Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………
гр. В. Търново,10.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 06.01.2020год., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретар Ц. Зинева, като
разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД
№ 2107 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. С.С., в качеството му на защитник на Д.И.Д., с ЕГН **********,*** против НП № 004588 от 04.11.2093год., издадено от началник отдел "Контрол и правоприлагане" в национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура, гр. София, с което за извършеното нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, в р. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, обосноваващи, според жалбоподателя, неговата отмяна. Излагат се твърдения, като се представят писмени доказателства, в подкрепата им, според които не е извършено процесното нарушение, тъй като съставът от превозни средства не е надхвърлял 3,5 тона.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощеният си защитник, поддържа подадената жалба и направените в нея искания. Претендира заплащане на разноски.
Въззиваемата страна, чрез упълномощените си представители (юк. К и Е. П) оспорват подадената жалба и направените в нея искания. Считат, че обжалваното НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
АУАН № 004588/20.05.2019год. е издаден от И.Н.И., на длъжност инспектор в сектор "Контрол и правоприлагане" при АПИ - В. Търново, в присъствието на свидетеля С. С В. против Д.И.Д., с ЕГН **********,***.
В съдържанието на същия, контролният орган е приел за установено от фактическа страна, че на 20.05.2019год., около 11.10 часа на ГП I - 5, при км. 101, в посока за гр. В. Търново, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф” с рег. № ***** (Република Австрия), в състав с прикачено ремарке с рег. номер ***** категория О 2, при което съставът надвишавал обща допустима маса от 3,5т. и за което не бил заплатил винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа, К 3, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 10 а, ал. 9 от ЗП.
Контролният орган е приел, че извършеното деяние е осъществило съставомерните признаци на административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 20.05.2019год., при отказ на нарушителя да го подпише, което обстоятелство удостоверено по надлежния ред. Препис от АУАН е получен от нарушителя на същата дата (20.05.19г.)
Въз основа на съставения АУАН, е издадено НП № 004588 от 04.11.2093год., издадено от началник отдел "Контрол и правоприлагане" в национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура, гр. София, с което за извършеното нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на Д.И.Д., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 12.11.2019год., като жалбата срещу същото е депозирана на 19.11.2019год.
По делото е
представен, заверен по чл. 32 от ЗА, препис от удостоверение за регистрация в
република Австрия на л. а автомобил „Фолксваген голф ” с рег. № W81308 F (Република Австрия).
От съдържанието на същия се установява, че превозното средство е с максимална
допустима маса от
По делото е
приобщено и като доказателство Свидетелство за регистрация на МПС , част 1 на ремарке
за л. а с рег. номер ВТ 8305 ЕВ, категория О 2. В съдържанието му е записано,
че същото е с технически допустима максимална маса от
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени и устни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Като разгледа жалбата по същество, съдът я намери за основателна по следните съображения:
Обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като административнонаказателното
производство е започнато и проведено при нарушение на съществени процесуални
правила.
В акта за установяване на административно нарушение е отразено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф ” с рег. № ***** (Република Австрия), в състав с прикачено ремарке с рег. номер *****, категория О 2, при което съставът надвишавал обща допустима маса от 3,5т., и за което не бил заплатил винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа, К 3, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 10 а, ал. 9 от ЗП. В съдържанието на същия не са отразени обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и самото нарушение, съобразно установените в закона (чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН) изисквания.
В акта липсва описание на превозните средства, с оглед за възприетата правна квалификация на извършеното нарушение - чл. 179, ал. 3 от ЗДВП, вр. с чл. 139, ал. 6, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 10 а, ал. 9, вр. с ал. 7 от закон за пътищата, и в частност, че се касае за моторно превозно средство, което има най-малко четири колела и е предназначено за превоз на пътници; или че е МПС, което има най-малко четири колела и е предназначено за превоз на товари; или такова с повишена проходимост.
При това липсва установяване от контролните органи, респективно посочване в съдържанието на АУАН на основни съставомерни обстоятелства касаещи извършеното нарушение относно максимално допустимите маси на двете превозни средства, които образуват съчленения състав на ППС, а именно индивидуалните маси на лекия автомобил и тази на тегленото от него ремарке. Не посочването на посочените данни за характеристиките на пътните превозни средство относно техните маси означава, че актосъставителят не е описал всички релевантни за твърдяното нарушение фактически обстоятелства, за да може да се прецени въпросният лек автомобил с какво предназначение е (за превоз на пътници, за товарни превозни или и за двете), с каква максимално допустима маса е, както и колко са местата за сядане, защото всичко това дава възможност не само наказаното лице, но и съдебният състав да прецени дали в случая е налице твърдяното нарушение и каква винетна такса е следвало да бъде закупена и за каква категория (дали една винетка "К-3", или една "К-2" в хипотезата на чл. 10 а, ал.9 от ЗП). Отделно от това, съдебният състав счита, че така отразената правна квалификация на нарушението е непълна, защото чл. 139, ал.6 от ЗДвП въвежда единствено задължението за заплащане на винетна такса по ЗП при движение по републиканската пътна мрежа, но той не конкретизира за каква такса и за каква категория превозно средство става въпрос, т.е. нормата е бланкетна и препращаща, което изисква актосъставителят да посочи и онези разпоредби от ЗП (чл. 10а, ал.6, ал.7 и ал.9), които са относими към въпросното пътно превозно средство (лек автомобил), за да бъде извършена пълна преценка и на правната квалификация на твърдяното нарушение.
Тези обстоятелства, е следвало да се установят още при съставяне на акта и с оглед пълното описание на нарушението да бъдат посочени в него. Поради изложеното съдът е мотивиран да приеме, че актосъставителят не е отразил в акта самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Като не е отразил
правилно и в пълнота нарушението и обстоятелствата при които е извършено,
актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Той е бил
лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е
извършил, и да се защитава пълноценно по него.
Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила се е пренесло
и в обжалваното наказателно постановление, в което отново не е отразена в
пълнота фактическата обстановка по нарушението. Това от своя страна обективира
извод за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
С нарушаването на императивните правила на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, НП се явява незаконосъобразно и следва на формално основание - да бъде отменено.
Независимо
от това, по делото безспорно се установява, че управляваният л.а „Фолксваген голф ” с рег. № W81308 F (Република Австрия)
е с максимална допустима маса от
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Агенция "Пътна инфраструктура, гр. София, следва да бъде осъдена да заплати на Д.И.Д. направени по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение, в размер на 500,00лв.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 004588 от 04.11.2093год., издадено от началник отдел "Контрол и правоприлагане" в национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура, гр. София, в която на Д.И.Д., с ЕГН **********,*** за извършено нарушение по чл. 139, ал.6 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание – глоба в размер на 300,00 (триста) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Агенция "Пътна инфраструктура, гр. София, да заплати на Д.И.Д. с ЕГН **********,***, направени по делото разноски във вид на адвокатско възнаграждение, в размер на 500,00лв.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: