№ 853
гр. Варна, 13.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Уляна К. Савакова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Николета Н. Николова
и прокурора В. Вл. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Уляна К. Савакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223100600428 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 11:02 часа се явиха:
Жалбоподателят- подсъдим А. И. И. - редовно призован, явява се лично и с адв. Б.
Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Савакова.
АДВ. Б.: Поддържам жалбата и допълнението към нея.
Предлагам друга фактология и навеждаме твърдение, че тези мотиви, направени по
този начин в противоречие с доказателствата по делото водят до липса на мотиви. Ако
приемете и това наше възражение следва да отмените присъдата и да върнете делото за ново
разглеждане от друг състав на Районния съд. Аз поддържам и тази теза за директно
оправдаване, но казвам, че след като се запознах с мотивите считам, че има пълно
несъответствие между това, което има в кориците на делото като доказателства и това,
което е прието от съда като фактическа обстановка за осъдителна присъда, което аз считам
че се равнява на липса на мотиви доколкото са взети без подкрепа освен съждения на самия
1
съд, аз ги третирам като липса за мотиви, което е основание за отмяна и връщане на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и даде ход на
същото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам че подадената въззивна жалба срещу
присъдата на РС-Варна по НОХД № 3529/2020 год. е неоснователна.
Считам, че постановената присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, а
наложеното наказание е справедливо и законосъобразно.
Считам, че присъдата на РС - Варна е постановена след обективно всестранно и
пълно изясняване на фактическата обстановка като са събрани необходимите и възможни
доказателства за изясняване на обективната истина. Събраните по делото доказателства са
били анализирани от РС-Варна изключително подробно, детайлно и обективно и са
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тези доказателства съдът е
направил своите правни изводи за обективна и субективна съставомерност на
противоправното поведение на подсъдимия. Предвид изложеното моля да оставите
въззивната жалбата без уважение и да потвърдите присъдата на ВРС като правилна,
законосъобразна и обоснована.
Адв. Б.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще Ви помоля да отмените присъдата на РС –
Варна като неправилна и съобразно констатираните нарушения или да отмените присъдата и
да признаете подзащитния ми за невиновен поради липса на обективни факти за извършено
престъпление от обективна и субективна страна от него така, както е визуализирано в
диспозитива на присъдата. Ако приемете, че мотивите на ВРС са такива, които противоречат
на необходимото и визирано в закона обосноваване на присъдата с обсъждане на всички
писмени и гласни доказателства поединично и в тяхната съвкупност да отмените присъдата
и да върнете делото за разглеждане от друг състав на съда.
Искам да добавя, че по време на целия процес председателят на състава беше си
изградил вече някакво вътрешно мнение и се опитваше било то чрез четене макар и при
условията на чл. 281, ал. 4 НПК да приобщава доказателства особено, когато някоя от
страните подкрепящи обвинението не можеха да релевират факти, които са важни за делото.
Безпристрастността на съдебния състав според мен беше нарушена за обективност в
наказателния процес, за равнопоставеност и т.н.
Според мен Районният съд не беше решаващ състав, а като че ли превиши
2
необходимото, което законът изисква за т.нар служебното начало при събиране на писмени
и гласни доказателства и той стана страна заедно с обвинението в този процес.
Това се вижда и от мотивите по делото, където той прави опит най-вече чрез свои
собствени съждения да дава различни тълкувания на тези факти, които безспорно бяха
събрани в процеса на съдебното следствие.
Искам да обърна внимание, че както по отношение на диспозитива на обвинителния
акт, така по отношение на присъдата не е локализирано мястото на престъплението. Твърди
се, че това е станало в село Д., а това става на пътя между двете села, което аз приемам, че
твърдяното място на извършване на престъплението трябва да бъде ясно и категорично
описано.
Твърдяното място е част от фактическия състав, който подлежи на доказване или
оборване. В тази връзка е абсолютно установено, че всъщност такова деяние, такова спиране
и такива маневри в село Д. не са били извършвани от страна на подсъдимия или на някой от
неговите близки.
Какво обаче е установено като факти по делото?
На въпросната дата, когато се е случило деянието съобразно ОА това е 22.09.2019
год. няма спор и е безспорно установено с гласни доказателства, че А. И. е бил на работа,
не е бил употребил алкохол и прибирайки се от работа е станала една закачка между него и
свидетеля Георги Димитров, като същите са се гонили по улицата и е настъпило едно ПТП,
в което е причинена малка щета по отношение на автомобила на Димитров.
Георги Димитров не е предприемал действия по издирването или търсенето на
помощ от органите на полицията, това е направила неговата съпруга М., която и е
основаният свидетел на обвинението, която заявява: „виждате ли тя разбрала кой колко бил
пиян, кой колко бил дрогиран и т.н.“, но дори и тя да е възприема такива факти реално няма
обвинение затова, че той е управлявал този автомобил и е причинил ПТП в района на село
Игнатиево.
Напротив обвинението е затова, че е управлявал МПС в Д. и е установено, че става
въпрос не за Д., а за извънселски път, който се намира между средата на Игнатиево и Д.,
само казвам за прецизност, защото според мен има значение и Вие ще следва да обсъдите и
този факт.
След като става това ПТП, при което се получават вреди по автомобила на Георги
Димитров, подсъдимият се прибира в дома си, сяда да вечерят, консумират алкохол и след
близо час, час и половина неговата приятелка и свидетелка по делото решава да се прибере в
собственото си село и това също е установено и няма никакви други доказателства, които да
оборят тези свидетелски показания. Доколко те са на негови близки роднини, то е просто
защото няма как да има друго, във вкъщи не можеш да поканиш цялото село, нито пък той е
имал намерение, че някой ще го спре или че някой ще предяви такова обвинение срещу него,
за да може да издирва свидетели, които да приемем, че не биха били заинтересовани от
установяването на определени факти. Но свидетелските показания дадени при условията и с
3
предупреждението по чл. 290 НК и на неговата майка, и на неговия брат, на неговата
приятелка и на неговия баща, са събрани по съответния по закона ред и те представляват
неоспоримо доказателство по делото т.е. че обясненията на четирима души ние се опитваме
да ги оборим и това се вижда от мотивите към осъдителната присъда неубедително затова,
че и говорим как М. го видяла, когато той е бил пиян преди това и т.н., пък не можа да се
разбере дали той въобще е слизал от колата, тя къде е била, след като те са пътували и
единият е подгонил другия и като го изпреварил го ужулил от едната страна, въобще едно
неясно обстоятелство относно това тя кога, как и по какъв начин е видяла, след като е
установено, че той е бил на работа и че точно около 17 ч. се е връщал от работа и минавайки
оттам с приятелката си, всъщност става тази закачва с Георги Димитров. Обясненията, които
той даде в съда аз винаги съм вярвал на това, което се чуе в съда, защото обстановката е
различна, защото там всичко се чете и пише под погледа на съда и няма как да се получи
разногласие такова каквото в 90 на 100 от случаите се получава в свидетелските показания,
които биват снемани от разследващ полицай в едно районно управление.
Тази фактология относно това, че той е употребил алкохол в дома си и то не 15
минути след това, за да кажем, че евентуално има някакъв умисъл те сядат, вечерят
разликата между установяването на автомобила със спуканата гума между двете села и
инцидента около 17:10 часа, там има някаква фотокамера, която е заснела точният час,
когато са се закачали, изпреварвали единият е свирел, другият се правил на еди какво си…и
т.н., което може да е укоримо, може да е нарушение по ЗДвП, в никакъв случай обаче не
установява това, че той към него момент е имал, пък и няма такова обвинение по отношение
на това какво се е случило там в селото към него момент.
Фактът, че автомобилът е бил управляван от неговия баща е установено по безспорен
и категоричен начин, потвърждават го четири човека, няма как със съжденията на
председателя на съдебния състав ние да приемем нещо различно, просто защото на нея тази
теза не ѝ харесва, няма никакви други доказателства.
Единствените доказателства, които са и на които тя се опитва да се позовава са
обясненията на двамата полицейски служители, тя дава вяра на тях защото може би какво,
като са полицаи, а пък Вие виждате как карат пияни и дрогирани, и аз най-малко вярвам на
полицаи от дългия стаж който имам, техните обяснения като видите още в досъдебното
производство все едно, че са копи-пейст, просто в протокола са сменени имената и е
написано едно и също. В съдебно заседание не можаха да се сетят нещо друго, но се сетиха
как са видели как той бил дърпал автомобила назад, затова аз съм си отворил страницата от
протокола от 18.01.2022 год. с Ваше позволение ще прочета обясненията на свидетеля
Василев, той не е роднина, той не е никакъв, той е случаен човек, който е бил на място и те
са го помолили след като се е спукала предна дясна гума да помогне, за да могат да вдигнат
колата, защото са нямали крик и не са могли да я вдигнат.
Той ги заяви в съдебно заседание, очевидно обаче те не се хареса на решаващия
състав на Районния съд, той реши да го разпита наново като смяташе, че този човек, който е
безпристрастен и който няма нищо общо със страните и той го заявява в своя разпит, казва
4
следното: „Автомобилът беше спрян встрани на пътя. Аз се прибирах от работа от с.
Изворско. Те ме спряха и аз им помогнах. Мисля, че брат му на подсъдимия ме спря и ме
помоли да помогна, и аз помогнах. Имаха проблем с гумата. Вдигнахме гумата на колата.
Беше предна дясна гума. Предницата на автомобила гледаше към извън селото, извън с. Д..
Предницата на автомобила гледаше не към гр. А., а към другата посока. Автомобилът беше
на платното за движение.“, дебело подчертавам това, защото то се разминава категорично с
това, което се опитват да си спомнят служителите на полицията, „Движението е двупосочно.
Аз идвах срещу автомобила. Като ме спряха бях на разстояние около 4-5 метра от тях. Там
бяха А., брат му и още една жена.“, тъй като бащата има доказателство, че е тръгнал назад
да търси крик, за да вдигнат автомобила, „а. Всички бяха извън автомобила. Жената беше до
автомобила. Аз закачих автомобила с багера като крик, вдигнах го, те си сложиха гумата и
аз тръгнах. Като тръгнах автомобилът си беше на платното. Беше в края на платното близо
до банкета. Отстрани банкета има нива. Не се сещам кой точно смени автомобилната гума.
Аз като свалих автомобила той си застана както трябва да е. Като тръгвах други хора
нямаше на пътя. Като тръгвах таман идваше патрулката.“, тогава пристигат въпросните
полицаи, които между другото във връзка с обаждането на свидетелката М. отиват до тях,
разбират от майката, че те са заминали за Д. и те по този повод тръгват да го издирват.
„Аз като тръгвах и тя таман спря. Аз таман тръгвах, бях се качил и се приготвях да
тръгвам като видях, че идва патрулката. Патрулката мисля, че спря в насрещната страна, на
другото платно. Полицаите не са разговаряли с мен. Мисля, че бяха двама полицейски
служители. Не мога да посоча от какъв пол са били полицаите. Аз като потеглих не съм
гледал какво се случва зад мен, тъй като беше станало късно и исках да се прибера.
Познавам ги тези хора, но те са ми никакви“. Ето това е обстановката, която се потвърждава
и от другите свидетели по делото и на базата на тези доказателства се твърди, че той е
извършил престъпление, че бил карал автомобила, че той бил закъсал и т.н., нещо което
очевидно съобразно всички останали показания по делото не са верни.
Ето защо аз твърдя, че всъщност мотивите към присъдата, че всъщност тя няма
основание на базата на тези доказателства по делото да приеме по безспорен и категоричен
начин така, както изисква закона, че А. И. е управлявал автомобила, да на пътя между двете
села Д. и Игнатиево, че той управлява автомобила и оттам деянието да стане съставомерно
за това че е управлявал автомобил след употреба на алкохол.
Това, че го отвеждат после е полицията, че и му вземат кръв е ирелевантно за случая,
защото основният правопораждащ факт е това дали е управлявал или не е управлявал
автомобила. И затова аз казвам сложете на везната колебливите обяснения на двамата
полицаи, които очевидно те казаха „ами прочетете ни ги, най-вероятно това сме казали“ и
това, което обясняват всички останали свидетели по делото, които съвпадат с тази
фактология, която днес обяснявам и пред Вас.
Така, че при всички канони на правото, при императивните разпоредби на чл. 303 и
304 НПК за безспорност, за непоколебимост и т.н. няма как с тези доказателства този човек
да бъде. Може да не е най-добрият, може действително да има и други наказания, може да е
5
всякакъв но във всеки случай ние разглеждаме дали е карал кола, на еди коя си дата, в село
Д., какви са доказателствата за него.
Аз считам, уважаеми окръжни съдии, че няма безспорни доказателства, напротив има
безспорни доказателства, че не е карал този автомобил, когато са тръгнали от Игнатиево с
приятелката му.
Ето защо Ви моля да прецените внимателно всички доказателства още веднъж, да
приемете, че липсва безспорност на твърдяното от РС, че той е извършил това престъпление
и ако считате, че мотивите са противоречиви моля Ви съобразно нарушенията, които
констатирате или да го върнете за ново разглеждане от друг състав на Районния съд, или да
го признаете за невиновен.
СЪДЪТ на основание чл. 333, ал. 2 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на
жалбоподателя-подсъдим:
Подсъдимият А. И.: Не се чувствам виновен.
СЪДЪТ, след провеждане на тайно съвещание, счете делото за изяснено, като обяви
на страните, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:22
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6