№ 28
гр. Г. , 02.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ I в закрито заседание на втори февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500014 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, чрез юрисконсулт И. Т., против разпореждане от
02.07.2020 г. постановено по ч. гр. д. № 903/2020 г. от Габровския районен
съд, с което се отхвърля частично заявление на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Т.П.П., гр. Г. за
присъждане на лихви, такса за експресно разглеждане на документи, разходи
и такси за извънсъдебно събиране и неустойка за неизпълнение.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесния
договор е недействителен, като по него следва да се дължи само чистата
незаплатена главница, отхвърляйки всички останали заявени вземания.
Неправилно съдът е приел, че липсва погасителен план към договора, тъй
като в същия точно и ясно са посочени броя на погасителните вноски, падежа
и размерът им. Неправилно съдът е отхвърлил и претендираната
възнаградителна лихва, тъй като същата е определена в рамките на
уговореното между страните, което не противоречи на закона и добрите
нрави. Излага се становище, че заповедният съд неправилно не е отчел
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП и преценяването на неравноправната
1
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от
друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми,
тъй като неправилно е извършена именно такава преценка. Счита, че
уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не
противоречи на добрите нрави. Неправилно е приложена нормата на чл. 143
от ЗЗП по отношение на претенцията за неустойка и същата е приета, че има
неравноправен характер. Оспорват се изводите на съда за недължимост на
сумата за разходи за извънсъдебно събиране на задължението и таксата за
експресното разглеждане на документи, на осн. чл. 33 от ЗПК. Моли да се
отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде
издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя,
претенидрани със заявлението по чл. 410 от ГПК.
Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника
Т.П.П., гр. Г., за сумата от 722, 40 лв. – остатъчна изискуема главница, 113, 36
лв. договорна лихва за периода от 14.04.2018 г. до 10.12.2018 г.; 321, 67 лв.
такса за експресно разглеждане на документи; 321, 76 лв. неустойка за
неизпълнение на задължение; 220 лв. разходи и такси за извънсъдебно
събиране и законна лихва в размер на 65, 03 лв. за периода от 11.12.2018 г. до
19.06.2020 г. Вземането произтича от договор за потребителски кредит №
5424580 сключен с "Вива кредит" ООД и длъжницата, цедиран на заявителя
по реда на чл. 99 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел, че заявлението следва да се уважи
само за главницата и да ес отхвърли, в частта за заплащането на следните
суми: 113, 36 лв. договорна лихва за периода от 14.04.2018 г. до 10.12.2018 г.;
2
321, 67 лв. такса за експресно разглеждане на документи; 321, 76 лв.
неустойка за неизпълнение на задължение; 220 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране и законна лихва в размер на 65, 03 лв. за периода от
11.12.2018 г. до 19.06.2020 г. За да отхвърли претендираните суми е прието,
че от приложения договор за потребителски кредит е видно, че уговорената
лихва надхвърля трикратиня размер на законната лихва и уговореното ГЛП е
40, 30 %, което противоречи на добрите нрави. Прието е, че договорът не
съответства на чл. 11, т. 11 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК,
същият се явява недействителен, а част от клаузите и нищожни на осн. чл. 33
от ЗПК, за което са изложени подробни аргументи.
Настоящият състав на съда намира жалбата за частично основателна.
С уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение
за приоритетно разглеждане на документи, кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите
се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Съгласно чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при
предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които
освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи,
включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на
специфична услуга, предоставена на потребителя. Искането за отпускане на
потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е видно, че е
такса включваща се в размера на погасителните вноски, следователно е
предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от
приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това
разглеждане. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането
на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани.
Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на
вземането противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като
разширява отговорността на потребителя при допусната забава.
3
Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не
може да с квалифицира като допълнителна услуга.
По отношение на претендираните неустойки от заявителя, настоящият
състав на съда намира, че правилно първоинстанционния съд не е издал
заповед за изпълнение за претендираната сума на това основание, тъй като в
тази част искането противоречи на закона и добрите нрави. Заемодателят е
отпуснал паричен заем в размер на 800 лв., а уговорената и начислена
неустойка за непредставяне на обезпечение, е в размер на 321,76 т.е. почти
половината от непогасената главница, с което същата излиза извън
присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции и води до оскъпяване на кредита и в този смисъл са и мотивите на
ОСТК, отразени в т. 3 от ТР № 1/09 г. на ВКС. Неустойката се начислява
еднократно за неизпълнение на непарично задължение и се дължи и при
редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който
да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение. Като договорен подход неустойката цели да се
заобиколи забраната на чл. 143, т.3 ЗЗП, защото със задължението за
представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си
клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния последиците
от неизпълнението на това свое задължение. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея – т.е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора не е обоснована от вредите за
кредитора, а произтича от неприсъщо за договора за кредит задължение на
4
длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното задължение на
длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез
поръчителство.
По отношение на заявеното вземане за договорната лихва в размер на
113,36 лв. за периода 14.04.2018 г.- 10.12.2018 г. настоящият състав на съда
намира обжалваният съдебен акт за неправилен. В случая, като е установил,
че договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва,
заповедният съд е приел, че е налице нарушение на добрите нрави и
неравноправност на тази клауза. В частната жалба се възразява,
е уговореното между страните договорно възнаграждение не противоречи на
добрите нрави, тъй като в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведено ограничение за
максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по-
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
лева и валута. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съобразена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на
БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключението, че
договореният ГПР от 49, 46 % не надвишава 50%, ето защо е в рамките на
допустимата граница. Въззивният съд намира, че не е налице обоснована
вероятност за неравноправие на тази клауза, както е приел заповедният съд, за
да отхвърли искането за издаване на заповед за претендираната по нея сума. В
случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е
подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната,
предоставила кредита. С текста на чл. 9 от ЗЗД е уговорена широка договорна
свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите
нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР е
съобразен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не може да се направи извод
в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на
клаузата за договорна лихва с добрите нрави, поради което на заявителя
следва да се присъди сумата от 113,36 лв. за периода 14.04.2018 г.- 10.12.2018
г., която заповедният съд не е присъдил и е отхвърлил с разпореждането от
02.07.2020 г.
На основание гореизложеното разпореждането на ГРС в обжалваната му
част, с която е отказано издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за
5
претендираните вземания за договорно възнаграждение в размер на 113,36 лв.
за периода 14.04.2018 г.- 10.12.2018 г., следва да се отмени и да се разпореди
на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за тази сума по гр. д. №
903/2020 г. по описа на ГРС.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане 02.07.2020 г. по гр.д. № 903/2020 г. по описа на
Габровски районен съд, В ЧАСТТА, с което е отхвърлено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение против Т.П.П. за сумата от 113, 36 лв. - договорно
възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „„Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК ********* заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т.П.П., ЕГН ********** за
сумата от 113, 36 лв. - договорно възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата обжалвана част, като
правилно и законосъобразно .
ВРЪЩА делото на Районен съд - Г. за издаване на заповед за изпълнение
съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6