№ 19
гр. Шумен, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630100643 по описа за 2021 година
Предявен положителен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на М. Д. БР., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – ***, срещу ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, с посочено правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът сочи, че бил собственик на следния недвижим имот : Поземлен
имот № *** в кв. 29, площ от 480 кв.м., при граници : от север- улица; от
изток – улица; от запад – парцел XIII-313 и от юг – парцел № 308, описан в
НА № 107, том V, дело № 3523 от 17.11.1994 на ШРС, който представлявал
част от УПИ I-КОО(***), кв. 29 по плана на с. ***, с площ от 1190 кв.м., при
граници от север – улица „Еделвайс“, изток улица „Еделвайс“, юг – УПИ XI-
308; УПИ II-313, запад – ул. „Индже“.
Придобил имота по реда на ЗВСОНИ, за което му бил издаден
нотариален акт по чл. 9 от закона. Имота бил актуван, като общинска
собственост и върху него била построена административна сграда. Иска да се
признае за установено по отношение ответника, че е собственик на описаната
реална част от недвижимия имот.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът подава такъв. Считат
1
иска допустим и неоснователен. Оспорва фактите на които се основава.
Твърди, че ищецът, не е придобил имота, по сочения от него закон.
Съществуващия бил различен от одържавения от наследодателя му. Бил
отчужден по реда на ЗТСУ и му било платено обезщетение, а и го придобил с
изтичане на предвидената давност.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е
неоснователен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното :
С НА № 107/17.11.1994г., НД № 3523/1994г., по описа на ШРС,
ищецът, В. С. Б.а и Х. Д. Б. /тримата наследници на Д. Х. Б., а ищецът
единствен техен/, били признати за собственици на описания в исковата
молба недвижим имот, на основание чл. 9 от ЗВСОНИ. С акт за завземане на
недвижим имот за държавен, от посочения наследодател на ищеца, бил
одържавен, на основание Указ № 54/05.02.1952г., „…Склад с капацитет
225тона с застроена площ 180кв.м. и незастроена 300 кв.м..кв.18 парцел III
при граници : …“. За одържавения сграден фонд, ищецът бил обезщетен, по
реда на ЗОСОИ, съгласно Решение № XXVIII-856/20.07.1998г. на Областен
управител на Област Варна. Със Заповед № 795/08.12.1981г., имота бил
отчужден, на основание ЗТСУ, „…в полза на държавата за „Младежки дом“
предвидено в застроителния и регулационен план…“. Не се установи
заплащане на определеното обезщетение на ищеца и сънаследниците му. На
10.05.1984г. било издадено разрешение за строеж, а с протокол от
11.11.1984г., определени строителна линия и ниво за сграда на младежки дом.
Според показанията на разпитания свидетел, строителството започнало през
1984г. и завършило през 1987г.. Това напълно съвпада със заключението на
вещото лице по приетата СТЕ, в която се посочва, че имотът е бил записван в
действащите планове на населеното място, като пл.н. 108, парцел III-108, в кв.
18/план от 1947г./; пл.н. 139, парцел V-139, кв. 31 и парцел XV за „Младежки
дом“ /план от 1964г., изм. със заповед № 399/81г./ и пл.н. ***, УПИ
XI-„Читалище, битов комбинат, търговия, младежки дом и озеленяване, в кв.
29 и от 2009г. – УПИ I-„КОО“, в кв. 29/план от 1984г./, като описания в акта
2
на ищеца имот представлява част от УПИ I-„КОО“, в кв. 29, описан в Акт за
общинска собственост № 82/26.06.1998г. и е идентичен с описания в Заповед
№ 795/08.12.1981г., като е застроен със сграда „Младежки дом“.
Последното/построяването/ и събарянето на съществуващи преди
строителството сгради в имота е отразено и в споменатия АОС № 82/98г..
Не се спори между страните, че реалната част предмет на делото е във
владение на ответника, като ищецът и сам посочи в о.з., че никога, не е
въвеждан във владение.
Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните
изводи :
Ищецът, не е възстановил собствеността си на описания, в НА №
107/17.11.1994г., НД № 3523/1994г., по описа на ШРС, недвижим имот, сега
реална част от ответния УПИ I-коо-***, в кв. 29, с площ от 1190 кв.м., по
действащия план на с. ***, на основание разпоредбите на ЗВСОНИ, поради
липса на една от трите комулативни предпоставки, посочени в ТР № 1/1995г.,
по т.д. № 3/1994г., ОСГК ВС – одържавения от наследодателя на ищеца имот,
не съществува реално до размерите, до които е отчужден. Одържавеният е
бил застроен със склад, като освен сградите е одържавена и незастроена част
от 300 кв.м., но сградите са съборени и имота е застроен със съществуваща
сграда, преди влизане в сила на закона и не може да се приеме, че
одържавената незастроена/при одържавяването/ част може да се отдели от
съществуващата сграда, като самостоятелен имот, съответно собственост
върху нея, не е възстановена по силата на чл. 2, ал. 1 от ЗВСОНИ /Р
190/31.03.2010г. на ВКС, по ГД № 3975/2008г., IVг.о./. Отделно от това същия
имот е бил отчужден за държавен по ЗТСУ, само поради което разпоредбите
на ЗВСОНИ, не намират приложение, за него, тъй като ЗТСУ, не е споменат в
неговите чл. 1 и 2.
Дори да се приеме обратното /ищецът е възстановил собствеността си/,
например поради някаква разлика /елиминирана възможност, предвид
заключението на вещото лице за минимално разминаване в границите на
имота по различните планове/ между одържавения и отчуждения имот, или
поради „конкуренция“ на основания /отчуждава се за държавен недвижим
имот на физически лица, след като вече е одържавен/, то имота е придобит от
ответника по давност, с непрекъснато владение за срок по дълъг, от посочения
3
и в чл. 79, ал. 1 от ЗС, за периода от влизане в сила на разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 от ЗВСОНИ, до предявяване на иска.
Изложеното налага отхвърляне на предявения установителен иск за
собственост, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника, сумата от 1058 лева, разноски в производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. БР., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, по отношение
ответника, че ищецът е собственик на Поземлен имот № *** в кв. 29, площ от
480 кв.м., при граници : от север- улица; от изток – улица; от запад – парцел
XIII-313 и от юг – парцел № 308, описан в НА № 107, том V, дело № 3523 от
17.11.1994г. на ШРС, който представлявал част от УПИ I-КОО(***), кв. 29 по
плана на с. ***, с площ от 1190 кв.м., при граници от север – улица
„Еделвайс“, изток улица „Еделвайс“, юг – УПИ XI-308; УПИ II-313, запад –
ул. „Индже“, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. БР., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
да заплати на ***, ЕИК : ***, с адрес – ***, сумата от 1058 лева разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4