Решение по дело №2700/2017 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 272
Дата: 26 септември 2018 г. (в сила от 28 февруари 2019 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20172150202700
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №272

 

Гр.Несебър, 26.09.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 2700 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

              Образувано е по жалба на „В.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.А.Л., против Наказателно постановление № 3 от 16.11.2017г., издадено от Е.Е.Д.на длъжност Директор на Дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, с което за нарушение по чл.10, ал.7, вр. ал.9 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 10 000 лева на основание чл.23 от ЗУЧК.

              В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и при нарушения на процесуалния закон. Оспорва се фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление (НП) и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено. Посочена е единствено датата, на която е установено нарушението, но не е посочена датата, на която то е извършено. Тъй като от писма, изпратени от МРРБ се установявало, че обектите са поставени през 2014-а година, и ако се приеме, че нарушението е извършено още тогава, означава, че както актът, така и НП са издадени след срока по чл.34, ал.1, предл.2 от ЗАНН. От извършения геодезически мониторинг и при проверката на 11.09.2017г. не е установено кои обекти на морски плаж „Слънчев бряг – централен” са представлявали преместваеми обекти и съоръжения по смисъла на чл.10, ал.4, т.2 от ЗУЧК и кои са представлявали допълнителни търговски площи към преместваемите обекти или съоръжения за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване по смисъла на чл.10, ал.8, във връзка с § 1, т.7 от ЗУЧК. Тези обекти и съоръжения, както и допълнителни търговски площ, които се твърди, че са засегнали части от попадащите на морския плаж пясъчни дюни, не са описани в акта и постановлението, респ. не са разграничени. Всички те са поставени съобразно одобрената „Специализирана схема за разполагане на преместваемите обекти и съоръжения” и съгласуваната „Специализирана схема на зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите на морски плаж „Слънчев бряг – централен”, община Несебър, област Бургас”, което е установено при проверките, извършени през 2017-а година и извършения тогава мониторинг, не засягат части от попадащите на морския плаж пясъчни дюни. Оспорва обстоятелството, че Е.М.П.– извършила проверката на 11-09.2017г., е правоспособно лице да изпълнява дейности по геодезия, картография и кадастър, като не се съдържат данни за лицата, извършили геодезическото заснемане, и дали същите са правоспособни лица. Според жалбоподателя лисват и данни кога е съставен протокол при извършената проверка, дали реално са извършвани измервания с измервателни уреди на място или са се позовали единствено на замерванията по извършения мониторинг чрез GPS устройство и без да извършат проверка на тяхната точност, като наред с това устройството не е индивидуализирано чрез основните му характеристики и белези и не е посочено какъв е размера на допустимото отклонение на точността при измерването с този уред. Неправилно е квалифицирано нарушението по чл.10, ал.7, във връзка с ал.9 от ЗУЧК, тъй като тази квалификация не съответства на описателната част на нарушението в акта и постановлението. Същевременно разпоредбата на чл.17а, ал.1 от ЗУЧК е спомената  в обстоятелствената част на НП, но не е вменена на жалбоподателя като нарушена, въз основа на която да е наложена санкцията. Неправилното посочване като нарушена законова разпоредба представлява нарушение по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН и представлява самостоятелно основание за отмяна на постановлението. Излага довод и за непълнота при описание на нарушението, с което счита, че е нарушен чл.42, т.4 от ЗАНН, предвид, че нито в акта, нито в постановлението са посочени всички обстоятелства, касаещи нарушението, по който начин нарушителят не е запознат с фактическите и юридическите рамки на административно наказателното обвинение и е лишено от възможността да реализира в пълна степен правото си на защита. Жалбоподателят счита, че с наказателното постановление са описани няколко нарушения, предвид броя на преместваемите обекти, засягащи площта на пясъчните дюни, като не е уточнено за кое от тези нарушения е наложена санкцията, по който начин счита, че е нарушен чл.18 от ЗАНН. Излага съображения за маловажност на извършеното деяние. В АУАН не са посочени доказателствата, въз основа на което е прието, че е извършено нарушението, каквото е изискването на чл.42, т.10 от ЗАНН, с които доказателства наказващият орган е следвало да се съобрази и да ги подложи на преценка, както и да вземе предвид възраженията срещу АУАН, което не е сторил и е нарушил и чл.52, ал.4 т ЗАНН. Моли постановлението да бъде отменено.

              В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на наказателното постановление.

              Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата. В хода по същество заявява, че нарушението по чл.10, ал.7, във връзка с чл.9 от ЗУЧК е доказано от събраните по делото доказателства и че законосъобразно е наложена санкцията на основание чл.23 от ЗУЧК. Въз снова на доклада от геодезическото мониторингово заснемане, извършен на 11.09.2017г., се установява също, че дружеството-жалбоподател е поставило преместваеми обекти: съоръжения за спорно-развлекателна дейност, заведения за бързо обслужване и заведения за бързо хранене извън активната плажна площ на морския плаж, които засягат части от попадащите на морския плаж пясъчни дюни. Заснемането е извършено от правоспособни лица. Не е нарушен нито материалния закон, нито са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалния закон, тъй като в хода на административно наказателното производство са събрани доказателства, които по безспорен начин установявали административното нарушение, а при издаването на НП са посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и нарушената законова разпоредба. При индивидуализацията на нарушението са посочени всички съществени обстоятелства относно приетата за установена фактическа обстановка, нарушението е било описано по пълен и ясен начин. Моли постановлението да бъде потвърдено, включително и позовавайки се на решения на Административен съд – Бургас по идентични случаи.

              Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              На 14.08.2017г. е сключен договор № Т-РД-29-85 между Министерството на туризма, от една страна в качеството му на възложител, и „Г.И.” ООД, ЕИК ........., от друга страна в качеството му на изпълнител, като от съдържанието на договора съобразно представеното копие, е видно само част от дейностите, които по силата на договора изпълнителят е приел да изпълни като обществена поръчка, а именно: „Мониторинг на морски плажове, предоставени на концесия и отдадени под наем за 2017г.”, Обособена позиция Мониторинг № 2 „Мониторинг на морски плажове, предоставени на концесия и отдадени под наем на юг от нос „Емине”, в съответствие с изискванията на възложителя. Основните дейности, които изпълнителя е следвало да извърши и които са свързани с изпълнение предмета на поръчката и изискванията за тяхното изпълнение, включват: 1) Определяне на активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите (чл.10, ал.4, т.1 от ЗУЧК); 2) Определяне на площта на преместваемите обекти и съоръжения (чл.10, ал.4, т.2 от ЗУЧК във връзка с нормативните изисквания на чл.10, ал.7 от ЗУЧК); 3) Определяне на допълнителната търговска площ (чл.10, ал.8 от ЗУЧК); 4) Определяне на дължината на бреговата линия за достъп до морето (чл.10, ал.6 от ЗУЧК).

              С възлагателно писмо № Т-08-00-418 / 30.08.2017г. на министъра на туризма на „ГЕОБИЛДИНГ ИНЖЕНЕРИНГ” ООД на основание чл.5, ал.1 от договора е възложено извършването на мониторинг на пет морски плажа, между които и „Слънчев бряг – централен”.

              През месец октомври 2017г. изпълнителят по този договор е изготвил технически доклад относно Мониторинг на морски плаж „Слънчев бряг – централен”. В него е посочено, че геодезическите работи са имали за цел определяне активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, общата площ на преместваемите обекти и съоръжения, и на допълнителните търговски площи се заснемат точки на място от територията на морския плаж, които ограждат контура на гореизброените територии. Измерванията са извършени с два броя GPS приемници Trimble R4, с точност в планово отношение 10 мм+1ppmRMS; регистрирани са само фиксирани решения със стандартно отклонение <0,05 м. По време на измерването е водена ръчна скица.

              На 16.10.2017г. е съставен АУАН № 1 от В.М.Ц. на длъжност главен юристконсулт в отдел „Контрол на концесионната дейност”, дирекция „Управление на морските плажове” при Министерството на туризма, против „В.” ЕООД, в който е посочено, че на 11.09.2017г. в резултат на извършена проверка на морски плаж „Слънчев бряг – централен”, община Несебър, по изпълнение на задълженията на концесионера по договор за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица – морски плаж „Слънчев бряг – централен”, община Несебър, сключен на 01.03.2002г., се установило, че концесионерът е извършил следното нарушение: Поставени за преместваеми обекти и съоръжения за спортно-развлекателна дейност, заведения за бързо обслужване и заведения за бързо хранене извън активната плажна площ на морския плащ, които засягат част от попадащите на морския плаж пясъчни дюни. Във връзка с установяване наличие на преместваеми обекти, поставени в границите на дюните, разположени на територията на морски плаж „Слънчев бряг – централен”, община Несебър, са извършени следните дейности: Съвместени са данните в цифров вид от приетата специализирана карта на морски плаж „Слънчев бряг – централен” и на видовете дюни с данните, получени от извършения мониторинг през 2017г., при който с геодезически измервания са установени общата площ на морския плаж, общата активна плажна площ на морския плаж, активната плажна площ, която е за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите към датата на извършване на мониторинга – 11.09.2017г., установени са площите на всеки преместваем обект поотделно, общата площ на всички преместваеми обекти и съоръжения, поставените допълнителни търговски площи около обектите за бързо обслужване. В резултат на съвместяването на данните е констатирано, че за осем броя преместваеми обекти, съответно с номера 31, 32, 33, 42, 70, 78, 86 и 111 и за допълнителните търговски площи около преместваем обект с номер 11 от мащабирана схема за определяне на активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите (чл.10, ал.4, т.1 от ЗУЧК), на площта на преместваемите обекти и съоръжения и допълнителната търговска площ, получена в резултат на геодезическото заснемане на морски плаж „Слънчев бряг – централен” има установено засягане на части от територията на морския плаж, заета от пясъчни дюни. Според актосъставителя „В.” ЕООД е нарушил чл.10, ал.7, във връзка с ал.9 от ЗУЧК. След съставянето на акта същият е бил подписан от актосъставителя и от лицата, за които е посочено, че са присъствали при извършване или установяване на нарушението – свидетелите Евелина Панева и Радиана Симеонова. Актът е бил подписан и от законния представител на дружеството-жалбоподател, на когото  връчен препис от акта срещу разписка, и който е изразил писмено несъгласие с акта, като е посочил, че описаното не отговаря на истината и не са представени доказателства.

              В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили и писмени възражения срещу акта, в които управителят на „В.” ЕООД посочва, че не са му известни нито разполагат с геодезически мониторинг от извършено на 11.09.2017г. заснемане и с Мащабирана схема за определяне активната плажна площ за разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите, на площта на преместваемите обекти и съоръжения и допълнителната търговска площ на морския плаж. Заявил е, че всички съоръжения, които са разположени на морски плаж „Слънчев бряг – централен”, са разположени съобразно одобрената по надлежния ред „Специализирана схема за разполагане на преместваемите обекти и съоръжения, включително и допълнителните търговски площи на морски плаж „Слънчев бряг – централен” и съгласуваната по надлежния ред „Специализирана схема на зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите на морски плаж „Слънчев бряг – централен”, община Несебър, област Бургас”, като това е установено по надлежния ред, включително и по време на извършваните през 2017 проверки на 27.06.2017г. и 16.08.2017г. и извършени мониторинг от 04.08.2017г., съгласно Констативен протокол № 10 и Констативен протокол № 11 от извършените по реда на чл.106, ал.2, т.2 и т.3 от ППЗК проверки на място за изпълнението на задълженията на концесионера. Възразил е против дадената квалификация на вмененото нарушение, тъй като то противоречи на обстоятелствената част на акта.

              Административно наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, в който като описание на нарушението е посочил следното: На основание извършен на 11.09.2017г. на място на морски плаж „Слънчев бряг – централен”, община Несебър, област Бургас, геодезически мониторинг, е установено, че дружеството – концесионер „В.” ЕООД е поставило преместваеми обекти: съоръжения за спортно-развлекателна дейност, заведения за бързо обслужване и заведения за бързо хранене извън активната плажна площ на морския плаж, които засягат части от попадащите на морския плаж пясъчни дюни, като по този начин е нарушило разпоредбата на чл.10, ал.7, във връзка с л.9 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.”. В останалата част на постановлението наказващият орган е посочил възраженията, направени от „В.” ЕООД, без обаче да се е произнесъл по тяхната основателност, и е възпроизвел съдържанието на АУАН.

              Разпитан в качеството му на свидетел актосъставителят В.М.Ц., твърди, че при съпоставянето на мащабираната схема от мониторинга с данните от специализираната карта и заснетото фактическо положение на морския плаж, осем обекта и допълнителната площ към друг обект застъпват територията на „Бели дюни”, а датата на нарушението съвпада с датата на неговото установяване – 11.09.2017г., когато е извършен мониторинга, предвид, че не е установено кога са поставени обектите.

              Свидетелят Радиана Стефанова Симеонова-Йонова – един от свидетелите по акта и установяване на нарушението, твърди в показанията си, че нейната основна задача е била да провери дали обектите съответстват на специализираната схема, като се установило, че преместваемите обекти обхващали площ на дюните от около 30-40 кв.м.

              По делото е изготвена съдебно техническа експертиза, от заключението на която се установява, че обекти с номера 31, 32 и 33 на морския плаж представляват магазин, съответстващ на обект – супермаркет по специализираната карта. На запад, от където е лицето им, те граничат с алеята, граничеща с плажа, а от изток на 1 метър зад тях е разположена подпорна стена, след която започват дюните. Тези обекти не са променяли местоположението си през изминалите няколко години. Всички проведени дотогава геодезически заснемания са идентични и практически не е възможно да се засягат образувание – дюна, поради наличието на подпорна стена. Обект номер 42 представлява медицински пункт, като по отношение на него не е констатирано разминаване на очертанията на обекта между отделните измервания и схеми. Допълнителната търговска площ към обект 11 също е показана по един и същи начин на схемите от 2015 и 2016г., на двата мониторинга и специализираната карта. Обекти 78 и 70 са свързани и представляват тоалетна. Този обект се намира в непосредствена близост до обект 136 (заведение за бързо хранене) по одобрената схема от МРРБ, но не е показан на схемата. След направено геодезическо измерване на обекта същият е нанесен върху цифровия модел от специализираната карта, както и на картата на дюните, при което тоалетната не засяга очертанието на пясъчните дюни. Обект 86 е заведение за бързо хранене, към който е показана и допълнителна търговска площ. През годините се е променяло очертанието на заведението за бързо хранене, като същото се е увеличило като част от допълнителната търговска площ се е придавала към него, но като цяло общото очертание на заведението и допълнителната търговска площ към него се запазва. Обект 111 е заведение за бързо хранене, на който се е променяло очертанието, като същото се е увеличавало за сметка на допълнителната търговска площ, но като цяло общото очертание на заведението и допълнителната търговска площ към него се запазва. Обект 111 граничи с „Бели дюни” от север от север и от юг, но не навлиза в тях. От юг има дървена пътека, по която се осъществява достъпа от паркинга зад заведението до плажа. В схемата от мониторинга част от тази площ е включена към сградата и затова се е получило застъпване с дюната. Вещото лице не е констатирало различия между измерванията на специализираната карта, мониторинга от август 2017г., геодезическите измервания, извършени от вещото лице и схемата на мониторинга от септември 2017г. Разликите са в рамките на допустимата точност. Застъпванията са от порядъка на сантиметри и е в резултат на механично съвместяване на цифровия модел от мониторинга и цифровия модел на дюните. Грешката в границите не води до извод, че сградите са преместени за да навлязат в дюните. По-съществени разминавания вещото лице е констатирало при обектите 111 и 78, но при измерване на място и съвместяване със специализираната карта и цифровия модел на дюните, не е установено застъпване.

              След като на вещото лице е бил предоставен цифров модел на мониторинга от 11.09.2017г. с цифровия модел по делото, е изготвило допълнително заключение по съдебно техническата експертиза, която то заяви в съдебно заседание, че поддържа, и според което заключение за обекти 31, 32, 33, 42, 86 и допълнителната търговска площ към обект 11 няма промяна по отношение на първоначалното заключение на експертизата. Обекти 78 и 70 са свързани и представляват тоалетна. Има различие между геодезическото измерване на вещото лице и измерването от мониторинга от 11.09.2011г. При съвместяване на цифровия модел от мониторинга и цифровия модел на дюните се констатира, че тоалетните застъпват дюните с 9,7 кв.м., а обект 111 около 20 кв.м. са разположени върху дюните.

              Изслушано в съдебно заседание вещото лице Т.Т.П. уточнява, че според нейното заснемане обект 111 в югозападния край не е застроен, в доклада от мониторинга е посочено, че е застроено около 20 кв.м. върху дюните в момента на заснемането, като допуска да е имало козирка, която да надвисва над дюната, още повече, че дюната е под прав ъгъл, докато в мониторинга от 11.09.2017г. тя е дадена като застроена, а обект 70 и 78 не е бил върху дюни, защото точно там дюните са обрасли с растителност и тя е ясно изразена и ако има канализация не би следвало да бъде премествана, а и няма следи от преместване.   

              Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

              Неизвестни останаха по делото лицата, назначени по трудов или граждански договор, извършили геодезическото измерване на 11.09.2017г., а оттам и невъзможна се оказва проверката дали същите притежават такава компетентност предвид изискването, визирано в чл.24, ал.1 от Закона за геодезията и картографията, основните дейности по геодезия и картография по чл.3 и специализираните дейности по чл.4, ал.2, т.1 и т.2 да се изпълняват от лица, получили правоспособност по геодезия, съответно по картография, при условията и по реда на глава ІІ от Закона за кадастъра и имотния регистър. Съгласно чл.17 от ЗКИР такива лица могат да бъдат физически лица със завършено висше образование по геодезия с образователно-квалификационна степен магистър-инженер, имат най-малко двегодишен стаж в областта на кадастъра, съответно в областта на геодезията и картографията или българско юридическо лице, което има за предмет на дейност създаване на кадастър, съответно извършване на дейности по геодезия или картография, и в постоянния му специализиран състав има лице или лица, правоспособни да извършват дейност по геодезия, картография и кадастър.

              Геодезическото заснемане съдържа всички теренни и ситуационни подробности в и около даден имот. Представените в административно наказателната преписка скици не могат да обвържат съда, предвид липсата на подпис, задължителен съгласно чл.25, ал.2 от ЗГК – на лице, притежаващо правоспособност да извършва дейности по геодезия и картография, да подписва – (с електронен подпис – за материали и данни в цифров вид) и да подпечатва създадените и изработените от него материали и данни.

              Наред с гореизложеното, настоящият състав счита, че по делото липсват доказателства за техническа обезпеченост с геодезически инструменти на „Г.И.” ООД, които би следвало да са проверени и калибрирани за извършване на изследванията (заснемане и проучване), предмет на обществената поръчка.

              На следващо място, допуснато е нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяваща се в неяснота относно това наказващият орган коя дата е приел за дата на извършване на нарушението, което възпрепятства правото на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана административно наказателната му отговорност, така и преценката на съда за материална законосъобразност на постановлението. На първа страница от НП е посочено, че геодезическия мониторинг е извършен на 11.09.2017г., а въз основа на него нарушението е установено, по който начин оставя неясна волята на АНО коя дата е приел за дата на извършване на нарушението – 11.09.2017г., когато е извършено замерването, през месец октомври 2017г., когато е изготвен техническия доклад от мониторинга, или когато са съпоставени измерванията на специализираната карта с геодезическите измервания, или пък датата на съставянето на акта – 16.10.2017г.

              При ангажирането на административно наказателната отговорност на дружеството от наказателния орган са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл.22б – 22г на ЗУЧК. Тези разпоредби имат императивен характер и в тях законодателят изрично е разписал как възложителят на концесията (договора за наем) на плажовете следва да извършва текуща проверка по изпълнение на договорите – със нарочна създадена комисия с поименно посочване на нейните членове, които трябва да отговарят на определени изисквания, а от своя страна самата комисия следва да приеме свои правила за работа, при определен кворум, т.е. единствено тази нарочна комисия, формирана по този начин, може да извършва контрол по спазване на ЗУЧК. Писмени доказателства за назначаването на тази комисия, нейният състав, протокола от заседанието, което евентуално е проведено и протокол с решението на тази комисия, приела тази проверка, обаче липсват в кориците на делото.

              Неадекватна е дадената както в акта, така и в постановлението правна квалификация на нарушението, вместо тази, отговаряща на описателните части на двата акта – чл.17а от ЗУЧК, по който начин – с непосочването на нарушената законова разпоредба, респ. неправилното й посочване, са нарушени разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Оттам липсата на нарушение в случая на някоя от хипотезите на чл.10 от ЗУЕС е довела и до незаконосъобразно приложение на санкционната разпоредба по чл.23 от ЗУЧК.

              Вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно, че осем броя преместваеми обекти, съответно с номера 31, 32, 33, 42, 70, 78, 86 и 111 и за допълнителните търговски площи около преместваем обект с номер 11, има установено засягане на части от територията на морския плаж, заета от прилежащите на морския плаж пясъчни дюни, остана недоказано в хода на съдебната проверка, респ. не се доказа по несъмнен и категоричен начин такова засягане да има по отношение на обекти 78 и 70, представляващи тоалетна, и на обект 111 – заведение за бързо хранене, напротив, административното обвинение бе опровергано от извършените по делото първоначална и допълнителна съдебно технически експертизи.

              Освен недоказаността на вмененото на дружеството-жалбоподател административно нарушение, изброените по-горе допуснати процесуални нарушения и в частност тези по ЗАНН – непосочване в АУАН и НП на дата на извършване на нарушението, противоречие между описателна част на нарушението и правна квалификация, представляват достатъчно основание да се приеме, че в хода на административно наказателното производство, започнало със съставянето на акта и приключило с издаването на обжалваното НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, които значително са затруднили възможността на дружеството да узнае какво конкретно нарушение му е вменено и да упражни правото си на защита, което прави НП незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

              Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3 от 16.11.2017г., издадено от Е.Е.Д.на длъжност Директор на Дирекция „Управление на морските плажове” в Министерството на туризма, с което на „В.” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала В.А.Л., за нарушение по чл.10, ал.7, във връзка с ал.9 от ЗУЧК е наложена „Имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева) на основание чл.23 от ЗУЧК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: