№ 14052
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110102556 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*******], ЕИК [*******], срещу Л.
М. Д. и Х. М. Д., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 20.06.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 29209/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата
молба.
На основание чл.146, ал.1 във вр.чл.140 ГПК, съдът изготви следния проект за
доклад на делото:
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на адреса на топлоснабдения имот: [*******], аб. № [*******] за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не
са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднал в забава,
с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
Ответниците са подали отговори, с който са изложени съображения за влошено
1
здравословно и материално състояние. Признават, че имотът е тяхна собственост, тъй
като са го придобили по наследство от тяхната майка, която починала преди 4 години.
Заявяват, че извършват плащания на каса на ищеца, когато имат възможност.
Представят решения на ТЕЛК във връзка с твърденията си за влошено здравословно
състояние.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответниците ТЕ за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията
за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответниците следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота
по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
2
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответниците
са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот по наследство
от родителите им M. Х.в Д. и В.М. Д.. Фактът, че ответниците са потребители и
купувачи на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, не е спорен по
делото. Следователно през исковия период между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответниците право на собственост
върху недвижимия имот.
На следващо място, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на
чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответната страна не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Ето защо и
съдът приема за установено, че страните са били обвързани от облигационното
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известно общи условия, с оглед което и ответникът се явява материално
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището на ответниците, е била с
непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Дяловото разпределение е осъществявано от [*******]. Въз основа на
представените от ищеца и от третото лице помагач документи във връзка с
консумацията на топлинна енергия и отчитането на уредите в процесния имот,
настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия
за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е измервано от общ топломер. Дяловото разпределение е
осъществявано в съответствие с приложимата към процесния период нормативна
уредба, доколкото от доказателствата по делото не се установява противното, а
ответниците не са заявили и възражения в тази насока. През исковия период за имота е
начислявана ТЕ за отоплителни тела с монтирани на тях разпределители и за 1 брой
3
щранг лира- тръбно отоплително тяло без възможност за монтиране на уред за дялово
разпределение върху същия. Начислявана е ТЕ за подграване на вода, която е отчитана
по показанията на 1 бр. водомер в банята. Начислена е ТЕ, отдадена от сградната
инсталация в съответствие с нормативно установените правила на база отопляемия
обем на имота. След края на всеки отоплителен сезон уредите в имота са отчитани и е
извършвано изравняване, като са съставяни изравнителни сметки. Въз основа на
приобщените по делото доказателства, неоспорени от ответниците и съдебните им
признания, че са ползвали ТЕ в имота, на основание чл. 162 ГПК съдът намира, че
стойността на потребената в имота ТЕ през исковия период възлиза на сумата 2880,23
лева. Ищецът претендира от ответниците по-малка сума – 2752,65 лева. За посочената
сума исковете за главница са доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение за периода:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния подзаконова нормативна уредба. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – [*******], от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период.
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответниците, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
От събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от [*******], следователно и се дължи заплащане
на нейната стойност. Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били
обвързани от договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия през
периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ е установено, че
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства, съдът приема, че искът е доказан по
размер за сумата 61,84 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
4
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 2752,65 лева и за периода 15.09.2021 г. – 09.05.2023 г. е
основателен за сумата 339,30 лева, която съдът изчисли по реда на чл. 162 ГПК чрез
използването на онлайн лихвен калкулатор, като съобрази сумите по изравнителните и
корекционните сметки, датата на изпадане в забава за плащането им от страна на
ответниците и периода, за който ищецът претендира това вземане. За разликата до
пълните размери от общо 346,05 лева тези искове срещу ответниците следва да се
отхвърлят.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена за пълния й размер от 12,27 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 209,20 лева от общо 210,49 лева /за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определено от съда на
осн. чл. 78, ал. 8, вр. НЗПП/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 112,76 лева от общо 113,46 лева по заповедта за
изпълнение.
Ответниците също имат право на разноски за производството, но доколкото не
претендират и не установяват да са сторили такива, то и не следва да им се присъждат
със съдебното решение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [*******], ЕИК [*******],
със седалище и адрес на управление: [*******], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л.
М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: [*******] и Х. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес:
[*******] дължат на [*******] при условията на разделна отговорност (всеки
ответник по ½ част) от следните суми: сумата 2752,65 лева, ведно със законна лихва
от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*******],
аб.№ [*******] за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата 61,84 лева, ведно
със законна лихва от 30.05.2023 г. до изплащане на вземането, представляваща цена на
услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
5
01.05.2020 г. до 30.04.2020 г., както и мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на сумата 339,30 лева за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 17534 от
20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 29209/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [*******], ЕИК
[*******], със седалище и адрес на управление: [*******], срещу Л. М. Д. с ЕГН:
********** и адрес: [*******] и Х. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: [*******] искове
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на сумата над 339,30 лева до пълния
размер от 346,05 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 г. до 09.05.2023 г., както и за сумата 12,27 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 09.05.2023 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 17534 от 20.06.2023 г. по
ч.гр.д. № 29209/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Л. М. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: [*******] и Х. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: [*******] да заплатят на
[*******], ЕИК [*******], със седалище и адрес на управление: [*******], сумата от
209,20 лева - разноски в исковото производство и сумата от 112,76 лева - разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*******] на
страната на ищеца [*******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6