№ 393
гр. Перник, 15.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА В. ИВАНОВА-
СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА-СТОЙЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20241700500140 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 195/28.12.2023 г. по гр.д. № 353/2023 г., Районен съд - гр.
Брезник е отхвърлил предявения от Ц. С. Ц. , с ЕГН: **********, адрес: ***,
срещу „ДЕЙНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** представлявано от С.С.М. – управител, иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата 16 800,00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения им
недвижим имот - врем. неизп. нива от 14,809 дка, девета категория, местност
„Ендък“, имот № 190028 по картата на землището, при граници /съседи, имот
№ 000685, стопански двор на МЗХП, имот № 190011- врем неизп. Нива на
стопан. от общ неидентифициран собственик, имот № 420001- нива на
наследници на И.З.А., имот № 000568- път четвърти клас на Община Трън по
кадастрална карта: Поземлен имот с идентификатор 73273.190.28, община
Трън, гр. Трън, местност „Ендък“, вид собств. Частна, вид територия
Земеделска, категория 9, НТП Неизползвана нива (угар, орница), площ 14
805м2, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-893/20.12.2019
г. на изпълнителен директор на АГКК, за периода от 25.06.2020г. до
25.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата- 16 800лв., считано
от датата на завеждане на исковата молба- 14.05.2021г. до окончателното
изплащане на сумите. Със същото решение съдът се е произнесъл и относно
разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК Ц. С. Ц., чрез адв. К. Б., е обжалвал
решението, в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, както и в частта за
разноските, като се твърди, че същото е необосновано и постановено в
1
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се
излагат подробни съображения в тази насока. Сочи, че съдът е постановил
съдебния акт при липсата на обсъждане и преценка на всички налични по
делото доказателства. Допълва, че страните в производството са
съсобственици на процесния имот, а от наличните по делото доказателства
става ясно, че е налице искане за ползване на имота от страна на Ц., но
безуспешно, както и, че „Дейна“ ООД лично ползва процесния имот и
съзнателно е лишило ответната страна от ползването му по предназначение.
Прави се анализ на наличните по делото доказателства, като се твърди, че въз
основа на тях се установява, че ответникът извършва дейности, които не
отговарят на нормативните изисквания, съобразно Договор за аренда № 64,
като с тези си действия ответникът умишлено лишава ищеца да ползва имота
по предназначението му като нива за производство на земеделска продукция,
както и да има възможност да сключва договор за аренда. Навеждат се
твърдения, че решаващият съд не е взел становище относно наличието на
предпоставки за обезщетение. Допълва, че в атакуваното решение липсват
мотиви относно размера на предявения иск. С въззивнта жалба се излагат
подробни съображения въз основа на които се иска отмяна на
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за сумата от
3009.89 лева, като се постанови ново, с което искът в тази му част да бъде
уважен. Прави се искане за присъждане на сторените пред всички инстанции
разноски, като се отмени атакуваното решение в частта за разноските на
ответника до законовия дължим. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна –
„Дейна“ ЕООД , чрез адв. А. Д., с който депозираната въззивна жалба се
оспорва като неоснователна и недоказана. Намира твърденията на
жалбоподателя за неправилни, неверни и голословни. На първо място се сочи,
че обжалването на решението в частта за разноските е недопустимо, като
допълва, че процедурата по изменение на решението в частта за разноските е
регламентирана в чл. 248 от ГПК и компетентен за изменение на разноските е
Районен съд – Брезник, а не Окръжен съд – Перник. На следващо място
заявява, че твърденията изложени във въззивната жалба представляват
всъщност защитна версия на ищеца. Намира същите за неверни и
некореспондиращи с наличните по делото доказателства като се излагат
съображения в тази насока. В продължение с въззивната жалба се оспорва
твърдението, че дружеството е лишило ищеца от ползване на съсобствения
имот, както и че в имота има поставена от дружеството ограда, което
обстоятелство не било съгласувано с ищеца. Оспорват се всички твърдения и
искания, изложени в нотариалната покана, като се навеждат твърдения, че
ищецът никога не е бил лишаван от достъп до процесния имот и последният
има свободен достъп до същия. Сочи, че дружеството ползва площ от
съсобствения имот, която е по – малка дори и от притежавания от него дял.
Излага съображения като твърди, че дружеството не дължи обезщетение на
2
ищеца и намира същия освен за недължим и за неправилно изчислен. С
отговора се прави възражение, че ищецът е собственик на посочените от него
имоти. Сочи се, че недвижимите имоти, посочени в исковата молба и
недвижимите имоти описани в договора за аренда и договорите за наем не са
идентични. В продължение заявява, че дружеството не е получавало пари от
договор за аренда или договор за наем, както и, че същото никога не е
сключвало договор за аренда и/или наем за процесните ниви с ищеца. На
следващо място се прави възражение, че част от процесните вземания са
погасени по давност. В отговора на въззивната жалба е направен и анализ на
доказателствата по делото. Въз основа на изложените съображения са моли
съда да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и
не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране
на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал.
2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея страните не
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства,
въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146
ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да
даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане
има характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на
доклад.
НАСРОЧВА делото за 18.04.2024 г. от 11:30 часа, за която дата и час
страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а
3
на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.
9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се
налага да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и
Районен съд – Перник.
4
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за
насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5