Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Варна, …..10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд – VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря МАЯ
ВЪЛЕВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като
разгледа докладваното от съдия Стоян Колев кас.
адм. нак. д. № 1627 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.А.К., ЕГН:
**********, управител на „******“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „******“ № **, ет.*, и съдебен адрес ***, против Решение № 710/22.05.2020
г., постановено по НАХД № 506/2020 г. по описа на Варненски районен съд (ВРС),
с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 3210564 за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на касатора,
на основание разпоредбата на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се поддържа, че решението на ВРС е
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че не е следвало за констатираното
нарушение да бъде съставян електронен фиш, доколкото не са били налице
материалните предпоставки за приложението на процедурата, предвидена в чл. 189,
ал. 4 и сл. от ЗДвП и Наредба № 8121з – 532/12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на АТССК за правилата за движение по пътищата, налице са
неточности при индивидуализирането на техническото средство, с което е било
установено нарушението, както и е налице непрецизност при индивидуализиране на
субекта на нарушението, като неправилно с ЕФ е ангажирана отговорността на
касатора, в качеството му на представляващ юридическото лице-собственик на
превозното средство. С тези доводи е формиран петитум с искане съдът да отмени
въззивното решение и издадения срещу касатора електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба не изпраща
представител в съдебно заседание, за което е редовно призован. В писмени
бележки, чрез пълномощник – ст.юриск. К. Л.-А., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на
ВРС.
Участващият по делото прокурор дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на
решението на ВРС.
Административният съд, като прецени доводите на
страните, фактите, които се установяват събраните по делото доказателства,
както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя
касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по
жалба на П.А.К. против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3210564,
издаден от ОД на МВР – гр. Варна, с който на К., на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е наложена „глоба“ в размер на 100 лева
(сто лева) за това, че: На 02.12.2019 г. в 08:07 часа в гр. Варна, по бул.
„Княз Борис Ⅰ“ в посока към бул. „Цар Освободител“, до автобусна спирка „Акациите“, с автоматизирано техническо средство или система „Arch Cam S1“ била засечена скорост на движение
на моторно превозно средство – „Джип Командер“ с рег. № ********* от 78 км/час (след отчитане
на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км./ч.,
т.е. превишение на скоростта в размер на 28 км./ч. При извършена проверка се
установило, че лекият автомобил е собственост на търговското дружество „*******“ ЕООД, чиито управител и
законен представител се явява касаторът П.А.К.. Въз основа на тези данни от ОД
на МВР-Варна бил издаден електронен фиш серия К № 3210564, с който на П.А.К.,
като представляващ „******“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, била наложена „глоба“ в размер на 100 лева, за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При постановяване на решението си ВРС е приел,
че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН и ЕФ съдържа необходимите реквизити.
Въззивният съд е направил извод, че е осъществен съставът на визираното
нарушение предвид това, че водачът е управлявал МПС със скорост 78 km/h при
нормативно разрешена скорост от 50 km/h, а доколкото лекият автомобил е
собственост на юридическо лице, правилно е ангажирана отговорността на
представляващия го. Видът и размерът на наказанието ВРС е приел, че не следва
да се коментират, доколкото са конкретно посочени в закона. За неоснователни са
приети изложените от наказаното лице доводи за допуснати процесуални нарушения,
като ВРС е посочил, че то е имало възможност да упражни правото си по чл. 189,
ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, че нарушението е установено с АТС, преминало
метрологичен контрол, като мястото на извършването му е описано в достатъчна
степен в електронния фиш. Изложени са и доводи за неприложимост на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай по нищо не се отличава от обикновените
такива.
Решението на ВРС е валидно и допустимо. Постановено
е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. При
разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната му. Същото е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Електронният фиш в
случая е издаден на П.А.К. като законен представител на юридическото лице „Елпак
Трейдинг“ ЕООД.
По делото няма данни от страна на жалбоподателя
да е представена декларация по чл. 189, ал. 5, предл. 2-ро от ЗДвП и копие от
свидетелството за правоуправление на лицето, на което е предоставено
управлението на МПС, поради което се налага извода, че административно-наказателната
отговорност на К. е ангажирана правилно.
В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора,
че неправилно и незаконосъобразно е бил санкционирана, без да е бил
индивидуализиран субектът на нарушението. В гореописаните разпоредби на ЗДвП е
уредена процедурата по ангажиране на административно наказателната отговорност,
когато собственик на МПС е юридическо лице, като въз основа на тези правила
електронният фиш следва да се издаде или на законния представител на юридическото
лице или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство.
Неоснователни са направените оплаквания,
извеждащи отменителното основание по чл. 148, ал. 1, т. 2 от НПК. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал.
Обратно на поддържаното в касационната жалба, решаващият състав е формирал
изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. Същият, на
базата на събраните в производството по делото доказателства, е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи.
Останалите възражения на жалбоподателя срещу
съдържанието на електронния фиш, са идентични с изложеното в жалбата до първата
съдебна инстанция. Настоящият касационен състав споделя изцяло доводите на
районния съд в този смисъл и не смята за необходимо да ги преповтаря.
С оглед горното и във връзка със служебната
проверка за съответствие на решението с материалния закон, касационният състав
приема, че изводите на районния съд по фактите, установени в проведено
процесуално законосъобразно производство, включително и посредством събиране на
нужните за изясняване на спора доказателства, са съответни и на приложимия към
процесния случай закон.
Само като допълнение на изложението следва да
бъде посочено, че настоящият случай не се различава от останалите по малозначителност,
в степен неговата обществена опасност да е явно незначителна, поради което
правилно ВРС е приел, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
От изложеното става ясно, че Варненският районен
съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни
основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила.
От процесуалния представител на ОД на МВР –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на ОД на МВР –
Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., което
следва да се заплати от жалбоподателя.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 710/22.05.2020 г.,
постановено по НАХД № 506/2020 г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН: **********, управител и
представляващ „*****“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, ул. „** ******“ № **, ет.*, да заплати в полза на ОД на МВР–Варна сумата
от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.