Решение по дело №819/2020 на Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ 

№ 864/5.11.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на девети октомври  две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора	ДИМИТРОВА	изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по адм. дело № 819 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на Н.Н.А., ЕГН********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди за периода 14.04.2014 г. до 30.07.2020 г., изразяващи се в яд, унижение, безсилие и незачитане на човешкото достойнство, причинени от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик да осигури на ищеца достъп до котлон и фурна.

 Ищецът твръди, че котлона и фурната са между разрешените за ползване в Затвора Пазарджик вещи, но достъп до тях не е осигурен за лишените от свобода. Ищецът твърди, че се касае до нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, извършено от затворническата администрация от което същия търпи значителни неимуществени вреди, изразяващи се в яд, унижение, безсилие и незачитане на човешкото достойнство.

В съдебно заседание ангажира гласни доказателства за доказане на исковата си претенция.

Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на наказанията” гр. София - редовно уведомена, не се представлява в съдебно заседание представлява. В писмен отговор оспорва иска като неоснователен и недоказан по размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е частично основателен и моли съда да го уважи в справедлив размер като се ръководи от критериите на чл. 52 от ЗЗД.

Административен съд гр. Пазарджик като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Лишеният от свобода Н.Н.А. изтърпява наказание „доживотен затвор“ в Пазарджишкия затвор.

С молба от 23.12.2014 г., ищецът поискал от Началника на Затвора Пазарджик да му раазреши на свиждане да получи котлон, който при нужда да ползва в килията. С резолюция от 29.12.14 г. на Началника на Затвора, молбата на ищеца била оставена без уважение, тъй като котлона не фигурирал в списъка за разрешените вещи.

С молба на изх. № ВМ-223/25.03.2015 г.до Главния директор на ГДИН, подадена чрез Началника на Затвора Пазарджик ищецът отново поискал да му бъде разрешено ползването на котлон в килията му.  С писмо вх. № 1522/28.04.2015 г., на  Началника на Затвора Пазарджик му било съобщено да уведоми лишения от свобода, че молбата му е неоснователна, тъй като разрешените вещи, които могат да се ползват в местата за лишване от свобода се определят със заповед на министъра на правосъдието, съгласно чл. 82 ал.7 от ППЗИНЗС. Ищецът бил уведомен срещу подпис на 28.04.2015 г.

С молба от 19.05.2017 г. адресирана до Началника на Затвора Пазарджик, ищецът уведомил, че котлона и фурната вече са сред разрешените вещи и помолил да му бъде разрешено да получи такива отвън. С резолюция от 23.05.2017 г. на Началника на Затвора Пазарджик, молбата на ищеца била оставена без уважение. Било указано, че може евентуално да бъде разрешено ползването на котлон и фурна след ремонта и евентуалното обособяване на специално за целта помещение. 

По делото са приложени Заповед № ЛС-04-602 от 04.04.2014 г., Заповед № ЛС-04-1365 от 16.08.2017 и Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018 г. всички на министъра на правосъдието, с които е утвърден списък на разрешените вещи, премети и хранителни продукти, които могат да  се ползват и държат от лишените от свобода.

По делото в качеството на свидетел е разпитан св. К.  Д.И., от показанията на когото се установява, че вследствие на липсата на кухня, ищецът се чувствал безпомощен, дискриминиран, отхвърлен от обществото, изпитвал безпокойство и чувство за малоценност.  

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът, като взе предвид установените факти, счита предявеният иск за допустим. Исковата претенция е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и  задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от закона.  Съгласно чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК и се предявява срещу органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.   

Предвид нормативната рамка и с оглед на изложената по- горе фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е допустим. Ищецът е легитимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване нарушение на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“. Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”  със седалище София като юридическо лице е пасивно легитимиран  да отговаря за вредите, които ищецът  е претърпял от незаконосъобразни действия  на служители на администрацията на затвора гр. Пазарджик, който пък е  териториална служба на ГДИН /арг. чл. 12, ал.3 ЗИНЗС/, по отношение на която като място за лишаване от свобода осъществява пряко ръководство и контрол, т.е. административна дейност, а работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на наказанията.   Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен да разгледа спора, доколкото към момента ищецът търпи наказанието си лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик.

Разгледан по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразни административен акт,  фактическо действие или бездействие;  настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл.52 от ЗЗД.

Както се посочи, по реда на специалния закон на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата  в  ал.1, въвежда забрана за изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Предвид очертания от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконсъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на ищеца на достъп до котлон и фурна.

За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети и пропуснати ползи, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие и бездействие и настъпилата вреда.

Няма спор по делото, че ищецът е бил в Затвора Пазарджик в периода 14.04.2014 г.-20.07.2020 г. През посочения период не му е било разрешено внасяне и ползване на котлон и фурна.   Съгласно разпореедбата на чл. 122 ал.1 от ЗИНЗС, мнистъра на правосъдието утвърждава списък на разрешените  вещи и предмети, които осъдените, настанени в затворите могат да ползват и да държат при себе си. Котлонът и фурната не са били включени в списъка с разрешените вещи, фигуриращи в списъка към Заповед № ЛС-04-602 от 04.04.2014 г., поради което няма как ищецът да претендира обезвреда за неимуществени вреди в периода до издаването на Заповед № ЛС-04-1365 от 16.08.2017 г., в която за първи път е уредена възможността в заведенията за лишаване от свобода да се ползат котлон и фурна. В последната посочена заповед в утвърения с нея списък, в раздел III, т.3, обаче ползването на котлон и малка фурна става с разрешението на началника на затвора, в специално обособено помещение. Т.е котлона и фурната вече са включени списъка за разрешени вещи, но решението дали да бъдат внесени такива вещи по искане на някои от лишените от свобода лица е изцяло в рамките на оперативната самостоятелност на началника на затвора, чиято преценка обхваща конкретните особености на всеки отделен случай. Както е известно, оперативната самостоятелност на административния орган не подлежи на съдебен контрол и няма как отказите, базирани на преценката на началника на Затвора Пазарджик дали да разреши ползването на котлон или фурна, да съставлява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

От друга страна, ищецът не е доказал настъпването на неимуществени вреди, тъй като не е доказал, че в резултат на липсата на лично приготвена от него храна той е понесъл неимуществените вреди, които сочи. Той твърди, че неразрешаването на котлон или фурна в пенитенциарното заведение е създало чувство за безпокойство и  малоценност, но липсват докзателства, че от това е настъпило реално увреждане за ищеца. Не се твърди, а и не са представени доказателства, че в процесния период, доставената на ищеца храна в Затвора Пазарджик е била недостатъчна или некачествена, в резултат на което последния е претърпял неимуществени вреди. 

Ето защо, съдът прие, че предявения иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на спора, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се констатират за сумата от 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н.Н.А., ЕГН********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 лева за неимуществени вреди за периода 14.04.2014 г. до 30.07.2020 г., причинени от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик да осигури на ищеца достъп до котлон и фурна.

ОСЪЖДА Н.Н.А. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

                                                   СЪДИЯ:/п/

 

РАЗПОРЕЖДАНЕ по входящ № 3628 от 15.03.2021 София, РАЗПОРЕДИ:
Касационна жалба вх. № 3628/15.03.2021 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от Н. Азиз, против решение № 864/05.11.2020 г. постановено по адм. д. № 819/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, на основание чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, да се изпрати на Административен съд – Пазарджик, тричленен състав по подсъдност. Видно и от решението, същото подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пазарджик.
Разпореждането не подлежи на обжалване.

Определение № 1063 / 16.6.2021г. ХІ състав  по к.а.н.дело №324 по описа на Административен съд Пзарджик за 2021 год: ОПРЕДЕЛИ :ОТМЕНЯ определението за даване на ход по същество на делото. ПРЕКРАТЯВА производството по к.а.дело № 324 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г. ВРЪЩА делото на първата съдебна инстанция за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия. Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.