Решение по дело №489/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. П. Н. от гр. Русе, депозирана чрез процесуален представител – упълномощения адв. В. А., срещу ЗППАМ № 24-1882-000057/22.05.2024 г. на началник група към ОДМВР – Русе, Първо РУ-Русе. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените разноски в производството.

Ответникът – Началник група към ОД на МВР-Русе, Първо РУ-Русе, чрез процесуален представител - гл. юрисконсулт Й., оспорва жалбата. Счита заповедта за законосъобразна, като развива подробни доводи за това. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващата страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалване - адресат на акта и е насочена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт. Депозирана е директно в деловодството на съда на 06.06.2024 г., т. е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 23.05.2024 г., удостоверено в самия акт.

По съществото на спора съдът съобразява следното от фактическа и правна страна:

С оспорената по делото ЗППАМ № 24-1882-000057/22.05.2024 г., издадена от началник група към ОДМВР – Русе, Първо РУ-Русе на жалбоподателката Д. П. Н. от гр. Русе е наложена ПАМ – „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП /л.38 от делото/.

Съгласно чл. 172, ал.1, изр.първо от ЗДвП - принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка е представена Заповед № 5066/22.12.2023 г. на директора на ОДМВР – Русе /л.53 от делото/, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т. 3 и началниците на група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ-Русе. Видно от удостоверение рег. № 336р-20152/09.07.2024 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.55), издателят на процесната заповед К. П. К. от 02.10.2023 г. и към датата на удостоверението, следователно и към датата на издаване на оспорената заповед - 22.05.2024 г., заема длъжността началник група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР-Русе. Данните обосновават наличието на делегирана материална, териториална и времева компетентност на органа, издал оспорената ЗППАМ.

Спазено е изискването за формата на административния акт. В заповедта е посочено правното основание за издаване й - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови ПАМ, са посочени: Д. Н. е собственик товарен автомобил Форд Рейнджър с рег. № [рег. номер], което МПС се управлява от Т. А. Н. с [ЕГН], който е неправоспособен водач – изгубена правоспособност поради отнемане на всички контролни точки /ЗППАМ №24-1085-000391 от 13.05.2024 г. на сектор ПП-Русе по чл.171, т.4 от ЗДвП/; заповедта се издава във връзка с АУАН №1230075 от 21.05.2024 г. Допустимо е мотивите на административния акт да се съдържат и в друг такъв предхождащ издаването му документ – това в случая е направено с препращането към цитираните ЗППАМ и АУАН.

Относно материалната законосъобразност на заповедта и целта на закона.

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения ЗДвП допуска да се прилагат определени принудителни административни мерки.

Видно от текста на закона, един от субектите на мярката по чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е собственик, чието моторно превозно средство /МПС/ е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Предвидената мярка е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственика за срок от 6 месеца до една година.

От АУАН №1230075 от 21.05.2024 г., на който има изрично позоваване в оспорена заповед, се установява, че на 21.05.2024 г., в гр.Русе, товарният автомобил с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката, е бил управляван от Т. А. Н., без последният да е правоспособен водач – изгубена правоспособност поради липса на контролни точки. АУАН е съставен на водача за нарушение по чл.150 от ЗДвП /л.60 от делото/. Видно от докладната записка по случая /л.61, гръб/ и Протокол за доброволно предаване /л.62/ непосредствено след констатиране на административното нарушение на 21.05.2024 г. водачът Т. Н. доброволно е предал на контролните органи притежаваното от него СУМПС №*********.

Преди констатиране на извършеното административно нарушение на 21.05.2024 г. с горецитирания АУАН, спрямо водача Т. Н. е приложена принудителна административна мярка със ЗППАМ № 24-1085-000391 от 13.05.2024 г. на началник група към ОД на МВР-Русе, сектор ПП-Русе по чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС на водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДВП /л.51 от делото/. Тази заповед не е била връчена на Т. Наров и не е била изпълнена към датата на нарушението по АУАН №1230075 - 21.05.2024 г., видно от представения от ответника картон на ЗППАМ /л.52 от делото/.

На тази заповед, с адресат третото лице – Т. Н., също има изрично позоваване в оспорената по делото заповед, така че изложените в нея съображения са релевантни обстоятелства за мотивиране и на процесната.

В ЗППАМ № 24-1085-000391 от 13.05.2024 г., с адресат Т. Н., са описани наказателни постановления, с които са му отнети всички контролни точки, с указание кога са влезли в сила, а именно:

1. НП № 23-1882-000214/09.06.2023 г., влязло в сила на 11.07.2023 г. с отнети 10 контролни точки.

2. НП № 24-1085-000042/30.01.2024 г., влязло в сила на 27.02.2024 г. с отнети 10 контролни точки.

3. НП № 24-1085-000356/27.02.2024 г., влязло в сила на 22.03.2024 г. с отнети 10 контролни точки.

4. НП № 24-1085-000357/27.02.2024 г., влязло в сила на 22.03.2024 г. с отнети 10 контролни точки.

Посочените наказателни постановления са представени по настоящото дело, като върху всяко от тях е удостоверена датата на влизане му в сила, както следва: НП по т.1 – лист 80 от делото; НП по т.2 – лист 79 от делото; НП по т.3 – лист 77 от делото; НП по т.4 – лист 75 от делото.

Издадените НП, влизането им сила и отнемането на контролните точки изрично са отразени и в Справка за нарушител/водач на Т. Н. /л.43 -л.44 от делото/.

Наказателните постановления са писмени доказателства от вида на официалните документи, които са издадени по установения ред и форма, от длъжности лица в кръга на компетенциите им, поради което съгласно чл. 178 ГПК, притежават презумптивна материална доказателствена сила за извършените от длъжностното лице и пред него действия. Ето защо, по отношение на горепосочените наказателни постановления съдът приема за пълно доказани удостоверените в тях факти, а именно че те са влезли в сила на посочената съответно дата. Справката на водача също е официален свидетелстващ документ, който не е оспорен и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Въз основа на данните от коментираните доказателства се установява, че Т. Наров е загубил всички 39 точки с влизане в сила на последните две цитирани НП, а именно на 22.03.2024 г. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а с оглед изчерпване лимита на контролните точки, Т.Наров е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС на 22.03.2024 г. и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР.

Неоснователен е доводът на оспорващата, че към датата 21.05.2024 г. срещу водача Наров няма влезли в сила НП, с които да са му отнети оставащите контролни точки. Доказателствата по делото установяват точно обратното и не са опровергани. Като неотносими за релевантните за спора факти съдът преценява представените от оспорващата страна НП № 24-1085-001864/04.06.2024 г. и НП № 24-1085-001994/14.06.2024 г., издадени на Т. Наров /л.67-л.70 от делото/. Тези наказателни постановления изобщо не са съобразявани от административния орган и с тях не са мотивирани изводи за изчерпване на контролните точки на водача и като резултат от това - загубата на придобитата от него правоспособност.

При безспорното установяване, че на 21.05.2024 г., в гр.Русе, товарният автомобил, собственост на жалбоподателката, е бил управляван от Т. Н., без последният да е правоспособен водач /изгубена правоспособност поради липса на контролни точки/, съдът приема, че са били налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 2а, б. "а" от ЗДвП на собственика на МПС Д. Н..

При тези изводи относно наличието на основания за налагане на ПАМ, съдът следва да провери дали наложената мярка, макар и в минимален размер – шест месеца, не би ограничила по недопустим начин правото на собственост на жалбоподателката, гарантирано в чл. 1 на Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която предвижда, че "всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби. "

Съгласно чл. 5 от Протокол № 1, чл. 1, чл. 2, чл. 3 и чл. 4 са допълнителни членове на Конвенцията, а Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, е ратифицирана от Република България със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Европейският съд по правата на човека чрез своята съдебна практика е дал критериите, въз основа на които се определя дали е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. Първо следва да се провери дали е налице право на собственост, което да попада в приложното поле на разпоредбата; 2) след това следва да се прецени дали е налице намеса на държавата при упражняване на това право от лице, ползващо се със защита и какво е естеството на тази намеса. Накрая следва да се установи дали намесата е позволена съгласно чл. 1, Протокол № 1, като се предпоставките за това са тя да е предвидена в закона, да е в интерес на обществото и да е спазен справедлив баланс между конкуриращите се интереси, т. е. намесата трябва да е съразмерна.

Понятието "собственост" по Конвенцията има автономно значение, което не се ограничава с притежаването на вещи. В случая обаче се касае за типично право на собственост върху движима вещ, каквото е правото на собственост на жалбоподателката върху ППС, което безспорно попада в приложното поле на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, затова няма смисъл да се обсъжда подробно обхватът на понятието по Конвенцията.

Процесната принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, несъмнено представлява ограничение върху ползването на собствеността, тъй като лишава оспорващата от възможността за срока на мярката да се ползва и да си служи пряко или опосредено с вещта, която притежава.

Както бе посочено по-горе тази мярка е законоустановена – уредена е със Закона за движение по пътищата. Мярката е предвидена в интерес на обществото – с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата, тъй като управлението на МПС от лице, което не е правоспособно, е дейност, която носи висок риск за живота и здравето на водача, за другите участници в движението, както и за материални щети.

В случая обаче съдът приема, че справедливият баланс между правата на засегнатото лице и интереса на обществото е нарушен, като съображенията за този извод са следните:

Видно от данните по делото отнемането на свидетелството на водача поради загубата на правоспособност на основание чл. 157, ал. 4 от МПС е разпоредено със ЗППАМ № 24-1085-000391 от 13.05.2024 г., която към датата на нарушението - 21.05.2024 г. – управлението на МПС, собственост на жалбоподателката от неправоспособния водач, не е била връчена на адресата – водача Т. Наров, нито е приведена в изпълнение т.е. СУМПС на водача не е било отнето. До отнемането на свидетелството за управление на МПС Т. Наров може да се легитимира пред частноправните субекти привидно като правоспособен водач на база притежаваното от него свидетелство. Това е така, тъй като според легалната дефиниция на чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС. Няма общодостъпна база данни от която частните субекти да черпят информация за правоспособността на лицата, на които предоставят автомобилите си за ползване. Обективно възможната грижа в подобен случай е подобна проверка да се основава на преглед на свидетелството на управление на лицето. В случая Т. Наров е загубил правоспособността си поради влизане в сила на четири наказателни постановления, с които му се отнемат точки, но продължава да притежава редовно от външна страна свидетелство, поради което няма как собственикът на МПС да събере информация за загубата на правоспособност на водача след осъществяване на този факт и преди отнемане на свидетелството му от органите на МВР, което не е сторено своевременно, а едва при констатиране на административното нарушение на 21 май 2024 г. По тези съображения съдът приема, че в конкретния случай правото на собственост на жалбоподателката е засегнато по недопустим от Конвенцията начин.

В контекста на гореизложеното следва да бъде съобразено, че индивидуалният административен акт се издава, за да се постигнат целите на закона при стриктно прилагане на принципите, залегнали в чл.6 от АПК, а в случаят е нарушен принципът за съразмерност. Действително, формално са изпълнени всички предпоставки за прилагане на мярката, защото законодателят е предвидил управлението на МПС от лице, което е неправоспособен водач, да бъде последвано от прекратяване регистрацията на превозното средство, независимо дали водачът е негов собственик или не. Вложеният от законодателя смисъл на мярката е собственикът на превозното средство да търпи неблагоприятни последици за действията на лицата, в чието държане е предал собствения си автомобил и/или е допуснал ползването му от тях.

В казуса следва да бъде съобразено, че оспорващата е била в невъзможност да възприеме факта на настъпилото по силата на закона лишаване от правоспособност на водача, при наличие на СУМПС в негово държане, което не е било върнато от него, респ. иззето от контролните органи към 21.05.2024 г. Принципно в производството по прилагане на ПАМ субективната страна е без правно значение - дали собственикът на автомобила е могъл да предвиди тези последици по отношение на неправоспособния водач. При прилагане на принудителните административни мерки, обаче органът е длъжен да съобразява тяхното предназначение и цел. В случая последиците от прилагане на мярката са несъизмерими с преследваната от нея цел. Приложената ПАМ е с превантивен характер и следва да цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Конкретната мярка е в противоречие с целта, предвидена в чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по този закон, която се преследва с прилагането й, защото засяга в по-голяма степен правната сфера на нейния адресат, като по този начин превишава законоустановените цели на административната принуда – чл.6, ал.2 АПК.

По изложените съображения съдът приема оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на оспорващата се дължат разноски в общ размер на 710 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 700 лева договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие /л.27 от делото/. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като възнаграждението е под минимума, определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и предвид фактическата и правна сложност на спора, вкл. реализираното производство по искането по чл.166, ал.4 АПК вр. чл.172, ал.6 ЗДвП.

По изложените съображения, А. съд – Русе,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1882-000057/22.05.2024 г. на началник група към ОДМВР – Русе, Първо РУ-Русе, с която на Д. П. Н. от гр. Русе е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрация на ППС - товарен автомобил Ф. Р. с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Русе да заплати на Д. П. Н., с [ЕГН], от гр. Русе, ул. „Карлово“ №15, разноски по делото в размер на 710 лева.

Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.