Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 27.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и седми
януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 2377 по описа за 2020 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано
е по жалба на "И.И.- 1" ЕООД, ЕИК ******, срещу
отказ № 20201109131922/17.11.2020 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията, постановен по заявление образец Б7, вх. №
20201109131922/09.11.2020 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и
ал. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП).
Жалбоподателят
счита постановения отказ за незаконосъобразен, резултат на неправилно тълкуване
и прилагане на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗМИП вр. §2, ал. 1, т. 1 и
ал. 5 от ДР на ЗМИП. Лицето, притежаващо капитала на заявителя "И.И.-
1" ЕООД, ЕИК ******, било друго еднолично дружество с
ограничена отговорност - „Р.Б.“ ЕООД,
като последното се явявало дъщерно дружество на
„Е.С.Е.Ф.“ ЕАД, което пък от своя страна било 100 % собственост на
публичното дружество „С.Т.“ АД, ЕИК *******. Акциите на „С.Т.“ АД се търгували на
регулирания пазар и това дружество се подчинявало на изискванията за
оповестяване, съобразно европейското право и международните стандарти,
осигуряващи в еднаква степен прозрачност както за него, така и за дъщерните му
дружества. В този случай законодателят предвидил изключение за деклариране на
действителен собственик в § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Физически лица,
собственици на капитала на публично дружество не следвало да бъдат посочвани,
като не били осъществени и условията за приложение на правилото на § 2, ал. 5
ДР на ЗМИП, защото дружеството-заявител било с установен действителен
собственик - публично дружество – майка, което било носител на посочените в §
2, т. 1 права. Заявяването на висш ръководен служител на заявителя (лицето,
което го представлява) за негов действителен собственик не би съответствало на
собствеността на капитала на заявителя и
целта на закона не би била изпълнена, още повече, че това лице вече било
вписано по партидата на "И.И.- 1" ЕООД, ЕИК ******, в
качеството му на представляващ. За да изпълни задължението по чл. 63 ЗМИП заявителят
могъл единствено и само да заяви в публичния регистър за вписване като
действителен собственик лицето, което упражнява пряк или косвен контрол върху
него, респективно притежава правата по § 2, т. 1, което е дъщерно на публично дружество, за което се
прилага изключението по § 2, т. 1 и съответно да предостави данни за именно
това дружество и притежаваните от него права, което е и сторено с депозираното заявление.
Съдът,
като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Със
заявление, образец Б7, входящ № 20201109131922/09.11.2020
г., депозирано от упълномощен представител на дружеството – заявител "И.И.-
1" ЕООД, ЕИК ******, е поискано вписване на основание чл. 63,
ал. 1 и ал. 4 ЗМИП на „С.Т.“ АД, ЕИК *******, В. С.С.и О.И.Д.за действителни негови
собственици, отразени в поле 550. Ведно със заявлението е представена
декларация от представляващия "И.И.- 1" ЕООД Д.Д.С., основаваща се на
нормата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в която е посочено, че дружеството-заявител е
дъщерно дружество на „Р.Б.“ ЕООД, което на свой ред е дъщерно дружество на „Е.С.Е.Ф.“
ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е публичното дружество „С.Т.“ АД,
ЕИК *******, по смисъла на ЗППЦК, акциите му се търгуват на регулирания пазар и
за него, както и за контролираните от него дъщерни дружества, било предвидено
изключение за деклариране на действителен собственик, съгласно § 2, ал. 1, т. 1
ДР на ЗМИП, тъй като разкриването на дяловото участие в публичните дружества се
извършва по друг ред. Декларацията е с нотариално удостоверен подпис от
нотариус Л.С., рег. № 5023/02.11.2020 г., като към заявлението е представена и
декларация по чл. 13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, както и вносен документ за заплатена
държавна такса.
По
подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило
обжалвания отказ № 20201109131922, мотивиран с целта на закона – в
представената декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП липсвало идентифициране на физически
лица, които са действителни собственици на юридическото лице, липсата на
посочване в поле 550 на заявлението на физическо лице, като при невъзможност да
бъде установен действителния собственик, то трябвало да се използва правилото на
§ 2, т. 5 ЗМИП, където е установена фикция за физически лица, подлежащи на
вписване като действителни собственици – висшите ръководни лица.
При
подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския
регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването дължи
служебна проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е подадено при спазване на предвидените в закона
форма и ред, съответно дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на
вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се
установява, че заявените за вписване обстоятелства са валидно осъществени, т.
е. съществуват и съответстват на закона, т. е. че не противоречат на
императивни законови норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ).
В
чл. 61, ал. 1 ЗМИП е предвидено задължение, което възниква за учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания и
физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон, да
разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и
актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни
собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права,
като по силата на чл. 63, ал. 1 ЗМИП тази информация относно физическите лица,
действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания в
търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в
регистър БУЛСТАТ. С оглед на това трябва да се заключи, че обстоятелството,
което подлежи на вписване в търговския регистър по партидата на "И.И.-
1" ЕООД, ЕИК ******, е информация за физическите лица,
действителни собственици на капитала му.
При
тълкуване на нормите на чл. 61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и
във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална
дефиниция на понятието действителен собственик, се налага категоричният извод,
че такъв може да бъде единствено и само физическо/и лице/а, което/които
отговаря/т на предвидените в закона условия. Видът на правния субект, който
може да бъде действителен собственик по смисъла на този закон и с оглед
преследваната от него цел, е посочен изрично във всяка една от цитираните норми
– във всяка от тях е записано, че това е физическо лице. В подкрепа на този
извод е и разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, в която е регламентирано
какъв по вид субект се заявява като действителен собственик тогава, когато
липсва физическо лице, което да има качеството на такъв при прилагане на § 2,
ал. 1 от ДР на ЗМИП, като е посочено, че това отново е само физическо лице,
което обаче изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Този извод се
налага и при съобразяване на това какви данни относно лицата, които са
действителни собственици, е предвидено да бъдат вписани в съответния регистър,
съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП - гражданство, единен граждански номер и дата на
раждане на действителния собственик. Тези данни представляват индивидуализиращи
само за една категория правни субекти и това са физическите лица. Следователно
като действителен собственик на едно търговско дружество, което е учредено на
територията на Република България, може да бъде вписано само физическо лице, но
не и което и да било юридическо лице.
В
тази насока е и практиката на Софийски апелативен съд – решение №
2231/11.10.2019 г., постановено по т.д. № 4597/2019 г. по описа на САС, ТО, 11
състав, решение № 2597 от 26.11.2019 г. по т. д. № 5149/2019 г., решение № 997
от 12.05.2020 г. по т. д. № 1333/2020 г. и др.
След
като едно юридическо лице не може да бъде действителен собственик по смисъла на
§ 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, то тогава, когато е заявено в търговския регистър
вписването като действителен собственик на такъв вид правен субект, както в
случая, длъжностното лице трябва да постанови отказ, тъй като заявените за
вписване обстоятелство не съответстват на закона – на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл.
63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП.
При
съобразяване на обстоятелствата, предмет на подаденото от "И.И.- 1"
ЕООД, ЕИК ******, заявление и които са декларирани в декларацията по
чл. 38 ППЗМИП, се установява, че се иска като действителен собственик на
търговското дружество "И.И.- 1" ЕООД, да бъде вписано едно
юридическо лице - „С.Т.“ АД, ЕИК *******, а не физическо лице, каквото е
изискването на ЗМИП. Това означава, че заявеното за вписване обстоятелство
противоречи на императивните правни норми на чл. 61, ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, което е основание за длъжностното лице по
регистрация да постанови отказ да извърши исканото вписване.
При
действителен собственик на "И.И.- 1" ЕООД, ЕИК ******,
капиталът на което се притежава от „Р.Б.“ ЕООД, което е дъщерно дружество на „Е.С.Е.Ф.“
ЕАД, а то от своя страна – дъщерно на публичното дружество „С.Т.“ АД, ЕИК *******,
намира приложение изключението по §2, ал. 1, т. 1 ДР на ЗМИП.
Съгласно
§ 2, ал. 1 - "Действителен собственик" е физическо лице или физически
лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице
или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието
име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят най-малко на някое от следните условия:
1./
По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания
действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен
процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или
друго правно образувание, включително посредством държане на акции на
приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на
случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се
подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на
Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи
адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация
за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно
или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно
образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на
сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно
образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е
под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество
юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола
на едно и също физическо лице/лица;
2./
По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски
фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и
съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на
доверителна собственост, действителният собственик е: а) учредителят; б)
доверителният собственик; в) пазителят, ако има такъв; г) бенефициерът или
класът бенефициери, или д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се
управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се
облагодетелства от нея, предстои да бъде определено; е) всяко друго физическо лице,
което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост
посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства;
3./
По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост -
физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с
посочените в т. 2.
Съобразно
ал. 5, на цитирания § 2 когато, след като са изчерпани всички възможни средства
и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като
действителен собственик лице, съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения,
че установеното лице или лица не е действителният собственик, за
"действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява
длъжността на висш ръководен служител. Правноневъзможно е дружеството да
няма действителен собственик - физическо лице, тъй като правилата на § 2 от ДР на ЗМИП не допускат това, а
уреждат всяка възможна хипотеза за вписване на такъв действителен собственик,
но само и единствено физическо лице, включително чрез посочване на ръководен
служител.
След
като заявителят е декларирал, че капиталът на
"И.И.- 1" ЕООД, ЕИК ******, е собственост на „Р.Б.“
ЕООД (вписано в регистъра обстоятелство), това дружество пък се притежава от „Е.С.Е.Ф.“
ЕАД (също вписано в регистъра обстоятелсто), което пък се притежава от
публичното дружество „С.Т.“ АД, ЕИК *******, то това е последното юридическо
лице, чиито действителни собственици - физически лица е следвало да се
определят въз основа на разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, а именно - за
такова да се посочи физическото лице /лица/, което изпълнява длъжността на висш
ръководен служител на дружеството, т. е. членовете на неговия управителен орган
– съвета на директорите, който е установим от вписванията по партидата на
публичното дружество и има персонален състав:
Д.Г.Д., О.И.Д.и А.Й.Й.. Тези лица не са посочени в декларацията с
нотариално удостоверен подпис, нито са заявени от "И.И.- 1" ЕООД,
ЕИК ******, но пък, както се посочи, са вписани по партидата на
публичното дружество.
Видно
е, че целта на закона е да се идентифицират по недвусмислен начин лицата, които
"в крайна сметка" (по терминологията и на Директива (ЕС) 2015/849 на
ЕП и на Съвета за предотвратяване използването на финансовата система за целите
на изпирането на пари и финансирането на тероризма) управляват/контролират
дружеството или в полза на които се осъществява дейността. Тази цел ще бъде
постигната както когато се впишат идентификационните данни на физическите лица,
така и когато обявяването на тези данни
е предвидено да се извършва по друг ред. Ето защо в § 2, т. 1 на ДР ЗМИП е
предвидено изключение за случаите, в които се касае до дружество с акции,
търгувани на регулирания пазар, и подчиняващо се на изискванията за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по
отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква обявяване на имената на
физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е предвиден
друг механизъм - съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в този случай се събира
информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на чл. 145 и
сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Впрочем тази уредба е
частен случай на общия принцип на закона, че вписване не се изисква тогава,
когато данните вече са вписани в търговския или друг регистър (чл. 65, ал. 3,
т. 1 ЗМИП). А всички данни са вече вписани. Така след като за публичното
дружество не се поставя изискване за обявяване на действителния собственик по
реда на ЗМИП, то не е налице и изискване за посочване на физическите
лица-акционери в публичното дружество, когато то е посочено като дружество,
чрез което се осъществява контрол върху заявителя, който е негово дъщерно
дружество от трети ред. Когато заявителят е посочил, че се контролира и
притежава макар и опосредено (чрез „Р.Б.“ ЕООД и „Е.С.Е.Ф.“ ЕАД) от
публично дружество, каквото е „С.Т.“ АД,
ЕИК *******, той не дължи да посочва по реда на ЗМИП идентификационни данни на
конкретни физически лица - те се обявяват по друг ред и са обявени. Нормата на §
2, ал. 1, както по отношение на правните образувания по т. 1, така и по
отношение на категориите, визирани от т. 2 и т. 3, изисква като краен резултат вписване
на данни и информация за физическо/и лице/лица. Ако тези обстоятелства вече са
вписани или е предвиден друг механизъм за тяхното вписване, всякакви допълнителни
вписвания са лишени от правен интерес, тъй като не водят до някаква нова
известност (оповестяване) на субекти-физически лица, които да са впишат като действителни
собственици.
Доводите на жалбоподателя, че в рамките на
редица други регистърни производства от длъжностите лица в рамките на
произнасянията им са допуснати вписвания по партидите на други дружества на
юридически лица като действителни собственици, са факти без правно значение за
настоящото производство, защото произнасянето по всяко заявление за вписване е
самостоятелно, а така също е самостоятелен и контролът върху неговата
законосъобразност. Формирането на определена практика на отделни длъжностни
лица и съдебни състави в смисъл на обратния, възприет от настоящия състав, не
може да има обвързващ характер.
Разбира
се, ако притежанието на капитала на "И.И.- 1" ЕООД, ЕИК ******,
се промени и капиталът му стане непряко притежание
от субект, без характеристиката публично дружество, обхванато от регулацията на
ЗППЦК, то тогава за заявителя на общо основание ще възникне задължението да
оповести действителен собственик по правилата, въведени в ЗМИП.
Необходимо
е да се отбележи, че в подаденото заявление като действителни собственици са
заявени за вписване и две физически лица: В. С.С.и О.И.Д., като последните
двама са посочени като притежаващи над 25 % от капитала на дружеството „Е.С.Е.Ф.“
АД без да упражняват контрол в същото по смисъла на параграф 1в от ДР на ТЗ.
Справката по партидата на „Е.С.Е.Ф.“ ЕАД,
собственик на капитала на „Р.Б.“ ЕООД, показва, че 22.10.2020 г., тоест преди
момента на подаване на заявлението по образец Б7, входящ № 20201109131922/09.11.2020 г. е налице вписана
промяна по отношение на „Е.С.Е.Ф.“ АД, като същото е преобразувано в ЕАД, а за
едноличен собственик на неговия капитал е вписано единствено „С.Т.“ АД,
респективно физическите лица - В. С.С.и О.И.Д.не са носители на никаква част от
капитала му. Следователно те не се явяват носители на 25 % от капитала на
дружеството „Е.С.Е.Ф.“ ЕАД, поради което няма основание същите да бъдат
вписвани сред лицата действителни собственици на "И.И.- 1" ЕООД,
ЕИК ******, както е поискано с подаденото заявление. Въпреки, че отказът
по отношение на тези физически лица не е мотивиран, той е съответен на закона и
се налага да бъде потвърден.
Поради изложеното се налага изводът, че заявителят е изпълнил
задължението си за обявяване на лицето, действителен негов собственик и чрез
което върху него се упражнява контрол, чрез вече извършените в търговския
регистър вписвания по партидите на едноличните собственици на капитала - „Р.Б.“ ЕООД, „Е.С.Е.Ф.“ ЕАД и на публичното дружеството-майка „С.Т.“ АД, ЕИК *******, чиито действителни собственици се идентифицират по реда
на друг закон. Затова жалбата срещу отказ № 20201109131922/17.11.2020 г.
на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е неоснователна
и като такава следва да се остави без уважение.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена
от "И.И.- 1" ЕООД, ЕИК ******, подадена срещу отказ №
20201109131922/17.11.2020 г. на
длъжностно лице при Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7,
вх. № 20201109131922/09.11.2020 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал.
1 и ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя "И.И.-
1" ЕООД.
СЪДИЯ: