Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр. Габрово, 25.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело №
128 по описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от С.Д.М. *** против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, като са предявени 2 частични иска, всеки от по 350 лева, обща стойност 700 лева, от пълния размер на причинените неимуществени вреди на стойност от по 1000 лева за всеки от исковете, т.е. обща стойност 2000 лева, както следва: 1./ иск за неимуществени вреди, претендирани за периода 04.03.2019-06.03.2019 по отношение на СРМПС и 04.03.2019-11.11.2019 година по отношение на СУМПС, вследствие на незаконосъобразно отнемане на свидетелство за регистрация на МПС и СУМПС при проверка, извършена от полицейски органи на 04.03.2019 година и 2./ иск за неимуществени вреди, претендирани за периода 01.04.2019-11.11.2019 година, вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 19-0258-000088 от 01.04.2019 година на Началника на РУ – Дряново. Претендира се и лихва от датата на влизане в сила на решението по АНД № 47/2019 на Районен съд – Дряново до окончателното изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на разноските, направени по водене на настоящото дело.
В исковата молба се твърди, че ищецът изпитал силни притеснения по време на извършената му проверка, тъй като полицейските служители му взели книжката и го заплашили, че ще му свалят номерата на колата и ще му вземат малкия талон; изпитал силни притеснения, тъй като му бил съставен акт за шофиране в нетрезво състояние, в каквото той счита, че не се намирал; изпитал физическо и психическо неудобство, че не може да се придвижва с автомобила, което неудобство продължило до отмяната на процесното НП с влязъл в сила съдебен акт. Ищецът изпитал и силно чувство на несправедливост, тъй като нямал вина за вмененото му нарушение и наложените му санкции. В исковата молба се излагат и твърдения, че ищецът и семейството му живеят в гр. Горна Оряховица, а ищецът полага труд в гр. Долна Оряховица, което налагало по няколко пътувания с автомобила между двата града, свързани с работата и посещение на училище от децата му. След отнемането на СУМПС М. вече не можел да води и прибира децата от училище и извънкласни занимания, като често се случвало ищецът да моли свои близки и познати да го возят до работа и връщат обратно, а децата – до и от училище. По повод на осъществяваната от него търговска дейност с автомобили и авточасти ищецът често пътувал в страната и в чужбина; твърди се, че му пропаднало пътуване до Италия на 07.03.2019 година, поради което ищецът силно се притеснил заради невъзможността да осъществи пътуването и да изпълни ангажиментите, които бил поел. От притесненията ищецът започнал да вдига кръвно, да не се чувства физически и психически добре, сънят му станал неспокоен, а преди нямал такива проблеми. Ищецът изпитвал срам пред близки и приятели, тъй като обвинението, че е шофирал след употреба на алкохол, се разчуло в градовете, в които живее и работи, и това довело до уронване на доброто име, което си бил създал в обществото.
В открито съдебно заседание ищецът С.М. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се исковата молба, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 57-58/. По повод на претенцията за присъждане на направените в настоящото производство разноски се представя списък с разноските /л. 53/.
Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се исковата молба, в депозиран по делото писмен отговор на исковата молба /л. 36-37/ се развиват доводи за неоснователност на исковите претенции, а по същество се прави искане за отхвърлянето им.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за допустимост, основателност и доказаност на претенциите по основание и размер, поради което намира, че исковете следва да бъдат уважени.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът М. бил спрян за проверка на 04.03.2019 година в гр. Дряново в качеството му на водач на лек автомобил, при която бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 118 от 04.03.2019 година, в който е посочено, че са иззети СУМПС, контролен талон и СРМПС част ІІ /л. 7 от АНД № 47/2019 на РС - Дряново/.
На 06.03.2019 година СРМПС било върнато на М., за което има отбелязване в горепосочения АУАН. СУМПС по твърдение на ищеца му било върнато на 11.11.2019 година, който факт не е опроверган от ответната страна.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено Наказателно постановление № 19-0285-000088 от 01.04.2019 година на Началника на Районно управление Дряново към ОД на МВР – Габрово, с което на ищеца М. е наложена глоба в размер на 1000 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Посоченото НП е отменено с Решение № 21 от 15.07.2019 година по АНД № 47/2019 година на Районен съд – Дряново, оставено в сила с Решение № 136 от 06.11.2019 година /поправено с Решение № 731 от 11.11.2019 година/ по КАНД № 106/2019 година на Административен съд – Габрово.
По делото като свидетел е разпитана съпругата на ищеца, показанията на която потвърждават твърденията от исковата молба за местожителство на ищеца и семейството му и местоработата на ищеца. Според свидетелката, след отнемане на шофьорската му книжка М. изпаднал в емоционален срив; липсата на книжка му пречела както да ходи на работа, така и да изпълнява ангажиментите си във връзка с транспортиране на децата на училище и тренировки; наложило се именно съпругата му да поеме повечето отговорности, да го кара на работа. Ищецът се чувствал унижен и се затворил в себе си, във връзка с процесните събития често той и семейството му чували подмятания от хора в гр. Горна Оряховица. Свидетелката сочи, че ищецът вдигал кръвно, сутрин бил неадекватен да изпълнява задълженията си, не можел да спи, не искал да контактува с никого, разговарял само със съпругата, децата и адвокатите си. В процесния период липсвали други негативни събития в живота на ищеца.
Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Искът е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което са органите, от чиито незаконосъобразни действия и незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК и чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на изземването на СРМПС и СУМПС при проверка, извършена от полицейски органи на 04.03.2019 година, съдът намира, че нито съставянето на процесния АУАН № 118 от 04.03.2019 година, в който е отразено изземването, нито издаването на процесното НП № 19-0285-000088 от 01.04.2019 година на Началника на Районно управление Дряново към ОД на МВР – Габрово, са основания за изземване на посочените документи. По отношение на СРМПС в приложеното АНД № 47/2019 година на РС- Дряново е налице Докладна записка от мл. инспектор, който в случая се явява и актосъставител, че СРМПС е иззето по грешка, поради което се прави предложение за връщането му на водача /л. 9 от горепосоченото дело/, което е осъществено на 06.03.2019 година. Основание за отнемане на СУМПС може да бъде заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171 от Закона за движението по пътищата, каквато в случая не е представена, поради което настоящият съдебен състав намира, че е налице незаконосъобразно действие на служители на ответната страна, осъществено на 04.03.2019 година. По делото е безспорно установена и отмяната с окончателен съдебен акт на Наказателно постановление № 19-0285-000088 от 01.04.2019 година на Началника на Районно управление Дряново към ОД на МВР – Габрово, с оглед на което съдът приема, че е доказана първата от изискуемите от закона предпоставки.
Съдът отчита факта, че разпитаната по делото свидетелка е съпруга на ищеца и би могла да бъде косвено заинтересована от изхода на спора, но не намира причина да не кредитира с доверие показанията, тъй като не може да се оспори това, че тя има най-добро възприятие за състоянието на ищеца през процесните периоди, както и за отраженията от незаконосъобразните действие и акт върху работата и семейството му. От показанията на свидетелката може да се заключи, че М. е изпитал безпокойство, притеснение, неудобства в ежедневната дейност, причинени първоначално от отнемането на СУМПС, а впоследствие и паралелно по време до края на процесните периоди и от съставеното му НП. Съдът не намира за доказани твърденията за изпитано притеснение по повод на провалено пътуване до Италия, тъй като липсват конкретни доказателства за това, както и за изпитвано чувство за срам във връзка с подмятания от хора в гр. Горна Оряховица пак поради липсата на конкретни доказателства.
Анализирайки свидетелските показания, съдът приема, че неимуществените вреди вследствие на отнемането на СУМПС и издаването на НП са доказани по основание, като е установена и причинна връзка между незаконосъобразното действие и незаконосъобразния акт и причинените вреди.
Претенцията за причиняване на вреди и от отнемането на СРМПС, едновременно с тези, причинени от отнемането на СУМПС, съдът намира за неоснователна по следните причини: СРМПС е било отнето за много кратко време, не отнемането на СРМПС е поставило в невъзможност ищеца да управлява автомобил, от което да са произтекли и претендираните във връзка с тази невъзможност вреди.
Що се отнася до размера на обезщетението, настоящият съдебен състав съобрази, че според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Сумата, която в най-пълна степен компенсира вредите, съдът преценява на 100 /сто/ лева за всеки един от исковете, като по отношение на първия иск приема, че вредите са причинени само от отнемането на СУМПС, не и от отнемането на СРМПС.
Частичната основателност на главните искове обуславя и тази на акцесорните относно законната лихва за забава, претендирана от датата на влизане в сила на решението по АНД № 47/2019 на Районен съд – Дряново, която в случая е 11.11.2019 година, до окончателното изплащане на задължението.
Искането на ищцовата страна за присъждане на направените в настоящото производство разноски е своевременно направено и частично основателно с оглед крайния изход на спора и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, поради което следва да бъде уважено, като ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от 100.80 /сто цяло и 80 ст./ лева за заплатено адвокатско възнаграждение /360 лева с ДДС съгласно договор и съпътстващи документи на л. 4-6 от делото, изчислена съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 20 /двадесет/ лева, представляваща заплатени от ищеца държавни такси.
Ответната страна не е заявила претенция за присъждане на възнаграждение, поради което такова не се изчислява и не се присъжда.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на С.Д.М. *** с ЕГН ********** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 04.03.2019-11.11.2019 година, причинени от незаконосъобразно отнемане на СУМПС при проверка, извършена от полицейски органи на 04.03.2019 година, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.11.2019 година до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на С.Д.М. *** с ЕГН ********** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 01.04.2019-11.11.2019 година, причинени от незаконосъобразно издадено и отменено с влязъл в сила съдебен акт Наказателно постановление № 19-0258-000088 от 01.04.2019 година на Началника на РУ – Дряново, ведно със законната лихва за забава, считано от 11.11.2019 година до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалите им части – за сумите над 100 лева до заявените в настоящото производство 350 лева като частична претенция от пълния размер на причинените неимуществени вреди на стойност от по 1000 лева за всеки от исковете, както и за заплащане на неимуществени вреди за периода 04.03.2019-06.03.2019, причинени от незаконосъобразно отнемане на свидетелство за регистрация на МПС при проверка, извършена от полицейски органи на 04.03.2019 година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на С.Д.М. *** с ЕГН ********** сумата от 120.80 /сто и двадесет цяло и 80 ст./ лева, представляваща направени от страната разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: