РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. К., 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
Членове:Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20245100500306 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 406/11.10.2024 г., постановено по гр.д. № 231/2024 г. по
описа на РС – К., Прокуратурата на Република България, представлявана от
Главния прокурор на Република България гр.С., бул.“В.“ № *, е осъдена да
заплати на М. И. Е. с ЕГН ********** от с.П., общ.К., ул.“П.“ № *, сумата в
размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което е водено ДП № 600/2022 г. по
описа на РУ-К., прекратено с постановление от 14.08.2023 г. на РП-К. на
основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 и чл. 199, ал.1 от НПК, тъй
като извършеното от ищеца М. Е. деяние не покрива признаците на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК от обективна страна и не представлява
престъпление по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.08.2023 г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски от 10.00 лева за внесена държавна
такса. Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на адв.Н. В. М. адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лева
1
с ДДС на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
Прокуратурата на Република България, представляван от прокурор от Районна
прокуратура – К., ТО – М., който го обжалва като неправилно поради
нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат съображения, че
елемент от фактическия състав за възникване на отговорността на
правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е влязъл в сила акт. Твърди
се, че в хода на разследването по досъдебното производство на М. Е. не е било
повдигано обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, не била взимана
мярка на процесуална принуда, а същият е имал единствено качеството на
свидетел. Наказателното производство било прекратено на основание чл.243,
ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието по чл.343б, ал.3
от НК не съставлява престъпление. Застъпва становището, че основанието за
ангажиране на отговорността на Държавата не възниква тогава, когато е
образувано наказателно производство, а само тогава, когато лицето е
привлечено в качеството му на обвиняем с повдигнато обвинение за конкретно
извършено престъпление, но в последствие наказателното производство е
било прекратено. Сочи се, че до привличането като обвиняем не се търпят
вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за формиран извод за
виновността на лицето по смисъла на чл.219, ал.1 от НПК и въпросния субект
участва в производството само като свидетел, като източник на
доказателствени средства въз основа на които, наред и с останалия
доказателствен материал, да се формира крайният извод за виновността му
или за прекратяване на производството. По делото не били събрани
доказателства относно твърденията на въззиваемия за причинени психически
и физически болки, страдания и неудобства, а също уронване на доброто му
име и човешкото му достойнство, психически дискомфорт и чувство за
унижение и срам пред близки и познати. В хода на проведеното съдебно
следствие не били представени доказателства от ищеца М. Е. за действително
претърпени неимуществени вреди от него, които да са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение и проведеното наказателно
производство. Не били представени и доказателства за здравния статус на
въззиваемия преди процесния период, за да може да се направи преценка и
съпоставка и да се установи кога са били възникнали емоционалните
състояния и какво е било тяхното развитие. Също така М. Е. не сочил никакви
2
доказателства, свързани с действията на прокуратурата, довели до
психическото му травмиране, злепоставяне пред колеги, приятели и семейство
и опозоряване на доброто му име, като Прокуратурата не е разпространявала
данни за разследването. Присъдената на ищеца М. Е. сума в размер на 3000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, била
значително завишена, несъответстваща на твърдените вреди, на
икономическия стандарт в страната и несъобразена с изискванията за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявения иск. Прави алтернативно искане за
намаляване на присъденото обезщетение. В съдебно заседание въззивникът,
представляван от Прокурор от Окръжна прокуратура - К., поддържа
въззивната жалба по изложените в същата съображения.
Въззиваемят М. И. Е. не е представил отговор на основание чл.263, ал.1
от ГПК. В съдебно заседание въззиваемият М. И. Е., представляван от
пълномощника си - адв.Н. М., представя писмена молба, с която изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да постанови
решение, с което да потвърди обжалваното решение на първоинстанционния
съд. Излага съображения по същество. Претендира разноски.
Районна прокуратура – К., като страна на основание чл.10, ал.1 от
ЗОДОВ, представлявана от Прокурор Р. А., е представила отговор на
основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който изразява становище за основателност
на въззивната жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника,
констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен
интерес, а по съществото разгледана е частично основателна.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление.
Ищецът сочи в исковата молба, че на 29.10.2022 г. управлявал МПС
3
„Фолксвагеен Т.“, с рег. № *******, в гр.К., на ул.“К. О.“, когато около 01.00 ч.
бил спрян за проверка и съпроводен до РУ -К., където бил тестван за употреба
на наркотични вещества с техническо средство, което отчело положителен
резултат за амфетамин. Съставен му бил акт за установяване на
административно нарушение, отнето му било СУМПС и бил придружен до
медицинско заведение, където като му били взети кръв и урина за изследване.
В последствие бил отведен в РУ - К., където му бил извършен личен обиск,
иззети му били документите за самоличност, парите и телефона, като бил
задържан за срок от 24 часа. На 29.10.2022 г. било образувано ДП № №
600/2022 год., за това, че на 29.10.2022 год. в гр.К., е било управлявано МПС -
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № ******, след употреба на
наркотични вещества - амфетамии, установено по надлежния ред с техническо
средство „Drug Test” 5000 с фабр. № ******- престъпление но чл.343б, ал.3 от
НК. С постановление от 14.08.2023 год. на РП-К., на основание чл.243, ал.1,
т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199, ал.1 от НПК, било прекратено ДП №
600/2022 год. по описа па РУ – К., за извършено престъпление по чл.343б, ал.3
от ПК, предвид резултата от специализирана токсикохимична експертиза и
свидетелските показания, събрани на досъдебното производство, поради това,
че извършеното от М. Е. деяние не покрива признаците на престъплението по
чл.343б, ал.3 от НК от обективна страна и не представлява престъпление.
Сочи, че след образуването на досъдебното производство психичното му
състояние се влошило, почуствал се унизен, затворил се в себе си, приятелите
му се отдръпнали от него. Започнал да получава сърцебиене, повишило се
кръвното му налягане, проявявал раздразнителност.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага
съображения, че на ищеца не е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление и същият имал единствено качеството на свидетел, поради
което не е претърпял вреди от незаконни действия на Прокуратурата. Не били
събрани доказателства за претърпените от ищеца вреди. Прокуратурата не
следвало да отговаря за причинените вреди, тъй като задържането за 24 часа и
отнемането на свидетелството за управление на МПС били осъществени въз
основа на актове на други органи. Алтернативно излага съображения за
завишеност на претендираното обезщетение.
Установява се от приетото като доказателство по делото досъдебно
производство № 600/2022 г. по описа на РУ – К., че същото е било образувано
4
като бързо такова за това, че на 29.10.2022 г. в гр.К., е било управлявано МПС
- лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № ******, след употреба на
наркотично вещество - амфетамин, установено по надлежния ред с техническо
средство „Дръгтест 5000“ - престъпление но чл.343б, ал.3 от НК.
Установява се също така, че въззиваемят е бил задържан за времето от
01.15 ч. на 29.10.2022 г. до 23.45 ч. на 29.10.2022 г., издаден му е бил АУАН,
както и са му били наложени принудителни административни мерки -
„временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече
от 18 месеца“ и „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
По досъдебното производство въззиваемият е дал кръв и урина за изследване
на наличието на наркотични вещества. Видно от протокол за извършена
експертиза № 23/ТКХ-181, с дата 13.07.2023 г., в представените за изследване
кръвна проба и урина, взети от лицето М. И. Е. не е установено наличие на
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в
списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда за квалифициране на
растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3 от ЗКНВП.
С постановление за прекратяване на наказателно производство, с дата
14.08.2023 г. на РП - К., е прекратено досъдебно производство № 600/2023 г.
по описа на РУ – К., на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 и
чл.199 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.
Видно от представените по делото писмо изх. № 1580/17.06.2024 г. на
Директора на Държавна психиатрична болница – К. и писмо иизх. № 11-00-
85/15.07.2024 г. на Директора на РЗОК – К., М. И. Е. не се води на учет в ДПБ
– К., както и, че в регистрите, поддържани от НЗОК/РЗОК няма отчетени
медицински прегледи през последните 10 години.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка М. И. Е. - сестра на
въззиваемия, се установява, че след случилото се М. И. Е. станал
раздразнителен, затворил се, не общувал от притеснение и от стрес.
Свидетелят Д. З. Х. посочва, че в магазина на селото чул от хората какво се е
случило с М. И. Е..
При така установените данни следва извода, че предявеният иск е
основателен и доказан до размера на 1 500 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
5
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
престъпление. В настоящия случай наказателното производство е било
образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за управление на МПС -
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № ******, след употреба на
наркотично вещество - амфетамин, установено по надлежния ред с техническо
средство „Дръгтест 5000“. Прекратяването на наказателното производство на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради това, че деянието не съставлява
престъпление обосновава извод за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ
на повдигнатото обвинение. Незаконността на обвинението съставлява
основание за носене на имуществена отговорност от Държавата в лицето на
нейните правозащитни органи по чл.2, т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.
Неоснователни са в тази връзка изложените във въззивната жалба
доводи, че не е налице фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ поради
това, че на ищеца не е било повдигано обвинение в извършване на
престъпление. Действително, по досъдебното производство въззиваемият не е
бил привлечен като обвиняем и не му е било повдигано обвинение, като
същият е имал само качеството на свидетел. Въпреки това, обаче лицето,
срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение. Или, фактът
на прекратяване на наказателното производство поради липса на
доказателства за извършено престъпление, осъществява хипотезата на чл.2, т.
2 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е
привлечено в качеството на обвиняем, в който смисъл е и константната
съдебна практика - решение № 127 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1881/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011
г. на ІV-то г. о. на ВКС, решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г.
на ІІІ-то г. о. на ВКС.
От събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемият е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от Прокуратурата на
Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. При определяне
6
на размера на дължимото обезщетение съдът съобрази предвид тежестта на
престъплението, за което е образувано досъдебно производство и
предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното
преследване около десет месеца (от 29.10.2022 г. до 14.08.2023 г.),
задържането за 24 часа, наложените принудителни административни мерки -
забрана за управление на МПС и прекратяване на регистрацията на същото.
Съдът съобрази и обстоятелството, че по делото няма обективни медицински
данни въззиваемият да е потърсил психологична или друга медицинска помощ
видно от представените по делото писмо изх. № 1580/17.06.2024 г. на
Директора на Държавна психиатрична болница – К. и писмо изх. № 11-00-
85/15.07.2024 г. на Директора на РЗОК – К.. Предвид изложеното, и с оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, за обезщетяване неимуществените вреди на
въззиваемия са необходими и достатъчни 1 500 лв., ведно със законната лихва,
считано от прекратяване на наказателното производство до окончателното й
изплащане.
Имайки предвид изложеното, следва да бъде отменено
първоинстанционното решение в частта, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на М. И. Е. обезщетение от незаконно
обвинение за разликата над 1500 лв. до присъдения размер от 3000 лв. При
този изход на делото в полза на адв. Н. М. се следват разноски за въззивна
инстанция в размер на 800 лв. с ДДС, представляващи адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, във вр. с Решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 406/11.10.2024 г., постановено по гр.д. №
231/2024 г. по описа на РС – К., В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на
Република България, представлявана от Главния прокурор на Република
България гр.С., бул.“В.“ № , е осъдена да заплати на М. И. Е. с ЕГН
********** от с.П., общ.К., ул.“П.“ № *, сумата в размер на 3 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
7
за което е водено ДП № 600/2022 г. по описа на РУ-К., прекратено с
постановление от 14.08.2023 г. на РП-К. на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр.
с чл. 24, ал.1, т.1 и чл. 199, ал.1 от НПК, тъй като извършеното от ищеца М. Е.
деяние не покрива признаците на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК от
обективна страна и не представлява престъпление по смисъла на чл.343б, ал.3
от НК, за разликата над 1 500 лв. до присъдения размер от 3 000 лв., като
неправилно.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с код по
БУЛСТАТ/ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „В.“
№ *, да заплати на адв. Н. В. М. адвокатско възнаграждение за въззивна
инстанция в размер на 800 лв. с ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8