№ 256
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509614 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20253550 от 17.11.2020 г. по гр.д. № 23084/2019 г. по описа на СРС, 85
с-в е отхвърлен предявеният от К.Г.Й., ЕГН **********, действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК
**** срещу М. С.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл.
152 ЗЗД за прогласяване на нищожността на обратно писмо, издадено на 22.06.2015г. от
К.Г.Й., ЕГН **********, действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК ****, като прикриващо
съглашение между страните за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от
предвидения в закона; отхвърлен е като неоснователен предявения от предявеният от
К.Г.Й., ЕГН **********, действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК **** срещу М. С.С., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на обратно писмо, издадено на 22.06.2015г. от от К.Г.Й., ЕГН **********,
действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК ****, поради противоречие със закона.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с излагане
на доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и
незаконосъобразност. Поддържа, че към момента на сключване на съглашението не е
съществувало вземане, което да бъде обезпечено по посочения начин. Документът- обратно
писмо е бил подписан с оглед бъдещи вземания, които ответникът би имал срещу ищеца.
След подписването му ищецът е намерил други начини за финансиране на дейността си като
земеделски производител и не се е стигнало до сключване на заемно правоотношение между
страните. Именно и поради това е неоправдано ищецът да извършва своята търговска
1
дейност в полза на ответника като при поискване му прехвърли всички свои придобити
имуществени и неимуществени права без насрещна престация и без вземане, което да бъде
обезпечено по посочения начин. Това съответно би довело и до неоснователно обогатяване
на ответника, съответно до нарушаване на правата на ищеца върху придобитото от
производствената дейност.
Моли за отмяна на решението на СРС и уважаване на иска като основателен.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. С.С. не е подала писмен отговор на въззивна жалба.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в
процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
неправилно в една част. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
съдът намира следното:
СРС е сезиран с обективно съединени искове при условията на алтернативност с
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД за прогласяване на нищожността на
обратно писмо, издадено на 22.06.2015г. от К.Г.Й., ЕГН **********, действащ като ЕТ „А.-
К.Й.”, ЕИК ****, като прикриващо съглашение между страните за удовлетворяване на
кредитора по начин, различен от предвидения в закона; съответно – с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на обратно писмо, издадено на
22.06.2015г. от от К.Г.Й., ЕГН **********, действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК ****, поради
противоречие със закона.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено и страните не
спорят, че на 22.06.2015г. ищецът е съставил документ, наречен „обратно писмо”, по силата
на който ищецът е декларирал, че при всички действия, които ще извърши, в качеството си
на едноличен търговец с фирма ЕТ „А.-К.Й.” във връзка с осъществяваната от него
търговска дейност, в това число и при създаване, засаждане, отглеждане и прибиране на
реколтата от дълготрайни насаждения, ще действа изцяло от името и за сметка на ответника
М. С.С.. Декларирал е освен това, че действителен притежател на всички имуществени и
неимуществени права, които ще придобие, в качеството си на едноличен търговец с фирма
ЕТ „А.-К.Й.” ще бъде ответникът.
2
В подадената искова молба ищецът е изложил фактически и правни доводи, че с
подписания документ е поел едностранно задължение към ответника с оглед обезпечаване
изпълнението на задълженията му по бъдещо заемно правоотношение, каквото в случая не е
налице и до сключването на което не се е стигнало. Изложил е правни доводи, че заемното
правоотношение принципно предвижда и включва във фактическия си състав реалното
предоставяне на парична сума в заем на заемополучателя срещу задължение за връщане.
Вместо този предвиден в закона начин на реално изпълнение на задължението от страна на
заемополучателя /чл. 240, ал. 1 от ЗЗД/, се уговаря между страните друг забранен от закона
начин на изпълнение, с който заемателят си гарантира връщането на паричната сума чрез
придобиване на активи от заемополучателя. Този начин на удовлетворяване на вземането на
заемателя представлява съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението
не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, тоест налице е уговорен
начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, което
означава недействителност на съглашението поради нарушена императивна материално-
правна разпоредба, визирана в чл.152 от ЗЗД,
С оглед така наведените твърдения ищецът по иск с правно основание по чл. 26, ал. 1
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД следва да установи факта на съществуващо съглашение, в
което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.
Когато се твърди, че сделката за прехвърляне на собственост върху вещ е извършена в
обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да установи твърдяното главно
правоотношение и обезпечаването му с прехвърляне на собственост върху вещи
реализирани в резултат на упражнената търговска дейност, извод за които факти следва да
бъде изведен от съвкупната преценка на представените по делото доказателства.
С Решение № 408 от 10.09.10 г. по гр. дело № 82/09 г. на ІV г. о. на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че съглашенията по чл.152 ЗЗД са нищожни поради
противоречието им със закона - общото основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В тази хипотеза от
значение за преценката за наличие на съглашение по смисъла на чл. 152 ЗЗД между страните
по договор за заем, с което е уговорено начин на удовлетворяване на кредитора, различен от
предвидения в закона, на първо място е това да бъде направено предварително, а не след
възникване на вземането.
В разглеждания случай е доказано, че договор за заем между страните не е сключен.
Не е доказано обаче и наличие на съглашение между страните, с което е уговорено начин на
удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. С едностранното
изявление на ищеца по съставения частен диспозитивен документ с наименование „обратно
писмо” се цели обезпечаване на кредитора по едно бъдещо заемно правоотношение да се
удовлетвори по различен от предвидения в закона начин. Същото обаче не представлява
постигнато съглашение между бъдещия длъжник – ищеца и ответника, като негов бъдещ
кредитор. Соченото изявление на бъдещия длъжник – ищец в производството като
едностранна сделка по см. на чл.44 ЗЗД представлява по своята същност отказ от бъдещи
права, който по силата на закона е недействителен. По силата на чл.15, ал.1 ТЗ
3
предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде
прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и
съдържанието, извършени едновременно. От своя страна с разпоредбата на чл.11 ТЗ е
предвидено, че фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал.
Съответно, че при използуване на чужда фирма заинтересуваните лица могат да искат
прекратяване на по-нататъшното ѝ използуване и обезщетение за вредите.
С оглед тези разпоредби, съдът намира че постановеното решение не кореспондира с
материалния закон и със съдебната практика, изразена в решение № 542/21.11.1988 г. на ВС,
І г. о., с което е прието, че отказът от права /като например право на изкупуване по чл.33,
ал.2 от ЗС, право на възлагане по чл.288, ал.2 от ГПК /отм./, право на наследство, право на
възражение за придобивна давност и право на обжалване/ е недействителен, ако е направен
преди възникване на съответното право в патримониума на неговия носител.
Поради това и постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно в
частта на отхвърляне на иска по чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 152 ЗЗД. Съответно
постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта на отхвърляне на
претенцията по чл.26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД като едностранната сделка по съставения
документ „обратно писмо“ бъде призната за недействителна като противоречаща на закона.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20253550 от 17.11.2020 г. по гр.д. № 23084/2019 г.
по описа на СРС, 85 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от
К.Г.Й., ЕГН **********, действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК **** срещу М.
С.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 44
ЗЗД за прогласяване на нищожността на обратно писмо, издадено на
22.06.2015г. от К.Г.Й., ЕГН **********, действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК
****, поради противоречие със закона И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 вр. чл. 44 ЗЗД, предявен от К.Г.Й., ЕГН **********, действащ като
ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК **** срещу М. С.С., ЕГН **********, едностранна сделка
по съставен документ- „обратно писмо”, издаден на 22.06.2015г. от К.Г.Й.,
ЕГН **********, действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК ****, с който К.Г.Й., ЕГН
**********, действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, е декларирал, че при всички
действия, които ще извърши, в качеството си на едноличен търговец с фирма
ЕТ „А.-К.Й.” във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, в това
число и при създаване, засаждане, отглеждане и прибиране на реколтата от
4
дълготрайни насаждения, ще действа изцяло от името и за сметка на
ответника М. С.С., както и че действителен притежател на всички
имуществени и неимуществени права, които ще придобие, в качеството си на
едноличен търговец с фирма ЕТ „А.-К.Й.” ще бъде ответникът М. С.С., като
противоречаща на закона.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20253550 от 17.11.2020 г. по гр.д. №
23084/2019 г. по описа на СРС, 85 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от К.Г.Й., ЕГН **********, действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК
**** срещу М. С.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 вр. чл. 152 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на едностранна
сделка по съставен документ- „обратно писмо”, издадено на 22.06.2015г. от
К.Г.Й., ЕГН **********, действащ като ЕТ „А.-К.Й.”, ЕИК ****, като
прикриващо съглашение между страните за удовлетворяване на кредитора по
начин, различен от предвидения в закона.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5