М О Т И В И
към Решение № 39 от 29.01.2016 год. по
АНД № 388/2015 год. на СлРС
изготвени на 08.02.2016 год.
Производството
е образувано по повод постановление на РП - Сливен, с което се иска налагане на
административно наказание на обвиняемия Т.А.Т. по реда на чл. 78А от НК за
извършено от обвиняемия Т. престъпление по чл. 309, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
В
с.з. РП - Сливен, редовно призована, се представлява от прокурор Колева, която
поддържа предложението и пледира обв. Т. да бъде признат за виновен, като му
бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на 5000,00 лева.
В
с.з. обвиняемият Т., редовно призован, се явява лично, не се признава за
виновен и не дава обяснения по обвинението. Упълномощеният от него защитник оспорва
фактическата обстановка, счита че обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин и пледира обв. Т. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Обвиняемият
Т.А.Т. е български гражданин, с висше образование, пенсионер, женен, неосъждан.
Свид.
Г.Ш. *** бил собственик на ЕТ „ЗЕТА - Г.Ш.” със съдебна регистрация в гр.
Сливен. За периода 2010 год. – 2011 год. свид. Ш. е ползвал за превозвач обв. Т.А.Т.
с действаща фирма „Експрес транс БГ”. Двамата се занимавали с търговия. Обв. Т.
внасял от Полша бебешки колички, които предавал на свид. Ш. ***. Във връзка с
работата първоначално отношенията им били приятелски и си имали взаимно доверие,
но по-късно в резултат на възникнали противоречия от финансово естество,
прекратили отношенията си.
На
29.05.2012 год. от името на обв. Т. в СлРС било подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК към което бил приложен оригинал на
Запис на заповед от 30.12.2011 год. Въз основа на заявлението било образувано
ч.гр.д. № 2440/2012 год. по описа на СлРС. Във връзка с образуваното ч.гр.д. до
дома свид. Г.Ш. отишъл призовкар и му занесъл Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
от която било видно, че свид. Г.Ш. дължи пари на обв. Т.. Тъй като свид. Г.Ш.
не дължал никакви пари на обвиняемия, не подписал заповедта за изпълнение. На 30.05.2012
год. срещу свид. Г.Ш. бил издаден изпълнителен лист, в който било отразено, че
същият следва да заплати на обв. Т. сумата от 11 748,00 лева, ведно със
законната лихва и разноските. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 20125640400127 при Държавен съдебен изпълнител в
гр. Хасково.
На
28.11.2012 год. свид. Г.Ш. упълномощил адвокат, който направил справка по
образуваното ч.гр.д. № 2440/2012 год. по описа на СлРС и подал молба за препис
от процесната запис на заповед, който получил на 30.11.2012 год. Тогава свид. Г.Ш.
разбрал, че обв. Т. е представил по делото запис на заповед с името на Г.Ш.,
при което последният се е задължил да заплати горепосочената сума. Свид. Ш. не бил
попълвал и подписвал запис на заповед на обв. Т., поради което на 29.11.2012
год. свид. Г.Ш. ***.
В
хода на досъдебното производство била изготвена комплексна техническа почеркова
експертиза, която е изследвала процесната запис на заповед от 30.12.2011 год.,
като заключението на вещото лице било, че ръкописният текст „10.05.2012 г.” и
„гр. Хасково”, попълнен в запис на заповед за 6000 евро е дописан от обв. Т.Т.
и подписът срещу „подпис на издателя” в запис на заповед за 6000 евро с издател
Г.Ж.Ш. и падеж на паричното задължение на 10.05.2012 год. е положен от обв. Т.Т..
В
с.з. по искане на защитата на обв. Т., с оглед изразено съмнение относно
правилността на заключението на вещото лице, е назначена и изготвена повторна
съдебно-почеркова експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
ръкописния текст (в Запис на заповед от 30.12.2011 год.) не е написан от Г.Ж.Ш.;
както и че подписът след текста „Подпис на издателя” в Запис на заповед от
името на Г.Ж.Ш. за сумата от 6000 евро, дата на издаване „30.12.2011 г.”,
приложена по гр.д. № 2440/2012 год. по описа на РС – Сливен е положен от Т.А.Т..
Горната
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната
съвкупност. В показанията на свидетелите се съдържат отделни елементи, касаещи
процесния случай.
От
показанията на свид. Г.Ш. се установява, че познава обв. Т., който му носил
детски колички от Полша, както и че след възникнали проблеми между тях, спрели
да работят заедно. От показанията на свид. Г.Ш. се установява още, че е получил
и документи за опис от съдия – изпълнител от гр. Хасково, както и че едва след
това е направена проверка по гражданското дело и установил, че била приложена
Запис на заповед, която той не бил писал, попълвал и подписвал; както и че на
30.12.2011 год. не е имал среща в гр. Сливен с обв. Т.. Така изложените
показания на свид. Г.Ш., съдът кредитира като логични и подкрепящи се от всички
останали събрани по делото доказателства.
От
показанията на свид. Д.Д. се установява, че същият познава както обв. Т., така
и свид. Г.Ш., като и двамата са коментирали пред него въпросната запис на
заповед. От показанията на свид. Д.Д. се установява още, че на 30.12.2011 год.
е имал среща в гр. Сливен с обв. Т. и около 16,00 часа са се разделили, като не
знае в каква посока е тръгнал обв. Т., както и че той лично не е присъствал при
подписването на Записа на заповед, нито я е виждал. Така изложените в тази им
част показания на свид. Д.Д., съдът кредитира като логични и подкрепящи се от
всички останали събрани по делото доказателства. В останалата им част
показанията на свид. Д.Д., в които разказва за отношенията между обв. Т. и
свид. Г.Ш. касаещи въпроса кой на кого дължи пари, съдът не кредитира, тъй като
в тях той пресъздава това което му е било заявено от обв. Т., респ. от свид. Г.Ш.,
на което свидетелят не е очевидец, тъй като не е присъствал на разговори между
двамата, при които да са обсъждани финансовите им отношения.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица, изготвили комплексна техническа
почеркова експертиза и повторна съдебно-почеркова експертиза, тъй като съдът
няма основание да се съмнява в безпристрастността и компетентността на
експертите. Възражението на защитата на обвиняемия, относно съмнението в
правилността на заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, е било
неоснователно, тъй като заключението на вещото лице по назначената повторна
експертиза е идентично с първоначалната експертиза.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието си от описаната фактическа
обстановка обв. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението чл. 309, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 30.12.2011 год. в
гр. Сливен, съставил неистински частен документ – ценна книга – Запис на
заповед от 30.12.2011 г. с издател Г.Ж.Ш., а именно изписал дата „10.05.2012
г.” на ред „падежът на паричното задължение е”, изписал „гр.Хасково” на ред
„Място на плащане”, подписал на ред „Подпис на издателя” и го употребил на
29.05.2012 год. пред РС-Сливен по ч.гр.дело № 2440/2012 год. по описа на
РС-Сливен, за да докаже, че съществува задължение на Г.Ж.Ш. *** за изплащане на
сумата от 6000 евро на Т.А.Т..
За да е осъществен състава на чл. 309, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е необходимо
предмета на престъплението да са ценни книжа, които са неистински и са
употребени за да се докаже, че съществува задължение. В настоящия случай
предмета на престъплението е Запис на заповед от 30.12.2011 год., които е
частен документ и е ценна книга от правна гледна точка. Безспорно
установено е по делото, че от една страна процесната Запис на заповед не е била
подписана от свид. Г.Ш., който се сочи като неин издател, а от друга – видно от
приетите по делото експертизи, същата е подписана от обв. Т.. Освен това
процесната запис на заповед е била представена по ч.гр.дело № 2440/2012 год. по
описа на РС-Сливен и въз основа на нея 30.05.2012 год. на обв. Т. е бил издаден
изпълнителен лист срещу Г.Ш. за сумата от 6000,00 евро.
Деянието
си обвиняемия е извършил с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие добрите му
характеристични данни и чистото му съдебно минало.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.
Същият до настоящия момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV от Глава 8 от НК.
При определена на вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на обвиняемия, съдът се съобрази с
обстоятелството, че са налице законните условия за прилагане на чл. 78А от НК –
чисто съдебно минало на обвиняемия, който не се е ползвал до сега от
привилегията на чл. 78А от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този
вид престъпления, поради което освободи от наказателна отговорност обвиняемия,
като му наложи административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 (хиляда)
лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.
Сливен.
Така
определеното наказание на обвиняемия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на обвиняемия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Съгласно
правилата на процеса, обвиняемият Т.А.Т. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 239,00 лева в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.
Съгласно правилата на процеса, обвиняемият Т.А.Т.
беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 287,30 лева в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Сливен.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: