МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 19.02.2020г. на КжРС
по НОХД № 1355/ 2019г.
Повдигнато е обвинение срещу Е.А.И. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК
за това, че на 16.10.2018г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство-
лек автомобил марка „Мерцедес” модел „Ц220 ЦДИ“ с рег.№ К2244АХ след употреба
на наркотични вещества- метамфетамин.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу Е.А.И. за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. То било безспорно доказано от обективна и
субективна страна. Моли съда да го признае за виновен и да му определи
наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години,
както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 700лв. На
основание чл.343г, вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК моли да му се наложи и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 година. Моли съда вещественото
доказателство след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено, а разноските-
възложени в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият Е.И. не се признава за виновен и не дава обяснения за случилото
се на инкриминираната дата. В своя защита твърди, че не е виновен и изразява
съгласие с казаното от неговия защитник. При последна дума моли да бъде
оправдан. Защитникът му пледира за недоказаност на обвинение, под което е
подведен подсъдимия Е.И.. Не оспорва управлението на автомобила от дееца, но
твърди че държавното обвинение не е успяло да докаже, че това управление е било
под влияние на наркотични вещества. Настоява, че иззетите кръв и урина в
настоящият случай не могат да послужат като доказателства, тъй като не са
събрани по реда на НПК, а по ЗМВР. Поради това не представляват веществени
такива, тъй като нито са предадени на основание чл.159 от НПК, нито са огледани
по смисъла на чл.110 от НПК. Моли съда да постанови съдебен акт, с който
подсъдимият Е.И. да бъде оправдан.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Е.А.И., роден на ***г***,
български гражданин, женен, със средно образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
По делото безспорно се установи фактическата обстановка описана в
обвинителния акт, а именно: На 16.10.2018г. през деня подсъдимият Е.И. ***, когато
около 17.30ч. решил да управлява личният си лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „Ц 220 ЦДИ“ с peг. № К 2244 АХ. За целта той се качил на мястото на
водача в посоченото МПС и го привел в движение. Подсъдимият Е.И. насочил лекия си
автомобил по бул.„България“ в гр.Кърджали в посока Автогара 21- ви век. По това
време до автогарата се намирал автопатрул на РУ- Кърджали, в състав свидетелите
С.Р. и Ю.Т.. Те спрели за проверка лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 220
ЦЦИ“ с peг. № К 2244 АХ, и поискали от водача подсъдимия Е.И. документите му за
проверка. При нея проверяващите свидетели се усъмнили, че водачът е употребил
алкохол или наркотични вещества, тъй като бил неадекватен, със зачервени очи,
разширени зеници и пресъхнали устни, поради което бил отведен в РУ- Кърджали за
изпробването му с техническо средство. На место пристигнал свидетелят Й.Х. на
работа като служител в сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали,
които бил извикан за съдействие. С техническо средство „Дрегер Дръг чек 3000“
той изпробвал подсъдимия Е.И. за употреба на наркотични вещества. При проверката
уредът отчел положителен резултат, а именно употреба на наркотични вещества- метамфетамин.
Водачът Е.И. не приел показанието на техническото средство, при което му бил
съставен талон за изпращане на медицинско изследване в СПО- Кърджали за вземане
на проби кръв и урина. В Спешно приемно отделение при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- Кърджали,
подсъдимият Е.И. дал кръвна проба и урина за изследване, за което бил съставен
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/ или наркотични вещества или техните аналози № 197 от 16.10.2018г.
Същият ден свидетелят Й.Х. съставил Акт за установяване на административно
нарушение серия Д № 535154/16.10.2018г. срещу подсъдимия Е.И., който последният
подписал без възражения. От заключението на вещото лице изготвило химическата
експертиза се установява, че в представената за изследване проба кръв и урина,
взета от Е.А.И. *** се установило наличие на метамфетамин и на метаболит на
тетрахидроканабинола.
Тази фактология се установи безспорно от свидетелските показания на С.Р., Ю.Т.
и Й.Х., както и от писмените доказателства- Акт за установяване на
административно нарушение серия Д № 535154/16.10.2018г., Справка за нарушител/
водач, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества рег.№ 1300р- 6988 от 17.10.2018г., Талон за изследване №
0028826, както и от назначената съдебно токсикохимична експертиза обективирана
в Протокол № 19/ 05.11.2019г. Всички тези доказателства са в синхрон и се
допълват едни други, поради което бяха кредитирани от съда, тъй като изграждат
една житейски логична ситуация. А прочее други, които да ги оборват или да
пораждат съмнение досежно установените факти не бяха събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството
на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по- горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият
Е.И. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 НК, за което е предаден на съд, а именно за това,
че на 16.10.2018г. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
марка марка „Мерцедес” модел „Ц220 ЦДИ“ с рег.№ К2244АХ след употреба на
наркотични вещества- метамфетамин. На първо място от обективна страна, изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в „управление“ на МПС. Съдът счита, че действията
на дееца по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството
в гр.Кърджали по бул.България в посока Автогара- 21 век, представлява „управление“
на МПС по смисъла на закона. На следващо място от обективна страна, няма спор, че
лек автомобил марка „Мерцедес” модел „Ц220 ЦДИ“ с рег.№ К2244АХ, който подсъдимият
И. е управлявал, е „моторно превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 11 на Закона
за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е
релсово превозно средство. На последно място, за да бъде престъпно поведението на
дееца Е.И., законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като той
е употребил наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак
от обективна страна е налице, доколкото видно от заключението на вещото лице
изготвило химическата експертиза се установява, че в представената за
изследване проба кръв и урина, взета от Е.А.И. *** се установило наличие на
метамфетамин.
Не се споделят доводите на защитника за несъставомерност на деянието от
обективна страна, тъй като биологичния материал не е взет по реда на НПК, тъй
като именно при вземането на пробите от кръв и урина, е спазена законовата
процедура и са съставени съответните документи доказващи това. От друга страна нормата
на чл.343б, ал.3 от НК не предвижда употребата на наркотични вещества да се
установява по „надлежен начин“, въпреки, че е повече от безспорно наличието на
такава регламентация в Наредба № 1/ 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. След като надлежният начин не е елемент от обективната страна на
престъпния състав, то доказването на изпълнителното деяние управление след
употреба на наркотични вещества може да се извършва с всички допустими по НПК
доказателства. В този аспект фокусирането върху формалните изисквания за
установяване и документиране на деянието по Наредба № 1/2017г. се отчита от
константната съдебна практика за неправилен процесуален подход. Това е така,
защото са взети предвид както гласните и писмени доказателства по делото, които
са в синхрон с изготвената съдебно токсикохимична експертиза.
От всичко това безспорно се установява, че подсъдимият Е.И. е употребил метамфетамин,
който представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1 т.1
и ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, връзка Приложение
№ 1- Списък I- „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл.3 т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични. За съставомерност на деянието по чл.343б, ал.3 от НК се изисква установена употреба
от водач на МПС на наркотични вещества по смисъла на чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от Закон
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, и по реда регламентиран в
Наредба № 1/ 19.07.2017г. без значение от вида и количеството на наркотичното вещество
и на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението
на моторното превозно средството.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 НК, тъй като подсъдимият Е.И. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от дееца, че
е употребил наркотично вещество метамфетамин, както и че с действията си той привежда
в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева
страна подсъдимият И. е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил наркотични
вещества.
Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона
и ниско правосъзнание.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Като взе предвид степента на обществена опасност на деянието-
типична за този вид престъпления, отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства- малко на брой нарушения на правилата на Закона за движението по
пътищата, чистото съдебно минало, млада възраст, добри характеристични данни,
трудова ангажираност, както и дългия период от време изминал от извършване на
деянието, както и липсата на отегчаващи такива, намери че и най- лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко поради което приложи
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. На тази база настоящата инстанция наложи
наказание под най- ниския предел, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца, което е и възможния законов минимум. На основание чл.66 ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, тъй
като са налице условията за това, защото наложеното наказание е лишаване от
свобода до 3 години, лицето не е осъждано на „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер, а и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в минимално
предвидения размер на 500лв. като взе предвид всички относими смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства описани по- горе.
На основание чл.343г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК наложи на дееца и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 1 година при съобразяване на всички
относими обстоятелства касаещи деянието и дееца, както и съдебната практика.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимия Е.И.
бяха възложени направените по делото разноски в размер на 429,25лв., които да
заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила веществото доказателство приложено
по делото- тестова касета приложена по делото, да се унищожи.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: