РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. гр. Радомир, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20211730200183 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 146/22.06.2021 г. директор на Регионална дирекция по
горите - Кюстендил е наложил на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 270 ЗГ на жалбоподателя АЛ.
АЛ. Д. административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 14б,
ал. 8, вр. ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в жалбата и в
съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, изпраща
представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по
жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
1
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 28.04.2021 г. М.И.Х., в качеството ѝ на горски инспектор при РДГ - Кюстендил, е
извършила проверка в електронната система на ИАГ, като е констатирала, че от началото на
2021 г. до 28.04.2021 г. за транспортиране на дървесина с товарен автомобил с рег. № РК
...ВА са издадени 6 бр. електронни превозни билети, като така посоченият товарен
автомобил, собственост на АЛ. АЛ. Д., е регистриран в РДГ – Кюстендил по реда на чл. 14б,
ал. 3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В РДГ –
Кюстендил е представено удостоверение, издадена от фирмата, монтирала GPS устройството
и доставяща услугата, съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до
информацията от GPS устройството. Констатирано е, че в периода от 01.04.2021 г. до
17.04.2021 г., съгласно електронни превозни билети №№ ....../00018-MK96Q2F/01.04.2021 г.,
....../00019-0SUVM59/01.04.2021 г., ..../00028-YE1FUIG/11.04.2021 г. и ...../00030-
6N8FA51/17.04.2021 г., с товарен автомобил с рег. № РК .........ВА е транспортирана
дървесина в нарушение на чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии. За извършената проверка е съставен
констативен протокол с вх. № КП1-713/28.04.2021 г.
Въз основа на констатациите, направени при извършената проверка, свидетелят А.С. – ст.
горски инспектор в РДГ - Кюстендил, съставил АУАН № .../17.05.2021 г. На това основание
е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на АЛ. АЛ. Д. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 14б, ал. 8,
вр. ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 270 ЗГ.
Така приетата фактическа обстановка е безспорна - установява се от всички събрани по
делото доказателства - гласни и писмени, които кореспондират помежду си, поради което
съдът им дава вяра. Показанията на разпитаните свидетели се ценят от съда, като
последователни и логични.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. В случая съдът
намира, че в хода на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение, а именно
нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Това е така, тъй като в
АУАН и НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4 и ал. 6 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредбата).
Разпоредбата на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата въвежда забрана за транспортирането на
дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни средства, за които не са
изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4. В ал. 4 на чл. 14б от Наредбата пък е въведено
задължение за лицата по ал. 3 (собствениците и ползвателите) да предоставят документите,
посочени в същата алинея, в съответната РДГ, на чиято територия е адресната регистрация
2
на физическото лице, собственик или ползвател на товарното превозно средство. В случая
задължение за представяне на така посочените документи се въвежда изрично в чл. 14б, ал.
3 от Наредбата, който предвижда, че „собствениците/ползвателите на товарни превозни
средства и мобилни обекти по чл. 206 ЗГ са длъжни да осигуряват непрекъснато
функциониране на GPS устройството и да предоставят в съответната РДГ: т. 3 -
удостоверение, издадено от фирмата, монтирала GPS устройствата и доставяща услугата,
съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS
устройствата – важи за собственици/ползватели на товарни превозни средства и мобилни
обекти по чл. 206 ЗГ, които транспортират обла дървесина и дърва за огрев“. Както в АУАН,
така и в НП нарушението е описано по следния начин: „допуснал превозване на дървесина,
придружена с № ......./00019/01042021/185823-0SUVM59, без да е осигурил и предоставил в
РДГ – Кюстендил удостоверение, съдържащо данни за достъп за проследяване на монтирано
GPS устройство на товарен автомобил с рег. № РК .........ВА в реално време“. Така
формулирано извършеното административно нарушение не може да бъде подведено под
сочената като нарушена норма на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата, тъй като същата въвежда
забрана за транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти с товарни превозни
средства, за които не са изпълнени изискванията на чл. 14б, ал. 1 – 4, докато на
жалбоподателя е вменено във вина допускането да бъде превозена дървесина. Наред с това,
дори да се приеме, че в случая се касае за нарушение именно на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата,
то същото е извършено във връзка с ал. 3, т. 3 на чл. 14б от Наредбата, която разпоредба
предвижда задължение за собствениците и ползвателите на товарни превозни средства да
предоставят в съответната РДГ горепосоченото удостоверение. В случая обаче, нито в
АУАН, нито в НП нарушението е квалифицирано по този начин. За да бъде осъществен
съставът на административното нарушение по чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4, вр. ал. 3, т. 3 от
Наредбата, обаче, освен транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти с
товарни превозни средства без в съответната РДГ да е представено удостоверение,
съдържащо потребителско име и парола за достъп в реално време до информацията от GPS
устройствата, е необходимо при условията на кумулативност да се транспортира обла
дървесина и дърва за огрев. В АУАН и НП не е посочен видът на превозваната дървесина,
поради което не може да се направи извод задължен ли е бил жалбоподателят да представи в
РДГ – Кюстендил така посоченото удостоверение, от което следва, че в хода на АНП е
допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаещо описание на
извършеното нарушение.
За да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното
постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред
определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата,
които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление, са посочени в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите –
3
фактическите и правни основания, от които следва постановеният от
административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и
съответствие на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа и правна страна
административно нарушение и на следващо между описаното от фактическа страна
нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби. Съгласно чл. 36, ал.
2 ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от
същият закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен
срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно
наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице, на съответното
административно нарушение - с дадените му в същия акт фактическо описание и правна
квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига
обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние,
дата и място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква
възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН
поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил
редовно връчен на нарушителя.
В случая административнонаказващият орган е процедирал в разрез с разпоредбата на чл.
52, ал. 4 ЗАНН и е издал процесното НП, без да провери АУАН с оглед неговата
законосъобразност и въпреки че повдигнатото със същия административнонаказателно
обвинение е неясно и това е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице и
възможността същото да разбере за какво по вид нарушение е привлечен към отговорност,
така че адекватно да организира и упражни правото си на защита, което според настоящия
съдебен състав се явява съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо
правото на защита на жалбоподателя.
В допълнение към изложеното дотук следва да се посочи и че в случая жалбоподателят е
привлечен към административнонаказателна отговорност за извършено нарушение на чл.
14б, ал. 8 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
която разпоредба следва да се тълкува във връзка с ал. 1 на чл. 14б от Наредбата, въвеждащ
изискване товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски
продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, да бъдат снабдени с изправни и
функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS
устройства), както и във връзка с чл. 148, ал. 12 ЗГ, въвеждащ идентично задължение. От
съдържанието на нормата се установява, че законодателят свързва изпълнението на същата
и с разпоредбата на чл. 148, ал. 11 ЗГ, като последната предвижда, че условията и редът за
движението по горските пътища, за поставяне на пътни знаци и техните образци, както и
образците на документите за достъп до горските територии се определят с наредба на
министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи. Следователно,
нормата на чл. 14б, ал. 8 от Наредбата е приложима само за условия и ред за движение по
горски пътища по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗГ.
По делото от страна на АНО не са ангажирани доказателства за това дали процесният
4
товарен автомобил се е движил по горски пътища, от което следва, че е разколебана
презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй като не е подкрепен от други
доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват съставомерни елементи
от обвинението. В този смисъл изводът на АНО за осъществено административно
нарушение не е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото
обвинение остава недоказано. Липсват предпоставките за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото НП е
незаконосъобразно.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП №
146/22.06.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото, такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично
искане за присъждане на разноски в размер на 300,00 лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в
брой. Размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно
разпоредбата на чл. 18, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че се дължи
минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Именно в този размер е и
договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. С оглед на това и
предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която допуска намаляване на адвокатското
възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата,
адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, не е прекомерно. Ето защо
възражението на процесуалния представител на РДГ - Кюстендил за прекомерност на
същото се явява неоснователно.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 146/22.06.2021 г., издадено от директор на
Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което на АЛ. АЛ. Д., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Радомир, ЖК „Т.”, бл. ., вх. „.“, ет..., ап. ..., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 270
от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение
на чл. 14б, ал. 8, вр. ал. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр. К., бул. „Б.“ № ..ДА
ЗАПЛАТИ на АЛ. АЛ. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ЖК „Т., бл. ., вх. „.“, ет.
5
., ап. . сумата от 300,00 (триста лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6