№ 3125
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110131927 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е предявило искове по чл.410, ал.1,
т.1 КЗ, вр. чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ EАД за
сумата от 15422,59 лева – невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение за щети
върху чилър – термопомпа „Carrier 30RQ – 026CH” със сериен номер 01АVI05161, обект на
сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Защитен дом“, които щети са причинени
на 04.07.2021г. сутринта, вследствие на внезапно прекъсване в електрозахранването на обект,
находящ се в гр. София, в.з. „М***“, ул. „П**“ № 2, ведно със законната лихва от 09.06.2023г. (дата
на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и за сумата от 2585,76 лева
(съгласно уточнителна молба от 01.03.2024г. – л.82) – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 05.11.2021г. – 08.06.2023г.
В исковата молба се твърди, че на 04.07.2021г. в недвижим имот в гр. София, в.з. „М***“ ул.
„П**“ № 2 вследствие на внезапно прекъсване на електозахранването (токов удар) били нанесени
увреждания на чилър – термопомпа „Carrier 30RQ – 026CH” със сериен номер 01АVI05161.
Посоченият електроуред бил обект на застрахователно покритие по сключен между ищеца и Ю. П.
П. застрахователен договор, съгласно който ищецът поел отговорност за вреди от рискове по клауза
„Жилищни сгради“ и „Общо обзавеждане, битови ел. уреди, лични вещи, аудиовизуална и
електронна техника“. За настъпилите щети бил съставен констативен протокол от 08.07.2021г., в
който са били констатирани уврежданията по чилър – термопомпата, находяща се в посочения
недвижимия имот. На 01.10.2021г. в изпълнение на задълженията си по договора за имуществено
застраховане ищецът изплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 15422,59 лева.
Увреждането на застрахованото имущество било в резултат на виновно поведение на ответника. С
писмо от 15.10.2021г. ищецът поканил ответника да възстанови изплатената сума за обезщетение,
като последвал отказ.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Навежда довод, че поради свойствата на електроенергията нейните стойности не
представляват точна и непроменлива величина. Съгласно утвърдения стандарт напрежението не
представлявало точно фиксирана величина, а такава, която се движи в допустими граници на
отклонение от +/- 10 % от нормалното напрежение. При това дори и да е било налице отклонение в
1
качеството на електрическата енергия, същото се явявало допустимо и правомерно и ответникът не
носел отговорност за евентуални вреди. Поради това препоръчително било клиентите да
инсталират добра защита на вътрешната инсталация след електромера, както и добра защита на
използваната битова техника. В последния случай дори и при наличие на известни смущения,
вреди не биха настъпили. След границата на собственост задължение на потребителя било да
поддържа и експлоатира технически безопасно и правилно собствените си уредби и съоръжения в
съответствие с чл.19, т.11 ОУ. При ответника не били постъпвали сигнали за други изгорели уреди,
аварии, ремонти и др. от потребители на района, в който се намирал процесният имот, което
представлявало косвено доказателство, че при краткото прекъсване на ел. захранването не са
възникнали масови проблеми. Не била изяснена причината за твърдяното увреждане на техниката.
Оспорва и наличието на облигационна връзка между ответника и застрахованото лице. Поддържа,
че доставяната ел. енергия на процесната дата била без отклонения от изискуемото качество и
показатели. Възразява, че не е допуснато нарушение на задължението за поддръжка и технически
правилна експлоатация на електрическите съоръжения. Разпределителното дружество не носело
отговорност за вреди, възникнали след границата на собственост на неговите електрически
съоръжения, като възразява, че до границата на собственост не са били налице условия за
влошаване на качеството на доставяната ел. енергия, в резултат на което да са били налице условия
за възникване на процесните вреди. Освен това оспорва съставеният от представители на ответника
констативен протокол да съдържа потвърждение за причините за настъпване на вредите, като
същият удостоверявал единствено твърденията на лицето, подало сигнала.
Третото лице – помагач, привлечено от ищеца – „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, е взело становище за неоснователност на
исковете. Поддържа възражението, че възникналите вреди се дължат на процеси, възникнали в
електроинсталацията на застрахованото лице след границата на собственост. Оспорва иска и като
завишен по размер.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са
възникнали в резултат на договорно неизпълнение на ответното дружество по сключен договор
между увреденото лице (застрахован) и ответното дружество.
Не се спори по делото, а и от приетата застрахователна полица „Защитен дом“ №
0813X0087393, издадена на 24.06.2021г. (л.8 – лице), и добавък № 1 към нея, издаден на
07.07.2021г. (л.8 – гръб), се установява, че между ищеца „Застрахователно акционерно дружество
Армеец“ АД и Ю. П. П. е сключен договор за имуществена застраховка при клауза „Д“ по
отношение на недвижим имот – къща, находяща се в гр. София, р- н „Витоша“, в.з. „М***“, ул.
„П**“ № 2. Уговореният срок на застрахователното покритие е от 03.07.2021г. до 02.07.2022г. Не се
оспорва също така, че съгласно условията на застрахователен договор обект на застрахователното
покритие е и находящото се в процесния имот общо обзавеждане, битови ел. уреди, лични вещи,
аудиовизуална и електронна техника.
Не се спори, а и от събраните писмени доказателства (нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 101, том I, рег. № 3649, н.д. № 90/2017г. от 14.06.2017г. и нотариален акт за
договорна ипотека № **7, дело № 276 от 2020г.) се установява, че процесният имот, обект на
сключения договор за имуществено застраховане, е собственост на застрахованото лице Ю. П..
От събраните писмени доказателства се установява, че застрахованото лице Ю. П. П. е подало
уведомление за щета, заведено под № 10021081300129, за събитие, настъпило на 04.07.2021г.,
сутринта, при което при внезапен токов удар е бил повреден електрически уред – чилър –
термопомпа, която охлажда и отоплява цялата къща. Ищецът е изготвил доклад по щета №
**********/03.09.2021г., в който е приел, че се касае за настъпило застрахователно събитие по риск
„късо съединение“, вследствие на което са нанесени щети върху чилър – термопомпа „Carrier 30RQ
– 026CH” в къщата на горепосочения адрес. Размерът на щетите е определен на 14990,59 лева, като
са прибавени и разноски по уреждане на претенцията в размер на 432 лева. Общата сума от
15422,59 лева е изплатена на застрахованото лице по банков път на 01.10.2021г.
2
Приет като доказателство е констативен протокол за нанесени имуществени вреди (л.49) от
08.07.2021г., съставен от служители на ответното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
(ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“), а именно Г.П. на длъжност „зам. –
ръководител ОЦ юг“ и А.А. на длъжност „електромонтьор“. В констативния протокол е отразено,
че по данни на потребителя – П.Ц. П., след прекъсване на електрозахранването на 04.07.2021г. е
дефектирал следният електроуред : чилър Carrier фабричен номер 01AVI05161 и същият не работи.
Като свидетел е разпитан единият от съставителите на констативния протокол – Г.П.. Същият
съобщава, че от около 5 години към датата на разпита му (22.05.2024г.) работи при ответното
дружество като „зам. – ръководител Оперативен център“ и продължава да заема сочената
длъжност. Неговите задължения се състоели в ръководене на хора, отстраняване на повреди ниско и
средно напрежение, локализиране на повредата и възстановяване на захранването на абонати.
Същият е съставял протоколи за изгорели уреди. Свидетелят посочи, че не си спомня конкретния
случай, за който е призован да свидетелства, като при предявяване на приетия като доказателство
констативен протокол, потвърди, че документът е попълнен с неговия почерк. Свидетелят посочва,
че за да се състави констативен протокол, обектът следва да е присъединен към електропреносната
мрежа. Съобщава още, че след като постъпи заявление с оплакване за щети от спиране на ел.
захранването, установява връзка с клиента, като констатира щетите, които се записват в протокола
и последният се подписва и от клиента. Проверката, която се извършвала на място, е първична, а
именно при включване се проверява дали уредът работи и в протокола се посочва дали същият
работи.
Като свидетел по делото е разпитано и застрахованото лице – Ю. П. П.. Същият съобщава за
възникнал проблем при работата на чилъра на адреса, на който живее : в.з. „М***“, ул. „П**“ №2.
Посочва, че в деня, в който е настъпила аварията, цял ден имало проблем с електричеството. През
целия ден имало прекъсване на тока, осветителните тела работили с половин сила и били налице
пресвяткания. Забелязъл, че чилърът изведнъж започнал да издава необичаен звук и уредът бил
спрян. Служители от фирмата за поддръжка посочили, че уредът е увреден вследствие на
аноналиите при подаване на тока. Свидетелят няма спомен за възникнали проблеми с други уреди.
В същия ден в целия квартал имало оплаквания във връзка с подаването на ток. В конкретния ден
чилърът работел в режим охлаждане на къщата.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно – техническа експертиза, което се
кредитира от съда съгласно чл.202 ГПК. Като причина за увреждане на чилър – термопомпата
вещото лице е посочил прекъсване на електрозахранването, като сочените щети можело да се
получат, ако е налице пренапрежение. Вещото лице е направил справка в дневника за смущенията
и нарушенията в електроразпределителната мрежа за датата на твърдяното събитие – 04.07.2021г.,
в който е записано прекъсване на електрозахранването на клиентите, присъединени към трафопост
БКТП „в.з. М*** до ул. „Р.К.“ от 08:03ч, до 9:41 (общо 71 мин) и като причина е записана „повреда
в ТП и в/ст на ЧЕС – оборудване НН“, а в графа забележки е посочено : „в КТП изгорял
предпазител, който е сменен“.
В отговор на поставени от ответника задачи вещото лице е посочил, че е възможно повредите в
техниката да настъпят поради обичайното ползване продължително време и съответно в резултат
на настъпило износване, както и поради прегряване/претоварване вследствие на липса на
обслужване или неправилно обслужване. Възможно било и повредата да е настъпила поради
неинсталирана защита срещу комутационни и атмосферни пренапрежения или поради
неизправност на вътрешната инсталация на имота след електромера.
При изслушване на заключението в открито съдебно заседание вещото лице е пояснил, че
аварии като процесната се получават при превключвания, т.н. комутационни процеси. При наличие
на такъв процес не във всички случаи се получават пренапрежения, които могат да засегнат
електроуреди. От пренапрежение щети понасяли уредите, които са с електроника като например
компютри, микровълнови печки, като не всички електроуреди поемат пренапрежението. При
пренапрежение било възможно чилърът да изгори. Причинно – следствена връзка между спиране
на електрозахранването и процесните щети можело да се установи само в случай че
пренапрежението с измери в момента, в който се получава.
На първо място по делото се спори дали е налице договорно правоотношение между ответното
3
дружество и застрахованото лице Ю. П. П.. Съгласно представената лицензия от ДКЕВР № Л –
135-07/13.08.2004г., на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (ново наименование
„Електроразпределителни мрежи Запад“) е издадена лицензия за дейността „разпределение на
електрическа енергия на обособена територия за срок от 35 години. Съдът приема за доказано
посредством косвени доказателства, че процесната къща във в.з. „М***“, ул. „П**“ № 2 е
присъединена към електроразпределитената мрежа, оперирана от ответното
електроразпределително дружество. Това следва от констативния протокол, съставен от служители
на ответното дружество, което е изготвен съгласно правилата на раздел III от приетите като
доказателство Общи условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа
(л.44 и сл.). Отделно от това разпитаният като свидетел Г.П. – служител на ответното дружество,
посочи, че констативен протокол за щети се съставя само за обекти, присъединени към
електопреносната мрежа. От така събраните косвени доказателства, които не се опровергават от
други доказателства по делото, се налага еднозначният извод, че процесният имот е бил
присъединен към електопреносната мрежа, оперирана от ответника. Между крайния клиент – Ю.
П., чийто недвижим имот е присъединен към електоразпределителната мрежа, и ответното
дружество – оператор на електроразпределителната мрежа, е налице договор за използване на
електоразпределителната мрежа, който се урежда от публично известни Общи условия – чл.104а
ЗЕ. При това за ответника – оператор на електроразпределителната мрежа, е възникнало
задължение спрямо потребителя на енергийни услуги (т.41б, б.“б“ ДР на ЗЕ) да осигури
непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия – чл.89, т.2
ЗЕ. Съгласно Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа
ответникът се е задължил да осигури на клиентите до границата на собственост на електрическите
съоръжения електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество, приети от КЕВР и
изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство – чл.22, т.ОУ. Ответникът носи
отговорност за щети на клиентите в случай на нарушаване на непрекъснатостта на захранването на
клиентите, определена от договорената категория на осигуреност на електроснабдяването, като в
този случай ответникът дължи на клиента стойността на нанесените вреди – чл.56, ал.1 и ал.2 ОУ.
По делото се спори и относно причината за увреждането на чилър – термопомпата, монтирана
на процесния адрес. Съдът приема за доказано по делото, че причината за дефектиране на
посочения електроуред до степен, до която същият е станал негоден за по – нататъшна употреба, е
внезапно прекъсване на електрозахраването. В тази връзка съдът взема предвид записаното в
дневника за смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа, а именно че на дата на
възникване на събитието (04.07.2021г.) в района, в който се намира и къщата, в която е бил
монтиран увреденият електроуред, е отразено прекъсване на електрозахранването на клиентите,
присъединени към трафопост БКТП „в.з. М*** до ул. „Р.К.“ по причина на изгорял предпазител.
Отразеният часови диапазон на така установеното спиране на електрозахранваето - от 08:03ч, до
9:41ч, съответства на декларираното от увреденото лице пред застрахователя, че уредът е бил
повреден сутринта на въпросната дата. При това в посочения дневник е направено извънсъдебно
признание от страна на ответника за нарушения в електроразпределителната мрежа, което се
потвърждава и останалите събрани по делото доказателства. В такъв смисъл са и показанията на
увреденото лице – Ю. П., който съобщава, че на въпросната дата в рамките на целия ден е имало
признаци на смущения в електрозахранването – прекъсване на тока, намалена сила на работата на
осветителните тела, пресвяткания, както и че е имало оплаквания от други абонати в квартала във
връзка с подаването на ток. Направеният извод се потвърждава и от заключението по СТЕ,
съгласно което механизмът на настъпване на увреждането е прекъсване на електрозахранването,
при което може да се получи пренапрежение, което да увреди електрониката на уреди. От
отразеното от дневника за смущенията и нарушенията в електроразпределителната мрежа, което се
цени от съда като достоверно предвид изложеното по – горе (арг. чл.175 ГПК), а именно че
повредата в подаването на електричеството се дължи на проблем в трафопоста, следва, че
прекъсването на електрозахранването не се дължи на неизправности, възникнали след границата на
собственост (изходящите клеми на средството за търговско измерване или изходящите клеми на
разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи – чл.29, ал.1 от Наредба №
6/24.02.2014г., отм.). Така при съвкупна преценка на събраните доказателства съдът приема, че е
налице неизпълнение на задължението на ответника съгласно чл.89, т.2 ЗЕ да осигури
4
непрекъснатост на електрозахранването, вследствие на което са настъпили и процесните вреди –
повреда на застрахованото при ищеца имущество – чилър – термопомпа, до степен на негодност за
последваща употреба. Този извод не се разколебава от посоченото от вещото лице в отговор на
зададени от ответника въпроси за възможен и друг произход на вредите – а именно обичайно
ползване продължително време, липса на обслужване/неправилно обслужване на уреда. Макар и
хипотетично такава възможност да е налице, то тежестта да докаже такава причинно – следствена
връзка е на ответника, който черпи благоприятни правни последици от установяване на такава
връзка между твърдените факти (обичайна употреба, липса на обслужване или неправилно
обслужване на електроуреда, от една страна, и настъпилите вреди, от друга -) – арг. чл.154, ал.1
ГПК. В случая безспорен извод в тази посока не може да бъде направен от събраните по делото
доказателства.
Неоснователно е възражението за това, че ответникът следва да бъде освободен от отговорност
за вредите поради това, че клиентът не е инсталирал защита срещу пренапрежение, ниско
напрежение или претоварване. Нито в закона, нито в Общите условия е установено задължение на
клиента да инсталира такива защити. Осигуряването на по – висока категория осигуреност на
електрозахранването е само възможност, не и задължение за потребителя, поради което не може
да намери приложение правилото по чл.83, ал.1 ЗЗД, даващо основание за изключване или
намаляване на отговорността на ответника за причинените вреди.
По делото не спори, а и от събраните по делото писмени доказателства (доклад по щета и
платежно нареждане) се установява, че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно
обезщетение в размер на 15422,59 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу лицето, отговорно за вредите поради неизпълнение на договорно задължение
– чл.410, ал.1, т.1 КЗ.
Обемът на отговорността по чл.410 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и
разноските за определянето му. Отговорността на ответника на претендираното основание не може
да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата
(чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие -
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
Съгласно установеното по делото се касае за пълна увреда на процесния чилър – термопомпа,
при която ремонтирането й е нецелесъобразно, защото стойността на ремонта би превишила цената
за закупуване на нов уред, видно от неоспорените констатации в приетия като доказателство
протокол за извършена сервизна услуга № 25/07.07.2021г. (л.21 – гръб). Съгласно приетото
заключение по СТЕ цената на нова термопомпа от процесния модел възлиза на 8364 евро, а при
прилагане на 50 % овехтяването цената е в рамките на 8250 – 8500 лева. В случая не следва се
приспада овехтяването на уреда съгласно императивната норма съгласно чл.400, ал.2 КЗ, която
указва, че при определяне на стойността на обезщетението за закупуването на застрахованото
имуществено не следва да се прилага обезценка. В случая определената стойност от застрахователя
– ищец при произнасянето по процесната щета на застрахованото имущество е в по – нисък размер
– 14990,59 лева, като е добавена сума за определяне на щетите – 432 лева.
Предвид изложеното по - горе искът за главното вземане е основателен до пълния предявен
размер и следва да се уважи така, както е предявен.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :
При липса на определен в закона срок за плащане на сумата по по чл.410, ал.1, т.1 КЗ следва да
се приеме, че ответникът изпада в забава след покана – чл.84, ал.2 ЗЗД. Такава е изпратена и
получена от ответника на 18.10.2021г. (видно от приетите като доказателства регресна покана и
известие за доставяне – л.7, лице и гръб), като предоставеният в поканата срок за изпълнение е
5
изтекъл на 05.11.2021г. От това следва, че през процесния период ответникът е бил в забава за
плащане на главния дълг и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Неговият
размер възлиза на претендираната сума от 2585,76 лева, определен от съда на основание чл.162
ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. От изложеното следва, че искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи до пълния предявен размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът, който претендира разноски в
общ размер от 2837,52 лева (за извършването на които представя доказателства), в т.ч. и адв.
възнаграждение в размер на 2145,64 лева с ДДС. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение, като съдът намира същото за неоснователно. Размерът на
адвокатското възнаграждение е уговорен съобразно чл.7, ал.2, т.3, вр. пар.2а ДР на НМРАВ
(сегашно наименование „Наредба за възнаграждение на адвокатска работа“). Макар определените
размери в НМРАВ да не са обвързващи за настоящия съд съгласно решение на СЕС по дело C -
438/2022, то посочените в наредбата размери на адв. възнаграждение могат да служат като
ориентир за съда при определяне на справедлив и обоснован размер на адв. възнаграждение. В
случая платеният хонорар в размер, предвиден по НМРАВ, не е прекомерен с оглед правната и
фактическа сложност на делото, която е около средната за дела със сходен предмет. Следва да се
има предвид че по делото са повдигнати спорни въпроси, изслушано е заключение по СТЕ и са
разпитвани свидетели. При неоснователност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ищеца се
следват разноски от 2807,52 лева. От списъка на разноски не следва да се присъжда единствено
сумата от 30 лева – неусвоен депозит за свидетел, която подлежи на възстановяване на основание
чл.4б ЗДТ след подаване на нарочна молба с посочване на банкова сметка за превод на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 28, сграда „Изток Плаза“, да плати на
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.410, ал.1, т.1 КЗ, вр. чл.82 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 15422,59 лева – невъзстановена сума за платено застрахователно
обезщетение за щети върху чилър – термопомпа „Carrier 30RQ – 026CH” със сериен номер
01АVI05161, обект на сключен при ищеца договор за имуществена застраховка „Защитен дом“,
които щети са причинени на 04.07.2021г. сутринта, вследствие на внезапно прекъсване в
електрозахранването на обект, находящ се в гр. София, в.з. „М***“, ул. „П**“ № 2, ведно със
законната лихва от 09.06.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане,
сумата от 2585,76 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.11.2021г.
– 08.06.2023г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 2807,52 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN : BG79 CECB
9790 1061 9050 00, BIC : CECBBGSF, открита при „ЦКБ“ АД – клон София, титуляр : „ЗАД
Армеец“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника -
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6