РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20245300900204 по описа за 2024 година
Обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от Ц. Г. Ц., с ЕГН ********** и адрес **, чрез
адвокат Х. М. от **, със съдебен адрес: **, против Застрахователно дружество
„БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК ********* и адрес“ гр. София 1303, район Лозенец,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87.
Твърди се, че на дата 21.02.2023 г. около 19:15 часа в гр. Пловдив на
кръстовището на **, при управление на МПС марка „Ситроен“, модел
„Джъмпи“, рег.**, с рама № **, собственост на „ТРАКИЯЕКС“ ООД, с ЕИК
*********, водачът М. Д. М. при нарушаване правилата за движение по
пътищата причинил ПТП, в резултат на което блъснал пресичащия на
пешеходна пътека велосипедист – ищецът Ц. Ц.. За произшествието бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 86/21.02.2023 г.
Било установено, че моторното превозно средство има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/12200354971, валидна от
23.12.2022 г. до 23.12.2023 г., издадена от ответното дружество. Посочва се
още, че непосредствено след инцидента ищецът Ц. постъпил в УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където бил прегледан. Травматичните му
увреждания се изразявали в счупване на бедрената шийка, закрито, фрактура
коли феморис синистра, болезнени и ограничени движения, счупване на
лявата ключица във външната трета, болка и оток в лява гривнена става и
нарушен захват - аваскуларна некроза, хематоми, синини и отоци в областта
1
на лявото коляно, контузии на гръдния кош, придружени с болки и
ограничено движение. На ищеца била извършена операция за смяна на
тазобедрена става. При операцията му била поставена еднополюсна протеза с
биполярна глава и циментно полирано стебло тип „Мюлер“ с удължен офсет
на шийката. Лечението на счупената лява ключица във външната трета на
ищеца било извършено в клиника по ортопедия, като му била назначена
физиотерапия, рехабилитация ЛФК антигулаголентна терапия, като
впоследствие продължило в МБАЛ "Св. Пантелеймон – Пловдив, където
ищецът провеждал рехабилитационна програма от 26.06.2023 г. до 27.06.2023
г. с продължаване на рехабилитацията в болнични и амбулаторни условия. По
повод пътния инцидент било образувано ДП № 19/2023 г. по описа на сектор
„РТП“ при ОД на МВР – гр. Пловдив, в хода на което М. Д. М. бил привлечен
като обвиняем с постановление от 13.02.2024 г. за престъпление по чл. 343а,
ал. 1 б. „а“, пр.2-ро, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 – ро , вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК.
От инцидента ищецът Ц. търпял болки и страдания, както от получените
фрактури, така и в периода на лечение и възстановяване. Същият изпитвал
страх и безпокойство от хода и резултата на възстановяване, както и да не
остане инвалидизиран до края на живота си, при което грижи за него следвало
да полагат негови близки.
Наред с описаните морални вреди на ищеца били причинени и
имуществени такива, изразяващи се в сторени от него разходи за лечение,
както следва: за закупуване на циментна протеза с циментно полирано стебло
модифициран тип „Чарнли“ с удължен офсет на шийката и цимента капсула -
1499 лева, съгласно фактура № **********/ 23.02.2023г., изд. от УМБАЛ СВ.
Георги ЕАД и касов бон към нея; за извършени изследвания УЗ на корем,
рентгенографии на бял дроб, раменна кост, таз, тазобедрена става, преглед от
специалист, ПКК, изследвания показатели на урина на стойност от 202,70
лева, съгласно фактура № **********/ 24.02.2023г., изд. от УМБАЛ СВ.
Георги ЕАД и касов бон към нея; за потребителска такса - 34,80 лева, съгласно
фактура №**********/ 01.03.2023г., изд. от УМБАЛ СВ. Георги ЕАД и касов
бон към нея; за такса за придружител на пациент - 43,20 лева, съгласно
фактура №**********/01.03.2023г., изд. от УМБАЛ СВ. Георги ЕАД и касов
бон към нея; за разходи за транспорт на болен в две посоки, съгласно фактури
и касови бонове към тях с обща стойност 260 лева, за копие на образно
изследване за 2 броя дискове - 30 лева, съгласно фактури с касов бон, за
закупуване на лекарства и консумативи, съгласно 5 бр. фактури, заедно с
касови бонове на обща стойност 214 лв., за заплатени потребителска такса за
рехабилитация и такса за битови условия - 59,20 лева, съгласно фактури №
**********/27.06.2023г., изд. от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ ЕООД и касови
бонове към тях, за закупени лекарства, медикаменти и лични хигиенни
средства на стойност 319,49 лева, съгласно касови бонове и лекарски услуги в
размер от 50 лева, съгласно касов бон от 25.04.2023г.
До ответното застрахователно дружество била изпратена покана за
2
изплащане на застрахователно обезщетение по куриер на 07.07.2023 г., която
била получена от същото на 10.07.2023 г. Застрахователното дружество
образувало щета с № ********** по полица № BG/02/122003549671. В
отговор на изпратената покана ответното дружество на 20.07.2023 г.
изпратило отговор с изх. № НЩ 4878 от 20.07.2023 г., с искане за представяне
на влязъл в сила акт, доказващ вината на водача, управлявал застрахованото
МП, като е отказало плащане на поисканото застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди, че е представил с поканата достатъчно документи за
определяне размера на застрахователното обезщетение и предвид сторения
отказ от страна на ответното застрахователно дружество за него се е породил
правен интерес от иницииране на настоящото производство.
Предвид всичко гореизложено се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********
гр. София 1303, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
ищеца обезщетение за претърпените от него вреди, както следва: за
неимуществени вреди в размер от 40 000 лв., представляващи частичен иск от
80 000 лв., ведно с мораторната лихва в размер от 3 961,50 лв., считано от
11.07.2023 г. (датата, следваща датата на получаване на поканата за плащане
от Застрахователното дружество „БУЛ ИНС“ АД) до датата на подаване на
исковата молба – 02.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска се и
осъждане на ответника за претърпените от ищеца имуществени вреди в размер
от 1 356,19 лв., представляващи частичен иск от 2 712,39 лв., ведно с
мораторната лихва за в размер от 134, 31 лв., считано от 11.07.2023 г. (датата
следваща датата на получаване на поканата за плащане от ответника) до
датата на депозиране на исковата молба – 02.04.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с
ЕИК *********, депозира отговор чрез пълномощника си адвокат М. Г. от **,
с който взема становище за допустимост на предявените искове. Ответното
застрахователно дружество оспорва предявените искове по основание и по
размер. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца.
Оспорва твърдението на ищеца в исковата молба водачът на моторното
превозно средство М. Д. М. да е нарушил правилата за движение по пътищата
и да е причинил със свое противоправно поведение твърдените от ищеца
вреди, като в тази връзка изтъква, че в представения по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2023 – 1024 – 331 от 21.02.2023 г.
причината за настъпване на пътния инцидент е по вина на ищеца, който
навлиза внезапно на пътното платно на червен светлинен сигнал на
светофарната уредба, като се блъска в движещия се лек автомобил, който от
своя страна се движил на зелен светлинен сигнал. Твърди, че процесното ПТП
е по изключителна вина на ищеца, който в нарушение на правилата за
движение по пътищата не е съобразил конкретната пътна обстановка и
3
правилата за предимство в кръстовището, като е навлязъл на червен
светлинен сигнал на светофарната уредба и така е предизвикал пътния
инцидент. Възразява и по размера на претендираното обезщетение, като го
счита за необосновано и прекомерно завишено. Развива подробни
съображения в тази насока. Евентуално прави възражение за съпричиняване
на вредите от страна на ищеца, който е станал първопричина за ПТП в
изключително висока степен – 90 %. Оспорва и акцесорните претенции за
лихва за забава с оглед оспорването на главните искове.
В допълнителната искова молба, постъпила в срок, се оспорват
възраженията на застрахователя, направени с отговора на исковата молба.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат заявените с
отговора възражения.
В първо о.с.з. предвид приключилото наказателно производство със
споразумение по образуваното по случая НАХД ответникът оспорва
претенцията само по размер предвид наведеното възражение за
съпричиняване. Изрично се признава основанието на вземането.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.
380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно
сезиран, но по застрахователната претенция и образуваната въз основа на нея
застрахователна щета не е определено и изплатено обезщетение. При това
положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.
Разгледана по същество, претенцията е безспорно доказана по основание,
в какъвто смисъл е и признанието на ответника в първо о.с.з.
Наказателното производство по образуваното НАХД е приключило със
споразумение, признаващо вината на водача за настъпване на произшествието
поради нарушаване правилата за движение /чл. 20, ал. 1 ЗДвП/ и причинената
в резултат на това средна телесна повреда на ищеца в качеството му на
пострадало лице, изразяваща се в следното: счупване на лявата ключица във
външната трета, причинило трайно затруднение на движенията на горния ляв
крайник за срок от 1,5 – 2 месеца и счупване на шийката на лявата бедрена
4
кост, причинило трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник за
срок от 7 – 8 месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,
/което важи и за споразумението, както е в случая/, е задължителна за
гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и
виновността на дееца. Т.е. относно фактите, които са съставомерни по
Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани от
граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат да бъдат
пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената на ищеца средна
телесна повреда така, както е описана в споразумението, признаващо вината
на водача и именно заради които същият е наказан за престъпление по чл.
343а, ал. 1 б. „а“, пр.2-ро, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 – ро , вр. с чл. 342, ал. 1
от НК. Тези факти са елемент от състава на престъплението и без наличието
им извършителят нямаше да бъде наказан за точно това престъпление.
С оглед на горното налице са всички материалноправни предпоставки на
чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на деликвента – вина,
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между двете.
Не се оспорва и обстоятелството, че между ответника и виновния водач
към датата на възникване на произшествието е бил сключен валиден договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, което се потвърждава и от
събраната по делото доказателствена съвкупност.
Ищецът признава, че е съпричинил вредоносния резултат поради
неправилно пресичане на червен светофар – обстоятелство, което категорично
се установява и от данните по делото.
Спорен следователно е само обемът на приноса, като в тази връзка е
изслушано заключение на САТЕ, което съдът възприема изцяло като
компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните. Още повече,
че експертните изводи са изградени на основата на видеозапис от охранителна
камера, за който няма данни и твърдения да е манипулиран. От тях се
установява следният механизъм на произшествието от гледна точка
съпричиняващото поведение на пострадалия:
На видеозаписа се вижда, че в обхвата му попада видимо бял на цвят лек
автомобил, както и че същият се движи по платното за движение, навлиза в
кръстовището, като завива наляво. Наблюдава се, че в кръстовището се движи
велосипедист, който преминава по пешеходната пътека, карайки велосипеда.
Когато лекият автомобил приближава пешеходната пътека, същият удря с
предната си част велосипедиста и спира. Велосипедистът пада пред
автомобила. В посоката на движение на велосипедиста има специален
велосипеден светофар, който е светел червено. Скоростта на л.а. „Ситроен
Джъмпи“, преди водача да предприеме спиране, е била около 36 km/h, а
скоростта на велосипедиста Ц. Г. Д. е била около 15 km/h. В случая няма
технически условия, които да са налагали движение със скорост по-ниска от
5
установената. В анализираната пътна ситуация от момента, в който
велосипедистът е навлязъл на платното за движение от тротоара, водачът е
имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара
и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този
момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила. На свой
ред велосипедистът е имал техническа възможност да избегне
произшествието, като не навлезе на платното за движение на червен
(забраняващ) за него сигнал на светофара. Причината за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е това, че велосипедистът е
навлязъл в кръстовището по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. на червен (забраняващ) за него сигнал на светофара. Причина
за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е и това, че водачът
на л.а. „Ситроен Джъмпи“ - М. Д. М., не е реагирал своевременно със спиране
при навлизане на велосипедиста Ц. Г. Ц. на платното за движение.
Без съществени противоречия с експертните изводи са и показанията на
водача, дадени устно и непосредствено пред настоящия съд, с изключение на
твърдението, че пострадалият не бил на пешеходната пътека. Последното
съдът не кредитира предвид опровергаването му от заключението на САТЕ и
анализирания запис на видеокамерата.
При определяне степента на съпричиняването на съпоставка подлежи
тежестта на конкретното нарушение на деликвента и това на увредения, за да
бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл
за настъпване на процесното пътно произшествие. Сравнението на
конкретното поведение на участниците в движението с оглед правилата, които
всеки е длъжен да съблюдава, обосновава специфичната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съпричиняването е винаги конкретно и във всеки
отделен случай се изследва на чие поведение се дължи преимуществено
вредоносният резултат, респ. в каква по обем степен са допринесли
конкретните нарушения на правилата за движение и безопасност от страна на
участниците в произшествието.
Доколкото видно от заключението на вещото лице водачите и на двете
пътни превозни средства са имали техническата възможност да избегнат
произшествието при определени обективно съществуващи условия, съдът
приема, че приносът им равен. Инцидентът е настъпил по две причини: първо,
защото велосипедистът е навлязъл в кръстовището по начин и в момент,
когато това не е било безопасно, т.е. на червен (забраняващ) за него сигнал на
светофара и второ, защото водачът на л.а. „Ситроен Джъмпи“ не е реагирал
своевременно със спиране при навлизане на велосипедиста на платното за
движение, именно поради което е признат за виновен от наказателния съд,
като е прието, че е нарушил чл. 20, ал. 1 ЗДвП - водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Действително съгласно чл. 81 т. 5 ЗДвП на водача на двуколесно пътно
превозно средство е забранено да го управлява по площите, предназначени
6
само за пешеходци. В случая на конкретното кръстовище е имало специален
велосипеден светофар и специализирана зона за преминаване на
велосипедисти, който светофар е светел червено, като видно от анализа на
видеофайла и направената от вещото лице възстановка на пътната ситуация,
първоначално пострадалият е потеглил по велосипедната алея за пресичане и
е продължил към пешеходната пътека, без да слезне от велосипеда и така да
продължи по нея в качеството си на пешеходец, с което на практика е допуснал
нарушение на две правила за поведение. Само по себе си обаче това
обстоятелство не може да обоснове по – голям принос за настъпване на
инцидента, тъй като по делото не е установено, че, ако ищецът беше
продължил по велосипедната зона, а не по пешеходната или ако беше
продължил по пешеходната зона, бутайки, а не управлявайки велосипеда, удар
не би настъпил или би причинил по – малко увреждания, като е необходимо да
има пряка и непосредствена причинна връзка между конкретното нарушение
и вредоносния резултат, което е в доказателствена тежест на ответника, който
навежда съпричиняващото възражение. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос.
Наред с това водачите на автомобили са длъжни съобразно чл. 5, ал. 2, т.
1 ЗДвП да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства, като безспорно деликвентът е нарушил това правило за
поведение. Разбира се, приносът на велосипедиста е не по – малък от неговия
съобразно всичко изложено от вещото лице относно пресичането по начин и в
момент, когато това не е било безопасно /на светещ за велосипедистите червен
светофар/ и при липсата на което съществено нарушение, дало повод за
пътния инцидент, изобщо не би се стигнало до противоправния резултат.
Изложеното по – горе, съобразено и с обстоятелството, че деликвентът е
управлявал автомобила в рамките на разрешената за конкретния пътен
участък скорост, води до извод за равен по степен принос на участниците в
произшествието.
Поради това обезщетението, което съдът ще определи по справедливост,
следва да бъде намалено с 50 % поради установения съществен и равен по
степен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и
пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.). Преценката
е конкретна, а не абстрактна и зависи от обективно установените по делото
факти - характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е
7
получено, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и
социално положение, среда, занятия. Когато се е стигнало до разстройство на
здравето, както е в случая, от значение е дали увреждането е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки
и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, вкл. козметични и
др. външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия
синдром, отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи
трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи база при
определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за
доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от
един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези.
Не бива също така да се допуска размерът на обезщетението да бъде и
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
За установяване на горните обстоятелства по делото са изслушани
заключение на съдебномедицинска експертиза и свидетелски показания.
Изводите на експерта, които съдът възприема като обективни и
професионално формирани, а и неоспорени от страните, са следните: на
ищеца в резултат на ПТП са причинени счупване на лявата ключица във
външната трета, счупване на шийката на лявата бедрена кост, контузии на
гръдния кош и крайниците, други повърхностни травми на корема, долната
част на гърба и таза, увреждания на левия брахиален плексус. Счупването на
лявата ключица във външната трета и уврежданията на левия брахиален
плексус по отделно и в съвкупност са довели до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник. Счупването на шийката на лявата
бедрена кост е довело до трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник. Контузиите на гръдния кош и крайниците, други повърхностни
травми на корема, долната част на гърба и таза по отделно и в съвкупност са
причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Непосредствено
след ПТП пострадалият е изпитвал от леки до умерени по сила и интензитет
болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са
затихвали до степен да станат епизодични при промяна на времето или при
физическо натоварване. Лечебният процес при такъв вид травматични
увреждания обичайно трае 2-3 месеца при благоприятен ход и липсата на
усложнения в неговото протичане. Такъв вид лечение крие риск от настъпване
на възпаления в оперирания крайник или появата на тромбемболия
постоперативно или в резултат на тежката травма на меките тъкани. Друг риск
е тялото да не възприеме имплантите и да ги отхвърли, както и пострадалият
след това да не може да проходи. В така представените медицински
документи е видно, че лечението е проведено според добрите стандарти в
медицината и добрата лекарска практика. Обичайният възстановителен
процес при такъв вид травматични увреждания обичайно трае 7-8 месеца при
8
благоприятен ход и липсата на усложнения в неговото протичане. След
възстановителния процес пострадалият ще може да се придвижва без
помощни средства и да се обслужва самостоятелно, но няма да може да
натоварва левия долен крайник, както преди ПТП. Същият ще трябва да се
съобразява, че вече има изкуствена тазобедрена става и пълно
възстановяване, както е било преди ПТП, няма да може да настъпи. Преди
завършване на възстановителния процес пострадалият ще се придвижва с
помощта на помощни средства, няма да може да натоварва напълно левия
долен крайник, което ще му пречи при изпълнение на ежедневните дейности.
Всички приложени по делото фактури и касови бонове за закупуването на
лекарства, санитарни консумативи, извършването на превоз с линейка,
извършването на консултативни прегледи, заплащането на потребителски
такси и такси за придружител, както и плащането на лабораторни изследвания
и издаването на копия от образните изследвания, са били относими и
необходими за пълното и качествено провеждане на лечебния процес и по-
бързото и пълно възстановяване на пострадалия.
В тази насока са и показанията на св. Ц.а /** на ищеца/, от които в
детайли се установява конкретиката на състоянието на пострадалия
непосредствено след инцидента и досега, травмите по ръката и крака,
продължителността на възстановителния период, обстоятелството, че
понастоящем „накуцва“, налага се да щади крака, да не се натоварва
физически. Допълнително се установява, че „няма сила в лявата ръка“ – не
може с нея да хваща, а само придържа, както и че поради уязвимото си
състояние било взето решение да напусне работа и да остане „само на
пенсия“.
Съдът кредитира показанията на свидетеля при условията на чл. 172 ГПК
в рамките на експертните изводи, които като цяло се потвърждават от
доказателствения материал. Въпреки възможната заинтересованост от изхода
на спора, не намира основание да им откаже вяра, доколкото фактите, за които
се свидетелства, са част от най – личната сфера на живот на пострадалия и
поради това са доведени до знанието на най – близките хора, в случая **та,
която изцяло се е грижила за него и която възпроизвежда непосредствените си
впечатления от всички обективни и субективни приживявания на ищеца,
които лично и през цялото време е възприемала. Наред с това изложеното от
нея не е изолирано, а се подкрепя от доказателствената съвкупност, в т.ч. от
заключението на вещото лице.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за установени
описаните в исковата молба физически и психически болки и страдания, които
се характеризират с висок интензитет и сериозна продължителност в резултат
на причинените множество увреждания, довели до трайно затруднение на
движението на горен и долен ляв крайник и неудобствата, свързани с това.
Възстановителният период /с оперативна намеса – смяна на тазобедрена
става/ е бил продължителен /7-8 месеца/, през който ищецът е търпял
ежедневен дискомфорт, като пълно възстановяване на долния крак - предвид
9
поставената изкуствена става, е немислимо. Т.е. неблагоприятните промени в
живота на пострадалия са безспорен факт.
Съобразно всички тези обстоятелства при отчитане и на стандарта на
живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи
вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези, съдът намира,
че сумата от 80 000 лв е справедлив паричен еквивалент на причинените от
инцидента неимуществени вреди.
По отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди
съдът намира, че всички направени от ищеца имуществени разходи съобразно
техния вид и предназначение са в пряка причинно – следствена връзка с
инцидента и нямаше да бъдат направени без него, в какъвто смисъл са и
изводите на вещото лице. Приложените по делото доказателства за конкретния
размер на разходите не са оспорени от ответника, поради което
претендираните имуществени вреди са доказани по основание и размер
изцяло и възлизат на сумата от 2 712,39 лв.
От горните суми съобразно приетия от съда процент съпричиняване
ответникът дължи половината: 40 000 лв – за причинените неимуществени
вреди и 1 356.19 лв – за имуществените, поради което предявените като
частични искове в този именно размер следва да бъдат уважени изцяло. Тук
следва са се посочи разрешението, дадено с ТР 1/2021г, че при прилагане
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД преценката на съда за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е
ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба. Т.е., съдът, при
доказан по основание иск и при установено съпричиняване, не може да
обезщети само част от неимуществените вреди от деликта с мотив, че с оглед
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6 ГПК) е
недопустимо при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД да се намалява
обезщетение, което не е поискано.
На осн. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане
на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ и липса на плащане на обезщетение
от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за собствената си забава. В случая датата на
предявяване на претенцията е 10.07.2023 г., като обезщетението се
претендира от следващия ден, поради което акцесорното вземане се присъжда
в цялост.
С исковата молба ищецът претендира законна лихва върху главниците от
11.07.2023 г. до датата на подаването й и от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане. Доколкото обичайна е практиката за
10
присъждане на законна лихва от съответния начален момент, предхождащ
датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, без
необходимост от присъждане на твърда сума до образуване на делото, няма
процесуална пречка - въпреки заявените отделни претенции по размер и
период, горните главници да се присъдят ведно със законната лихва от
11.07.2023 г. до окончателното плащане. На практика съдът се произнася по
същото, а не по друго искане и за период, съвпадащ с посочения от ищеца,
поради което не е налице отклонение от волята му, респ. произнасяне
свръхпетитум.
При този изход на спора и претенцията за това на ищеца се следват
направените от него разноски в производството, които се установяват в размер
на общо 6 482.46 лв – за платени ДТ и адвокатски хонорар /съобразно списък
на разноските на л. 248 и доказателствата за действително направен разход в
този размер/ и които му се дължат изцяло предвид цялостното уважаване на
предявените като частични искове.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
********* и адрес“ гр. София 1303, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №
87 да заплати на Ц. Г. Ц., с ЕГН ********** и адрес ** обезщетение за
претърпените от него вреди от ПТП, настъпило на 21.02.2023 г. около 19:15
часа в гр. Пловдив на кръстовището на , между него в качеството му на
велосипедист и М. Д. М. като водач на МПС марка „Ситроен“, модел
„Джъмпи“, рег. № **, за което последният е признат за виновен по НАХД №
1290/24 по описа на ПРС, както следва: 40 000 лв., частично от 80 000 лв., за
претърпените неимуществени вреди и 1 356,19 лв., частично от 2 712,39 лв.
за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
присъдените главници, считано от 11.07.2023 г. до окончателното изплащане
на сумите, както и сумата от 6 482.46 лв – разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11