№ 71
гр. В , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500675 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.*** ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №220/27.07.2020г., постановено по Гр.д.№266/2020г. по описа на РС – Г е
осъдено „ЕПП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В, бул.“ВВ“
№***, „В Т“, да заплати на „П“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Г,
ул.“И“ №3, сумата от 1 987,57 лв., платена от него без основание, като начислена за
окончателно /изравнително/ плащане по партида с клиентски номер ********** за обект с
абонатен номер 05205111 на адрес: гр.В, ул.“В“ №* за периода от 31.12.20*г. до
30.01.2020г., за която е издадено дебитно известие №**********/10.02.2020г. към фактура
№00036893227/10.01.2020г. и фактура №**********/10.01.2020г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 18.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля иска за разликата над присъдените 1 987,57лв. до претендираните 2 352,*лв.,
или за сумата от 364,62лв., осъдено е „ЕПП“ АД гр.В да заплати на „П“ ЕООД гр.Г сумата от
418,27лв., представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за ДТ
и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, както и е осъдено „П“
ЕООД със седалище гр.Г да заплати на „ЕПП“ АД със седалище гр.В сумата от 69,76лв.,
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство за
възнаграждение на вещо лице и ЮК възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките
1
на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от „ЕПП“ АД със седалище гр.В, чрез ЮК В.
М., редовно упълномощена, в осъдителната му част, с която е уважен частично предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване за
сумата от 1 987,57лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска – 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Развити са оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част. Посочено е, че
първоинстанционният съд с обжалваното решение е приел, че „Е“ АД не е изпълнило
задължението си да извърши месечен отчет на потребеното количество ел. енергия, при
липса на твърдения в ИМ, и съответно липса на указания в доклада по делото за доказване
правилност на отчет на процесния електромер, с довод, че първоинстанционно решение,
което не изпълва или излиза вън от рамката на доклада, е неправилно. Наведено е, че с
назначената в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза е
доказан факта на доставка на ел. енергия до обекта на потребление, годността на
електромера и неговата техническа изправност. Оспорва като неправилни мотивите на
първостепенният съд, че „Е“ АД не е извършило ежемесечен отчет. Моли съда, да постанови
съдебно решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното съдебно решение в
обжалваната му осъдителна част, вместо което постанови друго, с което предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, вкл. и
ЮК възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по
делото „П“ ЕООД със седалище гр.Г, чрез пълномощника му адв.Н. В. от ВТАК, с който
оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ.
първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част потвърдено, като правилно и
законосъобразно, по съображения, изложени в отговора.
В СЗ въззивникът „ЕПП“ АД със седалище гр.В, чрез ЮК М. с писмена молба вх.
№7713/11.11.2020г. поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена, респ.
оспорва отговора на същата. Претендира разноски за въззивното производство, вкл. ЮК
възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. Релевира възражение по
чл.78 ал.5 от ГПК, в случай, че надхвърля минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В СЗ въззиваемата страна „П“ ЕООД със седалище гр.Г, чрез пълномощника си
адв.Н. В. от ВТАК, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като
неоснователна, респ. първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част
потвърдено, като правилно и законосъобразно по съображения, развити в отговора на
въззивната жалба. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски,
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
2
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните
предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба,
разгледана по същество, е неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Г е бил предявен от „П“
ЕООД със седалище гр.Г, чрез адв.Н. В. от ВТАК, против „ЕПП“ АД със седалище гр.В
осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за
сумата от 2352,*лв., представляваща заплатена без основание начислена сметка за
консумирана ел. енергия в обект с адрес: гр.В, ул.“В“ №* за периода от 31.12.20*г. до
30.01.2020г., за която е издадено дебитно известие №**********/10.02.2020г. към фактура
№00036893227/10.01.2020г. и фактура №**********/10.01.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 18.02.2020г. до окончателното
изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че ищецът е потребител на ел. енергия в два свои
обекта, находящи се в гр.Г, ул.“О“ №2 и в гр.В, ул.“В“ №*, като продажбата на
потребяваната ел. енергия се осъществява от ответното дружество и консумацията в
обектите се отчита по кл. №**********. Изложено, че, съгласно въведените от доставчика
правила, ищецът заплаща потребяваната ел. енергия на две авансови вноски и едно крайно
изравнително плащане, като размерът на авансовите плащания се определя като процент от
консумираната през предходния отчетен период ел. енергия. Твърди се, че действителната
консумация през съответния отчетен период се измерва след неговото изтичане и се посочва
в приложение към дебитно/кредитно известие. Сочи се, че за отчетен период от 31.12.20*г.
до 30.01.2020г. ищцовото дружество е извършило две авансови междинни плащания в
размер на 1 671,68лв. и на 820, 86лв. без ДДС, като на 10.02.2020г. ответникът е издал
дебитно известие №********** към фактура №00036893227/10.01.2020г. и фактура
№**********/10.01.2020г., с което претендира ищецът да извърши в срок до 18.02.2020г.
крайно плащане за горния отчетен период в размер на 3 625,69лв. с ДДС. Твърди, че в
приложено към дебитното известие Приложение А към фактура №**********/10.02.2020г.г.
е посочено, че през отчетния период в обекта с адрес: гр.Г, ул.“О“ №2, са потребени 9 061
кВтч. ел. енергия, а в обекта с адрес: гр.В, ул.“В“ №*, са потребени 18 360 кВчт. ел. енергия.
3
Изложени са твърдения, че данните за консумацията в обекта в гр.Г съответстват на
обичайните, но данните за твърдяно потребено количество в обекта в гр.В, надхвърлят
драстично количеството, което е консумирано в същия обект, както през предшестващия
също зимен месец, така и през предходни аналогични отчетни периоди. Твърди, че въпреки
несъгласието си със сумата от 3 625,69лв. с ДДС по процесното дебитно известие ищецът я е
заплатил, като счита, че платената сума в размер на 2352,*лв., която представлява
изравнително плащане за доставена и потребена ел. енергия в обект с адрес:гр.В, ул.“В“ №*
за периода 31.12.20*г. – 30.01.2020г. е платена без основание, поради което претендира
осъждане на ответника да му я заплати, с довод, че начисленото за този обект количество
18 360 кВтч. ел. енергия не е и няма как реално да бъде потребено, че в обекта е ситуирана
игрална зала за хазартни игри с игрални автомати и работния процес в нея е непрекъсваем,
и за сравнение през предходен отчетена период 30.11.20*г. – 30.12.20*г. в същия имот е
отчетено потребление на 8786 кВтч. ел.енергия. Позовал се е, че СТИ е подменено на
16.10.20*г. от неизвестни лица, поради което оспорва заявените в съставените от ответника
документи данни. Претендирал е разноски.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът, чрез
пълномощника си ЮК М., е оспорил предявеният иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД като
недопустим, неоснователен и недоказан. Позовал се е, че ищеца е встъпил в договорни
отношения с ответника м. октомври 20*г., поради което и липсва предходен отчетен период,
въз основа на който да се начислят авансовите вноски. Изложил е твърдения, че посочените
18 360 кВтч. са реално отчетени от електромера, т.е., те не са прогнозни, което се доказва от
представената Справка за потреблението, от която е видно, че за периода 31.12.20*г. –
30.01.2020г. консумацията е 18 360 кВтч. за обект с аб. №05205111 с адрес на потребление
гр.В №*, от редовен отчет. Изложил е твърдения за доказаност, че фактурираната ел. енергия
е доставена на ищеца, потребена от същия и съответно дължима. Претендирал е разноски,
вкл. ЮК възнаграждение.
Правно релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото
доказателствен материал са следните:
Между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, в т. ч. и СТЕ, че са в облигационно правоотношение по продажба на
ел. енергия при ОУ, като ищецът е потребител на ел. енергия за стопански нужди с кл.
№********** за два обекта на потребление: от 20.10.20*г. аб.№05014004 с адрес:
гр.Оряховица, ул.“О“ №2 и от 22.10.20*г. аб.№05205111 с адрес: гр.В, ул.“В“ №*, където,
считано от 22.10.20*г., видно от писменото заключение на ВЛ по СТЕ, ел. енергията се
измерва от електромер АМТ тип В2Е с фаб.№112703*00367063/20*г. От показанията на
свидетеля А, разпитан пред първоинстанционният съд, се установява, че и в двата
горепосочени обекта на потребление на ищеца в гр.Г и в гр.В са ситуирани игрални зали за
хазартни игри с игрални автомати, чийто Управител е свидетеля А, аналогови са и двата
обекта, едни и същи, игралната зала в процесния обект в гр.В работи 24 часа без прекъсване,
4
има 32 бр. игрални автомати, захранени с електричество, има и хладилна витрина,
климатици и осветление, които също се захранват с електричество, захранването не се
прекъсва никога, даже и когато няма клиенти в игралната зала, не се изключва и
осветлението, нищо не се изключва, през м.януари 2020г. не е изключван уред, не е имало и
допълнителни уреди през този период, нормална ел. енергия е 8000 –9000 кВтч., преди това
не е имало такива сметки и потребление.
Видно от издадено от ответника дебитно известие №**********/10.01.2020г. към
фактура №**********/10.12.20*г., **********/10.12.20*г. с получател – ищцовото ЕООД,
на ищеца е начислена сума за плащане в размер на 2 711,49лв. с ДДС с основание:
електрическа енергия за периода от 30.11.20*г. до 30.12.20*г. /предходен отчетен период на
процесния/.
На ищцовото дружество като потребител на ел. енергия за стопански нужди на
основание чл.27 ал.2 от ОУДПЕЕ на „ЕПП“ АД са фактурирани първо междинно плащане с
фактура №**********/10.01.2020г. в размер на сумата от 1641,68лв. без ДДС и второ
междинно плащане с фактура №**********/10.01.2020г. в размер на 820,86лв. без ДДС,
които не се оспорват от ищеца и видно от Извлечение фактури и плащания за период към
дата 11.03.2020г. с клиент – ищеца по делото с кл.№********** са платени на 15.01.2020г.
Ответникът „ЕПП“ АД е издал процесното дебитно известие
00290223798/10.02.2020г. към фактура №**********/10.01.2020г.,
№**********/10.01.2020г. с получател – ищцовото ЕООД, с което на ищеца е начислена
сума в размер на 3 625,69лв. с вкл. ДДС, съставляваща окончателно плащане по смисъла на
чл.27 ал.2 т.3 от ОУДПЕЕ на „ЕПП“ АД с основание: електрическа енергия за периода от
31.12.20*г. до 30.01.2020г. Видно от Приложение А към дебитно известие
№**********/10.02.2020г., за обекта на ищеца Л с адрес в гр.Г, ул.“О“ №2 за периода от
31.12.20*г. до 30.01.2020г. е начислено количество от 9061 кВтч. ел. енергия на стойност
1 670,09лв. без ДДС, а за процесния обект на ищеца в гр.В, ул.“В“ №*, Игрална зала, с аб.
№05205111, за процесния период от 31.12.20*г. до 30.01.2020г. е начислено количество от
общо 18 360 кВтч. ел. енергия на стойност 3 759,01лв. без ДДС.
Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 17.02.2020г., сумата от
3 625,69лв. по процесното дебитно известие №**********/10.02.2020г. е заплатена от
ищцовото ЕООД на ответното дружество.
По делото е приет като писмено доказателство КП №5015590/16.10.20*г., видно от
който в процесния обект на потребление на ищеца в гр.В, ул.“В“ №*, Игрална зала, е
монтиран нов СТИ №1114171564259363.
В първоинстанционното производство е изслушана съдебно – техническа експертиза
/СТЕ/, като видно от писменото заключение на ВЛ инж.Н, възприето от въззивния съд като
5
компетентно и обосновано, електромера, отчитащ ел. енергията в обект на потребление с
адрес гр.В, ул.“В“ №* с аб.№05205111 за периода от 31.12.20*г. до 30.01.2020г. е АМТ тип
В2Е с фабр.№112703*00367063/20*г., който е вписан в публичния регистър на БИМ за
одобрените средства за измерване. Видно от СТЕ, процесното СТИ е метрологично годно до
2023г., съответно е било годно през процесния период от 31.12.20*г. до 30.01.2020г. Според
СТЕ, електромера, отчитащ ел. енергията в обекта на потребление на ищеца с аб.
№05014004, находящ се в гр.Г, ул.“О“ №2, за периода от 31.12.20*г. до 30.01.2020г. е АМТ
тип В2Е с фабр.№1127031700257245/2017г., вписан в публичния регистър на БИМ за
одобрените средства за измерване и е метрологично годно до 2021г., съответно е било годно
СТИ през процесния период от 31.12.20*г. до 30.01.2020г. Видно от СТЕ, максималното
количество ел. енергия, което може да бъде доставено до процесния обект, да бъде измерено
от процесния електромер и да премине през присъединителните съоръжения, съответно да
бъде потребено от абоната в обект с аб.№05205111 за периода от 31.12.20*г. до 30.01.2020г.
/на база 24 – часово максимално натоварване/ е 30 800 кВтч. /за периода от 31 дни/. ВЛ по
СТЕ заключава, че електромер с фабр.№1114171564259363 е измервал ел. енергията в обект
с аб.№05205111, адрес гр.В, ул.“В. Л“ №*, до 22.10.20*г., когато е бил подменен от „Е“ с
електромер АМТ тип В2Е с фабр.№112703*00367063/20*г. Видно от СТЕ, количествата ел.
енергия, отразени в справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
11.03.2020г. за периода от 17.10.20*г. до 28.02.2020г. за обект с аб.№05205111 могат да
бъдат измерени от електромер с фабр.№112703*00367063, съответно могат да бъдат
отчетени. Според ВЛ по СТЕ, количествата ел. енергия по процесните фактури са
остойностени правилно, съобразно утвърдените от КЕВР цени за съответните периоди.
От отговора на задача №3 от писменото заключение на ВЛ по СТЕ се установяват
извършените отчети на процесния абонатен номер №05205111 с електромер с фабр.
№112703*00367063, като на 06.12.20*г. отчета е редовен, междинен служебен, на 30.12.20*г.
– без достъп, търговски за фактуриране, на 06.01.2020г. – редовен, междинен служебен, на
30.01.2020г., редовен търговски за фактуриране.
Видно от СТЕ, за процесния обект на потребление на ищеца в гр.В с аб.№05205111
процесните 18360 кВтч. са фактурирани за периода от 31.12.20*г. до 30.01.2020г. /31 дни/.
ВЛ по СТЕ заключава, че периодите, за които са фактурирани количествата ел. енергия
съответстват на периодите на отчетите и реално потребената ел. енергия в обекта на ищеца
с аб.№05014004 в гр.Г, съответно, че периодите, за които са фактурирани количествата ел.
енергия не съответстват на периодите на отчетите и реално потребената ел. енергия в обект
с аб.№05205111, находящ се в гр.В.
Изслушано в СЗ пред първоинстанционният съд ВЛ по СТЕ установява, че периодите
на фактуриране са за месеца, както и че процесното дебитно известие
№**********/10.02.2020г. е за периода от 31.12.20*г. до 30.01.2020г., но реално
потреблението е от 06.12.20*г. до 30.01.2020г. ВЛ по СТЕ в СЗ посочва, че потребеното
количество ел. енергия за м. януари 2020г. – от 31.12.20*г. до 30.01.2020г., на база на средно
6
дневно потребление, ако се приеме, че абонатът потребява едно и също количество ел.
енергия на ден през целия период, изчислено от ВЛ, възлиза на 10 164 кВтч. ВЛ по СТЕ
установява, че за един месец може да се потреби два пъти и повече, но при различни
обстоятелства – или много студен месец, или висока посещаемост.
ВЛ по СТЕ в СЗ посочва, че в процесният случай за обекта на ищеца в гр.В са
извършени редовни отчети, но не в посочения график, разминава се периодът на отчетите и
фактурирането, както и че начисленото на ищеца процесно количество ел. енергия е
вследствие на отчет, а не служебно в резултат на корекция.
Във въззивното производство не са събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото е осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно
основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, който е
процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
На основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да
го върне. Съгласно Постановление №1/28.05.*79г., Пленум на ВС, първият фактически
състав на чл.55 ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. По предявен
иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване в тежест на
ищеца е да докаже факта на плащането на парична сума, респ. в тежест на ответника е да
установи, че е налице основание за получаване на сумата, респ. за задържане на получената
престация.
В процесният случай безспорно установен по делото е факта на съществуващо, вкл. и
през исковия период, облигационно правоотношение между страните по продажба на ел.
енергия при ОУ за два обекта на потребление на ищеца – аб.№05014004 в гр.Г и процесния
обект с аб.№05205111 в гр.В, по което ищцовото дружество като краен клиент, който купува
енергия, е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на т.41б б.“а“ от ДР на ЗЕ и
„потребител на електрическа енергия за стопански нужди“ по смисъла на чл.4 ал.2 от
ОУДПЕЕ на „ЕПП“ АД, съответно ответникът е доставчик на ел. енергия. При установената
по делото консумация от ищцовото дружество над 360лв. месечно същото, в качеството си
на потребител на ел. енергия за стопански нужди, и на основание чл.27 ал.2 от ОУДПЕЕ на
„ЕПП“ АД, заплаща използваните количества ел. енергия, както следва: 1/първо междинно
плащане – до 13-то число на текущия месец в размер на 50% от стойността на използваните
през предходния отчетен период количества ел. енергия, 2/второ междинно плащане – до 21
-во число на текущия месец в размер на 25% от стойността на използваните през
7
предходния отчетен период количества ел. енергия и 3/окончателно плащане – до 8-мо
число на месеца, следващ отчетния период, на база на отчетените по график количества
активна и реактивна електрическа енергия. Ищецът не оспорва начислените му от ответника
междинни плащания по чл.27 ал.2 т.1 и т.2 от ОУДПЕЕ на „ЕПП“ АД и изплатени на
15.01.2020г., както и не оспорва начисленото му с процесното дебитно известие
№**********/10.02.2020г. количество от 9061 кВтч. ел. енергия за обект с аб.№ 05014004 в
гр.Г.
Спорен по делото е въпроса доставена от ответника и реално потребена ли е от
ищеца в процесния обект на потребление с аб.№05205111 в гр.В ел. енергия в размер на
начислените му с процесното дебитно известие №**********/10.02.2020г. 18 360 кВтч. ел.
енергия за исковия период от 31.12.20*г. до 30.01.2020г. и съответно заплатената сума в
размер на 2352,*лв., част от начислената сума от 3625,69лв. с ДДС, представляваща
изравнително /окончателно/ плащане по смисъла на чл.27 ал.2 т.3 от ОУДПЕЕ, заплатена ли
е от ищеца на твърдяното от ответника в процеса правно основание – изравнително плащане
за доставена и потребена ел. енергия в обект с аб.№0520511 именно за периода 31.12.20*г. –
30.01.2020г.
Фактът на настъпило имуществено разместване, а именно на плащане от ищеца в
полза на ответника на начисленото му с дебитно известие №**********/10.02.2020г.
окончателно плащане в размер на сумата от 3625,69лв. с ДДС, част от която е исковата сума
от 2352,*лв., е безспорно доказан по делото и не е спорен между страните.
От изслушаната СТЕ е безспорно установено, че през исковия период 31.12.20*г. до
30.01.2020г. ел. енергията в процесния обект на ищеца с аб.№05205111 е измервана от
метрологично годно СТИ с фабр.№112703*00367063/20*г., монтирано на адреса на
22.10.20*г. Съгласно чл.27 ал.2 т.3 от ОУДПЕЕ на „ЕПП“ АД, окончателното плащане от
потребителите на ел. енергия за стопански нужди, е на база отчетените по график
количества активна и реактивна ел. енергия, като съгласно чл.40а т.1 от ОУДПЕЕЕМ на „Е“
АД, последното е длъжно да осигури измерване и отчитане на ел. енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на СТИ, съгласно изискванията на „ЕПП“ АД за ползватели на ел.
енергия за стопански нужди и консумация над 30 000 кВтч. годишно, каквото качество има
ищецът по делото, ежемесечно, а съгласно чл.41 ал.1 от ОУДПЕЕЕМ на „Е“ АД, „Е“ АД
отчита показанията на СТИ на ел. енергия по график, предварително определен и обявен по
реда на тези Общи условия.
Безспорно при наведените в ИМ от ищеца твърдения за непотребени в обекта му с аб.
№05205111 фактурирани 18 360 кВтч. ел. енергия за исковия период от 31.12.20*г. до
30.01.2020г. и съобразно наведеното от ответника в процеса основание за получаване на
сумата от 2352,*лв., част от начислената в размер на 3625,69лв. с ДДС по дебитно известие
№**********/10.02.2020г., в тежест на доставчика на ел. енергия е установяването на факта,
че начислените 18360 кВтч. ел. енергия на ищеца са му доставени от ответника и реално
8
потребени от ищеца в обекта с аб.№05205111 именно през исковия период 31.12.20*г. до
30.01.2020г., както и че са спазени от доставчика на ел. енергия въведените с ОУ правила за
измерване и отчитане на СТИ, като указанията на първостепенният съд в доклада по чл.146
ал.1 т.5 от ГПК, че в тежест на ответника е да установи, че в обекта в гр.В в периода
31.12.20*г. до 30.01.2020г. са потребени 18 360 кВтч. ел. енергия предполагат, макар и
изрично да не е обективирано, установяване и на спазването на реда, предвиден в ОУ за
измерване и отчитане на СТИ. Съдът не е длъжен да указва на страните по какъв начин и с
какви доказателствени средства могат да установят осъществяването на възложените в
доказателствена тежест факти. В тази връзка неоснователни са оплакванията във въззивната
жалба за неправилност на първоинстанционното решение, като не изпълващо или излизащо
вън от рамката на доклада по делото.
Безспорно от писменото заключение на ВЛ по СТЕ и от разпита на ВЛ по СТЕ в СЗ
пред първоинстанционният съд е установено, че фактурираните с процесното дебитно
известие №**********/10.02.2020г. 18 360 кВтч. ел. енергия в обект с аб.№05205111 са
реално потребени от ищцовото дружество но не изцяло през исковия период 31.12.20*г. до
30.01.2020г., а съставляват реално потребение през периода 06.12.20*г. до 30.01.2020г. От
СТЕ се установява, че периодите, за които са фактурирани количествата ел. енергия не
съответстват на периодите на отчетите и реално потребената ел. енергия в процесния обект
с аб.№05205111. Налице е неспазване на предвидения в чл.41 ал.1 от ОУДПЕЕЕМ на „Е“
АД ред за отчитане на показанията на средствата за търговско измерване на ел. енергия по
график, предварително определен и обявен по реда на тези ОУ, доколкото, съобразно и
заявеното от ВЛ по СТЕ в СЗ пред първоинстанционният съд, са извършени редовни отчети,
но не в посочения график, като е налице разминаване между периода на отчетите и
фактурирането. Действително за исковия период 31.12.20*г. – 30.01.2020г., видно от СТЕ, за
процесния аб.№05205111 са извършени на 06.01.2020г. – редовен, междинен служебен
отчет, и на 30.01.2020г. – редовен, търговски за фактуриране, т.е ежемесечно отчитане. За м.
декември 20*г., видно от СТЕ, отчитането е също на два пъти – на 06.12.20*г. – редовен,
междинен служебен, и на 30.12.20*г. – без достъп, търговски за фактуриране, като, въпреки
преклудираното ответно твърдение за отказан от ищеца достъп за отчет, като направено след
изтичане срока по чл.131 ал.1 от ГПК и след приключване на първото по делото СЗ, съдът
излага, че е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.45 ал.2 от ОУДПЕЕЕМ на „Е“
АД.
Макар и начислените количества 18360 кВтч. ел. енергия за процесния обект с аб.
№05205111 да съставляват реално потребение за периода от 06.12.20*г. до 30.01.2020г.,
стойността на потребената ел. енергия за периода от 06.12.20*г. до 30.12.20*г., който е извън
исковия период 31.12.20*г. до 30.01.2020г. по дебитно известие №**********/10.02.2020г./,
е недължима от ищеца на предявеното от ответника в процеса основание – консумация на
ел. енергия за времето от 31.12.20*г. до 30.01.2020г., респ. е заплатена от ищеца в полза на
ответника при начална липса на основание, което обуславя наличието на първият
9
фактически състав по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Това е така, доколкото претендираното от
ответника правно основание за получаване на престацията се индивидуализира с основание,
включващо вида на вземането и периода, за който се претендира, и размер, поради което
потреблението на ел. енергия от ищеца в процесния обект в гр.В извън исковия период по
дебитно известие №**********/10.02.2020г., е недължимо на предявеното в процеса
основание, респ. плащането по него от ищеца е без основание по смисъла на чл.55 ал.1 пр.1
от ЗЗД, с което предявеният осъдителен иск за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1
ЗЗД е доказан по основание.
Определянето на потребеното от ищеца количество ел. енергия през исковия период
31.12.20*г. до 30.01.2020г. за обекта в гр.В, за което е налице основание за настъпилото
имуществено разместване, съобразно заявеното и от ВЛ по СТЕ, съдът следва да извърши на
база средно дневно потребление, както правилно е процедирал и първоинстанционният съд,
като при потребени 18360 кВтч. за периода от 06.12.20*г. до 30.01.2020г. /55 дни/, за
фактурирания период, съвпадащ с исковия – от 31.12.20*г. до 30.01.2020г. /31 дни/,
потребеното от ищеца количество ел. енергия възлиза на 10 348,42 кВтч. /18360 кВтч. : 55
дни = 333,82 кВтч. за 1 ден, 333,82 кВтч. х 31 дни = 10 348,42 кВтч./, чието остойностяване,
извършено от съда по реда на чл.162 пр.1 от ГПК, съобразно ед. цена лв./кВтч., посочена в
Приложение А към фактура №**********/10.02.2020г. за обект №05205111, възлиза на
сумата от 2118,73лв. без ДДС. За обект с аб.№05014004 неоспорените потребени през
исковия период 9061 кВТч. са на обща стойност от 1670,09лв. без ДДС /1367,06лв. без ДДС
+303,03лв. без ДДС = 1670,09лв. без ДДС/ или дължимата от ищеца стойност на
потребените количества ел. енергия в двата обекта на потребление през исковия период
31.12.20*г. до 30.01.2020г. възлиза на сумата 3788,82лв. без ДДС /1670,09лв. без ДДС +
2118,73лв. без ДДС= 3788,82лв. без ДДС/, към която прибавен Акциз по ЗАДС, изчислен
върху общо потребените през исковия период в двата обекта от ищеца * 409,42 кВтч. ел.
енергия, в размер на сумата от 38,82лв. /* 409,42 кВтч. х 0,00200 лв. = 38,82лв./, възлиза на
общо дължима сума от 3 827,64лв. без ДДС. От последната следва да бъде приспаднат сбора
от размера на извършените първо и второ междинни плащания общо от 2462,54лв. без ДДС
/1641,68лв. без ДДС + 820,86лв. без ДДС = 2462,54лв. без ДДС/, като остава дължима от
ищеца за исковия период сумата от 1365,10лв. без ДДС или в размер на 1638,12лв. с ДДС
общо за двата обекта на потребление на ищеца. След приспадане от извършеното от ищеца
окончателно плащане в размер на 3 625,69лв. с ДДС на дължимата цена за потребена ел.
енергия от ищеца в двата обекта през исковия период от 1638,12лв. с ДДС, се получава
разлика в размер на сумата от *87,57лв. с ДДС, която е заплатена от ищеца и получена от
ответника за исковия период от 31.12.20*г. до 30.01.2020г. без основание по смисъла на
чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и в който размер предявеният осъдителен иск с правно основание
чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на ИМ 18.02.2020г. до окончателното изплащане. Недължимо платеното е относимо само
към процесния обект на ищеца №05205111, поради несъответствие между отчетния период
10
и фактурирания, при установено от СТЕ съответствие на периодите на отчетите и реално
потребената ел. енергия в обект с аб.№05014004.
До идентичен правен резултат за частично уважаване на осъдителният иск по чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД в размер на сумата от *87,57лв. с ДДС, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 18.02.2020г. до
окончателното изплащане, е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
В частта, с която е отхвърлен иска по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разликата от 364,62лв.
над уважения до първия предявен размер от 2352,*лв. съдебното решение като необжалвано,
е влязло в законна сила.
При този изход на спора претенцията на въззивника за присъждане на съдебни
разноски за въззивна инстанция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Изходът на спора обуславя основателност на претенцията на въззиваемата страна за
присъждане на направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК, в доказан размер от 400лв. /за заплатено адв.
възнаграждение за един адвокат/, които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. е неоснователно,
доколкото същото незначително надхвърля минималният размер от 369,13лв., предвиден в
чл.7 ал.2 т.2 от „Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения“ в редакцията й към датата на сключване на договор за правна защита и
съдействие №0205991/15.09.2020г.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №220/27.07.2020г., постановено по Гр.д.№266/2020г. по
описа на РС – Г В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ , с която е уважен частично предявеният
осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за
сумата от 1 987,57лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска – 18.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението в необжалваната му част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ЕПП“ АД със седалище и адрес на управление гр.В, р-н Вл. ., В Т,
бул.“ВВ“ №***, с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „П“ ЕООД със седалище и адрес на
11
управление гр.Г, ул.“И“ №3, с ЕИК ***, сума в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направени във въззивното производство съдебни разноски.
На основание чл.280 ал.3 т.1 пр.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12