№ 102
гр. Благоевград, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500821 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. К. Я., ЕГН **********,
адрес гр.Благоевград, ул.“***, действаща чрез адв. С. Г., срещу Решение №
906320/15.03.2022г., постановено по гр.д. № 1098/2019г. по описа на Районен
съд-Благоевград, в частта с която е отхвърлен като неоснователен иска на М.
К. Я. срещу К. З. Б. и Д. З. В., всяка с адрес гр.Благоевград, ул.***, да бъдат
осъдени да преустановят незаконните и противоправни състояние чрез
извършени от тях действия, без съгласието на ищеца и по-конкретно
поставяне на различни чужди за последната вещи и предмети /саксии,
маркучи, бутилки, кофи и др./ върху гаража, собственост на ищцата, който
ползват като тераса, и с които действия пречат на ищцата да ползва
собствения си имот: сграда с идентификационен номер 04279.605.118.1.2 с
предназначение хангар, депо, гараж със застроена площ от 16.00 кв.м., с адрес
на имота гр.Благоевград, ул.“***.
Жалбоподателят счита решението в атакуваната част за неправилно и
1
незаконосъобразно, с което обосновава искане да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявения иск бъде уважен изцяло.
Жалбоподателят счита за неправилен извода на районния съд, че въпреки
допуснатото от ответниците нарушение на правото на собственост на
въззивника, то това нарушение не е в степен, която да смущава и ограничава
в пълен обем правото на собственост на въззивника върху процесния имот
/гараж/ по предназначение. Твърди, че по делото е безспорно установено, че
М. Я. е собственик, от 05.12.2008г., на сграда с идентификатор
04279.605.118.2 с предназначение „хангар, депо, гараж“ със застроена площ
от 16,00 кв.м., с адрес на имота гр.Благоевград, ул.“***. Сочи нотариален акт
№ 128/2018г. Жалбоподателката сочи, че е ползвала имота и преди да
придобие собствеността върху същия, съгласно договор за наем, сключен със
С.К.В.. Твърди, че доказателствата по делото безспорно установяват, че
ответниците без съгласието на собственика ползват имота и създават пречки
по отношение на експлоатацията му, а именно извършват действия без
съгласието на собственика като поставят върху покрива на гаража – която
част използват като тераса, - различни вещи и предмети : саксии, маркучи,
бутилки, кофи и др. Твърди, че действията на ответниците включват
отглеждане на различни видове цветя и растения върху личния имот на
въззивницата, и които поливайки своевременно причиняват влага и рушат
имота. С посоченото въззивницата обосновава теза, че не може да ползва
гаража по предназначение - да паркира в него ползвания от същата лек
автомобил, тъй като съществува опасност автомобилът да се увреди от
влагата, както и от падаща мазилка, която също била в резултат на влагата.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се
явява и не се представлява. Въззиваемите депозират чрез пълномощник
писмена молба, с която заявяват становище за неоснователност на въззивната
жалба. Навеждат подробни доводи, с които обосновават искане за
потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендират съдебни разноски за въззивното производство, представят
доказателства.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.266
2
от ГПК.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните в
хода на първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен като неоснователен иска на М. К. Я., ЕГН **********,
гр.Благоевград, ул.“***, срещу К. З. Б. и Д. З. В., всяка с адрес гр.Благоевград,
ул.***, за извършени от тях действия, без съгласие на ищеца и по-конкретно
поставяне на различни чужди вещи и предмети /саксии, маркучи, бутилки,
кофи и др./ върху гаража, собственост на ищцата, който ползват като тераса, и
с които действия пречат на ищцата да ползва собствения си имот: сграда с
идентификационен номер 04279.605.118.1.2 с предназначение хангар, депо,
гараж със застроена площ от 16.00 кв.м., с адрес на имота гр.Благоевград,
ул.“***. В останалата част на решение № 906320/15.03.2022г., с която
ответниците К. З. Б. и Д. З. В. са осъдени да преустановят незаконните си
действия и противоправни състояния, а именно: възпрепятстване в резултат
на извършени действия от страна на ответниците -поставяне на врата на
единственото място от където е достъпно таванското помещение и
заключването й, както да преустановят бездействието си, изразяващо се в
отказ да предоставят на ищцата М. К. Я. , ЕГН **********, гр.Благоевград,
ул.“***, ключ от въпросната врата, с които му пречат да ползва съответните
идеални части от общите части на сграда /таванско помещение/ в сграда с
идентификационен номер 04279.605.118.1.1 с адрес на имота гр.Благоевград,
ул.“***, както и да му осигурят ползването в обема на правото на собственост
на тази обща част на ищеца - М. К. Я., ЕГН **********, гр.Благоевград,
ул.“***, като му предоставят ключ за поставената от тях врата /единствен
подход към тавана/, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Производството по гр.д. № 1098/2019 г. по описа на Районен съд -
Благоевград е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. К. Я.,
ЕГН **********, адрес гр.Благоевград, ул.“***, действаща чрез адв. С. Г.,
срещу К. З. Б. и Д. З. В., всяка с адрес гр.Благоевград, ул.***, с искане да
бъдат осъдени ответниците да преустановят незаконните действия и
противоправни състояние, чрез извършване на действия от тях, без съгласие
3
на ищеца и по-конкретно поставяне на различни чужди вещи и предмети
/саксии, маркучи, бутилки, кофи идр./ върху гаража, като действително
горната му част се използва от тях като тераса, с които действия пречат на
ищеца да ползва собствения си имот: сграда с идентификатор 04279.605.118.2
с предназначение „хангар, депо, гараж“ със застроена площ от 16,00 кв.м., с
адрес на имота гр.Благоевград, ул.“***, както и да бъдат осъдени да
преустановят незаконните действия и противоправни състояние, а именно:
възпрепятстване в резултат на извършени действия от ответниците, а
именно:поставяне на врата на единственото място от където е достъпно
таванското помещение и заключването й, както и от бездействието на същите,
а именно отказ да предоставят на ищеца ключ от въпросната врата, с които му
пречат да ползва съответните идеални части от общите части на сградата
/таванско помещение/ с идентификационен номер 04279.605.118.1.1 с адрес на
имота гр.Благоевград, ул.“***. Ищцата твърди, че е собственик на
горепосочените два недвижими имота, както и че ответниците извършват
гореописаните като противоправни и незаконни действия и бездействия.
Твърди, че е положила усилия за доброволно уреждане на спора, в това число
е изпратила до ответниците нотариални покани, чрез куриерска фирма
„Еконт“, които пратки ответниците отказали да получат. С изложеното
молителката е обосновала правния си интерес от предявяване на претенциите.
В едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба и
доказателствата ответниците са депозирали писмен отговор. В отговора е
обосновано становище за неоснователност на предявените претенции и
искане за отхвърлянето им като такива. Ответниците релевират възражение,
че те са собственици на имота с предназначение „хангар, депо, гараж“ по
приращение, в качеството си на наследници на Димитър Тасев Васев, бивш
жител на гр.Благовеград, починал през 1991г., собственик на дворното място,
в което е построен гаражът. Ответниците признават, че ползват покрива на
гаража като тераса към втория жилищен етаж, като твърдят, че върху плочата,
явяваща се таван на гаража, има изпълнена мозайка, през която не може да
прониква вода. Твърдят, че при валежи от дъжд или сняг върху тавана на
гаража се изсипват значителни количества вода, които са несъизмерими с
малкото количество вода, с което се поливат растенията на терасата. Твърдят,
че разполагането на други вещи - саксии, бутилки или други движими вещи,
върху терасата, по никакъв начин не може да ограничи правата на
4
собственика да реализира правото си на собственост в пълен обем, както и че
не всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на иска по
чл.109 от ЗС. Ответниците считат, че с тези си действия /релевирани и в
исковата молба/ не са от категорията, които създават пречки за ползването на
имота по предназначение от собственика.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, от които се
установява следната фактическа обстановка:
По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 128/2018г., вписан в СВ –Благоевград с акт № 52, вх.№ 5569/05.12.2018г.,
М. К. Я. е придобила правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ сграда с идентификационен номер 04279.605.118.2 по КККР
на гр.Благоевград, с предназначение „хангар, депо, гараж“, разположена в
поземлен имот с идентификационен номер 04279.605.118, с административен
адрес гр.Благоевград, ул.“***, бр.етажи -1, със застроена площ от 16,00 кв.м.,
стар идентификатор – няма, номер по предходен план: няма, при съседи
съгласно предходен документ за собственост: 04279.605.118.1,
04279.605.124, 04279.605.117 и 04279.605.120.
Не се спори по делото, а събраните доказателства – основна и
допълнителна СТЕ, които съдът кредитира с доверие като компетентни,
обективни, необорени от останалите доказателства по делото и неоспорени от
страните, установяват безпротиворечиво, че за процесния имот – сграда с
идентификатор 04279.605.118.2, има издадено от ГОНС Благоевград, на името
на В.М. А., Строително разрешение № 204/30.08.1972г. за построяване на
гараж по одобрен архитектурен проект върху 15 кв.м. на собственото на А.
място в кв.211, парцел X.
Страните не спорят, а събраните доказателства установиха, че проектът за
изграждане на имота предвижда изграждане на гараж с една клетка, свързано
застрояване от запад на 2мж със застроена площ 3,00 /5,00 /15 кв.м/. Съгласно
проекта основите на сградата следва да се изпълнят от каменна зидария с
дебелина 50 см., стените от тухлена зидария с дебелина 25 см., покрива от
стоманобетонова плоча 25см. Проектът предвижда изграждане и на борд над
нивото на стоманобетонова плоча от 25 см. и хидроизолация – циментова
замазка, 2 пласта битумно зебло и 2 пласта азбобитум. Съгласно експертното
становище гаражът е застроен от западната фасада на 2мж в парцел XI, имот
5
пл.№ 2192, в кв.111 по плана на V микрорайон на гр.Благоевград, долепен с
жилищната сграда-едноетажна постройка с „Г“ –образно петно с размери
5,74х2,19х2, 51х0, 46х3, 22х2,68, със застроена площ 14,78 кв.м., светла
височина 3,08 м /3,30 м външно/. Изграден е със стени от армиран бетон
/20см/ от север и запад и обща /с 2мж/ стена от тухлена зидария от изток. От
изток за стена на гаража служи обща ограждаща стена на къщата, като на кота
+-0,00 чрез врата е направена връзка със стая на жилището. Покривът на
гаража е от вида „плосък покрив“ и е изпълнен от стоманобетонова плоча,
покрита с монолитна мозайка, на място липсва изпълнен борд на гаража
съгласно проекта. Експертното становище сочи категорично, че поради
липсата на борд дъждовната вода от покрива на гаража не се отвежда с улуци
и водосточни тръби към уличната канализация, а свободно се излива върху
двете стени –от запад и от юг, на гаража. Вследствие на това част от
дъждовната вода се просмуква през мозайката, а това е довело до падане на
част от мазилката по тавана /около 2,00 кв.м./, до корозия на армировката -
която е без покритие, а също и да образуване на потъмнели петна по тавана на
гаража /като резултат на просмукване на водата през мозайката/.
Страните не спорят, а събраните по делото доказателства установиха
непротиворечиво, че покривът на гаража е свързан с врата с жилището на
втори етаж от жилищната сграда /собственост на ответниците/, като по две от
стените /от запад и юг/ покривът е ограден с метален ажурен парапет, а върху
него /покрива на гаража/ има две декоративни растения – бор в саксии.
След преценка на събраните по делото доказателства районният съд е
отхвърлил като неоснователен иска на М. К. Я. да се осъдят К. З. Б. и Д. З. В.,
за извършени от тях действия, без съгласие на ищеца и по-конкретно
поставяне на различни чужди вещи и предмети /саксии, маркучи, бутилки,
кофи и др./ върху гаража, собственост на ищцата, който ползват като тераса, и
с които действия пречат на ищцата да ползва собствения си имот: сграда с
идентификационен номер 04279.605.118.1.2 с предназначение хангар, депо,
гараж със застроена площ от 16.00 кв.м., с адрес на имота гр.Благоевград,
ул.“***, като е приел, че с действията си по ползване на плочата на гаража –
чрез поставяне и отглеждане на две декоративни растения –бор в саксии, Б. и
В. не пречат на допустимото пълноценно ползване на вещта /гаража/ според
нейното предназначение от собственика. От фактическа страна съдът е приел
за безспорно установено, че гаражът не е изграден съгласно одобрения
6
архитектурен проект, конкретно не е изграден предвидения борд над нивото
на стоманобетонова плоча от 25 см. и хидроизолация – циментова замазка, 2
пласта битумно зебло и 2 пласта азбобитум, - поради което дъждовната вода
от покрива не се отвежда с улуци и водосточни тръби към уличната
канализация, а свободно се излива върху двете стени –от запад и от юг, на
гаража, вследствие на което част от дъждовната вода се просмуква през
мозайката, а това е довело до падане на мазилката по тавана /около 2,00 кв.м./
и корозия на армировката, която е без покритие. Въз основа на тези факти
първоинстанционният съд е извел правен извод, че по делото не е установено
пречене от страна на ответниците, пряко или вредно /противоправно
въздействие/ с ползването на плочата на гаража, в степен в която да смущава
и ограничава упражняването в пълен обем от ищцата на правото на
собственост и конкретно на гаража й, по предназначение.
Въз основа на гореизложеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК, в правомощията на въззивния
съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение
на допустимостта – в обжалваната част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване
на законоустановената писмена форма, поради което е валидно. В
обжалваната част решението е и допустимо, тъй като има предписаното от
закона съдържание, като съдът се е произнесъл съобразно предявения с
исковата молба иск.
Относно правилността на атакувания съдебен акт, съгласно чл.269, ал.1,
изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение в атакуваната
част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е неправилен изводът на
7
районния съд, че действията на ответниците по отглеждане на растения върху
покрива собствения на ищцата имот не причиняват влага и не рушат имота,
респективно не ограничават правото на собственика да ползва имота по
предназначение. Страната не е съгласна и с извода на съда, че падащата
мазилка и влагата в гаража не е резултат от посочените действия на
въззивниците /поставяне и отглеждане на растения върху покрива на гаража/.
Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелни възраженията на
жалбоподателя и като такива следва да ги остави без уважение.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на
собственост или ограничено вещно право. За да се уважи иска в обективната
действителност следва да са се проявили следните материално правни
предпоставки /юридически факти/: да е налице смутено право на собственост
или ограничено вещно право на ищеца; действие или бездействие
/поддържане на неправомерно състояние/ на ответника, за което няма
основание; причинна връзка между първите две предпоставки. При условията
на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже наличието на всяка
една от горепосочените предпоставки, какъвто настоящият случай не е.
Съгласно даденото в т.3 от Тълкувателно решение № 4/2015 от 06.11.2017г.
по тълк. дело № 4/2015г. на ОСГК на ВКС разрешение /по въпроса
необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл.109 от ЗС във
всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му
пречи да упражнява своето право/, за уважаване на предявения иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на
имота и че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползване на собствения
му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Разяснено е, че ако
действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на
чл.109 от ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не
създават пречки за собственика. Преценката за това кои въздействия са по-
големи от обикновените и поради това недопустими, е конкретна по всяко
дело.
В настоящия казус по безспорен начин се установи, че ответниците по
8
иска/въззиваемите ползват без съгласието на въззивника/ищец покрива на
собствения на последния недвижим имот-гараж, като тераса и отглеждат
върху същия две декоративни растения –бор в саксии. Безспорно се доказа и
ищцовото твърдение, че в помещението на гаража има влага, вследствие на
която са се образували потъмнели петна по тавана, паднала е мазилка от
тавана с площ около 2,00 кв.м. и е налице корозия на армировката. Безспорно
се установи по делото, че причина за тази влага, респективно влага и паднала
мазилка от тавана, е обстоятелството, че гаражът е изграден в отклонение на
одобрените строителни книжа – на място не е изпълнен борд, което е причина
атмосферната/дъждовната вода от покрива на гаража да не се отвежда с улуци
и водосточни тръби към уличната канализация, а свободно се излива върху
двете стени –от запад и от юг, на гаража, съответно част от дъждовната вода
да се просмуква през монолитната мозайка /с която е покрита плочата на
покрива на гаража/. Т.е. по делото не се доказа, че ползването на покрива на
гаража от страна на въззиваемите е причина за влагата и падането на мазилка
от тавана на имота, собственост на въззивника, поради което недоказано е
основното релевирано във въззивната жалба твърдение, че действията на
въззиваемите по поставяне на вещи и предмети върху терасата,
представляваща покрива на процесния гараж, създава пречки на собственика
да ползва гаража, по-големи от обикновените. В тази връзка настоящият
съдебен състав счита предявения иск за недоказан и неоснователен, и като
такъв правилно и съобразно закона е отхвърлен от районната инстанция.
Твърдението на въззивника, че е ползвал на основание договор за наем
процесния недвижим имот преди да придобие правото на собственост върху
същия и соченото в тази връзка доказателство съдът счита за ирелевантни по
спора и като такива не ги коментира.
С оглед на горното и поради съвпадане на изводите на двете инстанция
въззивната жалба следва да се остави без уважение, а решението в
атакуваната част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид изхода на спора на въззивника не се дължат съдебни разноски.
Същевременно същият следва да бъде осъден да заплати на всеки от
въззиваемите своевременно заявените пред настоящата инстанция и доказани
съдебни разноски, а именно сумата от по 500 лева, представляваща заплатен
9
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 906320/15.03.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1098/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Благоевград в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. К. Я., ЕГН **********, адрес гр.Благоевград, ул.“*** да
заплати на К. З. Б., адрес гр.Благоевград, ул.***, съдебни разноски за
въззивното производство в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА М. К. Я., ЕГН **********, адрес гр.Благоевград, ул.“*** да
заплати на Д. З. В., адрес гр.Благоевград, ул.***, съдебни разноски за
въззивното производство в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10