№ 19377
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110115815 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът–„АК” ЕООД, излага в исковата молба, че на 10.07.2020 год. е сключил, в
качеството си на купувач, с ответника „ГГ“ ЕООД, в качеството му продавач,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот-самостоятелен обект в
сграда, пл.№1245, с предназначение –гараж в сграда, парцел 3, с площ по документи-
16,250 кв.м., местност //////о, паркомясто Р4-6, с 16,25/3318,10 идеални части от гараж с
идентификатор ///////, област София, община Столична, гр. София, ///////. Твърди, че
съгласно договора страните са уговорили срок за сключване на окончателен договор-
31.01.2021 год., като е уговорена продажна цена в размер на 29 500 лева с вкл. ДДС.
Твърди, че е платил задатък в размер на 9 500 лева. Моли съда да постанови съдебно
решение, по силата на което да обяви сключения предварителен договор от 10.07.2020
год. за окончателен.
Ответникът–„ГГ“ ЕООД, не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2020
год., сключен между „ГГ“ ЕООД, в качеството му на продавач и „АК“ ЕООД, в
качеството му на купувач се установява, че ответникът се е задължил да продаде на
1
ищеца-самостоятелен обект в сграда, пл. №1245, предназначение-гараж в сграда,
парцел 3, с площ по документи-16,250 кв.м., местност //////о, паркомясто Р4-6,
16,25/3318,10 идеални част от гараж с идентификатор ///////, обл. София-Столична,
общ. Столична, гр. София, /////// срещу задължението на купувача да заплати продажна
цена в размер на 29 500 лева, платима както следва: 9 500 лева, при сключване на
предварителния договор, като за остатъкът от 20 000 лева не е уговорен срок за
плащане.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните прави
изводи:
Предмет на настоящото производство е упражненото от ищецът потестативно
право за обявяване на договор запокупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2020
год. за окончателен.
Предпоставките за уважаване на така предявения иск е сключеният договор да е
действителен, да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, ищецът да е
изпълнил задълженията си по договора.
В ТР № 4/09.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2020 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено,
че предварителният договор за покупко – продажба е съглашение, по силата на което
страните по него поемат насрещни задължения-едната да продаде, а другата да закупи
обещаната й вещ при посочена цена. Достатъчно е да е спазена формата на договора,
когато такава се изисква (арг. от чл. 19, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за сключване на
окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма),
а също и да има уговорки относно съществените условия на окончателния договор.
При неизпълнение на насрещните задължения на страните по предварителния договор
с оглед целта, за постигането на която е сключен – да се подготви (когато характерът
на прехвърлянето изисква това) и извърши впоследствие окончателен продажбен
договор, всяка една от тях може да предяви иск за сключване на окончателния договор.
Наред с посочените по – горе предпоставки, за уважаване на иска, е необходимо към
момента на вписване на исковата молба ответникът – продавач да е титуляр на
правото, което ще бъде прехвърлено със съдебното решение, и задължението за
прехвърляне на собствеността да е изискуемо. В съдебната практика-Решение №
537/08.07.2010 г. по гр. д. № 349/2009 г., III ГО на ВКС, Решение № 586/28.06.2002 г. по
гр. д. № 154/2002 г., I I ГО на ВКС и др. също се приема, че продавачът трябва да е
собственик на имота към момента на постановяване на съдебното решение по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД.
В случая няма спор, че между страните е сключен предварителен договор, по
силата на който „ГГ“ ЕООД се е задължил да продаде на „АК“ ЕООД недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда, пл. №1245, с предназначение-гараж в
сграда, парцел 3, с площ по документи-16,250 кв.м., местност //////о, паркомясто Р4-6,
2
16,25/3318,10 идеални част от гараж с идентификатор ///////, обл. София-Столична,
общ. Столична, гр. София, /////// срещу задължението на купувача да заплати продажна
цена в размер на 29 500 лева.
В настоящото производство обаче, не са ангажирани никакви доказателства, че
ответникът е собственик на имота, а съгласно разпоредбата на чл. 363 от ГПК, когато
задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и
дали са налице предпоставките за прехвърлянето на собствеността по нотариален ред,
включително и дали отчуждителят е собственик на имота.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл.19, ал.3 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АК“ ЕООД, ЕИК ///////, с адрес: гр. /////// срещу „ГГ“
ЕООД, ЕИК ///////, с адрес: гр. //////, иск с правно основание чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД – за
обявяване за окончателен на сключения на 10.07.2020 година договор за покупко-продажба
на недвижим имот като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3