№ 563
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100509481 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20108706 от 29.04.2021 г., постановено по гр. дело № 31349/2020 г.
по описа на СРС, III ГО, 128 състав, са уважени предявените от В. АЛ. ХР. против
„Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 439 ГПК, като е признато за установено, че
ищцата не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 2272.47 лв.,
представляваща начислена главница за ползвана топлинна енергия за периода от
м.10.2009 г. до м.04.2012 г. за абонатен № 374068, сумата от 293.40 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2009 г. до
11.10.2012 г., сумата от 1763.22 лв., представляваща лихва за периода от 19.11.2012 г.
до 10.07.2020 г., както и сумата от 165.00 лв. разноски, за събирането на които е
образувано изпълнително дело № 20208630401083 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863
на КЧСИ. С решението си СРС е разпределил отговорността за разноски между
страните по делото съобразно изхода от спора.
Недоволен от постановеното решение останал ответникът в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД, предвид което депозирал въззивна
жалба срещу съдебния акт, в която заявява оплаквания за неговата неправилност
поради противоречие с материалния закон и производствените правила. Твърдят се
допуснати от СРС процесуални нарушения, изразяващи се в отказ да бъде уважено
искане на ответника на основание чл. 192 ГПК за изискване на копие от изпълнително
дело № 20208630401083 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ. Оспорва се
правилността на изводите на първоинстанционния съд за погасяване на процесните
вземания поради изтичане на давностния срок за принудителното им събиране, който
бил спрял да тече в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3 от
1
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, поради което и
към датата на образуване на изпълнителното дело – 29.05.2020 г. същият не бил
изтекъл. Поддържа, че давностният срок за вземанията бил прекъснат първоначално с
молбата за образуване на изпълнителното дело, а в последствие с всяко следващо
изпълнително действие. Моли решението, постановено от СРС, да бъде отменено и
претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна В. АЛ. ХР., с който се оспорва основателността на доводите,
съдържащи се в жалбата на дружеството. Излагат се подробни съображения, че
молбата за образуване на изпълнителното дело не била от естество да прекъсне
давностния срок за процесните вземания, а предприетите впоследствие действия по
принудителното им събиране били извършени след неговото изтичане. Моли
постановеното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено от
въззивния съд. Претендира разноски за производството пред СГС.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с
които ищецът и длъжник по изпълнително дело № 20208630401083 по описа на ЧСИ
С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, оспорва изпълнението, позовавайки се на изтекла след
производството по издаване на изпълнителния титул погасителна давност за
вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, като с него съдът правилно е отхвърлил предявените искове. В
тази връзка съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към изложените в атакувания
съдебен акт мотиви. В допълнение на същите, въззивният съд намира за необходимо да
изложи и свои съображения в отговор на доводите на жалбоподателя, съдържащи се в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба.
Като неоснователни следва да бъдат преценени доводите на въззивника, че
погасителната давност за принудителното събиране на процесните вземания била
прекъсната на 29.05.2020 г. с подаване на молбата за образуване на изпълнително дело
№ 20208630401083 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ. От една страна,
молбата на взискателя по чл. 426 ГПК не е приложена като писмено доказателство по
делото, което поставя съда в невъзможност да установи момента на нейното подаване.
От друга страна същата сама по себе си не съставлява изпълнително действие, годно да
прекъсне погасителната давност на процесните вземания. В този смисъл са дадени в т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. ОСГТК, ВКС, задължителни за
съдилищата разяснения, според които прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
2
и извършването на продан и т. н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Извод в противен смисъл не може да бъде обоснован и на основание чл. 3, т. 2
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците.
По отношение на процесните вземанията приложение намира нормата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, доколкото тяхната дължимост е установена с влязло в сила съдебно решение,
постановено на 07.05.2014 г. по гр.дело № 7451/2013 г. по описа на СРС, 68 състав,
съответно давността за тях е петгодишна. Изчислявана по общия ред, считано от
23.04.2015 г. – датата на влизане в сила на посочения съдебен акт, погасителната
давност за вземанията е следвало да изтече на 23.04.2020 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти (каквито са страните по делото). Възобновяването на
течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според
който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен
срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. включително, и е изтекъл на 01.07.2020 г. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че по изпълнително дело № 20208630401083 по описа на
ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, са били осъществени действия по налагане на запор и
възбрана след 01.07.2020 г. По делото не са ангажирани, респективно събрани други
доказателства, от които да се направи извод, че преди изтичане на давността са били
извършени изпълнителни действия, годни да обусловят нейното прекъсване. В тази
връзка следва да се посочи, че настоящата инстанция не установи допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила, установени в
разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ГПК. На първо място посочената разпоредба намира
приложение в хипотезата на създадени за страната затруднения в процеса на доказване
по делото. В настоящия случай за ответника-въззивник не се установява наличието на
пречка за снабдяване, респективно представяне на препис от документите, съдържащи
се в изпълнително дело № 20208630401083 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на
КЧСИ, доколкото същият е страна в изпълнитеното производство. При бездействие на
страната, която носи доказателствената тежест, съдът не притежава процесуалното
право и/или задължение да извърши служебно действия по събиране на относимите по
делото доказателства, за които има данни да съществуват. Обратното би съставлявало
нарушение на принципите за състезателно начало и равенство на страните в процеса,
установени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ГПК. Нещо повече, в мотивната част на
постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение първоинстанционният съд е указал
3
на страната алтернативи за ангажиране на посочените писмени доказателства чрез
фактическото им представяне по делото или в случай на затруднения чрез снабдяване
със съдебно удостоверение. Ето защо и при прилагане на неблагоприятните последици
на доказателствената тежест, настоящият въззивен състав намира, че следва да приеме
недоказаните обстоятелства за неосъществили в обективната действителност –
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното, тъй като към датата на образуване на настоящото исково
производство – 15.07.2020 г., изпълняемото право, предмет на принудително събиране
в производството по изпълнително дело № 20208630401083 по описа на ЧСИ С.Х., рег.
№ 863 на КЧСИ, не е съществувало, поради погасяването му по давност, считано от
01.07.2020 г., предявените от В. АЛ. ХР. против „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание
чл. 439 ГПК са основателни.
При тези съображения, поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски за
въззивното производство разполага само въззиваемата страна. Последната претендира
и доказва да е сторила такива в размер на 600 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-Е въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20108706 от 29.04.2021 г., постановено по гр.
дело № 31349/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 128 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати
на В. АЛ. ХР., ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща разноски за
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4