О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….07.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на 30.06.2017 г., в състав:
СЪДИЯ: Д. МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 313 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ за длъжник „МИЛИНВЕСТ“ЕООД- в
ликвидация, ЕИК *********, е открито с решение № 261/10.4.2017г. като длъжникът е обявен в
несъстоятелност и производството е
спряно на осн. чл. 632 ал. 1 ТЗ.
С молба вх. № 10451/10.04.17г, А.Н.И., чрез адв. А.
е предявила като кредитор вземане за
приемане в производство по несъстоятелност.
В изпълнение на указания ( връчени с определение № 1130/11.4.2017г. на
24.04.2017г) същия кредитор е обосновал предпоставки за възобновяване на
производството по несъстоятелност, като в молба вх. № 12573 от 3.5.2017г са
посочени налични активи, които според молителя формират достатъчна маса на
несъстоятелността. Съдът е отложил произнасянето си по тази молба, като е
съобразил междувременно депозирано искане за отвод на докладчика.
Видно от служебно изпратен препис от определение № 320/06.06.17г по т.д. 309/17г на ВАпС,
са отпаднали пречките по разглеждане на искането на кредитора от настоящия
състав на съда.
Изложените в молбата на кредитора твърдения не налагат провеждане на
открито заседание по искането за възобновяване на спряното производство (Определение № 54 от 1.02.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1960/2016 г., I т. о., ТК).
Като съобрази
приложените към първоначалната молба доказателства (изпълнителен лист и
удостоверение за размер на събираем дълг по образувано изпълнително дело) съдът
приема, че е надлежно сезиран от лице, което се легитимира като кредитор на
несъстоятелния длъжник. Искането за възобновяване на спряното производство е
подадено в срока по чл. 632 ал.2 ТЗ, поради което съдът го намира за допустимо.
Към молбата на кредитора са приложени писмени
доказателства за установяване на твърдението за наличие на имущество, формиращо
масата на несъстоятелността, което не е било обявено като актив от длъжника при
разглеждането на искането за откриване на производството по несъстоятелност.
Това имущество обаче, по самото описание от молителката се изчерпва с два,
евентуално един, спорни имота, представляващи гаражи в терен на ул. Радецки
№18. Молителката посочва строителни книжа, в които са предвидени гараж № 1 и
гараж № 2, и документи за собственост, според които дружеството притежава гараж
№ 1, като излага и твърдения относно противоречия в книжата по отношение на брой
на обектите от този вид в сградата и претенциите й по отношение на гараж 2,
който е следвало самата тя да придобие.
Съдът преценява, че дори несъстоятелният търговец да притежава необявен
досега по делото имот (ид. част от застроен терен и
самостоятелен обект след реализиране на право на сроеж,
учредено между съсобственици), то осребряването на този актив ще бъде
значително затруднено поради неясен градоустройствен и правен статут на имота.
Такова имущество не може да се приеме за бързо ликвидно, за да послужи за
покриване на разноските по провеждането на втората фаза от спряна понастоящем
несъстоятелност.
Вторият посочен от молителката актив не е
притежание на длъжника. За него се сочи, че е предмет на конститутивен иск по
чл. 135 ЗЗД, предявен от друг кредитор. Павловият иск обаче, се предявява за
защита на лично право на засегната от увреждаща сделка лице и дори и да бъде
уважен, решението ще отрече разпоредителното действие на длъжника само спрямо
ищеца, но не и по отношение на останалите кредитори на този длъжник. Съответно
резултатът от воденото т.д. 1322/2006г на ВОС не може по никакъв начин да се
отрази на масата на несъстоятелността и липсва каквато и да е нужда да бъде
съобразявано приключването на това дело в бъдеще.
За да се ползват от относителна недействителност
на разпоредителна сделка на длъжника, кредиторите на несъстоятелността следва
да упражнят специално предвидено в тяхна обща полза конститутивно право чрез
някой от исковете по чл. 649 ТЗ и едва след уважаването му масата би се считала
попълнена със съответен актив. Такива действия обаче могат да се предприемат
само след авансиране на разноски за подобни процеси.
В заключение нито един от активите, посочени от
молителката не може да се квалифицира като достатъчно за покриване на разноските
имущество по смисъла на чл. 632 ал.2 ТЗ.
Въпреки дадените указания на молителката за
възможността искането й да бъда основано и на предплащане на необходимата сума(
обявена предварително в решението по чл. 632 ал.1 ТЗ), тя е избрала да ограничи искането си само с
позоваване на налични активи. В конкретния случай несъмнено се налага
авансиране на разноски, за да бъдат недвижимите имоти(посочени като притежание
на длъжника) подготвени за продажба със съответна оценка и да бъдат поети
разходите по текущо възнаграждение на синдика(с оглед легитимирането му за
водене на евентуални искове за попълване
на масата по посочената увреждаща
сделка). Именно липсата на ликвидни средства, с които да се осигурят функционирането
на органи по управлението на масата ( синдик и събрание на кредитори) е
мотивирала съда да спре производството. Кредиторът не сочи нов източник на
ликвидни средства за поемане на издръжката на производството, а само такова
обстоятелство може да бъде прието за основание за възобновяване на
производството(Решение № 820 от 29.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 535/2005 г., I
т. о., ТК, Определение № 683 от 27.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 460/2016 г.,
II т. о., ТК).
В заключение се налага извод за неоснователност на искането за
възобновяване на спряното производство. Молбата на кредитора следва да бъде
отхвърлена.
По тези съображения и на осн. чл. 632 ал. 2 ТЗ, съдът по несъстоятелността
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ предявено от А.Н.И. ЕГН ********** ***, в качеството й на кредитор, предявил
вземане по т.д. 313/17г, искане за възобновяване на спряно
производство по несъстоятелност, обосновано в молба вх. № 12573 от 3.5.2017г с твърдения за наличие
на достатъчно имущество, формиращо масата на несъстоятелността на длъжник
„МИЛИНВЕСТ“ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, на осн. чл. 632 ал. 2 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна в седмичен срок от връчването на преписа на молителката
на осн. чл. 613а ал.1 ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: