по чл. 345, ал. 2 от НК, но се съдържат такива за
административно нарушение, за което Р. Г. следва да бъде наказан по
административен ред. Поради това с постановлението е разпоредено препис
от него да се изпрати на Началника на РУ – Самоков и такъв е заведен в РУ –
Самоков с УРИ .. г.
В така образуваното административнонаказателно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Обжалваното НП
е издадено на 17.04.2024 г. от Е. П. Ф., за когото на съда е служебно известно,
че към тази дата е заемал длъжността началник група „Охранителна полиция”
в РУ – Самоков при ОДМВР – София. Съгласно т. 3.9 от представената
Заповед № .. г. на Министъра на вътрешните работи, която е била в сила към
датата на издаване на НП, началниците на сектори/групи „Охранителна
полиция” в РУ при ОДМВР са оправомощени в съответствие с чл. 189, ал. 12
от ЗДвП да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП на
обслужваната територия. Ето защо обжалваното НП е издадено от
компетентен орган и в преклузивния 6-месечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
който в случая започва да тече от получаването от
административнонаказващия орган на гореобсъденото постановление на
прокурора за отказ да се образува наказателно производство по пр. пр. № ... г.
по описа на РП – Самоков.
От събраните по делото гласни доказателствени средства – показания на
свидетелите Д. В. В. и С. Н. Д. и писмени доказателства – договор за продажба
на МПС от 08.08.2023 г. и копие от свидетелство за регистрация на МПС –
2
част ІІ не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е извършил
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, за
което с обжалваното НП са му наложени административни наказания „глоба“
в размер 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
От детайлната и съвкупната преценка на тези доказателствени източници
се установява, че към 12.12.2023 г. жалбоподателят Р. Г. работел по
граждански договор като шофьор в „..“ ООД, чийто управител бил свидетелят
С. Д.. На посочената дата жалбоподателят управлявал моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил марка „М..“, модел „В..“ с рег. № СО ...,
собственост на посоченото дружество и около 14,00 ч. в гр. С. на ул. „Ц. Б.“
той бил спрян за проверка от св. Д. В., на длъжност „мл. автоконтрольор“ в РУ
– Самоков. От справка чрез ОДЧ към РУ – Самоков св. В. установил, че
посоченото МПС е със служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП регистрация – на 08.08.2023 г. с договор за продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите „..“ ЕООД придобило правото на
собственост върху това МПС и в двумесечен срок от тази дата не е заявило
промяната в собствеността за регистрация в съответното звено на „Пътна
полиция“.
При така установените обстоятелства не може да се приеме, че
жалбоподателят, работещ като шофьор в дружеството – приобретател на това
МПС, е знаел, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация, нито
че е бил длъжен и е могъл да знае за настъпилото по право на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП служебно прекратяване на регистрацията на МПС или за
осъществяване на основанията за това. Дори жалбоподателят, в изпълнение на
задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (да носи свидетелството за
регистрация на управляваното от него МПС) да е имал възможност да
установи, че в това свидетелство като собственик на МПС е вписано друго
лице, а не дружеството – негов работодател или възложител на работа, това
изобщо не означава, че водачът е знаел за сключения договор за продажба,
налагащ промяна в регистрацията на МПС, нито означава, че водачът е бил
длъжен и е могъл да знае за този договор. Това е така, защото основание за
упражняване на фактическа власт върху МПС са и редица други договори,
чието сключване не налага промяна в неговата регистрация – договор за наем,
договор за лизинг, договор за заем за послужване и други ненаименувани
3
договори. Тези съображения налагат извод, че жалбоподателят не е извършил
деянието виновно – с умисъл или по непредпазливост и затова то е
несъставомерно от субективна страна като административно нарушение по
чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Ето защо обжалваното от НП, с което е ангажирана личната
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за виновно
извършено административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от
ЗДвП, е издадено при допуснато неправилно приложение на материалния
закон и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН следва да бъде изцяло
отменено.
Независимо от изхода на делото и отправеното от жалбоподателя искане
за присъждане на разноски, такива не му се следват, защото от представените
доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител е видно, че това възнаграждение е платено от трето лице, т. е.
жалбоподателят не е направил разноски, които въззиваемата страна да бъде
осъдена да му заплати, а и не е представен договор между жалбоподателя и
пълномощника му, от който евентуално да се установят отношенията между
страните във връзка с това плащане. Отговорността за разноски не е част от
предмета на делото, поради което изводът на съда за недължимост на такива
разноски не следва да бъде обективиран в диспозитива на решението.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № .. от 17.04.2024 г.,
издадено от Е. П. Ф., на длъжност „Началник група“ към ОДМВР – София, РУ
– Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-област в 14-дневен срок от връчване на
препис.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
4